Пернишко-софийското земетресение в нощта на 22 май освен тревога породи  и някои по-необичайни въпроси, които Георги Папакочев зададе на двама известни български сеизмолози – професорите от Геофизичния институт на БАН Бойко Рангелов и Димо Солаков:

Можем ли да сравним научното безсилие за точното предсказване на земетресията с все още безуспешната борба срещу рака или откриването на “философския камък” през средновековието, например? Откъде нататък природата ревниво пази тайните си от човека?
Проф.д-р Бойко Рангелов признава, че търсенето на философския камък наистина е било идея-фикс на средновековните учени, но то е спомогнало много за развитието на науките независимо от това, че до откриването на начин за превръщането на камъка в злато не се е стигнало. По тази аналогия професорът е убеден, че проблема с прогнозирането на земетресенията е решим и вярва, че скоро постижението в това направление ще бъде подобно на успеха с разшифроването на човешкия геном. Човек е в състояние да извлече полезна информация от всичко, което природата ни поднася и в бъдеще ще бъде защитен така, както напоследък го защитават метеорологичните прогнози. Преди 10-15  години те бяха доста неточни, но днес с помощта на сателитните технологии тази неточност в огромна степен е преодоляна, допълва професор Рангелов,.
Професор д-р Димо Солаков от своя страна твърди, че предсказването на земетресенията е красноречив пример за начина, по който природата ревниво пази своите тайни. Той е убеден, че в близко бъдеще точно прогнозиране няма да има, тъй като процесите в земните недра зависят от твърде много случайности и от явления, които учените все още не познават и  до които човекът засега няма досег. Тъкмо поради тази причина сеизмологът не  би сравнил точните земетръсни прогнози с откриването на лекарство против рака –  при изучаването на злокачествените тумори лекарите имат повече или по-малко директни наблюдения. При трусовете процесите са твърде дълбоко под земята и ние съдим за тях единствено по техните прояви на повъхрността. Засега случващото се в земните дълбини е прекалено сложно и все още необяснимо, е категоричен проф.Солаков.
Килнатата земна ос и климата
През 2006г. в България беше лансирана все още спорната “Теория на тирбушона”, която твърди, че геоложките процеси водят до промяна в наклона на земната ос и оттам – върху климата. Доколко актуални днес са подобни разсъждения?
Проф.Рангелов, който е един от съавторите на въпросната теория, знае добре аргументите на нейните противници, но окуражителното според него  е, че тя намира все повече подръжници както и факти, които я подкрепят. Положителните оценки идват не само от български специалисти, но и от чужбина – просто експертите намират теорията за интересна и перспективна.  Системата „земя-вътрешност-космос” е свързана доста здраво и си влияе взаимно в почти всички аспекти в развитието на околната среда, е убеден сеизмологът. От своя страна проф.Солаков отбелязва, че „теорията на тирбушона” е била лансирана само в някои популярни издания и той няма сведения за нейно сериозно научно обсъждане, въпреки че тезите й  имат сериозни претенции.

Диаманти на килограм?

