26.12.12

Две са предстоящите ключови събития, свързани със сагата по осветяване на сътрудниците на комунистическата ДС в България – отварянето на досиетата на т.нар. „кредитни милионери” и изкарването наяве на средния ешелон агенти във военното и цивилното разузнаване.

Отминаващата 2012 година се оказа продуктивна в битката срещу мрежите на комунистическата ДС. След отзоваването на посланиците-агенти от дипломатическите им назначения в чужбина, още в началото на годината гръмна скандала с 11-те митрополити от 15-членния Свети синод на БПЦ, които са сътрудничили на тайните служби. В свой анализ по повод встъпването на новия президент Плевнелиев от януари агенция ДПА припомня дейността на Комисията по досиетата, която „последователно е обявявала принадлежността към тайните структури на дипломати, журналисти, учени, творци и интелектуалци и висшите духовници” и изразява надежда, че сагата с българските шпиони е към края си.

Голямото ограбване

Междувременно през март КС отказа скриването на агентите единствено с картончета в ДС и постанови, че трябва да бъде обявявана принадлежността на хора както с налични, така и с унищожени досиета. По този начин конституционните съдии дадоха възможност Комисията по досиетата да се заеме с папките на „кредитните милионери” и да хвърли светлина върху мащабите на банковия грабеж, осъществен при управлението на Жан Виденов. През април беше гласувана поправка в закона за досиетата, с която на практика беше дадена зелена светлина на  Комисията да обяви имената на кредитните длъжници от 90-те години на миналия век. А те се оказват неимоверно много – в момента приключва проверката на над 50 хиляди човека от почти 11 хиляди фирми, като очакванията са още през януари 2013 година на светло да се появят най-малко 5000 имена на ченгета. Както отбелязва по този повод френската АФП, по-голямата част от източените държавни пари, почти 3 милиарда лева по това време, не са върнати обратно, с което през 1996г. започва безпрецедентната финансова криза и фалит на 14 банки. „Списъците на т.нар.”кредитни милионери” тогава  бяха публикувани в печата, но всички опити да се разкрият връзките им с тайните служби се оказаха безуспешни”, посочва агенцията и допълва, че „ много от тези хора все още заемат ключови позиции в бизнеса и финансите на страната”.

Българският „Щирлиц”

В самия край на 2012-та българският парламент, с изключение на депутатите от БСП, гласува друго важно решение – премахна юридическите пречки пред проверките за принадлежност към ДС  и разузнавателните служби на тогавашната БНА на всички средни началници заемащи позиции в сегашните структури на служба „Военна информация” и НРС след 16 юли 1991г.  Воят, който се надигна по този повод, беше голям. Социалистите светкавично поискаха президента Плевнелиев да наложи вето върху поправките в закона, тъй като осветяването на над 1000 „действащи служители на разузнавателните служби, включително в чужбина, в рискови страни” щяло да постави под заплаха „техния живот, животът на техните семейства и на хора, с които са контактували”. В паниката стана ясно, че в момента почти стотина ДС-разузнавачи се намират извън страната и действат под прикритие. Според експерти, обаче,  осветяването им в страната ще даде възможност да се разбере какво е присъствието на кадри от филиалите на съветското КГБ и ГРУ в днешните български разузнавателни ведомства, както и дали въобще през двете десетилетия на прехода нещо се е променило в тях.

По този повод разследващият журналист Христо Христов цитира в своя блог думите на германския проф. Ханс-Йорг Гайгер, един от хората, които са  участвали в разформироването на  тайните служби на бившата ГДР: „Не допуснахме нито един офицер от Щази да продължи работа в специалните служби на Германия, защото не може хора, които са работили против народа си, след промените да работят за неговата сигурност”. В разразилите се по темата форумни дискусии в интернет бяха поставени и други въпроси. Като, например, защо досега тези „големи разузнавачи” не са били върнати в страната след като повечето от тях отдавна са известни на западните служби? Или за кого, всъщност, те продължават да работят до днес?

Решаващата дума по въпроса сега е на президента Плевнелиев. Още в първите дни на Новата година той предстои да подпише или не указа за приетите законови поправки. С което ще приближи или отдалечи още повече финала на десетилетната вече „приказка безкрай” с агентите на комунистическите тайни служби.

