КРАКИНГ ПО БЪЛГАРСКИ

Protest-Sofia-9-030313

Какви са възможните собствени енергийни резерви на България? Кой насочва недоволството от високите сметки в определена посока?

След миналогодишните ожесточени протести в Североизточна България срещу проучванията и добива на шистов газ, същите демонстранти отново се озоваха на улицата – този път за да скандират срещу високите сметки за ток и да гонят енергороразпределителното си дружество „Енерго-Про” от страната. Да припомним: през януари 2012 под натиска на БСП и Атака и РЗС парламентарното мнозинство на ГЕРБ наложи безсрочен мораториум върху възможността не да се извлича шистов газ, а само да се разбере дали в района действително съществуват газови залежи. Така на практика управляващите популстки забраниха на най-бедното и зависимо от внос на енергийни източници европейско население да се ориентира дали в бъдеще, когато технологиите за добив на шистов газ станат напълно безопасни и безвредни за околната среда, ще може да облекчи битието и сметките си с експлоатация на собствени находища. В кулминацията на сегашните улични протести малка група експерти от гражданското „Движение за енергийна независимост” се опитаха да връчата на депутатите обръщение с настояване за отмяна на мораториума с аргумента, че наличието на шистов газ ще намали цените, но след разпускането на парламента инициативата увисна във въздуха.

Вятърът на енергийнит промени

По същото това време  германският Федерален институт за геоложки науки и природни ресурси излезе с прогноза, че чрез фракинг/ или хидравлично разбиване/ в северните равнини на Германия могат да бъдат добити до 2,3 трилиона шистов газ, което би помогнало на страната да стане енергийно още по-независима. Съобщено беше също, че Украйна, Великобритания и Полша са започнали да проучват възможностите за добив на шистов газ, а второто правителство на румънския премиер Виктор Понта е приело като свой приоритет откриването на шисти, необходими за експлоатацията на шистов газ. В края на февруари дори поразената от цунами и ядрена авария Япония прикани настойчиво президента Обама да съдейства за ускорени доставки на американски шистов газ, чиято стойност е вече пет пъти по-ниска от цената на внасяния досега от японците втечнен природен газ. По повод конференцията по сигурността в Мюнхен през февруари „Файненшъл таймс” отбеляза, че след като горива от шисти започват да се добиват в целия свят, европейците не могат да игнорират последиците от този добив, още повече, че той ще промени геостратегическата позиция на континента.

Енергийната партия шахмат

Всъщност нека помислим. След като САЩ  и Китай задоволят изцяло нуждите си от шистов газ, те ще започнат да го изнасят. Това ще намали цената на синьото гориво в глобален мащаб, което ще стимулира развитието на световната икономика и оттам ще ускори преодоляването на кризата в Европа. С разхлабването на енергийната зависимост от Близкия изток вероятно ще бъдат решени редица конфликтни проблеми, какъвто е сегашното противопоставяне с Иран, например. От друга страна Русия, която през последните десетилетия се стреми да монополизира производството и дистрибуцията на природен газ, също ще се окаже засегната. И когато приходите от нейните монополни цени се намалят, това ще се отрази не само върху жизнения стандарт на местната олигархия и население, но и върху военните концепции на страната. А подобно развитие удивително би напомнило  за ситуацията, довела до рухването на съветската империя в началото на 90-те години на миналия век.

Широко затворени очи

В началото на миналата година експертът по енергийна сигурност и бивш посланик на България в Москва Илиян Василев по повод мораториума върху шистовия газ каза в интервю, че България влиза в енергийна криза със „широко затворени очи и вързани ръце” и поясни как още от референдума срещу „Бургас-Александруполис” е станало ясно, че екологическата карта ще се разиграва от политици и специални служби. Днес кризата  става факт и последното, за което ще мисли служебния кабинет, са перспективите на шистовия газ в България. В същото време българите ще продължават да получават непосилните за джоба си сметки за ток и парно и гневът им ще продължи да бъде умело насочван от някого не към действителните  монополи, а към трите европейски енергоразпределителни дружества, които само поддържат мрежата и събират сметките.

Този „някой” беше посочен в прав текст още миналата година, когато някогашният посланик  в Москва и енергиен експерт Илиян Василев, поясни пред медиите: „Не трябва да се забравя, че за Русия възможността на “Газпром” да си запази пазарите и високите цени е равнозначно на сигурност на властта в Кремъл”.

И уцели в десятката. Но кой ли да го чуе?