И все пак възможно ли е визираните във въпросната теория вихрови движения под земната кора да доведат до обезценяване на диамантите, например? Ако в спираловидното  си движение огромни количества магма изплуват на повърхността, диамантите могат да се девалвират до масови евтини кристалчета, което би се отразило сериозно на световните финанси?
Да, това е възможно, смята проф.Бойко Рангелов, но уточнява, че доколкото тези процеси протичат изключително бавно ние едва ли ще доживеем подобно обезценяване на скъпоценните минерали. Освен това не всички видове магма идващи от земните дълбини носят в себе си диаманти – при тях взаимодействията също са специфични и селективни. Просто природата не изсипва богатствата си в огромни количества за да удволетворява човешките желания, е категоричен сеизмологът.
Подобни процеси не само ще обезценят диамантите, а направо ще ги унищожат като такива, преценява проф. Димо Солаков.  Диамантът е ценен защото се покрива с днешните разбирания за рядък скъпоценен камък. Когато престане да бъде такъв, цената му ще девалвира. Не знам дали подобно нещо е възможно в резултат на движенията в земните недра, но ако то стане факт, диамантите наистина няма да струват нищо. Но в подобен казус науката отсъства и тя се замества от икономика, психика и други обществени фактори, допълва  професорът.
Земетръсният кадрил
Могат ли сондажни технологии/ кракинг, например/ или други неразумни човешки дейности да предизвикат тежки земетръси? Докъде е позволено на човека да се намесва в царството на куция римски бог Вулкан?
Човечеството все още не е в състояние да контролира тежките, силни и мощни земетръси тъй като те отделят огромни количества енергия. Затова трябва да „бръкнем” в дълбоката Земя, а това за сега е непостижимо за хората, пояснява проф.Рангелов. Да, наши човешки дейности по земната повърхност предизвикват земетресения, но те са слаби и не водят до тежките бедствия, които понякога ражда майката Земя, казва сеизмологът. Същото  мнение застъпва и проф. Солаков, според който някои човешки дейности могат да доведат до малки земни трусове и това е вече наполовина доказано научно.
Може ли в обозримото бъдеще, все пак, да се очаква катастрофален трус?
Мнението на професор Димо Солаков е,  че за близките години подобни индикации няма. Историята обаче показва, че там където са ставали земетресения, те пак стават. Кога ще се случат обаче, засега никой не може да каже, въпреки изгарящото желание на хората да намерят отговор на този въпрос. От своя страна  професор Бойко Рангелов обича да повтаря е, че сегашното наше поколение все пак ще преживее силно земетресение. „Дали случилото се в ранните часове на 22 май 2012 е въпросният катаклизъм не мога да кажа, но се надявам да е така. Другият вариант за нещо по-мощно и тежко е доста песимистичен и не бих искал да вярвам, че Господ ще го разреши”, заключава българският сеизмолог.

Активирането на първата фаза на европейската система за противоракетна отбрана, под чиито щит попада и България, поставя в ново измерение членството на страната в НАТО и нейната роля за разширяването на отбранителния алианс в района на Западните Балкани.

