05.01.13

През 2018 година България би трябвало да поеме ротационното председателство на ЕС. Как страната влиза в познатата й „петилетка” дотогава?

През седмата година от българското еврочленство признателна София кръсти една от станциите на новото си метро „Европейски съюз”. Още тогава някои общинари напираха и предната метростанция да се нарича „Обединена Европа”, но надделя аргумента, че името на построения за конгресно-пропагандните нужди на тогавашния тоталитарен режим  НДК е все още твърде близко до сърцата на българите и… идеята отпадна. Остана, обаче, дълбоката благодарност към европейските данъкоплатци, които предоставиха 80 на сто от средствата за изграждането на втората линия на метрото, възлизащи на почти 650 милиона евро.

Сиромашките деликатеси

Още в първите дни на 2013 българските граждани бяха сюрпризирани с няколко окуражаващи европейски новини. Като, например, че традиционните за местната трапеза сирене и кашкавал вече щяли  да бъдат само от мляко, а доказано опасните за здравето продукти продавани досега със същото име, но изработени от палмово масло и други неясни растителни мазнини, ще бъдат обозначавани, неясно защо, като „деликатеси”. А деликатесът, както обясняват речниците, е рядко, вкусно и особено изискано лакомство, което включва черен хайвер, трюфели, някои видове пушени меса и много специални сирена и обикновено е много скъп за разлика от новия му български аналог. И още – планираното връщане към автентичните млечни продукти се оказа не резултат от миналогодишната яловата инициатива на земеделския министър с величавото име „Стара планина”, а от острата реакция на ЕК за спазване правилата от занемаряваната умишлено Наредба за специфичните изисквания към млечните стоки.

Другата радостна вест беше свързана с настъпващото екзистенциално щастие за местните свинемайки, което вече ще се  гарантира с денонощно осветление, задължително отопление, по-широки боксове, възможности за общуване  и други битови благинки в кочината. В отговор  на този свине-лукс с европейски стандарти, цената на най-масово консумираното от българите месо вече подскочи с 10 на сто.

Пари нема, действайте!

Неприятна вест обаче се оказа загубата на 51 милиона евро неусвоени средства по Програмата за развитие на селските райони, която се изпълнява от ДФЗ/Държавен фонд „Земеделие”/. Причините – закъснял старт на програмата, неприемливи „екологични” мерки за земеделците и техния слаб интерес към придобиването на въпросните евросредства. Медии коментираха, че поради мудните процедури и липсата на заинтересованост загубите по въпросната оперативна програма ще надхвърлят дори 200 милиона евро, а експерти прогнозираха твърде рискова година и по другите оперативни програми – „Околна среда” и „Транспорт”. Неслучайно в самия край на 2012-та парламентарната комисия по еврофондовете  констатира в свой доклад, че страната изостава от Европа все повече и вече е преминала на две скорости на национално развитие – София и провинцията. Също неслучайно доскорошната депутатка от ГЕРБ /сега вече евродепутатка/ Моника Панайотова призна при представянето на доклада за Националната стратегическа референтна рамка, че страната не изпълнява заложените в нея индикатори и значително се отклонява по линия на бедността, процента на БВП на глава от населението от средното за ЕС, равнището на безработицата. И ако това са единствените европейски проблеми в кризата – добре! Но през годината предстои пореден доклад на ЕК по правосъдие и вътрешен ред, затягане на контрола по отпускането на екзистенциално важните за страната евросредства, вземане на трудното решение за влизането й в Шенген…

Петилетката на Пепеляшка

Най-зашеметяващата  новина е, че наближава звездната за България  2018 година,  когато страната би трябвало  да поеме ротационното председателство на ЕС. Дотогава през този познат на по-възрастните българи ударен период като  „петилетка”, Пепеляшката на Европа би следвало най-сетне да се превърне в щастливата принцеса. Ще се сбъдне ли, обаче, красивата приказна история? Предстои да се види. Особено след редовното тазгодишно упражнение по демокрация, известно като избори.

Какво значение има кой в Европа колко пари е похарчил за новогодишната си трапеза? Никакво за българина. Аргументите:

В навечерието на Новата 2013 –та масово тиражирана в медиите информация жегна българите. От нея стана ясно, че за Коледа средностатистическото чешко семейство е изхарчило за подаръци и продукти  за празничната си трапеза по 1111 евро, които в най-бедната и финансово дисциплинирана европейска страна възлизата на немислимите 2166 лева.  За сравнение: по данни на агенция „Галъп” за същата цел българинът е отделил средно по 128 евро /250 лева/, сиреч колкото през  2007 година, когато средната заплата е била около 500 лева. Като „за капак” българите научиха  също, че средният гражданин в най-тежко поразените от кризата страни в Европа – Гърция и Испания – е похарчил за празника  съответно 150 и 500 евро.