Приказка, опротивяла до втръсване дори на самите агенти и доносници.

22.12.12

Къде са допирните точки между най-богатата и най-бедната европейски държави?В какви посоки ще се развива диалога между Берлин и София през 2013 година?Георги Папакочев обобщава темата:

В края на отминаващата 2012-та  в аулата на СУ”Св.Климент Охридски” прозвуча „Коледна оратория” на Йохан Себастиян Бах – едно от най-хубавите произведения за Рождество Христово. Под диригентството на дългогодишния артистичен директор на Мюхенския филхармоничен хор Андреас Херман музиката на гениалния композитор изпълни с празнична радост атмосферата на най-старото висше българско училище, което изпраща всяка година десетки свои студенти на специализация в германски университети.

Символиката на музикалното събитие се подкрепя и от други факти – според Федералната статистическа служба през миналата година броят на българските младежи, които се обучават в Германия е бил почти 8000 човека, които съставляват 7 на сто от почти сто хилядната българска общност в страната. В интервю за ДВ през август по този повод преподавателят по социология в университета в Магдебург д-р Христо Стоянов отбеляза: „По принцип в Германия не е проблем да се запишеш да следваш, но да издържиш на изискванията зависи най-вече от твоето трудолюбие, интелигентност,настойчивост, които в крайна сметка решават и въпроса за крайния ти успех”.

Българският двигател на германския бизнес

Образованието  е само една от сферите на традиционните приятелски връзки между Германия и България. Официалната статистика сочи също, че освен  водещ външнотърговски партньор, Германия е сред основните чуждестранни инвеститори в страната – от 1996 до 2011г. германският бизнес е инвестирал близо 2 милиарда евро в националната икономика. По данни на Агенцията за инвестиции 30 на сто от 100-те най-големи инвеститори в България са германски или с германско участие. Съществуват, обаче и трудности. При посещението си в София през август президентът на Асоциацията на германските индустриално-търговски камари проф. д-р Хайнрих Дрифтман заяви открито, че германските инвеститори се чувстват „отчасти несигурни” заради проблемите си в България. От своя страна президентът на Германско-българската търговска камара Бертрам Ролман допълни, че реформите в правосъдието, здравеопазването и икономиката не вървят достатъчно бързо поради което на  потенциалните нови инвеститори им е трудно да видят положителните страни на бизнеса в България, а и много българи с добро образование трудно виждат личната си перспектива в страната.

Приятели в политиката

За огромния политически респект, който България изпитва към Германия, говори и интензивността на двустранния диалог на най-високо политическо равнище. Посещението в Берлин през юли  на президента Плевнелиев и разговорите му с федералния президент Йоахим Гаук, както и с влиятелни представители на германските политически и делови среди,  очертаха оптимистичните перспективи пред българо-германските отношения на всички нива. През  юли федералната канцлерка Меркел посочи България като пример за фискална стабилност на фона на финансовата криза, а след посещението си в Белия дом в началото на декември нейният колега Борисов приравни отношенията си с Обама с онези, които отдавна има с Меркел с думите: „Личните ни отношения са такива, че си имаме доверие и уважение. Както например с Меркел, ако сега трябва да се чуя с нея – няма проблем”.

Въпроси без отговор

Доброто европейско партньорство, обаче, не винаги следва да се основава на взаимни комплименти. В края на октомври по повод недопустимо съкратено интервю в проправителствен всекидневник, германският посланик в София Матиас Хьопфнер изрази публично притесненията си от изострящата се тенденция към концентриране на собствеността върху медии в България и обяви, че е необходима държавна регулация в медийния сектор и нов медиен закон. Непосредствено преди Коледа в ироничен редакционен материал същият всекидневник обвини посланика в „недипломатичност”, посъветва го да не се „изказва неподготвен” и му препоръча „да завърже здраво торбата с празните приказки и повече да не я отваря”.

В специално интервю за ДВ през ноември,  ръководителят на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер” Кристиян Шпар констатира, че „конституциите и другото законодателство в повечето страни от региона гарантират свободата на словото, но в практическото прилагане на тази свобода все още има какво да се желае” и също постави въпросите: „Дали хората в медиите се чувстват вътрешно свободни в професионалната си дейност? Как представят новините? Спазват ли се етичните норми и стандарти? Има ли прозрачност на медийната собственост и равнопоставен достъп на медиите до разпространението?”.