В края на април 1999 година след посещение на централата на НАТО в Брюксел на тогавашният министър-председател Иван Костов, България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на самолети на алианса в рамките на операцията „Съюзна сила”, която има за цел с въздушни удари да блокира действията на сръбската армия срещу етническите албанци в Косово. Два месеца по-късно след ново официално споразумение София дава разрешение за транзитно преминаване през българска територия на войски и екипировка в рамките на операция „Обединен защитник”/„Joint Guardian”/, насочена към осигуряване  и поддържане на етническия мир в Косово. На 29 март 2004 г. документите по присъединяването на седем нови държави, сред които и България, към Североатлантическия договор са депозирани във Вашингтон, и тази дата се приема за начало на българското членство в алианса.
Интелектът на отбраната
Девет години по-късно България вече се намира под щита на активираната първа фаза на европейската противоракетна система на НАТО, определяна  от съюзниците като „умна отбрана”,  участва в проектите на стратегията „интелигентна отбрана”, чиято задача е чрез сътрудничество да бъдат намалени военните разходи в условията на финансова криза, а нейни скромни контингенти дори участват в мироподържащи и тренировъчни операции на алианса като ISAF в Афганистан, КFOR в Косово, мисията за обучение на иракските сили за сигурност и други. И не само това. В края на този април на заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел външният министър Младенов декларира „силната ангажираност на България с бъдещата евроатлантическа интеграция на страните от Западните Балкани” и призова НАТО да даде ясен сигнал, че вратата на алианса остава отворена за тях.
Хайде, НАТО!
Известно е, че стратегическите пътища на България към Европа преминават през Западните Балкани, но е ясно също, че в Босна и Херцеговина, Косово и република Македония  продължават да съществуват проблеми. През  2010 година Босна получи план за действия за членство в НАТО, но едва наскоро постоянните конфликти между мюсюлмани, сърби и хървати там бяха овладяни със съставянето на правителство и постигнатото споразумение за прехвърляне на правомощията по отбраната от регионалните на националните власти. Поради което, по думите на генералния секретар на алианса Расмусен, членството на страната в НАТО ще изисква още много „политически усилия, решителност и диалог”. България  официално подкрепя стремежа за влизането на Косово в пакта, от 2009 година между Прищина и София са установени официални дипломатически отношения, но само преди месец на конференция, организирана от Атлантическия клуб в България, косовският премиер Буяр Букоши сам посочи проблемите пред своята страна: Сърбия не я признава като отделна държава, а Румъния, Гърция и Испания все още се противопоставят на косовската независимост. Букоши спомена също за корупцията, социалните проблеми, организираната престъпност и за все още липсващото върховенство на закона в своята родина.
Евроатлантическият дрескод
Парадоксално, но най-деликатен се оказва проблема с македонската кандидатура за  НАТО. Ако съдим по цитирана от БТА публикация на гръцкия вестник „Вима”, на срещата на върха на алианса в Чикаго Атина отново е наложила позицията си срещу членството на Македония докато не бъде намерено решение в спора за нейното име. Въпреки ходатайството на Турция, някои големи членки на пакта начело със САЩ са предпочели въпросът да не бъде повдиган във време, когато Атина е изправена пред избори и икономическа криза. София, която продължава да проявява обяснима чувствителност към т.нар. „хулигански антибългарски инциденти” в Скопие, все пак е склонна да подкрепи безусловно членството на Македония в НАТО поради необходимостта от регионална сигурност, но е решена да постави своите строги претенции към югозападната си съседка при кандидатстването й за влизане в  ЕС.
Така българската врата за влизане на страните от Западните Балкани в НАТО и оттам в ЕС не е заключена. А дали тя ще бъде гостоприемно  и широко отворена зависи не само  от дипломатическите усилия на София, но и от бързото премахване на спънките от самите кандидатки. Защото днес НАТО означава сигурност, а сигурността е ключов фактор на просперитета. Особено на Балканите.

Тревожни ли са данните за стагнация на българската икономика през първото тримесечие на годината? Възможно ли е през следващите месеци страната да изпадне в рецесия?Как кризата в Гърция би се отразила на българската икономика?С тези въпроси Георги Папакочев се обърна към Десислава Николова от Института за пазарна икономика/ИПИ/ и Лючезар Богданов от изследователската компания „Индъстри уоч”:

Десислава Николова е убедена, че публикуваните преди няколко дни данни на националната статистика са най-доброто, на което България е можела да се надява за първото тримесечие на годината. Преобладаващите очаквания бяха, че подобно на европейската и българската икономикаще се свие, тъй като традиционно тя реагира на това, което се случва в Западна Европа, със забавяне от около 3-4 месеца. В този смисъл данните са по-скоро положителна изненада, макар че в никакъв случай не би трябвало да се радваме на стагнацията, която не е добър икономически феномен, отбелязва Николова. От своя страна Лъчезар Богданов допълва, че трикратните вече низходящи корекции на очаквания растеж в България са резултат от все по-негативните оценки на шансовете на Европа като цяло да възстанови устойчивия си растеж. В много страни отчетения през 2010 година растеж всъщност е бил растеж „на заем”, сиреч резултат от хвърляне на огромни държавни ресурси в икономиката, но този растеж не е устойчив. В момента, в който дълговите пазари отказаха да финансират правителствата на тези страни, когато зейнаха големите дупки в банковите баланси на Испания, Португалия, Италия се видя, че са нужни доста по-дълбоки реформи, констатира икономистът.

Над или под еднопроцентовата летва?