С духовете на римските патриции

Неудобните сравнения, обаче, едва ли ще помрачат Новогодишното тържество на българина – той отдавна се е примирил със статута си на беден, но горд гражданин на ЕС, обикновено изпълнен с празничен оптимизъм. Примери – колкото щеш! Преди месец журналисти откриха бездомник, който от година нощувал в патрицианския римски саркофаг, разположен пред варненския археологически музей. „Топло е вътре, пази този дебел камък”, разказа тогава 64-годишния бивш моряк и си пожела да не го изгонят от гробницата до март, когато най-сетне щял да получи пенсия. Особено доволни са и клошарите в българските градове, където като гъби никнат приюти и подслони за тях. „Европейска работа!” – така възторжено нарече в студовете тези дни по телевизията временния си дом един от 400-те  питомници центъра за настаняване на бездомни хора в София. Сърдечна благодарност към властите отправят и 10-те хиляди бедняци, сред  които почти 1500 деца, за топлия безплатен обяд, който получават в 134-те обществени трапезарии в страната. Нищо, че управляващите час по час ги наричат лентяи и рентиери, които си държат парите в банките! Те със сигурност знаят, че не са точно такива, както и че дете, родено през новата 2013-та  в България / според изследването на „Икономист интелиджънс юнит”/ 18 години по-късно ще живее по-зле отколкото в Египет и малко по-добре, отколкото в Шри Ланка или Салвадор.

Трапезата като национален символ

Тъкмо поради това и тази Нова година българинът ще хапне на празничната си трапеза не от добро, а за добро! Да вземем тестото, например, което е в осовата на главните „деликатеси” на населението – домашни питки, пухкави самуни, апетитни колачи, вити баници, татлъ-баклава. А брашното – това всъщност е изпеченият церемониален хляб, погачата. Същата, впрочем, с чиито едри  залци министър-председателят обича да тъпче устата на дечица и гиздави активистки във фолклорни носии при рязане на лентички. Ще хапне българинът и кайма – задължителните кюфтета и кебапчета, в които за по-евтино и вкусно също е замесен хляб. Е,  някъде ще зацвърчат и тлъстите свински мръвки от бурканите от село, но те няма да са много – днес все по-малко хора угояват прасета.  Ще има и боб, разбира се, мераклийски приготвено кисело зеле и естествено всякаква туршия, която „изпива” много ракия. А „пукницата”, както я наричат българите, е евтина, загрява бързо организма, повдига самочувствието и засилва мощно оптимизма. След което ще гръмне и чалгата, същата за която Мориц Готшалк написа неотдавна в чешкия вестник „Праг поуст”, че е „отвратителна за мнозина, но е и нещо като популистки отдушник за много други” и да поясни: „Новият музикален жанр даваше на българите възможността да мечтаят за богатството и лукса, на който само мафиотите и корумпираните политици можеха да се радват. Страната тогава се отърси от онази икономическа криза, но мнозинството от българите все още срещат трудности в живота”.

„ Зелен листец, буково дърво; /идем дома, пием вода/,
любим булка, стане ми добре”.

Всъщност едва ли много нещо  се е променило от българското Възраждане насам, когато градският еснаф и сиромашкия плебс са харесвали не по-малко страстно кръчмарската музика отколкото днес. Говори се, че самият Петко Славейков е превеждал гръцки и турски еротично-кафански песни в отговор на засиленото по негово време търсене. Да не говорим за любимата песен на Алековия Бай Ганьо „Зелен листец”, за палавите закачки в „Аз си имам две съседки” или „Брала мома къпини”…

След традиционното новогодишно преяждане и изобилния алкохол, в полунощ настъпва неизбежното от десетилетия тв-поздравление от първия човек в държавата, следва безразборна пукотевица навън и…кой докогато издържи на буйните танци в панелките.

Затова  какво значение има кой в Европа колко пари е похарчил за новогодишната си трапеза? Никакво, естествено, стига настроението да съответства на погълнатите градуси. И на надеждата, че все пак може би настъпва нещо по-добро и хубаво в живота.

Дори в годината на референдум и парламентарни избори.

26.12.12

Две са предстоящите ключови събития, свързани със сагата по осветяване на сътрудниците на комунистическата ДС в България – отварянето на досиетата на т.нар. „кредитни милионери” и изкарването наяве на средния ешелон агенти във военното и цивилното разузнаване.