           В телевизионно интервю тези дни  на въпрос какво все още не е разбрал  в България, посланик Матиас  Хьопфнер отговори също с въпрос: „Не разбирам защо българите са толкова търпеливи, примирени, пасивни, къде е критичното, мислещото общество?”.

Засега отговор на всички тези въпроси няма. Което не означава, че през изборната 2013 година не предстои той да бъде даден. Най-малкото защото когато добрите европейски партньори те питат за нещо, коректно е да им отговориш.

Така поне се прави на Стария континент.

Каква е алкохолната „библия” на половин милион българи? „Лошо” ли е балканското пиене? Защо от малки закърмяме българчетата с ракия?
Тези дни известен български лекар обяви по телевизията: „Ако една къща не мирише на тютюн и ракия, запалете я!”. Медикът защити тезата си с твърдението, че никотина е един от най-добрите невротрансмитери в организма, а вреден е само цигарения дим. И макар пиенето да не беше засегнато в неговите обяснения, крилатата сентенция прозвуча като музика и в ушите на любителите на чашката. Особено преди Коледа и Нова година и поредицата от празници на православни светии, чиито имена носят много българи.  По неофициални изследвания броят на „битовити алкохолици” в страната непрекъснато нараства  и както преди време констатира изпълнителната директорка на болницата за лечение на алкохолизъм и наркомании в Суходол: „Три по 100 ракия с шопска салата е библията на близо половин милион българи, които не могат да се справят с генетична обремененост по линия на пиенето или с всекидневния стрес да живееш в държава като България”.
Психиатърът от Варна доц-д-р Христо Кожухаров е убеден, че пиенето и пушенето са част от българската култура и са нещо, към което обществото е твърде толерантно. На всички празници и по разлчни други поводи, добри или лоши, присъствието на алкохола е неизменно. При това като традиционен ритуал, който българите упорито спазват. Дори на децата си, особено на мъжките, даваме ракия да не боледуват, да са им румени бузките.  Ние включваме алкохола в задължителните си атрибути, които при мъжа са символ за власт, сила, мощ, средство което да намали неприятните усещания, а това е свързано с огромни рискове за здравето, пояснява лекарят.
Манастирска гроздова?
Оказва ли религията влияние върху консумацията на алкохол, особено при честването на големи църковни празници като Рождество Христово, Нова година, Великден, имени дни?
По-скоро трябва да говорим за отсъствието на религия в това отношение, смята доц.Кожухаров. Там, където където нейното влияние е сериозно, пиенето е по-скоро ограничено отколкото стимулирано. В нашата религиозност има по-скоро показност отколкото съдържание. А тъкмо отсъствието на вяра, на респект, на боязън  премахват пречките човек да започне да пие и да злоупотребява с това. Вярно е, че в мюсюлманските държави пияниците са малцина, но в тях  това е свързано със страха, че ще бъдеш наказан свише. И не само религията има възпиращо въздействие. В САЩ, например, когато властите заловят  шофьор да кара пиян, освен с дрегер те на място го подлагат и на проба –  да върви по права линия, да си пипа носа със затворени очи,  да доказва че е трезвен и по други начини. Сиреч спазването на нормата е свързано не само с неизбежна заради нейното нарушаване санкция, но и с осмисляне на нарушението. Просто страхът, че неспазването на правилата ще доведе до наказание въздейства често по-силно, отколкото самите правила.

Мачовци на чашката

Наскоро уважавана учителка от столично училище се появи пред учениците си алкохолно развеселена, потанцува им в модерния „гангнам стил” и породи поредното обществено възмущение.  По-късно се разбра, че жената не е издържала на безпаричието и проблемите около отглеждането на трите си деца и е посегнала към чашката. Почти по същото време лекар беше обвинен, че в нетрезво състояние е поставил инжекции на тежко болен пациент, който след това починал.
Пие се  навсякъде по света, но отличава ли се с нещо българското пиене, „лошо пиене” ли е то?
Погледнете скандиванците, например! –  възкликва доц.Кожухаров. При тях алкохолът е много скъп, поради което те пътуват в страни като нашата за да могат здравата да се напиват. Кое, обаче, отличава българското пиене? Това е толерантността към консумацията на алкохол, особено при мъжете. Младите българи пият дори когато имат проблеми, защото това е част от „героичността” в нашето общество. Нека си спомним неизменната цигара в устата на филмовите герои от 50-те и 60-те години на миналия век, която беше синоним на мъжкото излъчване! При жените, обаче, това не е така и причината е типичната българска „мачовщина”, или „мъжкаранство”. Нетолерантното отношение към тях ги кара да пият тайно и когато зависимостта им на по-късен етап стане видима, те с голямо закъснение търсят помощ и уврежданията са трайни. Това, мисля, са важни характеристики на българското пиене, твърди психиатърът.