Основният двигател на българската икономика в началото на тази година е увеличеното вътрешно потребление, отчита Десислава Николова и пояснява, че неговото нарастване на тримесечна и на годишна база се дължи както на част от индивидуалните харчове на домакинствата, така и на правителственото потребление. Така в година с изключително високи рискове от международен характер, след период на дългова криза и покачване цените горивата, страната не се стреми към бюджетни икономии, а в същото време е заложила прогноза за свиване на бюджетния дефицит. Фактът, че бюджета е изготвен при относително висока прогноза за 2.9 на сто растеж и въпреки уверенията на финансовото министерство, че той би издържал дори при 1 процент, липсват разработени сценарии за това как би се „вързал” бюджета при растеж под въпросния процент и това предизвиква безпокойство. Просто липсва един по-негативен сценарий, който самата ЕК залага в най-новата си прогноза от 0.5 на сто растеж, и който би поставил бюджета пред много сериозно изпитание, отбелязва експертката от Института за пазарна икономика.

Лъчезар Богданов припомня, че в бюджета има известен буфер, който би не би позволил да се стигне до увеличение на дефицита при по-нисък от официално заложения растеж от почти 3 на сто, но въпросът остава отворен ако в Европа се стигне до някакъв по-грандиозен катаклизъм и оттам към срив най-вече на експортно ориентираните фирми в България, които работят за други държави.

Инфлация, дефлация, рецесия

Възможно ли е през втората половина на тази година България да изпадне в рецесия? Какви биха били евентуалните последствия от подобен сценарий?

Десислава Николова смята, че не само през втората половина, но и във всеки един момент България може да изпадне в рецесия. Според нея страната не е извън зоната на опасност, а точно обратното – рисковете пред икономиката се увеличават постоянно. Трябва да се има предвид, че оповестените тези дни статистически данни са експресни оценки, които винаги подлежат на сериозна ревизия. В продължение на две тримесечия – последното за миналата и първото за тази година – се наблюдава свиване в номинална стойност на БВП и това, което спасява страната от рецесията е т.нар.”дефлатор” на националната статистика, който се изчислява по сложна методология. Този дефлатор е отрицателен както за последното тримесечие на миналата година, така и за първото през тази година. Със сегашните си данни националната статистика ни казва всъщност, че в България има дефлация, но ако се видят всички други индикатори за инфлация – цени на производителите или цени на различните стоки и услуги – се вижда, че това не е така. Очевидно съществуват съответните въпросителни за това дали статистиката е достатъчно качествена и дали наистина българската икономика още се държи на повърхността или вече е в отрицателната зона, отбелязва Десислава Николова от ИПИ.

Лъчезар Богданов също допуска възможността от изпадане в рецесия и единственото, което България превантивно може да направи е избирането на политики, които да подпомогнат местния бизнес, а тези, които искат да правят бизнес в страната да се чувстват малко по-малко зле в в нея, отколкото другаде в Европа. Ясно е, че независимо от кризата бизнес ще продължи да се прави, важното е България да е от тези страни, където той ще се чувства по-добре и това е единствения ни шанс, отбелязва икономистът от „Индъстри уоч”.

Ракия или узо?

Как евентуален фалит на Гърция би се отразил върху българската икономика? Ще загуби или ще спечели България от подобно развитие?

Десислава Николова съобщи, че експертите в ИПИ са започнали такова обширно изследване. Известно е, че Гърция традиционно е в първата петица търговски партньори на България, а и гръцките фирми, които работят в страната не са малко. В много български райони, в това число погранични, тези фирми са основни работодатели, сиреч съществуват съответни ефекти върху местния пазар на труда. Гърците съставляват едни от основните входящи туристически потоци към България и интересното е, че през последните няколко години в периода на гръцката криза, тези потоци се увеличават и това показва как сравнително ниските цени в България привличат обедняващите гърци. Икономическият „ефект на заместването” подсказва, че вероятно страната ще изпита известен положителен ефект по линия на туризма.