Отминаващата 2012 година се оказа продуктивна в битката срещу мрежите на комунистическата ДС. След отзоваването на посланиците-агенти от дипломатическите им назначения в чужбина, още в началото на годината гръмна скандала с 11-те митрополити от 15-членния Свети синод на БПЦ, които са сътрудничили на тайните служби. В свой анализ по повод встъпването на новия президент Плевнелиев от януари агенция ДПА припомня дейността на Комисията по досиетата, която „последователно е обявявала принадлежността към тайните структури на дипломати, журналисти, учени, творци и интелектуалци и висшите духовници” и изразява надежда, че сагата с българските шпиони е към края си.

Голямото ограбване

Междувременно през март КС отказа скриването на агентите единствено с картончета в ДС и постанови, че трябва да бъде обявявана принадлежността на хора както с налични, така и с унищожени досиета. По този начин конституционните съдии дадоха възможност Комисията по досиетата да се заеме с папките на „кредитните милионери” и да хвърли светлина върху мащабите на банковия грабеж, осъществен при управлението на Жан Виденов. През април беше гласувана поправка в закона за досиетата, с която на практика беше дадена зелена светлина на  Комисията да обяви имената на кредитните длъжници от 90-те години на миналия век. А те се оказват неимоверно много – в момента приключва проверката на над 50 хиляди човека от почти 11 хиляди фирми, като очакванията са още през януари 2013 година на светло да се появят най-малко 5000 имена на ченгета. Както отбелязва по този повод френската АФП, по-голямата част от източените държавни пари, почти 3 милиарда лева по това време, не са върнати обратно, с което през 1996г. започва безпрецедентната финансова криза и фалит на 14 банки. „Списъците на т.нар.”кредитни милионери” тогава  бяха публикувани в печата, но всички опити да се разкрият връзките им с тайните служби се оказаха безуспешни”, посочва агенцията и допълва, че „ много от тези хора все още заемат ключови позиции в бизнеса и финансите на страната”.

Българският „Щирлиц”

В самия край на 2012-та българският парламент, с изключение на депутатите от БСП, гласува друго важно решение – премахна юридическите пречки пред проверките за принадлежност към ДС  и разузнавателните служби на тогавашната БНА на всички средни началници заемащи позиции в сегашните структури на служба „Военна информация” и НРС след 16 юли 1991г.  Воят, който се надигна по този повод, беше голям. Социалистите светкавично поискаха президента Плевнелиев да наложи вето върху поправките в закона, тъй като осветяването на над 1000 „действащи служители на разузнавателните служби, включително в чужбина, в рискови страни” щяло да постави под заплаха „техния живот, животът на техните семейства и на хора, с които са контактували”. В паниката стана ясно, че в момента почти стотина ДС-разузнавачи се намират извън страната и действат под прикритие. Според експерти, обаче,  осветяването им в страната ще даде възможност да се разбере какво е присъствието на кадри от филиалите на съветското КГБ и ГРУ в днешните български разузнавателни ведомства, както и дали въобще през двете десетилетия на прехода нещо се е променило в тях.

По този повод разследващият журналист Христо Христов цитира в своя блог думите на германския проф. Ханс-Йорг Гайгер, един от хората, които са  участвали в разформироването на  тайните служби на бившата ГДР: „Не допуснахме нито един офицер от Щази да продължи работа в специалните служби на Германия, защото не може хора, които са работили против народа си, след промените да работят за неговата сигурност”. В разразилите се по темата форумни дискусии в интернет бяха поставени и други въпроси. Като, например, защо досега тези „големи разузнавачи” не са били върнати в страната след като повечето от тях отдавна са известни на западните служби? Или за кого, всъщност, те продължават да работят до днес?

Решаващата дума по въпроса сега е на президента Плевнелиев. Още в първите дни на Новата година той предстои да подпише или не указа за приетите законови поправки. С което ще приближи или отдалечи още повече финала на десетилетната вече „приказка безкрай” с агентите на комунистическите тайни служби.

Приказка, опротивяла до втръсване дори на самите агенти и доносници.

22.12.12

Къде са допирните точки между най-богатата и най-бедната европейски държави?В какви посоки ще се развива диалога между Берлин и София през 2013 година?Георги Папакочев обобщава темата:

В края на отминаващата 2012-та  в аулата на СУ”Св.Климент Охридски” прозвуча „Коледна оратория” на Йохан Себастиян Бах – едно от най-хубавите произведения за Рождество Христово. Под диригентството на дългогодишния артистичен директор на Мюхенския филхармоничен хор Андреас Херман музиката на гениалния композитор изпълни с празнична радост атмосферата на най-старото висше българско училище, което изпраща всяка година десетки свои студенти на специализация в германски университети.

