Защо пробойните в българската система за национална сигурност се множат? Каква е рецептата за излизане от сегашната ситуация? Георги Папакочев разговаря по темата с експерт от академичните среди:
С почти пълен консенсус преди две години Народното събрание прие нова Стратегия за националната сигурност. Валидността на документа е до 2020, но само година след гласуването му България се сблъска с поредица от предизвикателства, които експертите наричат откровено „пробиви” стратегията. Бомбеният атентат на летището в Бургас, експлозиите в складове за боеприпаси при „Петолъчката”, случаят със странните френски парашутисти, изяли в тъмнината здрав пердах от жители на плевенското село Коиловци, показните атентати в центъра на София срещу Ахмед Доган и някогашния служител в специалните служби, днес сочен като наркобос ЗлатомирИванов-Баретата –всички те са част от многобройните доказателства за липса на каквато и да е сигурност в личния, обществения, социалния и политически живот на българина.
Мъртвородената стратегия
Подобна ситуация е далеч от нормалното и се получава така, че всеки, който е поискал да извърши нещо скандално в страната, го е сторил, смята проф.Тодор Танев, преподавател по стратегическо планиране в СУ „Св.Климент Охридски”. Обяснението за отсъствието на защита срещу подобни инциденти не е само в твърдението, че службите и МВР не си гледат работата, а и в мъртвородената стратегия за Национална сигурност. И за това има причини, смята експертът. Една от тях е невъзможният начин по който беше приет този документ. Стратегиите трябва да се обмислят публично и открито, да се обсъждат по комуникативен и мултиекспертен начин. Проф. Танев е участвал в изготвянето на стратегията за национална сигурност на Армения и пояснява, че тя е била започната във Вашингтон, продължена в Москва и финализирана в Брюксел. Така документът събра около себе си световно съгласие на откритост, след което беше обсъден от академичната и експертна общност в Ереван и днес се радва на голяма популярност. Просто Армения вече не е онова, което беше преди няколко години след тежката си конфронтация с Турция, констатира професорът.
Взиране в собствения пъп?
В България този процес се оказа съвсем обратен. Приетата преди две години стратегия застъпва основно гледната точка на специалисти от полицейската академия на МВР и почеркът им е съвсем ясен. В нея се говори за рискове, заплахи и предизвикателства и тъкмо в този негативистичен език прозира полицайското виждане за сигурността. А правилното позициониране на дадена страна следва да е в глобален план. Сигурността на Швейцария, например, се пази от нейните съседки и партньорки, защото страната държи парите на света и тя се възползува от това. Всяка държава с функционираща система за сигурност изгражда своята концепция върху добро си позитивно позициониране в световен план. Ако само се озърташ откъде нещо може да се случи, дали в подлеза или на летището ще гръмне бомба, никога не можеш да се предпазиш ефикасно и винаги ще бъдеш изненадван, е категоричен експертът.
И доколкото проблемът е комплексен, националната сигурност е само едната страна на медала – другата е икономиката и тези линии се преплитат. Енергетиката, например, е както икономически, така и въпрос на сигурността. Става дума за обширна обща защитна архитектура, която не позволява да се случат определени събития. Проблемът далеч не е дали има или няма внедрени полицейски агенти в престъпните структури, дали сме ги осветили или не, а в това, че липсва система, стратегическо виждане, обобщава проф.Танев.
Разузнавачи или шпиони?
Спецслужбите са един от елементите на националната сигурност, дори не основен, но в парламента продължава да се води дискусия дали да бъдат осветени т.нар.разузнавачи/шпиони/ от комунистическите тайни служби в чужбина. Как да се постъпи с тях?
Всяка държава има такива хора в своите легации и това е нормална практика, смята експертът. Въпросът е на кого са служили и продължават да служат тези хора – на страната си или на определена партия? Истината е, че те са служили на определена партия, дори и на конкретна чужда държава. Осветяването на шпионите ще бъде финален акорд на започналия преди 20 години мъчителен процес с т.нар.”оня списък”. А съм и убеден, че контраразузнаването на другите държави отдавна знае за какво и кого става дума, затова разумното би било всичко да се постави на нови релси, е категоричен академичният експерт.
Дори повече – атентатът срещу Доган показа, че не може да се чака до 2020г. когато изтича срока на валидност на сегашния документ. Затова след тазгодишните парламентарни избори/ дотогава едва ли нещо може да се направи!/ следващото правителство, каквото и да е то, незабавно трябва да постави въпроса за ревизия на сегашната Стратегия за национална сигурност и да започне изработването на нов документ. С участието на всички, които имат политическа визия, а не само полицейска, обобщава проф.Тодор Танев от СУ”Св.Климент Охридски”.