Банките и политическите изкушения

По въпроса за дъщерните компании и клонове на гръцките банки в България, Десислава Николова отбелязва спокойствието до момента от страна на българските фирми, както и липсата на откроена тенденция на изтегляне на депозити и други активи от тях. Тъй като те са самостоятелни юридически и счетоводно дружества спрямо техните компании-майки в Гърция, смятам, че на този етап българската общественост ги възприема като едни стабилни елементи на българската банкова система, подчертава Николова. Няма и причина това да не е така, защото депозитите на български граждани и фирми в тези банки са гарантирани от българския закон за защита на влоговете, който предвижда едни високи нива на защита и овъзмездяване в случай, че някоя от тези банки започне да изпитва трудности. Но важното е, че техните показатели не се влошават и в обозрим план няма причина да очакваме сериозни трусове по отношение на тези банки. Основнен потенциален риск е възможна паника от страна на българските вложители, но това е твърде чувствителна тема, за която е много важно как ще бъде менажирана както от страна на самите гръцки банки в България, така и от БНБ. Поради това предполагам, че ще е необходима съответната публична кампания, която да увери вложителите, че няма рискове за техните авоари, е категорична икономистката от ИПИ.

Лъчезар Богданов от „Индъстри уоч” не очаква зараждащата се паника сред гръцките граждани по отношение на техните влогове в собствените им банки да се прехвърли в България. Проблемът е, че тези банки няма да могат да насочват по-голям собствен ресурс към България, както правеха през последните 6-7 години. Ако бъдат наистина сериозно затруднени, най-вероятния изход е да започнат да продават част от бизнеса си в Източна Европа, включително и в България. Най-вероятно ще се случи смяна на собствеността – българска банка с гръцки собственик да смени собственика си и да стане част, да речем, от германска или друга банкова група. Така няма да изчезнат нито клоновете в България, нито парите ще се „изпарят” от страната, пояснява икономистът. Това вече го видяхме с банка, която беше собственост на ирландска банка. Тя продаде делът си в българската банка на друг собственик и банката остана да работи в страната. Според Лъчезар Богданов до паника в България може да се стигне единствено при промяна в българската среда, сиреч от някакви действия на българското правителство. В тях е големият риск и той постоянно е съществувал през последните 20 години като заплаха за влоговете, депозитите и за цялата платежна система. Такива действия биха могли да бъдат израз на политически популизъм, подобен на онзи, който през последните десетилетия разруши дисциплината и разумността в Европа и по света. Изкушението на политиците е винаги да търсят краткосрочни ползи независимо от дългосрочните рискове. Ако България тръгне по пътя на Унгария, Гърция и Португалия, това би било проблем. Засега това не се случва, но затова го оценяваме като риск – не знаем дали няма да настъпи след една или повече години, предупреждава икономистът от „Индъстри уоч”.

На фона на засилващата се политическа и финансова нестабилност на Гърция все повече наблюдатели вече се питат не дали, а как и кога страната ще напусне еврозоната. България не членува  в системата на общата европейска валута, но евентуален фалит на южната й съседка, връщане на драхмата и излизането й от Шенген, биха могли да имат сериозно  отражение върху най-бедната членка на ЕС. Какви са възможни опасности:

