Цяла седмица български медии плашеха населението, че вместо пролетта, над страната вече е дошла радиацията от Япония, че вносните храни били заразени, а населението трябвало да се подготвя за „радиационен апокалипсис”.
Кой, всъщност, генерира мнимите и реални опасности в България?
Лесно е да уплашиш уплашения. Спомените от Чернобилската ядрена авария през 1986 г. са все още пресни в съзнанието на българина, който тогава умишлено бе държан в тежко информационно затъмнение в резултат на което изпита реално последствията от радиоактивното замърсяване. Поради това сегашните медии биха имали оправдание за своите ядрени вещания ако в тях, обаче,  не прозираха опити за  манипулация, свързана с триковете на безогледни производители и търговци.
Близалки с йод или червено вино?
Още миналата седмица във внушеното от медиите очакване на японския радиационен облак, аптеките продадоха всичките си запаси от лекарства и препарати с йод, а местните винопроизводители побързаха да обявят, че предпазващият ефект от йодените таблетки и червеното вино е един и същ. Създадената наскоро Агенция по храните увери, че внос на продукти от Япония на този етап няма, но въпреки това суши-баровете, ресторантите и магазинтите за азиатски храни бяха нарочени като възможни източници на радиационна зараза. Комбинирани със  страховете  от разпространение на шап, радиационните опасности със сигурност ще проникнат и в туризма преди започващия сезон чрез нелоялни удари под кръста от страна на конкурентни фирми.
Анаконда в бананите
Докато днешните комуникации чрез своите глобални социални мрежи и информационни канали трудно биха допуснали прикриването на радиационна опасност независимо откъде идва тя, реалните, но невидими опасности в България се оказват други. Тези дни пресата тиражира слух обикалящ  голям дунавски град, че от кашон с банани в евтин супермаркет изпълзяла внесена със стоката екзотична отровна змия, която трайно прогонила уплашените купувачи от магазина. Чу се и за друго чудо невиждано – домашен заек изпаднал в кома от отравяне след като изгризал кора от вносен банан. Клетото животно било спасено от ветринарите, но корите на бананите бяха обявени за табу в храната на бедните българи.  Какъв по-ефектен удар под кръста за големите търговски вериги, които продават храни малко по-евтино от малките частни магазинчета? Или за открития след „журналистическо разследване” пестицид за картофи по кората на портокали, внасяни от конкретен супермаркет и продавани на ниски цени? Спорд заключението на лаборатории в България и Белгия, портокалите с картофения препарат били отглеждани в Южна Африка, но вероятно били пръскани от местни търговци за да издържат по-дълго, с което реномето на въпросния евтин супермаркет отива директно на боклука.
Давай на картофената лютеница!
Без никакво отношение към радиационните опасности от Япония, миналия месец българинът научи от вестниците, че за да намалят цената на неговата любима лютеница, вместо със смлени чушки и домати много производители пълнели бурканчетата с оцветено тиквено или картофено пюре, а т.нар.”парникови домати” от чужбина и вносните ябълки били третирани за по-голяма трайност с балсамиращи вещества, които на практика мумифицирали човешките вътрешности. На този фон несекващите медийни съобщения за открити хлебарки, гребенчета за коса, фасове, умрели плъхове и други подобни гадости в хляб, тестени изделия банички и детски храни, едва ли вече впечатляват някой друг освен отчаяните шегобийци и съсипаните потърпевши от конкуренцията търговци.
Казват, че древногръцкият бог Пан се забавлявал като плаши добитъка и хората и оттам неудържимия страх бил наречен „паника”.  Днес нелоялната конкуренция и медиите често се вживяват в ролята на палавия бог с кози рога и копита и надуват овчарската му свирка. В опитите си да плашат и без това стреснатия българин и неговия изгладнял добитък.

С рядко през последните две години единомислие българският държавен глава Първанов и министър-председателят Борисов обявиха военната операция срещу Либия за закъсняла и отказаха да включат страната в операцията на международната коалиция в изпълнение резолюция 1973 на ООН.