Символиката на музикалното събитие се подкрепя и от други факти – според Федералната статистическа служба през миналата година броят на българските младежи, които се обучават в Германия е бил почти 8000 човека, които съставляват 7 на сто от почти сто хилядната българска общност в страната. В интервю за ДВ през август по този повод преподавателят по социология в университета в Магдебург д-р Христо Стоянов отбеляза: „По принцип в Германия не е проблем да се запишеш да следваш, но да издържиш на изискванията зависи най-вече от твоето трудолюбие, интелигентност,настойчивост, които в крайна сметка решават и въпроса за крайния ти успех”.

Българският двигател на германския бизнес

Образованието  е само една от сферите на традиционните приятелски връзки между Германия и България. Официалната статистика сочи също, че освен  водещ външнотърговски партньор, Германия е сред основните чуждестранни инвеститори в страната – от 1996 до 2011г. германският бизнес е инвестирал близо 2 милиарда евро в националната икономика. По данни на Агенцията за инвестиции 30 на сто от 100-те най-големи инвеститори в България са германски или с германско участие. Съществуват, обаче и трудности. При посещението си в София през август президентът на Асоциацията на германските индустриално-търговски камари проф. д-р Хайнрих Дрифтман заяви открито, че германските инвеститори се чувстват „отчасти несигурни” заради проблемите си в България. От своя страна президентът на Германско-българската търговска камара Бертрам Ролман допълни, че реформите в правосъдието, здравеопазването и икономиката не вървят достатъчно бързо поради което на  потенциалните нови инвеститори им е трудно да видят положителните страни на бизнеса в България, а и много българи с добро образование трудно виждат личната си перспектива в страната.

Приятели в политиката

За огромния политически респект, който България изпитва към Германия, говори и интензивността на двустранния диалог на най-високо политическо равнище. Посещението в Берлин през юли  на президента Плевнелиев и разговорите му с федералния президент Йоахим Гаук, както и с влиятелни представители на германските политически и делови среди,  очертаха оптимистичните перспективи пред българо-германските отношения на всички нива. През  юли федералната канцлерка Меркел посочи България като пример за фискална стабилност на фона на финансовата криза, а след посещението си в Белия дом в началото на декември нейният колега Борисов приравни отношенията си с Обама с онези, които отдавна има с Меркел с думите: „Личните ни отношения са такива, че си имаме доверие и уважение. Както например с Меркел, ако сега трябва да се чуя с нея – няма проблем”.

Въпроси без отговор

Доброто европейско партньорство, обаче, не винаги следва да се основава на взаимни комплименти. В края на октомври по повод недопустимо съкратено интервю в проправителствен всекидневник, германският посланик в София Матиас Хьопфнер изрази публично притесненията си от изострящата се тенденция към концентриране на собствеността върху медии в България и обяви, че е необходима държавна регулация в медийния сектор и нов медиен закон. Непосредствено преди Коледа в ироничен редакционен материал същият всекидневник обвини посланика в „недипломатичност”, посъветва го да не се „изказва неподготвен” и му препоръча „да завърже здраво торбата с празните приказки и повече да не я отваря”.

В специално интервю за ДВ през ноември,  ръководителят на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер” Кристиян Шпар констатира, че „конституциите и другото законодателство в повечето страни от региона гарантират свободата на словото, но в практическото прилагане на тази свобода все още има какво да се желае” и също постави въпросите: „Дали хората в медиите се чувстват вътрешно свободни в професионалната си дейност? Как представят новините? Спазват ли се етичните норми и стандарти? Има ли прозрачност на медийната собственост и равнопоставен достъп на медиите до разпространението?”.

           В телевизионно интервю тези дни  на въпрос какво все още не е разбрал  в България, посланик Матиас  Хьопфнер отговори също с въпрос: „Не разбирам защо българите са толкова търпеливи, примирени, пасивни, къде е критичното, мислещото общество?”.

Засега отговор на всички тези въпроси няма. Което не означава, че през изборната 2013 година не предстои той да бъде даден. Най-малкото защото когато добрите европейски партньори те питат за нещо, коректно е да им отговориш.

Така поне се прави на Стария континент.