През юли 2010 в София се състоя първото /и единствено досега/ съвместно заседание на правителствата на България и Гърция. Тогавашният  гръцки премиер Георгиос Папандреу се опита да лобира за тръбопровода Бургас-Александруполис, но за „подслаждане” на очертаващия  се отказ от българска страна, колегата му Бойко Борисов обяви пред медии току-що получените резултати от стрес-тестовете на ЕК за устойчивостта на българските и гръцки банки. „С високите оценки „стабилни” се дава отговор на провокационните съобщения, че срив в Гърция ще повлече и българската банкова система”, заяви тогава Борисов,  а Папандреу му върна жеста с обещанието неговата страна да окаже пълна подкрепа за приемането на Българи в Шенген през 2011.   Днес, две години по-късно, Георгиос Папандреу отдавна вече не е гръцки премиер, проектът „Бургас-Александруполис” е в историята, гръцките банки са пред фалит и България е все още извън Шенген. Единствено валидни останаха страховете най-бедните европейци да не бъдат повлечени по съседки от гръцкия дългов въртоп в неизвестни и твърде опасни води.
Да искаш да вярваш…
В средата на 2011 в интервю за гръцката информационна агенция АНА-МПА управителят на БНБ Иван Искров обяви, че „Гръцките търговски банки в България са основен “пилон” за стабилност на банковата система на страната“. Година по-късно, когато перспективата Гърция да фалира и напусне еврозоната е съвсем реална, въпроса какви биха могли да бъдат последствия за нейната европейска съседка, в която около 30 на сто от общите банкови активи се контролират от гръцки банки, отново става актуален. Експерти вече прогнозираха сериозно преструктуриране на местния банков сектор, ако големите банки в Гърция започнат да разпродават дъщерните си подразделения в България, но възможните последствия от подобно развитие засега удобно се премълчават за да не се създава излишна паника. И още – за първото тримесечие на годината БНБ отчете драстичен срив на преките чуждестранни инвестиции в сравнение с миналата година, който редица икономисти свързват както с недоверието на големите световни инвеститори към района като цяло, така и  с неясната перспектива за влизането на България в еврозоната и в Шенген.
Шенгенският смях и плач
Сериозни опасения буди  и възможното излизане на Гърция от шенгенската зона. Ако шенгенската мечта на София се осъществи през тази или следващата година това би означавало, че огромните имигрантски потоци от Африка и Близкия изток  ще се насочат към българските граници. Да не говорим за няколкото милиона имигранти, намиращи се сега в Гърция, които бързо ще поемат на север по шенгенското трасе към богатите западноевропейски държави. Не по-малко напрежение би предизвикало и масовото завръщане в родината на работещите в Гърция български гурбетчии, чийто брой надхвърля 150 хиляди души.
Готови ли са българската икономика, социална  и имиграционна система за подобни изпитания? Оптимистите веднага биха отговорили –  да, готови сме и биха се позовали на твърденията на премиера Борисов, че „България е най-добре оборудваната за шенгенското пространство” или на уверенията на вътрешния министър Цветанов, че „пазим границата по-добре от други страни в ЕС”. Песимистите, обаче, иронично биха поклатили глава при наличието на почти 13 процентна безработица, след факирското сублимиране за правосъдието и МВР на двамата осъдени „братя Галеви” или биха кимнали многозначително към увеличаващото се всяка година разноезичие в квартала зад столичните Хали.
Предупреждението на синоптиците
Бежанските вълни на гръцкия бизнес към България са може би окуражаваща новина за част от стотиците хиляди безработни в страната, а трансферът на гръцки капитали вероятно е положителен фактор за нейната свита икономика. Но едва ли обикновените българи, чийто стандарт на живот и мизерни доходи често се размахват като плашило от гръцки политици срещу сянката на фалита и неизбежните ограничения за спряване с дълговата криза в тяхната страна, биха почувствали реално всичко това. Засега у тях остава единствено усещането за неяснота и потенциална опасност. Подобна на онази, която метеоролозите обявяват като код „жълто” и предупреждават срещу предприемането на ненужни рискове.

Приетият тези дни Закон за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност продължава да бъде стои във фокуса на общественото внимание в България.  Мнението на двама известни български юристи и правозащитници – Михаил Екимджиев и Йонко Грозев  – по някои спорни въпроси в документа:

Биха ли оправдали днес американският посланик  и неговите европейски колеги в София снимането от въздуха на подозрителни имоти на заможни българи и показването им по медиите като ПР-мероприятие за предстоящи действия по силата на новоприетия Закон законфискация на незаконно придобито имущество? През 2010 година българските данъчни власти с участието на централни медии осъществиха такава акция. Ще бъдат ли допустими подобни действия  и по силата на новия закон?