Какви са  измеренията  на българската политика спрямо либийския диктатор Кадафи?
След безкръвния военен преврат през 1969 година по свалянето на крал Идрис, завършилият малко преди това британска военна школа за свързочници Муамар Кадафи се захваща с държавно строителство и философия. Десет години по-късно той променя името на страната си на „Велика социалистическа народна либийска арабска джамахирия”, формулира своята универсална „теория” за средния път между комунизма и капитализма и през 1975-та публикува прословутата си „Зелена книга”, разпространявана официално в комунистическа България и сочена на Запад за пример на типична политическа психопатология. Защото да напишеш в своя идеен маниферст дивотии от типа, че „жените, също като мъжете са човешки същества”, че „след като мъжете не могат да бъдат забременени, те не изживяват типичното женско неразположение”, както и че „изпращането на деца в детски градини е тиранично и проява на принуда”, си е чиста лудост. Доколкото в нея фигурират, обаче, понятия като „вожд на революцията”, „социализъм” и „държава на народа”, тя се превръща в сигурен ключ към сърцето на един от най-любвеобилните приятели на сатрапите от Третия свят, какъвто навремето беше първият български партиен и държавен ръководител. Само за десетина години след 1976-та между София и Триполи са осъществени 50 посещения на високо държавно и правителствено равнище, като от тях 5 са официални визити на Живков и Кадафи в двете столици.
За честта на пагона
Днес, четвърт век по-късно, бившият лидер на БСП и сегашен държавен глава Първанов и настоящият десен премиер Борисов се оправдават със закъсняла с години военна операция, след като режима на Кадафи чрез фалшиво обвинените български медици цели осем години унижаваше, компрометираше и финансово дооскуба България със сто милиона долара откуп, както твърди премиера Борисов. Операция, в която потърпевшата членка на НАТО и ЕС  не може да вземе участие защото нито притежава подходящо боеспособно въоръжение, нито има средства за финансирането на такова участие.  На медиен въпрос за евентуално използуване  на закупената на старо белгийска фрегата с напереното име „Дръзки”, премиерът Борисов каза: „ако НАТО поиска може, но засега това е положението”. С което унижението става двойно, особено за народ, който винаги е държал на военната си чест.
Страх и съжаление
Изпитанията на националното достойнство, обаче,  не свършват дотук. Оказа се, че няколко стотин български граждани /според противоречиви изявления на външното министерство те може и да са хиляда!/ твърдо отказаха да се качат на изпратените специално за връщането им в родината самолети. Въпреки безредиците, въпреки кръвопролитията, въпреки изстъпленията на режима и ударите от въздуха на международната коалиция! Тези дни една от потърпевшите български медицински сестри каза в ефир, че разбира тези хора, които ще се сблъскат като нея с глад и мизерия когато се приберат в държавата си, но все пак по-добре беден но жив, отколкото убит от тълпата или от бомбите, призова тя. С което добави нови „карати” към националното унижение не само в Либия, но и навсякъде по света, където българи наблюдават родината си със страх и съжаление.
Всичко това отново поставя извечния философски въпрос пред двамата мъже, застанали от двете страни на затворническата телена мрежа в средата на пустинята – кой от тях, всъщност, е свободният? Въпрос, който поне за българите звучи все още актуално дори когато непряко продължава да го задава не друг, а доказан сатрап с чалма, чадър  и с чин полковник.

В разгара на хуманитарната трагедия в Япония, българското правителство обяви, че се отказва от първоначалното си предложение да изпрати на помощ пожарникари и реши да подпомогне японците с одеала и минерална вода.
Какво е значението на този ” жест ” ?
Още от „тодорживково” време Япония играе особена роля в еволюцията на балканска България. В далечната 1970 година нейният тогавашен първи партиен и държавен ръководител беше попаднал на Международното търговско изложение в Осака където така се шашна от японския „научно-технически прогрес”, че през следващите десетина години посети Страната на изгряващото слънце още два пъти, говореше основно за нея, а в родния му Правец започна ударното производство на полупроводници и прото-компютри. Както си спомнят мемоарно негови приближени, далечна Япония е породила в Тодор Живков първите му колебания за бъдещето на комунистическия строй.