През пролетта Световната здравна организация обяви, че румънците, чехите и словенците са най-големите консуматори на алкохол в ЕС с погълнатите 15-19 литра чист алкохол на година. В България и в Швеция поетото количество е между 9 и 12 литра чист алкохол, което означава около три чаши алкохолни напитки на ден. Краят на годината обикновено е време за подобряване на рекорди. Така че да му мислят румънците –  по празниците съседите им на юг от Дунава се готвят да  атакуват мощно първото място!

15.12.12
През 2060 година българското население ще се стопи с приблизително два милиона души и тогава в страната ще живеят малко над 5 милиона българи – това гласят прогнозните данни, публикувани тези дни от НСИ. Успоредно с тях медиите цитираха и експерти от Центъра за демографска политика, които позовавайки се на данни на американското ЦРУ от юли 2012г. са установили, че за първи път след 1947 г. броят на българите вече е  под 7 милиона човека. Демографски апокалипсис или закономерен процес очертават въпросните данни? Георги Папакочев разговаря с двама академични експерти по проблема:

Данните на НСИ показват дълбочината и значимостта на негативното демографско развитие на страната, на което сме свидетели сега. Резкият спад на раждаемостта, равнищата на смъртност и високата емиграция ще оказват дългосрочно проявление и въздействието на тези процеси трудно ще бъде преодоляно в бъдеще, прогнозира доц.д-р Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека при БАН. Въпросът, обаче, е каква ще бъде скоростта на този спад? До голяма темповете ще зависят от социално-икономическото развитие на страната. При оптимистичен сценарий на едно стабилно социално-икономическо развитие намаляването на числеността на населението би било по-бавно. А това предполага подобряване условията на живот, увеличаване на доходите, гарантиране на социално-икономическа стабилност и сигурност, осигуряване на качествено образование и на по-добри възможности за реализация на пазара на труда на младите хора. Според последни данни България е сред страните с най-висока младежка безработица, а това означава не само липса на перспективи на пазара на труда, но и промяна на плановете и намеренията на младите хора да създават семейства и да раждат деца. Други фактори са преодоляване на хаоса в системата на здравеопазването, осигуряването на качествени здравни грижи както и на по-широк достъп до тях.

Скъпите бебета

Данните на НСИ говорят не  толкова за естествен, колкото социален процес, допълва доц.д-р Никола Чолаков от УНСС. Във всички развити страни по света през последните 50 години раждаемостта спада. Колкото по-развита е една страна, колкото по-високо е жизненото равнище в нея, толкова по-стръмна е спадащата крива на раждаемостта. Все по-малко бебета се раждат в Германия, Австрия, Швейцария, в силно индустриализираната Северна Италия, в Източна Европа, а  България е развита държава в сравнение с някои африкански страни, най-малкото в културно отношение! Спадът в раждаемостта не е свързан само с жизненото равнище, той по-скоро е тенденция, която се появява още в средата на 20 век, ако не и по-рано. Още в края на 19 век скандинавските държави бележат спад в раждаемостта и вече над 100 години те преживяват този процес. Става въпрос за социален феномен, чието просто обяснение дава нобеловият лауреат Гари Бекер: Колкото по-високо е културно-икономическото равнище в дадена държава, толкова по-скъпо излиза раждането и отглеждането на деца. Хората вече са с високо образование, кариера, професия, прекарват повечето време извън семейството, а отглеждането на децата свива тази възможност, ограничава ги в собственото им развитие и това води до относителното оскъпяване на отглеждането на дете.

