В състояние ли е безплатната компютърна комуникация да замени живия контакт в разделените български семейства? Детската или старческа драма от раздялата е по-страшна?

За българите отдавна не е  новост, че страната им е с най-малък процент на младежи до 14 години в ЕС или че всеки осми млад българин се готви в обозримото бъдеще да емигрира от родината си. Дори опитите на външния министър Младенов да контрира опасенията за „хилядите емигранти”, които щяли да залеят Великобритания след 2014-та с безутешната антитеза, че тези хора възнамерявали по-скоро да се насочат Германия, Испания и Италия, с които страната му имала по-силни делови връзки, едва ли предизвикват особен интерес. Това е съвсем обяснимо след като в края на миналата година почти 40 на сто от българите декларираха пред НЦИОМ, че насърчават децата си да заминат за чужбина завинаги, а 70 на сто обявиха, че искат децата им да учат далеч от България.

Виртуалното общуване

Което отдавна вече е факт. Още в началото на 90-те, подгонени от постоянната криза и немотия, българите потеглиха масово на гурбет, повечето оставяйки децата си на отглеждане от баби и дядовци в родината. Други ги взеха със себе си, късайки връзките им с близки, език и приятели. Трети изпратиха  поколението си да учи в чужбина със заръка по никакъв начин да не се връща в родината, която повече от две десетилетия не може да се отърси от мизерията, корупцията и престъпността. Резултатът – днес почти два милиона способни, квалифицирани българи в силите си общуват с България главно по скайп. Най-вече  защото чрез безплатната компютърна връзка могат да поддържат илюзията, че разстоянията всъщност не са толкова големи, а контактите с близки и роднини далеч не са прекъснати. Без, естествено, да си дават сметка, че зад пресилено усмихнатите лица и бодряшки интонации в монитора най-често се крие тежка човешка драма.

Ще се върнете ли у дома през лятото?

За емигрантските деца тя е най-силна. Да, по скайп те виждат мама и татко в чужбина, чуват всекидневните им напътствия, общуват с баба и дядо в България, с любимите приятели от квартала, но да ги прегърнат, да почувстват тяхната ласка и човешка топлина, е невъзможно. Особено разтърсваща е ситуацията с родителите в чужбина, които се опитват дистанционно да възпитават децата си. Всекидневно те им внушават, че усилията и лишенията са заради тях, за да са добре нахранени и облечени, да имат и те онова, с което разполагат заможните им връстници. И така до двете летни седмици в родината, през които гурбетчиите ще трябва да компенсират цялата детска мъка, трупана през годината въпреки безплатния скайп. Така, според детски психолози, тези деца се разкъсват вътрешно между страната, където родителите им живеят в лишения и тежък труд, но откъдето идват подаръците и парите, и незврачната реалност в семейния дом, който се изпълва с изобилие и радост за кратко само по време на лятната почивка на мама или татко в родината.

Спонсорираният старчески дом

Не по-малка е драмата с възрастните, чиито деца и внуци вече живеят по всички краища на света. Животът им основно е свързан с  дежурство пред компютъра в очакване на поредния скайп-сеанс, на който зърнат любимите лица, да чуят отново техните гласове. И когато разговорът завърши, да отронят поредната сълза на родителската мъка и да пропъдят натрапчивите мисли за неизбежния старчески дом или страшния самотен край. Демографските изследвания сочат, че с всяка изминала година България действително се превръща в старчески дом, съществуващ основно благодарение парите на емигрантите и  гастарбайтерите. В интервю за швейцарското радио ДРС миналата година икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика поясни, че българите зад граница / близо милион и половина/ са много важен икономически фактор с двата милиарда лева, които превеждат годишно в страната, тъй като без парите на емигрантите много семейства няма да оцелеят, защото не могат да очакват почти нищо от държавата. Държавата пести, намалява заплати, пенсии и социални придобивки и изплаща дълговете си дори по време на криза, коментира икономистът.

Призрачните семейства

Преди време два пенсионерски клуба в Шумен със съдействието на общината били включени в интернет мрежата със звучната скайп-парола „zlatnavazrast”. Интересът на възрастните се оказал неимоверен и тъй като повечето местни хора били емигранти в Испания, властите в Мадрид щедро отпуснали средства проекта да бъде разширен и с младежка група за контакти. Така скайп започнал да събира виртуално отново шуменските семейства и да заглушава болката от отсъствието на най-близките.

Но, само донякъде.  Защото хората и от двете страни на линията усещали, че по-скоро говорят  с далечни, но познати призраци. Призраците на спомена, който едва ли някога ще се се повтори отново.

