Месец преди вота на 12 май наблюдателите от предизборната мисия на ПАСЕ констатираха: демокрацията в България е в криза, доверието между хора, институции и политици липсва, а  ситуацията, в която ще преминат изборите, е изключително утежнена. Какво е притеснителното в тази диагноза?

Видяното от петимата представители на 47-членния Съвет на Европа през тези дни се покрива изцяло с наблюдаваното от техни колеги на изборите в България през 2009. Още тогава Съветът определи нова процедура за наблюдение над държавата, допуснала сериозни нарушения в изборния процес, каквито са търговията с гласове и корпоративния вот. Доколкото членството в ЕС неизменно преминава през предварителното горнило на Съвета на Европа, извънредният мониторинг е изключително рядък прецедент за европейска държава. А както е известно предсрочния вот през май в България освен от  21 представители на ПАСЕ ще бъде следен изкъсо и от 242 международни наблюдатели от ОССЕ.

Демокрация или недемокрация?

Актуалната анамнеза за болестта на българската демокрация едва ли изненадва някого, още повече, че ежегодните доклади по Механизма за сътрудничество и оценка на ЕК не само потвърждават, но и отчитат тенденцията за постоянното й влошаване.  Дори повече. След унищожителната констатация в мониторинга за България през миналата година, че демократичните процеси в системата на правосъдието и вътрешния ред „не са необратими”  професорът по история от Лайпцигския университет Волфганг Хьопкен свърза негативната оценка  с „недостиг на демокрация”, а местни наблюдатели изразиха основателни опасения, че фундаментът на българската демокрация отдавна е подкопан. Всъщност онова, което управляващите от ГЕРБ удобно се преструваха, че не забелязват, се оказа негласният, но ключово важен критерий за Европа – качеството на демокрация. Те така и не разбраха до днес, че без върховенство на закона демокрацията боледува тежко и тъкмо нейната немощ, а често и отсъствие, унищожиха икономиката чрез избуяването на картели и олигархични схеми, дори дадоха възможност самата политическата система да се превърне в картел.

„Мъртви души” пред урните

Кое, по-конкретно, даде основания на наблюдателите от ПЕСЕ да диагностицират българската демокрация като кризисна? „Над 10 хиляди души без право на глас фигурират в подписките за регистрация на партиите за предстоящите на 12 май парламентарни избори”, биха тревога експерти от неправителствения Институт за развитие на публичната среда като поясниха, че става въпрос за купуване на база данни от партиите. „Ако подписите бяха събирани както са изискванията  по закон дали щеше да е възможно в предстоящия вот да участват 67 партии?”, попитаха риторично същите експерти и съвсем сигурно техните аргументи са дали основание на наблюдателите от Съвета на Европа да подновят призива си да не се купуват гласове, както и избирателните списъци най-сетне да бъдат очистени от т.нар.”мъртви души”, чийто брой вече клони към милион!

Медиите: „Избори година хранят”!

От българската неправителствена фондация „Медийна демокрация” повдигнаха друг болезнен въпрос – за скъпо платеното представяне на кандидатите в медиите. Медийният експерт Орлин Спасов  е категоричен, че през последните предизборни кампании журналистиката се е обезличила именно заради платените форми на публикация в медиите, което е създало  и условия за „неравнопоставено участие на кандидатите”. Това накара  и ръководителят на предварителната мисия на ПАСЕ Андреас Грос да възкликне възмутено в София  по повод изискването партиите да плащат за телевизионни участия: „Срамота е да се плаща за ефирно време”, а колегите му да припомнят все пак, че свободата на изразяване трябва да се уважава. Естествено наблюдателите от Съвета на Европа лично са усетили, че мнозинството българи живеят в „почти безнадеждна ситуация”, за да твърдят, че изборите ще се проведат в „много труден контекст”, забелязали са, че турското малцинство в страната не може да използува официално майчиния си език, с което „10 процента от обществото ще бъде ограничено”, че не бива  кампанията да се води със скандали, а с политически аргументи, че за да може гражданите да направят своя информиран избор има нужда от добри програми и други всеизвестни неща.

Лозунги „плацебо”

И какво от това? Вече стана ясно колко ще са гласуващите столетници и заличените от избирателните списъци затворници, но за „мъртвите души” никой не обели  нито дума. Вместо безплатен достъп поне до т.нар.”обществените медии”, въпросните потриват ръце в сметки за предстоящите печалби, а отгоре на всичко прокуратурата се захвана превантивно да попритисне журналистите, просто така, за всеки случай!  Вместо политически аргументи в програмите си, партиите отново започнаха да размахват намирисващите на нещо исторически неприятно лозунги  като „Имаме воля”  и „България над всичко” и дори да се хвалят с откровено плагиатския „Да върнем България на гражданите”.

