Международната изненада от първите преки президентски избори в Чешката република дойде не толкова от слабото представяне на кандидатите на основните политически партии в ляво и дясно, колкото от предизборното „галванизиране” на прашасал исторически спор – за декретите на някогашния президент Едвард Бенеш и следвоенното прогонване на почти 3 милиона етнически германци, граждани на Чехословакия, от родните им гранични райони на Судетите. Парадоксалното е, че в държавата, изстрадала трагичната „Пражка пролет” през 1968, реализирала впечатляващо своята „кадифяна” революция през 1989 и превърнала се един от символите на източноевропейската демокрация, все още има хора, които се опитват да печелят политически дивиденти от историческите страхове и митове, насаждани сред хората от тоталитарния режим.
Какво се случи тези дни?
На уж небрежно подхвърлен въпрос по време на телевизионен дебат преди втория кръг на президентския вот, сегашният вицепремиер и външен министър на Чехия Карел Шварценберг поясни, че след вкарването на основните принципи от Хартата за човешките права и основни свободи в чешката Конституция преди 20 години, декретите на Бенеш отдавна са станали невалидни. Дори повече. Според Шварценберг извършеното от чехите и словаците през 1945-та днес би било окачествено като тежко нарушаване на човешките права, а президента Бенеш щеше да бъде изправен пред Хагския трибунал. От историята е известно, че след края на Втората световна война тогавашният чешки президент подписва серия от декрети, които предвиждат конфискуване имуществото на хитлеристките привърженици, предатели, на етническите германци и унгарци, с изключение на онези, които са пострадали от нацизма и са доказали лоялността си към Чехословакия. Резултатите – почти три милиона судетски немци са репресирани и прогонени в Германия, като жертвите, според чешки източници, са близо 19 хиляди човека. Действително повечето от тях са гласували за през 1938г за националсоциалистите, но немалко са били и хората, останали лоялни към своята родина.
Мишената „Шварценберг”
Какъвто е и случаят с президентския кандидат Карел Шварценберг. Роден в Прага в края на 1937г. в имотно благородническо семейство, в което се говори на чешки и немски език, след комунистическия преврат през 1948 той и родителите му доброволно емигрират в Австрия. Учи в университетите във Виена, Грац и Мюнхен и активно се включва в австрийската политика. През 1984 г. застава начело на Международната хелзинкска федерация по правата на човека, където до 1989 г. е остър критик на повсеместното им нарушаване в целия комунистически блок. След падането на тоталитарния режим режима незабавно се завръща в родината си, става съветник на президента Вацлав Хавел и шеф на неговия кабинет, след което политическата му кариера преминава през постовете на депутат, сенатор, два пъти външен министър, вицепремиер и.. изненадващо за мнозина достига до втория кръг на президентските избори този месец.
Удари под кръста
Кои, обаче, са политическите противници на Принц Карел Шварценберг/ това е само една от законните му благороднически титли/ и защо тъкмо той се превърна в повод за поредното разиграване на „немската карта” в чешката политика?
Основният му опонент се оказа другият претендент за пражкия Храд, Милош Земан, кратковременен комунист и социалдемократ, който като премиер в края на 90-те публично наричаше судетските немци „петата колона на Хитлер” и ги съветваше да са доволни, че са били изгонени в Германия, а не изправени през 1945 пред стената за разстрел. Въпреки острите му изявления, през 2004г., благодарение на поднесеното от президента Вацлав Хавел извинение към судетските немци, Чехия стана членка на ЕС. Другият противник на Шварценберг се оказа отиващият си от поста сегашен президент и твърд евроскептик Вацлав Клаус, символ на чешката десница, който в надпреварата, обаче, подкрепи левия Земан. Клаус просто заяви, че желае бъдещия президент да бъде част от тази страна, от нейните радости, трудности и мъки, който трябва да бди „ малката държавица да издържи и да не се разтвори в Европа като бучка захар в кафе”. Сегашният външен министър и вицепремиер на Чехия Шварценберг е женен за австрийка, притежава фамилни имоти в Австрия и е гражданин освен на Чехия, по фамилно право и на Швейцария.
Камък в блатото?
По този повод непосредствено преди втория кръг на изборите, в изданието си на чешки език германският „Франкфуртер алгемайне цайтунг” запита : „Човек си търка очите и се пита: какво всъщност се случва в Прага? Не става ли въпрос за Украйна?” и даде следния отговор: „ Битката кой ще стане следващия държавен глава вече няма нищо общо с „кадифето”, с което чехите толкова много се гордееха. Тази битка, обаче, съдържа и друга опасност: 75-годишният Шварценберг нарушава кръговете на политическата каста простираща се между Клаус и Земан, каста свикнала да разпределя помежду си постове, влияние и много други неща. В тази система на идеологическо противопоставяне попадна и Хавел, но той също не принадлежеше към нея, беше й чужд. Срещу Шварценберг сега се воюва по този начин защото той развенча националната митология и представите, че прогонването на судетските немци след войната е било необходимо и правилно”.
Безпощаден журналистически срез, валиден не само за Чехия, но и за много други посткомунистически държави, сред които е и България. Това, обаче, е тема на друг разговор. Ако такъв в София такъв въобще вече е възможен.