Каква е алкохолната „библия” на половин милион българи? „Лошо” ли е балканското пиене? Защо от малки закърмяме българчетата с ракия?
Тези дни известен български лекар обяви по телевизията: „Ако една къща не мирише на тютюн и ракия, запалете я!”. Медикът защити тезата си с твърдението, че никотина е един от най-добрите невротрансмитери в организма, а вреден е само цигарения дим. И макар пиенето да не беше засегнато в неговите обяснения, крилатата сентенция прозвуча като музика и в ушите на любителите на чашката. Особено преди Коледа и Нова година и поредицата от празници на православни светии, чиито имена носят много българи. По неофициални изследвания броят на „битовити алкохолици” в страната непрекъснато нараства и както преди време констатира изпълнителната директорка на болницата за лечение на алкохолизъм и наркомании в Суходол: „Три по 100 ракия с шопска салата е библията на близо половин милион българи, които не могат да се справят с генетична обремененост по линия на пиенето или с всекидневния стрес да живееш в държава като България”.
Психиатърът от Варна доц-д-р Христо Кожухаров е убеден, че пиенето и пушенето са част от българската култура и са нещо, към което обществото е твърде толерантно. На всички празници и по разлчни други поводи, добри или лоши, присъствието на алкохола е неизменно. При това като традиционен ритуал, който българите упорито спазват. Дори на децата си, особено на мъжките, даваме ракия да не боледуват, да са им румени бузките. Ние включваме алкохола в задължителните си атрибути, които при мъжа са символ за власт, сила, мощ, средство което да намали неприятните усещания, а това е свързано с огромни рискове за здравето, пояснява лекарят.
Манастирска гроздова?
Оказва ли религията влияние върху консумацията на алкохол, особено при честването на големи църковни празници като Рождество Христово, Нова година, Великден, имени дни?
По-скоро трябва да говорим за отсъствието на религия в това отношение, смята доц.Кожухаров. Там, където където нейното влияние е сериозно, пиенето е по-скоро ограничено отколкото стимулирано. В нашата религиозност има по-скоро показност отколкото съдържание. А тъкмо отсъствието на вяра, на респект, на боязън премахват пречките човек да започне да пие и да злоупотребява с това. Вярно е, че в мюсюлманските държави пияниците са малцина, но в тях това е свързано със страха, че ще бъдеш наказан свише. И не само религията има възпиращо въздействие. В САЩ, например, когато властите заловят шофьор да кара пиян, освен с дрегер те на място го подлагат и на проба – да върви по права линия, да си пипа носа със затворени очи, да доказва че е трезвен и по други начини. Сиреч спазването на нормата е свързано не само с неизбежна заради нейното нарушаване санкция, но и с осмисляне на нарушението. Просто страхът, че неспазването на правилата ще доведе до наказание въздейства често по-силно, отколкото самите правила.
Мачовци на чашката
Наскоро уважавана учителка от столично училище се появи пред учениците си алкохолно развеселена, потанцува им в модерния „гангнам стил” и породи поредното обществено възмущение. По-късно се разбра, че жената не е издържала на безпаричието и проблемите около отглеждането на трите си деца и е посегнала към чашката. Почти по същото време лекар беше обвинен, че в нетрезво състояние е поставил инжекции на тежко болен пациент, който след това починал.
Пие се навсякъде по света, но отличава ли се с нещо българското пиене, „лошо пиене” ли е то?
Погледнете скандиванците, например! – възкликва доц.Кожухаров. При тях алкохолът е много скъп, поради което те пътуват в страни като нашата за да могат здравата да се напиват. Кое, обаче, отличава българското пиене? Това е толерантността към консумацията на алкохол, особено при мъжете. Младите българи пият дори когато имат проблеми, защото това е част от „героичността” в нашето общество. Нека си спомним неизменната цигара в устата на филмовите герои от 50-те и 60-те години на миналия век, която беше синоним на мъжкото излъчване! При жените, обаче, това не е така и причината е типичната българска „мачовщина”, или „мъжкаранство”. Нетолерантното отношение към тях ги кара да пият тайно и когато зависимостта им на по-късен етап стане видима, те с голямо закъснение търсят помощ и уврежданията са трайни. Това, мисля, са важни характеристики на българското пиене, твърди психиатърът.
През пролетта Световната здравна организация обяви, че румънците, чехите и словенците са най-големите консуматори на алкохол в ЕС с погълнатите 15-19 литра чист алкохол на година. В България и в Швеция поетото количество е между 9 и 12 литра чист алкохол, което означава около три чаши алкохолни напитки на ден. Краят на годината обикновено е време за подобряване на рекорди. Така че да му мислят румънците – по празниците съседите им на юг от Дунава се готвят да атакуват мощно първото място!