Подобно поведение въобще не допринася за оздравяването на болната българска демокрация. Ако, естествено, тя все още се поддава на някакво лечение.

Георги Папакочев,05.04.2013

Вместо да получи предизборен отговор на въпроса защо живее толкова жалко и безрадостно, българинът още по-често се сблъсква с   абсурдите на несъчитаемите противоположни понятия, които древните гърци са нарекли „оксиморон”.

Примери – колкото щеш!

След през януари бяха похарчени 25 милиона лева държавна пара за напълно неясния референдум около строежа на втора ядрена електроцентрала, гражданите на най-бедната европейска държава внезапно научиха, че и без въпросната супер-мощност страната им произвежда над 11 мегавата ток, но потребява едва малко над 6 мегавата. Което естествено принуди електроенергийният системен оператор да ограничи драстично генерирането на ток от всички производители напук на непосилно високите сметки на потребителите, въпреки че цената  на този вид енергия е доказано най-ниската в Европа. Просто се получава нещо подобно на  абсурдът „сладка мъка”, който дълбае въображението на поетите и влюбените обикновено през пролетта.

Ведрата безнадеждност

Токът скъп, а  руският газ – още по-скъп! Такива са българските енергийни реалностите днес. Въпреки това едни от най-силно ударените в сметките граждани, тези от Северозападните райони на страната, са категорично против сондажите за извличане на шистов газ в техния район. Дори повече. Те не само са срещу евентуален добив на тази енергийна „маана небесна” в днешно време, но са дори и срещу възможността другите им сънародници да разберат дали въобще в района им съществува такъв газ. Така на практика те протестират хем срещу високите си сметки, хем срещу възможността за тяхното намаляване. Което е проява на онази несъчитаема „ведра безнадеждност”, за която пише Пенчо Славейков.

Колкото по-зле, толкова по-добре!

Енергийните абсурди и безобразията в управлението се оказаха капката, която препълни чашата на българското търпение. През февруари недоволството преля по улиците, управляващите страхливо се отказаха от властта, лявата опозиция се скри уплашена от  крясъците „БСП – в Сибир!”, а и президентът беше надлежно освиркан в София. Градовете се затресоха под лозунги като „Мафия” и  „Боклуци-вън”, авторитетната ББС осведоми света, че  „Българите късат портрети на премиера Борисов”, пламнаха и хората факли.  Месец по-късно гражданството вече спокойно зяпаше турски сериали по домовете си, а социолозите един подир друг започнаха да отчитат скокове в подкрепата за Борисовата и  Станишевата партия. Сиреч  за политиците, чието последователно пребиваване във властта беше сринало битието на електоратите им до твърдото европейско дъно. Което погледнато логично си е безспорна „авангардна класика” в местния социално-политически абсурд.

Кафявата  „външна вътрешност”

В площадната шумотевица неизменно присъстваха и щурмоваците от фалангата на крайните националисти. По традиция те издигаха високо патриотичния лозунг „България над всичко”, напомнящ подозрително на известен химн, злоупотребен от националсоциалистите на Хитлер за чисто човеконенавистни цели. Метнал се ловко върху вълната на недоволството и свързания с него спонтанен национализъм, лидерът на най-кресливата  формация  набързо обиколи шашнатите медии, размаха за пореден път баналните си популистки прийоми извадени от познатия реквизит и…  точкомерите на предизборния му рейтинг отново отчетоха възход. Сега, отново по  известния сценарий, дребните заядливи провокацийки на щурмоваците преди изборите ще ескалират в познатите „националистически” факлени шествия, които никога дори не преминават / защо ли?!/ покрай Паметника на съветската армия в София или пред някой друг руски или съветски обект в страната. А зрителите отстрани ще ги разстресе /за кой ли път!/ характерния  за  подобни моменти „горещ студ”!

И малко „ярка тъмнина”, все пак…

И понеже дописването на книгата на абсурдите /някои дори вече я наричат „Романът на лудия”/ е българска приказка без край, на местния гражданин не му остава друго, освен отново да включи телевизора и да зяпне в екрана. За да види отново изблещената физиономия на някой от безкрайния контингент на Комисията по досиетата, който ще му заобяснява какъв достоен „разузнавач”, а не доносник, навремето е бил, или ще му изчете назидателно поредната лекция по висок морал и професионална гражданска етика.

