Monthly Archives: December 2018

СПРАВЕДЛИВОСТ И ЖИВОТ

 

    24 декември 2018 г. Преди време чух духовник да казва, че всъщност Бог е несправедлив. Полазиха ме тръпки и веднага се запитах –  как така не е справедлив, щом като той е най-висшата сила, към която се обръщаме за помощ при тежко изпитание или за благодарност при успех или щастие?

Хилядолетия вече ние, хората, си задаваме въпроса каква ще е Божията воля когато се сблъскаме с някакво предизвикателство в нашето човешко битие? Всъщност през вековете тъкмо този въпрос е бил не само същина на богословските спорове, но и най-често е бил използван като повод за войни, за гонения на друговерците, за изгаряне на клади или освобождаване на Светите земи. Днес ние човеците, обикновено благодарим за добрата Божия воля и молим всемогъщия да бди над нас.

И все пак как Всемогъщият разпределя и раздава тази своя воля? Върху едни хора той  изсипва с пълни  шепи ум, красота, чар, талант, обгръща ги със златно покривало от глава до пети, дарява ги с добър живот.

А от други отнема всичко. Не става дума непременно за бездомниците и бедните, които се прехранват от кофите за боклук, макар, че когато срещнем такива люде, понякога в дъното на нашето съзнание присветва една червена лампичка, която ни кара да се запитваме: „Наистина ли този злочестен човек е бил толкова без късмет, за да се озове на самото дъно“ ? След което вероятно си казваме: „Да, животът е много крехко нещо и границата между успеха и провала в него често е незабележима. Затова и  ние човеците цял живот се опитваме да укрепим тази условна граница срещу изпитанията, които битието ни поднася.

И така се изправяме пред въпроса за съдбата, онази висша сила, която предопределя нашия живот, онова стечение на обстоятелствата, което не зависи от човешката воля. Някои провиждат в съдбата  всемогъщия Бог, който като светлина ни води по неведомите пътища на живота.  Други са убедени, че всевишният държи всичко в своите ръце и единствен решава какво и как ще се случи в бъдеще с нас. Има дори и  хора, които смятат, че Бог притежава чувство за ирония, щом е внушил формулираната афористично от Петър Дънов мисъл: „Помогни си сам за да ти помогне и Господ“.

Всъщност онова, което ние, човеците очакваме , е справедливост. Къде обаче да я търсим тази справедливост? Когато човешките закони ни обърнат гръб, тутакси се обръщаме към Божията справедливост. А ако и тя действително липсва, тогава какво ни остава?

Обикновено ние хората, подсъзнателно се опитваме да постигнем някаква вътрешна договореност с Бога. Ако не го гневя, си казваме, ще бъда опростен, след което формулираме личните си желания и мечти. А те могат да бъдат среща голямата любов, спечелването на достатъчно пари, създаването на голямо семейство или намирането на добра работа. Без изключение обаче, всички си пожелаваме основното – здраве, защото то е най-голямото благо на живота. Без здраве всичко останало става безсмислено.

Затова, ако съществува несправедливост, тя едва ли е Божия! Несправедлив по-скоро е животът. Тъкмо той щедро раздава всичко на някои, той превръща други в просяци, той се присмива с ирония  на трети. Затова единственото успокоение  вероятно е в приписваната мисъл на Питагор, че „Чашата на живота щеше да сладни непоносимо, ако в нея не капеха и малко горчиви сълзи“.