БЪЛГАРИЯ – ГЕРМАНИЯ: ДИАЛОГЪТ ПРОДЪЛЖАВА

22.12.12

Къде са допирните точки между най-богатата и най-бедната европейски държави?В какви посоки ще се развива диалога между Берлин и София през 2013 година?Георги Папакочев обобщава темата:

В края на отминаващата 2012-та  в аулата на СУ”Св.Климент Охридски” прозвуча „Коледна оратория” на Йохан Себастиян Бах – едно от най-хубавите произведения за Рождество Христово. Под диригентството на дългогодишния артистичен директор на Мюхенския филхармоничен хор Андреас Херман музиката на гениалния композитор изпълни с празнична радост атмосферата на най-старото висше българско училище, което изпраща всяка година десетки свои студенти на специализация в германски университети.

Символиката на музикалното събитие се подкрепя и от други факти – според Федералната статистическа служба през миналата година броят на българските младежи, които се обучават в Германия е бил почти 8000 човека, които съставляват 7 на сто от почти сто хилядната българска общност в страната. В интервю за ДВ през август по този повод преподавателят по социология в университета в Магдебург д-р Христо Стоянов отбеляза: „По принцип в Германия не е проблем да се запишеш да следваш, но да издържиш на изискванията зависи най-вече от твоето трудолюбие, интелигентност,настойчивост, които в крайна сметка решават и въпроса за крайния ти успех”.

Българският двигател на германския бизнес

Образованието  е само една от сферите на традиционните приятелски връзки между Германия и България. Официалната статистика сочи също, че освен  водещ външнотърговски партньор, Германия е сред основните чуждестранни инвеститори в страната – от 1996 до 2011г. германският бизнес е инвестирал близо 2 милиарда евро в националната икономика. По данни на Агенцията за инвестиции 30 на сто от 100-те най-големи инвеститори в България са германски или с германско участие. Съществуват, обаче и трудности. При посещението си в София през август президентът на Асоциацията на германските индустриално-търговски камари проф. д-р Хайнрих Дрифтман заяви открито, че германските инвеститори се чувстват „отчасти несигурни” заради проблемите си в България. От своя страна президентът на Германско-българската търговска камара Бертрам Ролман допълни, че реформите в правосъдието, здравеопазването и икономиката не вървят достатъчно бързо поради което на  потенциалните нови инвеститори им е трудно да видят положителните страни на бизнеса в България, а и много българи с добро образование трудно виждат личната си перспектива в страната.

Приятели в политиката

За огромния политически респект, който България изпитва към Германия, говори и интензивността на двустранния диалог на най-високо политическо равнище. Посещението в Берлин през юли  на президента Плевнелиев и разговорите му с федералния президент Йоахим Гаук, както и с влиятелни представители на германските политически и делови среди,  очертаха оптимистичните перспективи пред българо-германските отношения на всички нива. През  юли федералната канцлерка Меркел посочи България като пример за фискална стабилност на фона на финансовата криза, а след посещението си в Белия дом в началото на декември нейният колега Борисов приравни отношенията си с Обама с онези, които отдавна има с Меркел с думите: „Личните ни отношения са такива, че си имаме доверие и уважение. Както например с Меркел, ако сега трябва да се чуя с нея – няма проблем”.

Въпроси без отговор

Доброто европейско партньорство, обаче, не винаги следва да се основава на взаимни комплименти. В края на октомври по повод недопустимо съкратено интервю в проправителствен всекидневник, германският посланик в София Матиас Хьопфнер изрази публично притесненията си от изострящата се тенденция към концентриране на собствеността върху медии в България и обяви, че е необходима държавна регулация в медийния сектор и нов медиен закон. Непосредствено преди Коледа в ироничен редакционен материал същият всекидневник обвини посланика в „недипломатичност”, посъветва го да не се „изказва неподготвен” и му препоръча „да завърже здраво торбата с празните приказки и повече да не я отваря”.

В специално интервю за ДВ през ноември,  ръководителят на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер” Кристиян Шпар констатира, че „конституциите и другото законодателство в повечето страни от региона гарантират свободата на словото, но в практическото прилагане на тази свобода все още има какво да се желае” и също постави въпросите: „Дали хората в медиите се чувстват вътрешно свободни в професионалната си дейност? Как представят новините? Спазват ли се етичните норми и стандарти? Има ли прозрачност на медийната собственост и равнопоставен достъп на медиите до разпространението?”.

           В телевизионно интервю тези дни  на въпрос какво все още не е разбрал  в България, посланик Матиас  Хьопфнер отговори също с въпрос: „Не разбирам защо българите са толкова търпеливи, примирени, пасивни, къде е критичното, мислещото общество?”.

Засега отговор на всички тези въпроси няма. Което не означава, че през изборната 2013 година не предстои той да бъде даден. Най-малкото защото когато добрите европейски партньори те питат за нещо, коректно е да им отговориш.

Така поне се прави на Стария континент.