И след подобна среща в ефира в съзнанието на мнозина започват да припламват огънчета. И вероятно им минава мисълта да палнат не толкова себе си, а по-скоро телевизора, да речем.

04.03.2013

Как  България  планира да привлича чуждестранни инвеститори в кризата? Лекува ли се икономиката  само  с ПР?

В навечерието на предсрочни парламентарни избори, съвпаднали с кулминацията на политическата и икономчическа криза, в най-бедната членка на ЕС решиха, че точно сега е времето, когато деловия свят непременно трябва да научи колко привлекателно място за инвестиции е България. В тв-програмите на глобални медии като CNBC, CNN и Bloomberg цели  три месеца ще се въртят рекламни клипове на английски, китайски, японски и немски език, които ще информират петимните чуждестранни инвеститори колко нисък е корпоративния данък в страната и как повече от половината население говори някакъв западен език, а десетки рекламни банери в известни корпоративни сайтове онлайн ще приканват световния капитал да открие страната наричаща себе си „модел на макроикономическа стабилност”. Освен всичко друго масираната ПР-кампания щяла да струва само някакви си 7.5 милиона евро, при това осигурени от европейски фондове, сиреч от пари на европейските данъкоплатци.

Пари давай, акъл не щем!

Нищо лошо, биха възкликнали оптимистите! Подобни кампании се практикуват в цял свят, да не говорим, че стопанските достойнства на България действително са неизвестни на чудещите се къде да вложат излишните си пари инвеститори от Северна Америка и Азия. А ако рекламното чудо действително проработи, току-виж ръждясалия мотор на българската икономика запърпори отново и само за година-две проблемите с бедността биха останали в миналото. Реалистите от своя страна биха се досетили, че  по данни на БНБ от януари,  чуждестранните компании са инвестирали в страната малко над незначителните 31 милиона евро, което е десет пъти по-малко от сумата до същия месец на миналата година, както  и че  отливът на капитали допълнително ще забави развитието на икономиката. Дори служебният финансов министър Калин Христов беше принуден да коригира  мечтанията на предшественика си Дянков за растж от 1.9 на сто с прогнозата си за един процент от БВП.

Лимонада и инвестиционни изненади

Песимистите, които обяснимо продължават да са най-голямата група в страната, едва ли биха се ограничили единствено с обяснението на БСК за инвестиционната непривлекателност на т.нар.„остров на финансовата стабилност” и „данъчен рай”, а иминно   корупцията, неизкоренимата бюрокрация, необходимостта от безкрайни лицензии и разрешителни, недостигът на квалифицирани работници, дефектното правораздаване и пълната непредвидимост в икономическата среда. Те биха се позовали и на казаното неотдавна в печата от германския посланик в София Матиас Хьопфнер, който  цитира критики на немски инвеститори оплакващи се от проблеми с държавната администрация и липсата на безпристрастно прилагане на законите. „Инвеститорите не обичат изненади, а успешен бизнес може да се изгради само когато условията са стабилни и предвидими”, обобщи по този повод германският дипломат.

Въпроси и отговори по български

По-важно в случая, обаче, ще бъде какво биха разбрали самите потенциални инвеститори проучвайки възможностите да вложат пари в България. Със сигурност подсладените ПР- клипчета в глобалните медии няма да им попречат да се сблъскат и с други парадокси в малкия балкански „феномен”. Като например, с напъните на една креслива крайно- националистическа формация да води агресивна кампания за прогонване от страната на три солидни инвеститори от ЕС, каквито са енергоразпределителните дружества. Или  със странните нагласи на  най-бедното европейско население, излязло в мизерията си на бунт срещу правителството, днес да демонстрира нагласи за връщане отново във властта на същите компрометирани политици, които прогони през февруари. Може би бъдещите инвеститори ще видят данните на Евростат за последното място на България в ЕС по иновации в индустрията и услугите или ще се запознаят с печалните констатации на ЕК, че почти половината тиинейджъри в страната не умеят да четат достатъчно добре на родния си език, камо ли на чужд, че през двете десетилетия на прехода почти наполовина са намаляли студентите  в страната и причина за това не е само демографската криза, а и желанието  им да учат и да живеят постоянно далеч от родината си.

Мъдростта на вековете

Навремето българската търговска гилдия е била убедена, че „хубавата стока се продава сама”, а „добрият кон и под съдран чул се познава”. Не би било зле днешните държавни рекламисти да си  припомнят тези макар и архаични истини. Не за друго, защото е безсмислено да се хвърлят  пари на вятъра / в случая в глобалното медийно пространство /, когато нито стоката ти е хубава, нито конят ти е добър, дори парите да са чужди.