30.01.13

Както предупреждаваха от доста време политическите синоптици, студеният циклон от Брюксел вече наближава България и правителството обяви оранжев код за опасност. Основни емисари на управлението спешно бяха командировани в някои европейски столици, а в София се изви първата  вихрушка от оставки.

Изпреварвайки насрочената за този уикенд в Брюксел среща на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и главната му научна съветничка Ан Глоувър с български учени, предизвикана от скандално разпределените седем милиона евро за наука на приятелски фирми, премиерът Борисов  пусна в ход кадровата гилотина. След като правителствения инспекторат констатира десетки нарушения в работата на Фонд „Научни изследвания”, с постовете си набързо се простиха министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов и управителят на фонда Христо Петров, а срещу председателят на изпълния съвет на фонда Рангел Гюров , „шестак” от ДС с псевдоним „Стоянов”, вече е в ход съдебна жалба за заемане на несъответстващ със статута му пост. Оказа се, че сред спечелилите средства от фонда има широко присъствие на „изследователи” от частния Нов български университет, чийто ректор преди битността си на член на кабинета беше самият образователен министър.

Шампион по нарушения

На властовия ешафод набързо попадна и председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев. Въпреки усилията си да се докарва всячески на управлението той беше обвинен, че е забатачил сериозно разработката и приемането на свързаните с Третия либерализационен пакет подзаконови административни актове, в резултат на което ЕК сезира съда на ЕС и страната вече е изправена пред неизбежни наказателни процедури. Впрочем,  само за един  ден през миналата седмица България успя да оглави класирането на ЕК по брой на наказателни процедури срещу нея. Освен споменатото непълно прилагане на директивата за вътрешния енергиен пазар, Брюксел погна държавата и заради ограничителните условия при издаването на лицензи за т.нар.мултиплекси, за липсата на мерки, свързани с енергийната ефективност на сградите, за влошеното качество на атмосферния въздух в някои силно замърсени райони на страната, както и за неспазване на таваните за вредни емисии в атмосферата, изпускани от редица промишлени предприятия.

Кризисна евродипломация

Като леден душ за управлението дойде и намекът на говорителя на ЕК Марк Грей тези дни, че „внимателно следейки ситуацията в България”  нищо няма да попречи на комисията при нужда да излезе с официална оценка и преди предвидения за края на тази година редовен мониторингов доклад. И за да бъде предотвратен евентуален предизборен европейски резил около избора на новия ВСС, неразбориите около  попълване състава на Конституционния съд и избора на нов главен прокурор, за Брюксел спешно беше отпратена министърката на правосъдието Диана Ковачева със задачата да разсее притесненията на генералната секретарка на ЕК Катрин Дей свързани с наблюдението по Механизма за сътрудничество и оценка. Почти по същото време в Дъблин, столицата на новата ротационна председателка на ЕК Ирландия, се озова председателката на парламента Цецка Цачева за да убеди колегите си от комисиите по европейските въпроси в парламентите от ЕС, че основните приоритети на дисциплинираната финансово и същевременно най-бедна европейска страна остават влизането в Шенген и отпадане ограниченията за работа на българите в рамките на ЕС.

Да или не?

На заседанието на 7 и 8 февруари на Европейския съвет в Брюксел българският премиер Бойко Борисов ще трябва да убеди колегите си да не намаляват фондовете за страната от Бюджета на ЕС по т.нар. Многогодишна финансова рамка за 2014-2020г. За да постигне това ще са му необходими много и солидни аргументи. За тяхното събиране, обаче, министър-председателят  разполага с цяла една седмица! Така че вероятно „няма нищо по-хубаво от лошото време”, както някога твърдеше популярен автор на шпионски романи! И току-виж отново се оказал прав.

Защо пробойните в българската система за национална сигурност се множат? Каква е рецептата за излизане от сегашната ситуация? Георги Папакочев разговаря по темата с експерт от академичните среди:

С почти пълен консенсус преди две години Народното събрание прие нова  Стратегия за националната сигурност. Валидността на документа е до 2020, но само година след гласуването му България се сблъска с поредица от предизвикателства, които експертите наричат откровено „пробиви” стратегията. Бомбеният атентат на летището в Бургас, експлозиите в складове за боеприпаси при „Петолъчката”, случаят със странните френски парашутисти, изяли в тъмнината здрав пердах от жители на плевенското село Коиловци, показните атентати в центъра на София  срещу Ахмед Доган и някогашния служител в специалните служби, днес сочен като наркобос ЗлатомирИванов-Баретата –всички те  са част от многобройните доказателства за липса на каквато и да е сигурност в личния, обществения, социалния и политически живот на българина.