  Демографският бумеранг
                      
Кои обаче  са най-тревожните последици от демографските промени и отразява ли се върху тях икономическата криза?
Прогнозираният спад на населението в трудоспособна възраст и увеличаването на хората в пенсионна възраст би имало отрицателен ефект върху пазара на труда, където се очертава недостиг на работна ръка и натоварване на системите на социално и здравно осигуряване. В резултат на миграцията, загубата на квалифицирана работна сила се отразява върху качеството на човешкия капитал, с който ще разполага страната в бъдеще. Така че ефектите са многопосочни и трудно могат да се степенуват, смята доц.Димитрова. А данните сочат, че дори при положително икономическо развитие населението на страната ще продължи да намалява.
Обезлюдяването на България датира от 50-те и 60-те години на миналия век, пояснява от своя страна доц.Чолаков.  Северозападна България, например, е напълно обезлюдена, селата там са останали без хора. Но така не е само у нас. Българското село не можа да се транформира в селище и си остана такова, каквото е било преди 50 или 100 години. И естествено младите избягаха оттам. Индустриализацията и екстензивното развитие през 50-те, 60-те и 70-те години прогониха младежите от селата, сиреч базата за раждаемост  неимоверно се сви. От друга страна юношите бяха „изсмукани” към гимназиите в градовете и оттам в университетите. Е, как как да се върнат обратно в селата? Друг фактор е кооперирането на земята – селяните бяха превърнати в наемни работници на т.нар.ТКЗС, които всъщност още през 60-те години с бяха онова, което днес наричаме ООД/Дружество с ограничена отговорност/. Затова сегашната криза е нищо в сравнение с 80-те години, когато магазините бяха практически  празни, констатира преподавателят от УНСС.
Ненамеса във вътрешно-семейните работи
От демографската литература е известно, че когато съществува постоянен режим на отрицателно възпроизводство на населението, след достатъчно дълго време все пак настъпва някакъв баланс и равнищата се стабилизират. В България този етап все още не е достигнат. Най-важното сега е да се гарантира възможността на хората да имат по-добра работа, по-високи доходи, да имат семейство, да създават повече деца за да се преодолеят негативните ефекти от кризата,  е убедена доц.Елица Димитрова.
Най -добре е държавата да не се меси в демографските процеси. Демографската политика, за която се говори от десетилетия,  е намеса във вътрешно-семейните работи между съпрузите и  никъде подобна политика не е успяла да повиши раждаемостта, смята  от своя страна доц.Никола Чолаков. В Китай, да речем, с жестоки ограничения раждаемостта беше леко понижена, но напоследък се чува, че и там нещата ще бъдат оставени да се развиват естествено.  Да, по времето на Дьо Гол преди 50 години за подпомагане на младите семейства във Франция повдигна раждаемостта малко повече, отколкото в съседните страни, но разликите бяха  незначителни.
Интереса клати феса
Малко вероятно е двата милиона българи в чужбина да се върнат в родината си. А като демографски резерв, който би могъл да компенсира свиването на българското население, това е невъзможно – измененията вече са прекалено дълбоки, е убедена доц. Елица Димитрова. Подобно е и мнението на доц.Никола Чолаков, за когото идеята за връщане на българите от чужбина е несериозна. „Хората са тръгнали да си търсят късмета в чужбина и ако са го намерили, как ще ги върнеш обратно?” – пита риторично преподавателят от УНСС и все пак си отговаря: „ Ще върнеш тези, на които късмета им се е изплъзнал, има и такива. Но онези, които са си уредили живота в чужбина няма да се върнат, просто логиката на живота е такава”.

Защо протестът на доматохвъргачите не може да промени България? Впечатляват ли се управляващите от показване на зацапано  долно бельо?