А за продрания /”изстърган”, по определението на служебния премиер!/ държавен чул, въобще да не говорим.

       Кой в България консумира СРС-гозбите на тайните служби? Защо около избори поривите за подслушване в най-бедната европейска държава  стават неудържими?

              Преди избори в България гладът за т.нар. „сенчеста информация”  се изостря неимоверно силно. Просто залогът е прекалено голям  –  да влезеш във властта или само да се докоснеш до нея е единствената възможност за мнозина да си осигурят нормално съществуване за определен период от   време. А в най-бедната и объркана европейска държава това е истински екзистенциален успех. Поради това средствата и методите за събирането на подобна  информация обикновено са безогледни и опитите за нейното придобиване са насочени най-вече към естествените й източници – политици и журналисти.

Стрес и ужас

Преди две години по повод скандала с подслушваните разговори на митническия шеф Ваньо Танов и на някои политици,  чуждестранни медии потресени цитираха тогавашия премиер Борисов, който риторично беше попитал журналистите: “Кажете ми, защо да не бъдат подслушвани и разработвани? Трябва непрекъснато да са в стрес и да знаят, че ще бъдат наблюдавани. А не, когато паднат от власт, да говорим имало или нямало корупция.”  Думи, които накараха кореспондента на германските обществени радио и телевизия АРД Андреас Майер-Файст да отбележи в репортажа си от София, че „не всичко е постижимо със законни средства, когато става въпрос за управление на български министри”, а социалният антрополог Харалан Александров да обобщи, че „общество, в което хората избират да са жертви, приемат да бъдат подслушвани и контролирани, е абсолютно нормално да прилича на „ченгеджийница”.

                   СРС-та срещу бюлетини?

                   Своеобразно потвърждение на тези безрадостни заключения наскоро направи зам.-главната прокурорка Ася Петрова. Тя съобщи, че за първи път в страната подслушването ще се прилага от разследващите като способ за събиране на доказателства при изборни престъпления. С използуването на т.нар.СРС-та /специални разузнавателни средства/ обвинението се надявало не само да достигне до организираните групи за покупко-продажба на гласове, но и най-сетне да представи пред съда годни доказателства за тяхната престъпна дейност. Дали слухтенето на екипа на главния прокурор ще се увенчае с успех е трудно да се каже особено след решението на Европейския съда в Страсбург от 2007, в което бяха посочени „вродените дефекти” на българския закон за СРС-тата. Сред тях са липсата на възможност на невинни граждани да научат, че са били следени, безотчетните правомощия на вътрешния министър да разрешава и контролира използуването на въпросните средства както и липсата на гаранции, че събраните данни са унщожени ако не са послужили за повдигане на обвинение. До ден днешен споменатите „дефекти” не са отстранени, още повече, че по-малко от 10 на сто от придобитата по таен път информация – следене, филмиране, наблюдение, ровене в интернет кореспонденцията – се използува от българския съд като някакво доказателство.

                     Големият „Буда”  и тоталитарните демони

                     Особено тревожни са и несекващите сигнали за подслушване на неудобните за властта журналисти. През февруари 24 медийни представители изпратиха до главния прокурор Цацаров и тогавашния парламент отворено писмо с настояване да бъде проверено дали  бившия премиер Борисов не е поръчал образуването на дела за оперативно наблюдение върху журналисти. Отговор е малко вероятно да бъде даден и причината едва ли е само в разпуснатото вече 41-во НС. Тези дни представители на гражданското сдружение   легия „Антимафия” съобщиха в медиите за съществуването на „частна ГДБОП”, която от година се занимавала със събиране на информация за журналисти и политици и изготвяла компромати за тях. От своя страна политическата формация „Движение България на гражданите” настоя прокуратурата да разследва щателно съществуването на подобна паралелна силова структура.  В станалият особено неудобен за властите сайт „Биволъ” също бяха изнесени данни за разработка на силовите ведомства с кодовото име „БУДАли” срещу двамата собственици на медията, които имаха храбростта първи да огласят подробности около агентурния псевдоним на бившия премиер в ЦСБОП, въпреки сегашните клетви на неговия вътрешен министър  Цветанов, че подобна разработка няма.

Поривите за слухтене обаче не утихват и днес. Причината? Най-точно тя беше формулирана миналия месец от „Репортери без граници”. По повод заплахата на министър-председателят Борисов, че можел да разпореди на службите да спретнат наблюдение на всички местни журналисти, международната организация заяви: ”Ние мислим, че разследванията на секретните служби върху печата и журналистите принадлежат на друга, изживяна вече епоха на демоните на Студената война”.

