Кой в България консумира СРС-гозбите на тайните служби? Защо около избори поривите за подслушване в най-бедната европейска държава  стават неудържими?

              Преди избори в България гладът за т.нар. „сенчеста информация”  се изостря неимоверно силно. Просто залогът е прекалено голям  –  да влезеш във властта или само да се докоснеш до нея е единствената възможност за мнозина да си осигурят нормално съществуване за определен период от   време. А в най-бедната и объркана европейска държава това е истински екзистенциален успех. Поради това средствата и методите за събирането на подобна  информация обикновено са безогледни и опитите за нейното придобиване са насочени най-вече към естествените й източници – политици и журналисти.

Стрес и ужас

Преди две години по повод скандала с подслушваните разговори на митническия шеф Ваньо Танов и на някои политици,  чуждестранни медии потресени цитираха тогавашия премиер Борисов, който риторично беше попитал журналистите: “Кажете ми, защо да не бъдат подслушвани и разработвани? Трябва непрекъснато да са в стрес и да знаят, че ще бъдат наблюдавани. А не, когато паднат от власт, да говорим имало или нямало корупция.”  Думи, които накараха кореспондента на германските обществени радио и телевизия АРД Андреас Майер-Файст да отбележи в репортажа си от София, че „не всичко е постижимо със законни средства, когато става въпрос за управление на български министри”, а социалният антрополог Харалан Александров да обобщи, че „общество, в което хората избират да са жертви, приемат да бъдат подслушвани и контролирани, е абсолютно нормално да прилича на „ченгеджийница”.

                   СРС-та срещу бюлетини?

                   Своеобразно потвърждение на тези безрадостни заключения наскоро направи зам.-главната прокурорка Ася Петрова. Тя съобщи, че за първи път в страната подслушването ще се прилага от разследващите като способ за събиране на доказателства при изборни престъпления. С използуването на т.нар.СРС-та /специални разузнавателни средства/ обвинението се надявало не само да достигне до организираните групи за покупко-продажба на гласове, но и най-сетне да представи пред съда годни доказателства за тяхната престъпна дейност. Дали слухтенето на екипа на главния прокурор ще се увенчае с успех е трудно да се каже особено след решението на Европейския съда в Страсбург от 2007, в което бяха посочени „вродените дефекти” на българския закон за СРС-тата. Сред тях са липсата на възможност на невинни граждани да научат, че са били следени, безотчетните правомощия на вътрешния министър да разрешава и контролира използуването на въпросните средства както и липсата на гаранции, че събраните данни са унщожени ако не са послужили за повдигане на обвинение. До ден днешен споменатите „дефекти” не са отстранени, още повече, че по-малко от 10 на сто от придобитата по таен път информация – следене, филмиране, наблюдение, ровене в интернет кореспонденцията – се използува от българския съд като някакво доказателство.

                     Големият „Буда”  и тоталитарните демони

                     Особено тревожни са и несекващите сигнали за подслушване на неудобните за властта журналисти. През февруари 24 медийни представители изпратиха до главния прокурор Цацаров и тогавашния парламент отворено писмо с настояване да бъде проверено дали  бившия премиер Борисов не е поръчал образуването на дела за оперативно наблюдение върху журналисти. Отговор е малко вероятно да бъде даден и причината едва ли е само в разпуснатото вече 41-во НС. Тези дни представители на гражданското сдружение   легия „Антимафия” съобщиха в медиите за съществуването на „частна ГДБОП”, която от година се занимавала със събиране на информация за журналисти и политици и изготвяла компромати за тях. От своя страна политическата формация „Движение България на гражданите” настоя прокуратурата да разследва щателно съществуването на подобна паралелна силова структура.  В станалият особено неудобен за властите сайт „Биволъ” също бяха изнесени данни за разработка на силовите ведомства с кодовото име „БУДАли” срещу двамата собственици на медията, които имаха храбростта първи да огласят подробности около агентурния псевдоним на бившия премиер в ЦСБОП, въпреки сегашните клетви на неговия вътрешен министър  Цветанов, че подобна разработка няма.

Поривите за слухтене обаче не утихват и днес. Причината? Най-точно тя беше формулирана миналия месец от „Репортери без граници”. По повод заплахата на министър-председателят Борисов, че можел да разпореди на службите да спретнат наблюдение на всички местни журналисти, международната организация заяви: ”Ние мислим, че разследванията на секретните служби върху печата и журналистите принадлежат на друга, изживяна вече епоха на демоните на Студената война”.

Изживяна? Едва ли, но не и за България, се съмняваме пък ние.