В разгара на курортния сезон във Варна започна подписка за забрана на излъчваните по БНТ новини на турски език след като на първото заседание на новоизбрания български парламент, крайно националистическата партия „Атака” отново поиска промяна в Закона за радиото и телевизията в тази насока.
Ето и  някои парадокси  около искането.

От времената на така наречения от комунистическата пропаганда „Възродителен процес”, проблемите около етническите турци  в България винаги са предизвиквали странни и противоречиви емоции. Всенародната подкрепа, демонстрирана на действително многохилядните митинги по време на един от най-срамните епизоди на тоталитарната диктатура по смяната на имената и прогонването на българските турци от страната,  за броени дни след 10 ноември 1989 година се трансформира в обич и съчувствие към всички новопокръстени Иван, Асен, Христо, Ася, Светла и Фиданка, които сгрявани от топлия чай и храна на същите, но вече състрадателни етнически българи, протестираха пред парламента през зимата на 1990-та за връщане на турските си имена.
Точно 20 години след безобразните събития, движени основно от органите на тоталитарната ДС,

репресираните тогава турци сега се чудят как да си отговорят на някои парадоксални въпроси.

Като, например, защо в ръководството на  тяхното единствено политическо представителство днес продължава да е пълно с агенти на същите тези бивши тайни служби, както и защо до 1989г. техните комунистически душмани от ЦК на БКП им издаваха всекидневника „Йени ъшък” – „Нова светлина”, на турски език и никой тогава не смееше да се гневи, а сега, в етнически толерантната, европейска България, се събират подписки срещу 10-минутните новини на турски език по БНТ и вече почти официално започва да се говори за обявяването на „Ден за геноцид на българите”?

Наблюдават се и други странни неща.

Десет минутните телевизионни новини на турски, излъчвани в негледано време по държавната телевизия, нервират същите онези кръгове, които нехаят срещу мощните турски радиостанции и сателитни тв-програми с великолепна чуваемост и гледаемост върху цялата югоизточна територия на страната. Въпросът кое е по-добре да слушат българските етнически турци  – новини от България  или единствено вестите от южната съседка –  видимо отстъпва място на горещите емоции около конституционното върховенство на българския език. Върховенство, стигнало дотам, че слушана частна радиостанция тези дни едва се размина с тежка глоба заради 10-секунден рекламен клип на английски на поп-певицата Мадона, или с прогонването от българския радиоефир на световен информационен лидер, който има „наглостта” да излъчва на езика на Шекспир.
През последните месеци  по-голямата част от българското женско население изчезва за определени часове от живота на семействата си и страната, за да гледа по националните частни телевизии популярен турски сапунен сериал. Дори беше предложено по време на епизодите паралелно да бъдат излъчвани полезни информации, като предупреждения срещу телефонни измамници и гледачки, които могат да стигнат до въпросната огромна аудитория единствено по този начин. Идеята е добра и би получила напълно завършен български  вид, ако бъде оформена в рубрика с небългарското заглавие „Хабер будали” или и „Хабер ахмаци”. Което е едно и също.

Окончателното решение на политическата партия  ГЕРБ да състави правителство на малцинството и да се обвърже с партньорите си вдясно единствено с „паметна записка”, породи спорове  – мнозина все още недоумяват защо дясната „Синя коалиция” не можа да спечели симпатиите на бъдещия министър председател.
С приемането на мандат за съставяне на новото българско правителство, Бойко Борисов сам нарами кръста на управлението за  да потегли към Голготата на изпълнителната власт в България. Кабинетът му ще бъде правителство на малцинството с недостигащите за обратното 5 депутатски места, а в парламента неговата партия ГЕРБ ще разчита на подкрепата на „Синята коалиция”, РЗС и Атака, обвързани политически с неангажиращ документ, който според съпредседателя на традиционните десни Иван Костов не може да гарантира в бъдеще „доверие в аванс”.
Отношенията между двете безспорно доминиращи личности в създалата се ситуация,

Борисов и Костов, имат дълга и не особено лицеприятна история.