Самураят Андрешко
Половин век по-късно, след като японците само през последните две десетилетия вече са  подпомогнали социалното и икономическо развитие страната на любимите си рози и кисело мляко с близо милиард евро, в сполетялото ги природно бедствие тя им се отблагодарява с одеала. И с благотворителен концерт на детски хор, умилявал в продължение на десетилетия привързаните към изкуството и младите таланти, поданици на японския император. Така на уверението, дадено в кулминацията на една от най-големите кризи в родината му от японския посланик в София Макото Ито в понеделник, че въпреки всичко енергийната компания „Тошиба” ще изпълни докрай ангажиментите си свързани с модернизацията на един от блоковете на ТЕЦ „Марица изток-2”, българският министър-председател фактически отговори, че  поисканите от Червения кръст одеала били от „нашия” резерв, транспортът до Япония бил „много скъп”, и че в случай на нужда кабинета щял да закупи още завивки и с тях евентуално да изпрати бутилирана минерална вода.
„Суши” с качамак
В края на януари в Токио премиерът Борисов произнесе може би една от най-програмните за България речи след съдбовните японски полуди на Тодор Живков преди половин век. Пред домакините си  лидерът на ГЕРБ обяви, че като се имали предвид „нашите природни дадености, възможностите и работливостта на българския народ, нашите добри експерти – това, съчетано с високите технологии на Япония и японски инвестиции мисля, че ни дава възможност в следващите години да произвеждаме много храни и вода за света.” Логичното продължение на тази реч днес се оказват одеалата и минералната вода, която извира естествено и не струва почти нищо на държавата.
„Джапанки” или цървули?
За разлика от своите „прагматични” политици, обаче, българинът е паметлив човек. Той винаги ще помни, че първата линия на отлаганото десетилетия столично метро, беше построена в срок от японската компания „Тайсей интернешънъл” със заем на японската държава. И тогава, за разлика от сега, нямаше орязване на средства заради финансови и технически нарушения. Няма да забрави, че допреди две години България беше получила японска безвъзмездна помощ в икономическата, образователната, социалната и културна област от над 25 милиона долара, че само по линия на Японската агенция за международно сътрудничество в страната безвъзмездно бяха вкарани стотици милиони долари за проекти от местно равнище, като този за контейнерните терминали на пристанищата във Варна и Бургас, например. С добър спомен ще останат археолозите за подарените им близо 5 милиона долара за изграждане на музеен център в Източните Родопи, „сполай ви” ще казва на всяко представление и публиката на Великотърновският театър за подарената през януари озвучителна апаратура за близо половин милион евро.
Японец лозе копа, юнак вино пие…
Вярно е, че освен правителствените одеала, оферти за балнео-рехабилитационна помощ на облъчени японци се готвят да направят и няколко позакъсали откъм клиентела балнеологични заведения, които нетърпеливо обявиха цените на своите  хотелско-здравни услуги за чужденци, сиреч готвят се да припечелват от пострадалите. Отчаяна покана към останали без покрив от бедствието японци направи и кмета на ломско селце, в което има къщи, но няма жители, с надеждата да го съживи.  В Интернет се ширна друга крилата инициатива: в демографски поразената балканска еврочленка да бъдат импортирани милион, а и повече  работливи, скромни и платежоспособни японци. Вероятно интимната идея е те да работят на полето, а българина да им дава акъл от кръчмата. Посредством японски мобилни телефони или някаква по-модерна японска електроника.
Със сигурност през следващите дни ще се родят и други идеи как да се помогне на бедстващите японци с печалба. Това българинът вече го може, още повече, че има светлия пример от миналото и настоящето.

Опустошителното земетресение в Япония, довело до аварии в японската ядрена електроцентрала „Фукушима 1” очаквано поднови глобалния спор за бъдещето на ядрената енергетика. В България, където все още предстои вземането на окончателно решение за изграждането на втора атомна електроцентрала при Белене, въпросният дебат придобива особен характер.