Каква е алкохолната „библия” на половин милион българи? „Лошо” ли е балканското пиене? Защо от малки закърмяме българчетата с ракия?
Тези дни известен български лекар обяви по телевизията: „Ако една къща не мирише на тютюн и ракия, запалете я!”. Медикът защити тезата си с твърдението, че никотина е един от най-добрите невротрансмитери в организма, а вреден е само цигарения дим. И макар пиенето да не беше засегнато в неговите обяснения, крилатата сентенция прозвуча като музика и в ушите на любителите на чашката. Особено преди Коледа и Нова година и поредицата от празници на православни светии, чиито имена носят много българи.  По неофициални изследвания броят на „битовити алкохолици” в страната непрекъснато нараства  и както преди време констатира изпълнителната директорка на болницата за лечение на алкохолизъм и наркомании в Суходол: „Три по 100 ракия с шопска салата е библията на близо половин милион българи, които не могат да се справят с генетична обремененост по линия на пиенето или с всекидневния стрес да живееш в държава като България”.
Психиатърът от Варна доц-д-р Христо Кожухаров е убеден, че пиенето и пушенето са част от българската култура и са нещо, към което обществото е твърде толерантно. На всички празници и по разлчни други поводи, добри или лоши, присъствието на алкохола е неизменно. При това като традиционен ритуал, който българите упорито спазват. Дори на децата си, особено на мъжките, даваме ракия да не боледуват, да са им румени бузките.  Ние включваме алкохола в задължителните си атрибути, които при мъжа са символ за власт, сила, мощ, средство което да намали неприятните усещания, а това е свързано с огромни рискове за здравето, пояснява лекарят.
Манастирска гроздова?
Оказва ли религията влияние върху консумацията на алкохол, особено при честването на големи църковни празници като Рождество Христово, Нова година, Великден, имени дни?
По-скоро трябва да говорим за отсъствието на религия в това отношение, смята доц.Кожухаров. Там, където където нейното влияние е сериозно, пиенето е по-скоро ограничено отколкото стимулирано. В нашата религиозност има по-скоро показност отколкото съдържание. А тъкмо отсъствието на вяра, на респект, на боязън  премахват пречките човек да започне да пие и да злоупотребява с това. Вярно е, че в мюсюлманските държави пияниците са малцина, но в тях  това е свързано със страха, че ще бъдеш наказан свише. И не само религията има възпиращо въздействие. В САЩ, например, когато властите заловят  шофьор да кара пиян, освен с дрегер те на място го подлагат и на проба –  да върви по права линия, да си пипа носа със затворени очи,  да доказва че е трезвен и по други начини. Сиреч спазването на нормата е свързано не само с неизбежна заради нейното нарушаване санкция, но и с осмисляне на нарушението. Просто страхът, че неспазването на правилата ще доведе до наказание въздейства често по-силно, отколкото самите правила.

Мачовци на чашката

Наскоро уважавана учителка от столично училище се появи пред учениците си алкохолно развеселена, потанцува им в модерния „гангнам стил” и породи поредното обществено възмущение.  По-късно се разбра, че жената не е издържала на безпаричието и проблемите около отглеждането на трите си деца и е посегнала към чашката. Почти по същото време лекар беше обвинен, че в нетрезво състояние е поставил инжекции на тежко болен пациент, който след това починал.
Пие се  навсякъде по света, но отличава ли се с нещо българското пиене, „лошо пиене” ли е то?
Погледнете скандиванците, например! –  възкликва доц.Кожухаров. При тях алкохолът е много скъп, поради което те пътуват в страни като нашата за да могат здравата да се напиват. Кое, обаче, отличава българското пиене? Това е толерантността към консумацията на алкохол, особено при мъжете. Младите българи пият дори когато имат проблеми, защото това е част от „героичността” в нашето общество. Нека си спомним неизменната цигара в устата на филмовите герои от 50-те и 60-те години на миналия век, която беше синоним на мъжкото излъчване! При жените, обаче, това не е така и причината е типичната българска „мачовщина”, или „мъжкаранство”. Нетолерантното отношение към тях ги кара да пият тайно и когато зависимостта им на по-късен етап стане видима, те с голямо закъснение търсят помощ и уврежданията са трайни. Това, мисля, са важни характеристики на българското пиене, твърди психиатърът.

През пролетта Световната здравна организация обяви, че румънците, чехите и словенците са най-големите консуматори на алкохол в ЕС с погълнатите 15-19 литра чист алкохол на година. В България и в Швеция поетото количество е между 9 и 12 литра чист алкохол, което означава около три чаши алкохолни напитки на ден. Краят на годината обикновено е време за подобряване на рекорди. Така че да му мислят румънците –  по празниците съседите им на юг от Дунава се готвят да  атакуват мощно първото място!