Според адвокат Михаил Екимджиев дипломатите биха оправдали подобни действия доколкото това се случва с българите, а не с техни съграждани. Вероятно за тях това е едно връщане в романтични исторически времена, когато в техните държави са се утвръждавали някои основни правни принципи, прецеденти и понятия, смята юристът. Във всички случаи за тях това е екзотично и забавно, просто защото то се случва с нас, за сметка на нашите права – просто те виждат раждането на демокрацията в действие. За пример той припомня популярния тв-сериал за „Д-р Куин-лечителката”, който показваше как подобни процеси течаха в САЩ преди приблизително 150 години и признава, че също би се забавлявал като дипломатите, ако можеше да наблюдава отстрани държава с черти на страна от Третия свят. Трябва да се има предвид, че за разлика от САЩ и Западна Европа правната уредба на частната собственост в България е различна, отбелязва правозащитникът, но подчертава, че нито правната система, нито гражданското общество в традиционните европейски демокрации би допуснала воайорството представители на властта с вертолети да заснемат от въздуха частни имоти. Това е брутално нахлуване в защитеното от всички европейски конституции и от европейската Конвенция за правата на човека право на личен живот, на неприкосновеност на жилището, е категоричен Екимджиев. Безобразието, извършено от данъчните власти в България през 2010 г. под аплодисментите на част от населението, често пъти „улавяше” в кадрите си живи хора в реално време, които се намираха в дворовете на своите къщи. От въздуха се заснемаха не само сгради, там се виждаха разпознаваеми хора, идентифицираха се елементи от личната им собственост. Тогава медиите дори посочиха конкретни граждани, чиито имоти бяха публикувани на челно място като собственост мафиоти, като незаконно придобито имущество. По-късно тези хора представиха пред същите медии своите данъчни декларации, резултати от данъчни проверки, доказателства, че всичко при тях е редовно и законосъобразно, но не получиха дори и едно „извинявайте” от техните страници. За съжаление засегнатите не посмяха да предявят съдебни искове в тази насока. Когато една медия действа с разрешение на държавата, по-голямата юридическа отговорност е на държавата, а отговорността за неспазване на етичните журналистически стандарти тежи върху медиите. Аз разбирам „хъса” на журналистите да отразяват подобни акции, но в случая преди две години те бяха въвлечени в еедна нелепа ПР-акция и тогава не застанаха на страната на гражданското общество, уверява Михаил Екимджиев. Защото информация поднесена като: „Ето ги имотите на мафията, на богатите, които ще бъдат разкулачени и имотите, които ще бъдат конфискувани” естествено би накарала половината българи днес да ръкопляскат не само на снимките от хеликоптерите, но дори ако отгоре беше стреляно по такива имоти!
Според юристът Йонко Грозев самото снимане на имоти едва ли е проблемно ако липсват идентифициращи данни за собствениците или за  друга информация, която е лична по същество. Проблемът се съдържа в това доколко новоприетия Закон за гражданска конфискация може да бъде инструмент за борба с организираната престъпрност и корупцията или той е един много по-мащабен проект за преразпределяне на собствеността на гражданите, пояснява Йонко Грозев.
Конфискацията като  касичка-прасенце
Какви потенциални заплахи за правото на частна собственост и свободно предприемачество са заложени в новоприетия Закон за конфискацията? Възможно ли е той да се превърне в рутинен инструмент единствено за попълване на държавния фиск?
Михаил Екимджиев  се опасява, че подобен закон може да бъде употребяван от хората на власт в зависимост от техните моментни приоритети. Ако трябва да дискредитират свой опонент, те могат да насочат закона към него, ако решат да запълват фиска, те ще направят и това, макар че чисто технически това би било доста по-трудно и бавно, допуска правозащитникът.  Тези имоти няма да може да бъдат толкова бързо осребрени от една страна, а от друга след време предстоят сериозни тежки осъдителни решения на съда в Страсбург и след 7-8 години от чисто фискална гледна точка конфискациите ще са контрапродуктивни, тъй като загубите ще са повече от приходите. Екимджиев е обезпокоен, че новият закон е инструмент, който може да служи  и за политическа саморазправа с неудобните – всеки прокурор би могъл в реално време, за няколко минути, да предприеме действия срещу мен и вас! Без да носи персонална отговорност и без да излага същински мотиви той може да образува дело, например, за „убийството на Джон Кенеди”. Задействаната автоматично процедура на наказателното производство стига до предвидената в закона комисия, която няма правомощията да преценява доколко искът е свързан със здравия разум щом идва от прокуратурата, и нейните членове започват конфискационно производство срещу всеки от нас! Оттук нататък ако сте купили къща или апартамент преди 15 години, например, ще трябва да доказвате произхода на средствата за тяхната покупка, които може да са кумулирани много преди този срок и така нещата стават абсурдни, пояснява Михаил Екимджиев.
Юристът Йонко Грозев също не смята, че новоприетия закон може да се превърне в източник за попълване на фиска. Той се позовава на българската практика, която  показва, че от приложението на подобни закони много трудно се получава каквото и да е реално имущество. Обикновено се конфискуват имоти, но те се реализират много трудно защото рядко се намират купувачи за тях. По-вероятно, според Йонко Грозев, е всъщност държавата да харчи допълнителни пари за управление на такова конфискувано имущество.

