Какво значение има кой в Европа колко пари е похарчил за новогодишната си трапеза? Никакво за българина. Аргументите:
В навечерието на Новата 2013 –та масово тиражирана в медиите информация жегна българите. От нея стана ясно, че за Коледа средностатистическото чешко семейство е изхарчило за подаръци и продукти за празничната си трапеза по 1111 евро, които в най-бедната и финансово дисциплинирана европейска страна възлизата на немислимите 2166 лева. За сравнение: по данни на агенция „Галъп” за същата цел българинът е отделил средно по 128 евро /250 лева/, сиреч колкото през 2007 година, когато средната заплата е била около 500 лева. Като „за капак” българите научиха също, че средният гражданин в най-тежко поразените от кризата страни в Европа – Гърция и Испания – е похарчил за празника съответно 150 и 500 евро.
С духовете на римските патриции
Неудобните сравнения, обаче, едва ли ще помрачат Новогодишното тържество на българина – той отдавна се е примирил със статута си на беден, но горд гражданин на ЕС, обикновено изпълнен с празничен оптимизъм. Примери – колкото щеш! Преди месец журналисти откриха бездомник, който от година нощувал в патрицианския римски саркофаг, разположен пред варненския археологически музей. „Топло е вътре, пази този дебел камък”, разказа тогава 64-годишния бивш моряк и си пожела да не го изгонят от гробницата до март, когато най-сетне щял да получи пенсия. Особено доволни са и клошарите в българските градове, където като гъби никнат приюти и подслони за тях. „Европейска работа!” – така възторжено нарече в студовете тези дни по телевизията временния си дом един от 400-те питомници центъра за настаняване на бездомни хора в София. Сърдечна благодарност към властите отправят и 10-те хиляди бедняци, сред които почти 1500 деца, за топлия безплатен обяд, който получават в 134-те обществени трапезарии в страната. Нищо, че управляващите час по час ги наричат лентяи и рентиери, които си държат парите в банките! Те със сигурност знаят, че не са точно такива, както и че дете, родено през новата 2013-та в България / според изследването на „Икономист интелиджънс юнит”/ 18 години по-късно ще живее по-зле отколкото в Египет и малко по-добре, отколкото в Шри Ланка или Салвадор.
Трапезата като национален символ
Тъкмо поради това и тази Нова година българинът ще хапне на празничната си трапеза не от добро, а за добро! Да вземем тестото, например, което е в осовата на главните „деликатеси” на населението – домашни питки, пухкави самуни, апетитни колачи, вити баници, татлъ-баклава. А брашното – това всъщност е изпеченият церемониален хляб, погачата. Същата, впрочем, с чиито едри залци министър-председателят обича да тъпче устата на дечица и гиздави активистки във фолклорни носии при рязане на лентички. Ще хапне българинът и кайма – задължителните кюфтета и кебапчета, в които за по-евтино и вкусно също е замесен хляб. Е, някъде ще зацвърчат и тлъстите свински мръвки от бурканите от село, но те няма да са много – днес все по-малко хора угояват прасета. Ще има и боб, разбира се, мераклийски приготвено кисело зеле и естествено всякаква туршия, която „изпива” много ракия. А „пукницата”, както я наричат българите, е евтина, загрява бързо организма, повдига самочувствието и засилва мощно оптимизма. След което ще гръмне и чалгата, същата за която Мориц Готшалк написа неотдавна в чешкия вестник „Праг поуст”, че е „отвратителна за мнозина, но е и нещо като популистки отдушник за много други” и да поясни: „Новият музикален жанр даваше на българите възможността да мечтаят за богатството и лукса, на който само мафиотите и корумпираните политици можеха да се радват. Страната тогава се отърси от онази икономическа криза, но мнозинството от българите все още срещат трудности в живота”.
„ Зелен листец, буково дърво; /идем дома, пием вода/,
любим булка, стане ми добре”.
Всъщност едва ли много нещо се е променило от българското Възраждане насам, когато градският еснаф и сиромашкия плебс са харесвали не по-малко страстно кръчмарската музика отколкото днес. Говори се, че самият Петко Славейков е превеждал гръцки и турски еротично-кафански песни в отговор на засиленото по негово време търсене. Да не говорим за любимата песен на Алековия Бай Ганьо „Зелен листец”, за палавите закачки в „Аз си имам две съседки” или „Брала мома къпини”…
След традиционното новогодишно преяждане и изобилния алкохол, в полунощ настъпва неизбежното от десетилетия тв-поздравление от първия човек в държавата, следва безразборна пукотевица навън и…кой докогато издържи на буйните танци в панелките.
Затова какво значение има кой в Европа колко пари е похарчил за новогодишната си трапеза? Никакво, естествено, стига настроението да съответства на погълнатите градуси. И на надеждата, че все пак може би настъпва нещо по-добро и хубаво в живота.
Дори в годината на референдум и парламентарни избори.