Мъртвородената стратегия

Подобна ситуация е далеч от нормалното и се получава така, че всеки, който е поискал да извърши нещо скандално в страната, го е сторил, смята проф.Тодор Танев, преподавател по стратегическо планиране в СУ „Св.Климент Охридски”.  Обяснението за отсъствието на  защита срещу подобни инциденти  не е само в твърдението, че службите и МВР не си гледат работата, а и в мъртвородената стратегия за Национална сигурност. И за това има причини, смята експертът.  Една от тях е невъзможният начин по който беше приет този документ. Стратегиите трябва да се обмислят публично и открито, да се обсъждат  по комуникативен и  мултиекспертен начин. Проф. Танев е участвал в изготвянето на стратегията за национална сигурност на Армения и пояснява, че тя е била  започната във Вашингтон, продължена в Москва и финализирана в Брюксел. Така документът събра около себе си световно съгласие на откритост, след което беше обсъден от академичната и експертна общност в Ереван и днес се радва на голяма популярност. Просто  Армения вече не е онова, което беше преди няколко години след тежката си конфронтация с Турция, констатира професорът.

Взиране в собствения пъп?

В България този процес се оказа съвсем обратен. Приетата преди две години стратегия  застъпва основно гледната точка  на специалисти от полицейската академия на МВР и почеркът им е съвсем ясен. В нея се говори за рискове, заплахи и предизвикателства и тъкмо в този негативистичен език прозира  полицайското виждане за сигурността. А правилното позициониране на дадена страна следва да е в глобален план. Сигурността на Швейцария, например, се пази от нейните съседки и партньорки, защото страната държи парите на света и тя се възползува от това. Всяка държава с функционираща система за сигурност изгражда своята концепция върху добро си  позитивно позициониране в световен план. Ако само се озърташ откъде нещо може да се случи, дали в подлеза или на летището ще гръмне бомба, никога не можеш да се предпазиш ефикасно и винаги ще бъдеш изненадван, е категоричен експертът.

И доколкото проблемът е комплексен, националната сигурност е само едната страна на медала –  другата е икономиката и тези линии се преплитат. Енергетиката, например, е както икономически, така и въпрос на сигурността. Става дума за обширна обща защитна архитектура, която не позволява да се случат определени събития. Проблемът далеч не е дали има или няма внедрени полицейски агенти в престъпните структури, дали сме ги осветили или не, а в това, че липсва система, стратегическо виждане, обобщава проф.Танев.

Разузнавачи или шпиони?

Спецслужбите са един от елементите на националната сигурност, дори не основен, но в парламента продължава да се води дискусия дали да бъдат осветени  т.нар.разузнавачи/шпиони/ от комунистическите тайни служби в чужбина. Как да се постъпи с тях?

Всяка държава има такива хора в своите легации и това е нормална практика, смята експертът.  Въпросът е на кого са служили и продължават да служат тези хора – на страната си или на определена партия? Истината е, че те са служили на определена партия, дори и на конкретна чужда държава. Осветяването на шпионите ще бъде финален акорд на започналия преди 20 години мъчителен процес с т.нар.”оня списък”. А съм  и убеден, че контраразузнаването на другите държави отдавна знае за какво и кого става дума, затова разумното би било всичко да се постави на нови релси, е категоричен академичният експерт.

Дори повече – атентатът срещу Доган показа, че не може да се чака до 2020г. когато изтича срока на валидност на сегашния документ. Затова след тазгодишните парламентарни избори/ дотогава едва ли нещо може да се направи!/ следващото правителство, каквото и да е то, незабавно трябва да постави въпроса за ревизия на сегашната Стратегия за национална сигурност и да започне изработването на нов документ. С участието на всички, които имат политическа визия, а не само полицейска, обобщава проф.Тодор Танев от СУ”Св.Климент Охридски”.

Международната изненада от първите преки президентски избори в Чешката република дойде не толкова от слабото представяне на кандидатите на основните политически партии в ляво и дясно, колкото от предизборното „галванизиране” на прашасал исторически спор –  за декретите на някогашния президент Едвард Бенеш и следвоенното прогонване на почти 3 милиона етнически германци, граждани на Чехословакия, от  родните им гранични райони на  Судетите. Парадоксалното е, че в държавата, изстрадала трагичната „Пражка пролет” през 1968, реализирала впечатляващо своята „кадифяна” революция през 1989 и превърнала се един от символите на източноевропейската демокрация, все още има хора, които се опитват да печелят политически дивиденти от историческите страхове и митове, насаждани сред хората от тоталитарния режим.