Още в годините, когато новият български премиер беше главен секретар на МВР, лидерът на Демократите за силна България не пропускаше да го халоса публично с определения като „мутра, ченге, бандит, мафиот”, а в даден момент дори го нарече „човекът от подземието”, сиреч от тъмния престъпен свят. Каратистът Борисов тогава не му остана длъжен и му лепна прякора „Гаргамел”, неуморният анимационен кино –  злодей, побеждаван постоянно от остроумните смърфове.
С нарастване влиянието на ГЕРБ и приближаването на изборното лято „сините” и „герберите” започнаха да се опитват да говорят политически, а отрезвяващите резултати от евроизборите превърнаха медийния диалог между двете формации почти в дипломатически. Неубедителните 15 сини депутати срещу 116-те избраници от генералската партия като резултат от  парламентарния вот, като че отново извадиха лидерите на дясната коалиция от равновесие – в понеделник по телевизията Мартин Димитров изрази надежда, че

„Борисов ще ни подаде ръка” и веднага след това декларира, че сините „няма да извиват ръцете” на новите властници,

а Иван Костов хем обясняваше, че коалицията ще подкрепи кабинет на малцинството, хем добавяше, че подобно правителство ще е крехко и хлабаво. От своя страна лидерът на ГЕРБ  Борисов убеждаваше неотклонно, че няма за цел да изкара целия управленски мандат с допълнението, че ако трябва да търси коалиции, които „да го спасяват една или две години повече – това е абсурд”!
Въпреки обясненото във физиката отблъскване на еднаквите полюси на два магнита, а Борисов и Костов са тъкмо такива политически магнити, изборите иронично ги поставиха един до друг в ЕНП и в новия български парламент. При тях „смяна” на полюсите в характера трудно може да се очаква, но мнозинството българи на 5 юли постави кръста на управлението върху единия и очакват другия ако не да помогне,  поне да не хвърля камъни по него по стар местен обичай. Най-малкото защото властовата въртележка се върти, а лошото име и безотговорното поведение остават в историческата памет.
Не само на хората, но и на държавата.

След заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при българския президент   правителството ще представи за обсъждане пакет от антикризисни мерки. Очаква се да бъдат обсъдени  и идеите на президента Първанов, свързани с данъчната политика на страната. Какви са въпросните “идеи”?
Планираното непосредствено след изборите на 5 юли заседание на президентския Консултативен съвет по национална сигурност със сложното заглавие “Мерки за изпълнението на показателите по Механизма за сътрудничество и проверка и за подобряване усвояването на средствата от ЕС”, всъщност нямаше нищо общо с проблемите на сигурността, които въобще не бяха дискутирани на форума. Постигнатото след „остри изказвания” консенсусно становище, трябваше да бъде очаквания от Брюксел сигнал, че намеренията на премиера Бойко Борисов да минимизира щетите, нанесени от управлението на тройната коалиция и да върне страната сред нормалните членки на ЕС, се подкрепят и от президентската институция.Тази цел също беше постигната частично, тъй като в документа липсва и думичка за въпросните щети и виновниците за тях.
И самият сигнал отново се оказа неясен.

• Dead Heist release

Must Love Dogs release
Едва ли зад кризисните национални интереси в момента могат да се скрият опърлените от словесните електрически искри фигури на премиер и президент и техните екипи, които трудно се справят с трупаното след изборите през юли мълчание. Стигна се дотам, че само ден преди Консултативния съвет премиерът Борисов чистосърдечно призна, че отношенията му с президента Първанов са лоши, а рафинираният международен чиновник, бивш икономист от Световната банка и настоящ вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков спонтанно окачестви в деня на съвета данъчните предложения на икономическите експерти на президента като „малоумни”. Друг синоним на това определение е и „дъската им хлопа”.  Впрочем, подобни сравнения за експертното „усилие” на президентските съветници направиха и други трезвомислещи икономисти, които категорично отхвърлиха идеята за промени в данъчната политика в условията на криза.
Твърде много въпросителни се крият и зад забележимото отсъствие от заседанието при българския президент на две  любопитни фигури – лидерът на ДПС Ахмед Доган и съпредседателят на „Синята коалиция” Иван Костов. Техните действия или бездействия обикновено пораждат скандали и кризи  в общественото битие, така че липсата им на „Дондуков” 2 в понеделник може да се окаже знакова.
Каква, обаче, би могла да бъде политическата тактика с „консенсуса” на президента Първанов, в случая?
Той, подобно на министър-председателят Борисов, също се стреми да намали щетите от управлението на акушираната от самия него тристранна коалиция, но със съвсем друга цел. Тази есен предстои извънреден конгрес на БСП, на който червените  със сигурност ще хвърлят поглед в несигурното си бъдеше след две години, когато изтича мандата на техния негласен, но безспорен покровител. От това какво ще бъде наследството на Първанов и кой ще стане негов приемник до голяма степен ще зависи политическата съдба на бившите комунисти. На този етап тази съдба изглежда безрадостна, но…
Времената, а и нравите на местните политици се менят бързо. Току-виж в централата на „Позитано” някой се присетил за вечната британска максима: „Ако не можеш да победиш врага си, присъедини се към него!” и –  готово! Затова определението на вицепремиера Дянков „малоумно” прозвуча доста навреме. И на място.