Изживяна? Едва ли, но не и за България, се съмняваме пък ние.

Какви са възможните собствени енергийни резерви на България? Кой насочва недоволството от високите сметки в определена посока?

След миналогодишните ожесточени протести в Североизточна България срещу проучванията и добива на шистов газ, същите демонстранти отново се озоваха на улицата – този път за да скандират срещу високите сметки за ток и да гонят енергороразпределителното си дружество „Енерго-Про” от страната. Да припомним: през януари 2012 под натиска на БСП и Атака и РЗС парламентарното мнозинство на ГЕРБ наложи безсрочен мораториум върху възможността не да се извлича шистов газ, а само да се разбере дали в района действително съществуват газови залежи. Така на практика управляващите популстки забраниха на най-бедното и зависимо от внос на енергийни източници европейско население да се ориентира дали в бъдеще, когато технологиите за добив на шистов газ станат напълно безопасни и безвредни за околната среда, ще може да облекчи битието и сметките си с експлоатация на собствени находища. В кулминацията на сегашните улични протести малка група експерти от гражданското „Движение за енергийна независимост” се опитаха да връчата на депутатите обръщение с настояване за отмяна на мораториума с аргумента, че наличието на шистов газ ще намали цените, но след разпускането на парламента инициативата увисна във въздуха.

Вятърът на енергийнит промени

По същото това време  германският Федерален институт за геоложки науки и природни ресурси излезе с прогноза, че чрез фракинг/ или хидравлично разбиване/ в северните равнини на Германия могат да бъдат добити до 2,3 трилиона шистов газ, което би помогнало на страната да стане енергийно още по-независима. Съобщено беше също, че Украйна, Великобритания и Полша са започнали да проучват възможностите за добив на шистов газ, а второто правителство на румънския премиер Виктор Понта е приело като свой приоритет откриването на шисти, необходими за експлоатацията на шистов газ. В края на февруари дори поразената от цунами и ядрена авария Япония прикани настойчиво президента Обама да съдейства за ускорени доставки на американски шистов газ, чиято стойност е вече пет пъти по-ниска от цената на внасяния досега от японците втечнен природен газ. По повод конференцията по сигурността в Мюнхен през февруари „Файненшъл таймс” отбеляза, че след като горива от шисти започват да се добиват в целия свят, европейците не могат да игнорират последиците от този добив, още повече, че той ще промени геостратегическата позиция на континента.

Енергийната партия шахмат

Всъщност нека помислим. След като САЩ  и Китай задоволят изцяло нуждите си от шистов газ, те ще започнат да го изнасят. Това ще намали цената на синьото гориво в глобален мащаб, което ще стимулира развитието на световната икономика и оттам ще ускори преодоляването на кризата в Европа. С разхлабването на енергийната зависимост от Близкия изток вероятно ще бъдат решени редица конфликтни проблеми, какъвто е сегашното противопоставяне с Иран, например. От друга страна Русия, която през последните десетилетия се стреми да монополизира производството и дистрибуцията на природен газ, също ще се окаже засегната. И когато приходите от нейните монополни цени се намалят, това ще се отрази не само върху жизнения стандарт на местната олигархия и население, но и върху военните концепции на страната. А подобно развитие удивително би напомнило  за ситуацията, довела до рухването на съветската империя в началото на 90-те години на миналия век.

Широко затворени очи

В началото на миналата година експертът по енергийна сигурност и бивш посланик на България в Москва Илиян Василев по повод мораториума върху шистовия газ каза в интервю, че България влиза в енергийна криза със „широко затворени очи и вързани ръце” и поясни как още от референдума срещу „Бургас-Александруполис” е станало ясно, че екологическата карта ще се разиграва от политици и специални служби. Днес кризата  става факт и последното, за което ще мисли служебния кабинет, са перспективите на шистовия газ в България. В същото време българите ще продължават да получават непосилните за джоба си сметки за ток и парно и гневът им ще продължи да бъде умело насочван от някого не към действителните  монополи, а към трите европейски енергоразпределителни дружества, които само поддържат мрежата и събират сметките.

Този „някой” беше посочен в прав текст още миналата година, когато някогашният посланик  в Москва и енергиен експерт Илиян Василев, поясни пред медиите: „Не трябва да се забравя, че за Русия възможността на “Газпром” да си запази пазарите и високите цени е равнозначно на сигурност на властта в Кремъл”.

И уцели в десятката. Но кой ли да го чуе?