Защо?
Видимо стрестнати от случващото се с реакторите край Фукушима, представители и противници на ядрената енергетика в България подновиха медийното си зармерване с аргументи „за” и „против” строежа на АЕЦ”Белене”. В хода на словесната врява се разбра, че след направената реконструкция, реакторното отделение в електроцентралата в Козлодуй вече можело да издържи на земен трус от 9-ти, а машинната зала – от 8-ми магнитуд по Рихтер, и то при положение, че досега най-силното земетресение във Вранча било с магнитуд 7.5 по същата скала. Антиземетръсната защитата на бъдещата руско-българска централа край Белене щяла да бъде дори  по-висока, поискани са вече и допълнителни гаранции за поръчания от Русия реактор. С други думи, при трус подобен на Японския от 11 март тази година, двете български атомни електроцентрали не само няма да аварират и да предизвикат радиоактивно замърсяване на Балканите и в Европа, но ще продължат да произвеждат ударно своите хиляди мегавтове електроенергия. За кого, обаче?
След сеизмичният кадрил
Известно е, че мощта на много големите и изключително силни земетресения е с магнитуд между 7 и 10 по Рихтер. В началото на годината правителството прие Национален план за защита при бедствия, в който е отчетено че: България се намира в район с висока сеизмична активност и земетресенията са сред първите причини, които могат да предизвикат бедствени ситуации; при земетръс по-силен от 7 степен по скалата на Медведев-Шпонхоер- Карник/ това е магнитуд около 6 по Рихтер/ 98 на сто от територията на страната ще бъде засегната, като при силен трус ще бъдат разрушени над 26 на сто от сградите на нея; ако бъдат разрушени стените на язовир „Искър”, „Батак”, „Тракиец”, „Огоста” и „Тополница”, ще бъдат заляти 910 квадратни километра територия  и почти половин милион човека; над 350 по-големи фирми от металургичната, химическата и текстилната промишленост при авария биха отделили опасни вещества, замърсяването с които ще застраши 85 големи населени места, населявани от близо 4 милиона българи.
Апокалипсис утре?
Въпреки уверенията на министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев и на главният архитект на София Петър Диков, че сградите в страната  и столицата щяли да издържат на трус от 7.5 магнитуд по Рихтер, дори неопитен наблюдател с очите си може да  види градените самодейно и по сиромашки из села и градчета къщи, които при по-силно разлюляване неизбежно ще затиснат собствениците си, да забележи безконтролно „изкормените” за магазинчета и търговски площи сравнително по-нови постройки в София и големите градове, да потръпне при вида на занемарените повече от половин век панелки с ръждясала арматура и некачествени заварки. Да не говорим за новите строителни „бижута” по Черноморието, градени с плажен пясък и варовикови камъни или за новите кооперации край градове като Пловдив, например, за които специалисти твърдят, че при трус от 5-6 магнитуд по Рихтер, ще се сринат като колода карти.
И какво се получава ако непредсказуемата природа разлюлее силно и България? Развалини, наводнения, отровни вещества във въздуха, а край Дунава  – две модерни ядрени електроцентрали, които ще продължават бодро да бълват евтин и  много, много ток. Под аплодисментите на цял свят за отговорните и всеотдайни българи, вложили чрез Русия последните средства на бедната си държавица за прословутите енергийна сигурност и ядрена безопасност. Звучи трогателно мило, само дето едва ли от тях ще е останал някой, който да приема овациите.
Затова, опазил Бог от подобен сценарий! Наистина опазил Бог!

През седмицата, след скандални дебати българският парламент отхвърли проекторешението на крайните националисти от  „Атака” да бъде официално осъден геноцидът над българите в Османската империя.
За какво по-точно става въпрос не толкова в миналото колкото в наши дни?