Конфискация или експроприация?
В Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и в правото на ЕС е посочено, че „всяка намеса в собствеността трябва да е пропорционална”. Как се урежда този въпрос в новия Закон за конфискацията?
Юристът Йонко Грозев определя намесата в собствеността като централен спорен момент и основен аргумент на критиците на новия Закон за конфискацията. Според него  е ключово важно при оценката за пропорционалност е конфискацията да се основава на твърди доказателства, че имуществото наистина произхожда от престъпна дейност. Българският закон, за разлика от аналогични закони в Европа и САЩ, не изисква доказването на такава връзката. Потенциално подобна липса създава предпоставки за нарушаване на това право. Възможно е в някои от случаите да има такива доказателства, но те не са част от процедурата, уточнява Йонко Грозев. Поради което  и съдът, който ще постановява конфискация, няма да следи дали има доказателства за престъпен произход на имуществото, дори е  възможно да се стигне до конфискация без наличието на доказателства в определени случаи.
Правото на собственост не е абсолютно право, ограничения в него са възможни. Навсякъде по света съществуват разумни ограничения и въпросът е доколко те са пропорционални. Практиката в Западна Европа и юридическата защитата на човешките  права  сочи, че за да бъде пропорционално конфискуването на имущество по гражданско-правен ред трябва да има данни, че то има престъпен произход, е категоричен Йонко Грозев.
От своя страна Михаил Екимджиев припомня, че членките на Съвета на Европа, ратифицирали Конвенцията за правата на човека и основните свободи, са длъжни да се въздържат от намеса в гарантираното от националните конституции и Конвенцията право на собственост и само в изключителни случаи, и то при спазване на изискванията за необходимост и пропорционалност на намесата, сиреч когато е държавата е доказала престъпление при придобиването на въпросната собственост или някакви тежки нарушения, само тогава, при това по изключение, властите могат да интервенират. Но далеч не грубо и поголовно! Бих разбрал държавата, ако констатирайки несъответствие в доходи и приходи по нейна доказателствена тежест наложи някаква допълнителна санкция, но не да се отива към експроприация, защото това е пролетарски подход, това просто не е цивилизовано, се възмущава правозащитникът.  Затова твърдя, че в конкретния случай става въпрос за посегателство срещу свободата. Тази свобода преди всичко предполага икономическото  обособяване на гражданина от държавата, тя е мислима само на базата на частната собственост която е защитена, а не застрашена от държавата, както е в Европа и САЩ, е убеден Михаил Екимджиев.