Какво се случи тези дни?  

На уж небрежно подхвърлен въпрос по време на телевизионен дебат преди втория кръг на президентския вот, сегашният вицепремиер и външен министър на Чехия Карел Шварценберг поясни, че  след вкарването на основните принципи от Хартата за човешките права и основни свободи в чешката Конституция преди 20 години,  декретите на Бенеш отдавна са станали невалидни. Дори повече. Според Шварценберг  извършеното от  чехите и словаците през 1945-та  днес би било окачествено като тежко нарушаване на човешките права, а президента Бенеш щеше да бъде изправен пред Хагския трибунал. От историята е известно, че след края на Втората световна война тогавашният чешки президент подписва серия от декрети, които предвиждат конфискуване имуществото на хитлеристките привърженици, предатели, на етническите германци и унгарци, с изключение на онези, които са пострадали от нацизма и са доказали лоялността си към Чехословакия.  Резултатите  – почти три милиона судетски немци са репресирани и прогонени в Германия, като жертвите, според чешки източници, са близо 19 хиляди човека. Действително повечето от тях са гласували за през 1938г  за националсоциалистите, но немалко са били и хората, останали лоялни към своята родина.

Мишената „Шварценберг”

Какъвто е  и случаят с президентския кандидат Карел Шварценберг. Роден в Прага в края на 1937г. в имотно благородническо семейство, в което се говори на чешки и немски език, след комунистическия преврат през 1948 той и родителите му доброволно емигрират в Австрия. Учи в университетите във Виена, Грац и Мюнхен и активно се включва в австрийската политика. През 1984 г. застава начело на  Международната хелзинкска федерация по правата на човека, където до 1989 г. е остър  критик на повсеместното им нарушаване в целия комунистически блок.  След падането на тоталитарния режим режима незабавно се завръща в родината си, става съветник на президента Вацлав Хавел и шеф на неговия кабинет, след което политическата му кариера преминава през постовете на депутат, сенатор, два пъти външен министър, вицепремиер и.. изненадващо за мнозина достига до втория кръг на президентските избори този месец.

Удари под кръста

Кои, обаче, са политическите противници на Принц Карел Шварценберг/ това е само една от законните му благороднически титли/ и защо тъкмо той се превърна в  повод за поредното разиграване на „немската карта” в чешката политика?

Основният му опонент се оказа другият  претендент за пражкия Храд, Милош Земан, кратковременен комунист и социалдемократ, който като  премиер в края на 90-те  публично наричаше судетските немци „петата колона на Хитлер” и ги съветваше да са доволни, че са били изгонени в Германия, а не изправени през 1945  пред стената за разстрел. Въпреки острите му изявления, през 2004г., благодарение на поднесеното от президента Вацлав Хавел извинение към судетските немци, Чехия стана членка на ЕС. Другият противник на Шварценберг се оказа отиващият си от поста сегашен президент и  твърд евроскептик Вацлав Клаус, символ на чешката десница, който в надпреварата, обаче, подкрепи левия Земан. Клаус просто заяви, че желае бъдещия президент да бъде част от тази страна, от нейните радости, трудности и мъки, който трябва да бди „ малката държавица да издържи и да не се разтвори в Европа като бучка захар в кафе”. Сегашният външен министър и вицепремиер на Чехия Шварценберг е женен за австрийка, притежава фамилни имоти в Австрия и е гражданин освен на Чехия, по фамилно право и на Швейцария.

Камък в блатото?

По този повод непосредствено преди втория кръг на изборите, в изданието си на чешки език германският „Франкфуртер алгемайне цайтунг” запита : „Човек си търка  очите и се пита: какво всъщност се случва в Прага? Не става ли въпрос за Украйна?” и даде следния отговор: „ Битката кой ще стане следващия държавен глава вече няма нищо общо с „кадифето”, с което чехите толкова много се гордееха. Тази битка, обаче,  съдържа и друга опасност: 75-годишният Шварценберг нарушава кръговете на политическата каста простираща се между  Клаус и Земан, каста свикнала да разпределя помежду си постове, влияние и много други неща. В тази система на идеологическо противопоставяне попадна и  Хавел, но той също не принадлежеше към нея, беше й чужд. Срещу Шварценберг сега се воюва по този начин защото той развенча националната митология и представите, че прогонването на судетските немци след войната е било необходимо и правилно”.

Безпощаден журналистически срез, валиден не само за Чехия, но и за много други посткомунистически държави, сред които е и България. Това, обаче, е тема на друг разговор. Ако такъв в София такъв въобще вече е възможен.