Терминът „геноцид”, въведен в употреба през 30-те години на миналия век от полски юрист, се оказва доста удобен за историческите интерпретации на крайните националисти в България. Какво по-ефектно от това е днес запенен да твърдиш, че ако през мрачния все още за цяла Европа 15-ти век почти половината жители населяващи днешните български земи не били избити при нашествието на османлиите, сега населението на залязващата демографски балканска държавица щяло да бъде 50-60 милиона човека? Поради което сатрапи с чалми, установили с огън и меч владичеството си от Диарбекир до Виена, следва постфактум да бъдат обвинени в геноцид. А  защо не  и главорезите с рицарски брони от Стария континент, създавалипо същия начин и през същата епоха колониалните империи по света, като испанската, португалската, холандската, френската, британската? До този момент, обаче, на наследниците на изтребваните и колонизирани етнически групи по света не е хрумвала геноцидната „идея” на българските хипер-националисти.
Българинът – рядък етнически екземпляр
Демографските факти говорят, че след Руско-турската война и възстановяването на българската държавност,  населението на току-що освободената страна е било малко над 3 милиона души. Впоследствие то бързо се увеличава, за да достигне до средата на 80-те години на 20-ти век почти 9 милиона човека. Оттогава до днес българите започват прогресивно да намаляват и първоначалните очаквания след приключилото тези дни преброяване са населението да се е „свило” с нови половин милион човека и да достига до тревожните 6.5 – 7 милиона жители. Дори повече, неотдавна неправителственият Център за демографска политика огласи разтърсващите си прогнози, че през 2050 година българите ще се редуцират до екзотично малцинство от 800 хиляди души, за разлика от местните роми и етнически турци, които ще съставляват останалите пет милиона жители на страната.
Огледалце, огледалце…
Следва ли от всичко това, че днешна европейска България е подложена на геноцид? И ако е така, от кого? В общоприетото определение на въпросния термин се посочва, че става дума за целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на дадена национална група посредством убийство членовете на тази група; причиняване на тежки повреди на здравословното им състояние; насилствено възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане и създаването на каквито и да е тежки условия за живот с цел унищожаването на групата.
През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война в началото на миналия век загиват 140 хиляди българи. По време на антифашистката съпротива в България са убити над 30 хиляди човека, а в последната фаза на Втората световна война загиват други 35 хиляди офицери и войници. Кой ги хвърля в тези демографски касапници? Жертвите на тоталитарния комунистически режим след 1944-та и онези, които все пак успяват да избягат от него в чужбина до 1989-та, са стотици хиляди. Само през цинично наричаната от комунистите „Голяма екскурзия” в края на 80-те, от страната са прогонени   насилствено близо 400 хиляди етнически турци. Това геноцид ли е и кой го осъществява? След демократичните промени през 1989-та държавата доброволно е напусната от над милион млади и образовани българи, които са разочаровани от икономическите и политически условия в родината си. Кой носи голямата отговорност за това? Демократичните български правителства през последните 20 години? Днес България се нарежда на първо място по смъртност в ЕС, а хронично болното българско здравеопазване е по-скоро зла клетва, отколкото надежда за лечение. Над половината от населението тъне в истинска мизерия при увеличаваща се неграмотност и безпросветие. Кой продължава да поддържа такива условия за живот и защо?
Кризисни мерки?
Отговорът на тези въпроси е доста унизителен. И той е свързан със самоубийственото национално самоунищожение, което българите от десетилетия практикуват върху самите себе си. Със своята незряла балканска демокрация, с избора на неподготвени и корумпирани политици, с неспособността да осъзнаят и се отъват от грешките в своето минало, с наивното толериране на слаба държава, която не стимулира националната икономика и свободната инициатива, а закриля сивия сектор и далаверата, с примирението към образователното и културно принизяване на младите хора, които вероятно следва да бъде систематично прогонвани от страната за да освобожадват нови територии за местните олигарси и мафията.
Така вместо „геноцидът” в Османската империя, по-полезно би било да се осъди гибелното самоунищожение в днешна България. И да се потърси някакъв разумен път за спасение, ако такъв все още съществува.