За кризисна Европа 2012 беше година на социалното недоволство. В мизерстваща България опитите за изразяване на социално недоволство бяха бързо и ловко овладявани от властта. Къде „со кротце , со благо и со малце кьотек” / по класическата рецепта на Ляпчев/, къде с „разделяй и владей” /по правилото на древноримските императори/ държавната машина съумя успешно да неутрализира спорадичното недоволство от управлението, престъпността, корупцията и хроничния недоимък. И има всечки основания да е доволна от това.
Факт е, че българите протестират често, по различни поводи, но обикновено изразяват несъгласието си боязливо, не много шумно и често разединени. Дали причина за това е все още съхранената посткомунистическата народопсихология или недостатъчно развитото гражданско самосъзнание е трудно да се каже, но е факт, че най-масов през годината се оказа партийния митинг в средата на ноември,  на който опозиционната левица успя да изкара на централен столичен площад няколко хиляди души за да протестират срещу бедността и корупцията.
Балканските мърморковци
А иначе имаше и други прояви. Още през март стотици шофьори в цялата страна вдигнаха глас срещу високите цени на горивата. През цялата пролет и лято от техните редици кънтяха предупреждения  за масови протести срещу скъпия бензин и дизел. И какво от това? Цените останаха високи с всичките последствия за икономиката, а възмутените шофьори кротко започнаха да се бъркат по-дълбоко в своите джобове.  През април се социално се оживиха недоволните пенсионери, потребителите на интернет-услуги и противниците на атомни електроцентрали на Балканите, но протестите им  отшумяха набързо  и скромно. През юни „експлодира” ефектното недоволство срещу поправките в Закона за горите с блокиране на кръстовището на софийския Орлов мост. Силовата намеса на полицията и манипулативното отразяване от проправителствените медии на тридневния протест успяха да изпуснат политическата пара от него, а решението на президента  Плевнелиев да върне закона за преразглеждане в парламента ликвидира окончателно общественото недоволство. Според данни на природозащитници от началото на годината до средата на ноември в страната са били организирани 38 протестни акции свързани с поправките във въпросния закон, но благодарение на организираните от  властта контрапротести и на използуваните други административни трикове, публично забележима остана единствено свиканата чрез социалните мрежи акция на Орлав мост. Което даде повод на швейцарския “Нойе Цюрхер Цайтунг” да отбележи иронично: „Българите предпочитат да мърморят помежду си срещу политиците, вместо да излизат на открит протест срещу властта. За опазването на природата обаче, те излязоха на улицата.”
Доматена салца за малката пица
След това дойдоха недоволствата на софиянци по повод т.нар.”данък паркинг”, протестите на варненци срещу строителните попълзновения в  тяхната морска градина, станалите хронични настоявания на полицаите за повече пари, битката на жителите на Девин, Борино и Доспат за въстановяване на тяхната закрита болница в района, на младите майки за повишаване на детските надбавки, за да се стигне до най-забавния протест, който беше наречен „доматената революция”. В края на ноември десетки полицаи арестуваха ексцентричния някогашен дисидент Николай Колев-Босия, който хвърли символично домат срещу парламента. На последвалата акция в подкрепа на индивидуалния протест, зад стотината „доматохвъргачи” застанаха почти толкова журналисти, а пред тях в кордони се изправиха няколкостотин полицаи. Към Народното събрание полетяха няколко домата, смелчаците се поснимаха, поприказваха и всичко приключи мирно и тихо с няколко кадъра във вечерните тв-новини. За да напише след това независимият британски „Гардиън”  в заглавие: „Гнила политика, гнили домати” и да припомни на читателите си, че преговорите за присъединяване на България към ЕС били прибързани и са оставили страната нереформирана, но че по Божията милост „София няма големи дългове и националната икономика е стабилна”.
Синдромът на мръсното бельо
През миналата година протурски националист се появи в ЦИК по долни гащи за да протестира, че отказали да регистрират партията му за президентските избори.  Миналата седмица протестиращи учени от БАН и университетите размахаха пред сградата на правителството зацапано долно бельо като израз на възмущение от безобразията около финансирането на Фонда за научни изследвания. Ден след това в декемврийския студ и на същото място разсъблечен възрастен мъж заедно със стотина пенсионери скандираха „Гладни сме!”, а няколко майки с детски колички бяха вкарани във фоайето на  българския парламент за да изплачат там, основно пред ресорните журналисти, недоволството си от мизерните детски надбавки.
Ефектно, впечатляващо и… безпредметно! Защото подобни камерни протести са наивна реплика на общественото недоволство, което разтърсва из основи кризисните европейски държави. И бледо подобие на високото гражданско достойнство, което би следвало да притежават едни свободни и горди граждани на Стария континент. Но такива са българските реалности, уви. При това броени месеци преди изборната 2013.