Две седмици преди четвъртия референдум в българската история, БУЛАТОМ /Български Атомен Форум/ съвместно с община Белене и БА, организираха агитационна конференция в полза на инициативния комитет „За” изграждането на АЕЦ Белене
В препълнения голям салон на БАН леви политици, енергийни и финансови експерти, кметове на заинтересовани общини, изтъкнати гости от ФОРАТОМ /европейска неправителствена организцация, обединяваща страните, които развиват атомна енергетика/ и Международната агенция за атомна енергия-МААЕ, политолози и дори двама журналисти, се обявиха пламенно за развитие на ядрената енергетика в България и призоваха за неотложното изграждане на втора българска атомна електроцентрала.
Аутизмът и политиката
След като присъстващите чуха от трибуната , че проектите „Белене” и „Козлодуй” не трябва да се противопоставят и че „и двата ще имат място в българската енергетика”, че страни като Германия „правят много голяма грешка като се отказват от ядрената си енергетика защото трябва да купуват скъпия френски ток”, че „България е на завидно място в света по качество на своя научен потенциал при експлоатацията на ядрени мощности” и че „интелектуалната мощ на нацията е в състояние да се справи с ядрените проблеми”, дойде ред на афоризмите. По повод предстоящото на 27 януари всенародното допитване Като припомни, че „на Изток нищо добро в историята на човечеството не е ставало благодарение на мнозинството, а на само на скромни научни малцинства”, известният интелектуалец Любен Дилов-син обясни, че „политиците са особен вид аутисти” след като десет години са твърдяли, че проблема с централата е преклено сложен да се реши от правителството, а сега настояват мнозинството българи да го решат с „да” или „не”.
Ликвидация на ядрената безграмотност
Възможно ли е подобно нещо? Да, ако си човек, който вярва в колективната правота на индивидуалното невежество или вярва, че много хора са прави само защото са много, си отговори сам журналистът и поясни, че сега, в дните преди референдума специалистите са принудени да се занимават основно с „ликбез”/ ликвидация на безграмотността/ по темата за ядрената енергетика. По повод рисковете, Дилов цитира и думите на 77-годишния американски космонавт-ветеран Джон Глен, който на въпрос през 1998 г.как се чувства в совалката „Дискавъри” отговаря: „ Що за наивно питане? Единственото което знам в момента е, че съм седнал в ракета сглобена от 2 милиона части, изработени от фирмите на най-ниска цена. Как мога да се чувствам, според вас?”.
Малко население – големи централи
Според прогнози на Световната банка през 2050 година населението на България ще се намали с 43% и ще бъде едва 4.5 милиона човека. ДВ попита Ханс-Холгер Рьогнер, доктор на науките от университета в Карлсруе и бивш ръководител на секцията по планиране и икономически въпроси в МААЕ, един от чуждестранните гости на форума, дали е разумно една свиваща се демографски и много бедна страна да инвестира средства в огромни и скъпи ядрени мощности? Да, действително демографските перспективи са едно от нещата, които трябва да се имат предвид най-малко при решаването на проблемите с мениджмънта на подобна централа в дългосрочен план. От друга страна българската промишленост и инфраструктура са остаряли и предстои да бъдат подменени, което ще изисква много ток. Независимо от бъдещите демографски тенденции, новата АЕЦ ще е необходима за осигуряването на тази електроенергия, е убеден д-р Рьогнер. Колкото до отказа на Германия, Австрия и Швейцария от строеж на атомни електроцентрали, германският експерт смята, че чудесното разположение на трите страни в средата на източно и централноевропейския енергиен пръстен им дава възможност да внасят недостигащите им обеми от ток отвън. От това се възползуват страни като Франция и Чехия, например, с което увеличават експортния дял на своята енергетика, макар че този модел не навсякъде е подходящ, уточни д-р Ханс-Холгер Рьогнер.
А отпадъците?
В големия салон на БАН всички агитираха за развитие на националната ядрената енергетика /нещо което никой никога не е оспорвал!/, но тихомълком бяха подминати въпроси като опасността от аварии, каква ще бъде е реалната цена на тока от новата АЕЦ през следващите години, както и къде в България ще бъде складирано отработеното ядрено гориво и кое българско населено място би позволило край него да бъде изградено подобно хранилище?
Не стана дума и дали БАН все пак трябва да бъде използувана като база за политическа агитация в полза на привържениците само на едната страна в референдума, но… в прповдигнатата атмосфера на форума това се оказаха странични детайли. По-важно беше провеждането на поредното пропагандно мероприятие, което участник в него нарече от трибуната „ликбез” – ликвидиране на безграмотността