Аферата с отвличането на поредния български бизнесмен отново приключи успешно. Срещу повече от половин милион евро похитителите го захвърлиха на свобода в „задоволително” здравословно състояние.
Не така, обаче, стоят нещата с похитената българска демокрация.
Два месеца преди редовните парламентарни избори и в навечерието на Великден българите станаха свидетели как след като политическата върхушка в страната се хвърли да „граби като за последно”, тя безпардонно похити и тяхната „фасадна” демокрация с помощта на изпълнителната, законодателната и съдебната власт.
Претръпналите от какви ли не грабежи през последните 20 години граждани на най-бедната европейска членка трудно асимилираха една от най-крупните съмнителни „сделки”  на сегашното правителство със замяната на сградите на  Националната агенция по приходите и ИПК” Родина” в София, печалбите от която, според предварителни оценки, възлизат на десетки милиони левове. Подобни търговски „транзакции” с публична собственост тепърва предстоят  и  те  ще бъдат също така открито  и шокиращо нагли. През последните седмици станаха известни разтърсващи данни за поредните „заменки”, както чиновниците наричат бартера с най-хубавите планински и морски места, които

попадат в ръцете на  лоялни съпартийци, влиятелни „симпатизанти”, богати спонсори и верни близки

на властимащите.
В началото на  Страстната християнска седмица, след като в Парламента депутатите дълги часове се ругаха по-зле и от каруцари в пряк ефир, най-накрая мнозинството успя да наложи приемането на псевдо  – ”мажоритарен елемент” в изборното законодателство в 31 едномандатни района, както и да зашемети десницата с приетия 8 процентов  праг за изборните коалиции. Дали този удар ще доведе до планирания служебен „нокаут” на изборите за опозицията ще зависи единствено от държавния глава Първанов, който трябва да решава дали да

върне на гражданите отмъкнатата демокрация с налагане на вето,

или да подели политическата печалба с похитителите.
В отвличането „по подразбиране” се включи и най-проблематичната, според Брюксел, власт в държавата – съдебната. Отказът й да регистрира ръководството на характерна партия от старата десница, направен не с юридически, а  с политически аргументи, подсказва колко точни са критиките на ЕС, които валят непрестанно върху европейското членство на страната.
След изборите и преди поредния, политически вече, доклад на ЕК за напредъка на България през юли,  най-вероятно похитителите ще върнат своята заложничка, 20-годишната българска демокрация  и ще я захвърлят върху жълтите павета пред новия Парламент. В какво „здравословно състояние” ще бъде тя тогава, можем само да гадаем. Със сигурност обаче то няма да е „задоволително”.

Предстоящите избори за нов софийски кмет на 15 ноември би трябвало да поразмърдат партиите в България след  изтощителния маратон на европейския и парламентарен вот през лятото.
Би трябвало, обаче…
След като трите български „посестрими” в ЕНП – ГЕРБ, СДС и ДСБ обявиха, че освен обща кандидатка за столична кметица ще подпишат и цялостно споразумение за съвместни политики в рамките на дясната фракция на Европарламента, сегашната министърка на образованието и сигурна следваща шефка на ведомството на „Московска”33 Йорданка Фандъкова отпътува спокойна за Брюксел, за да получи лично благословията на европейската десница за поста. Не че г-жа Фандъкова от ГЕРБ  има от какво да се притеснява на фона на все още растящата обществена подкрепа за нейната управляваща партия три месеца след изборите през юли, но винаги е по-добре избирателят да знае, че зад теб стои Европа, с която, както все повече български политици осъзнават, шега не бива.
И ако към края на своите първи сто дни на управлението партията на бившия столичен кмет и сегашен премиер Бойко Борисов все още продължава да консумира щастливо народната любов на българите и най-вече на техните „безпристрастни и обективни” медии, положението вляво и вдясно от ГЕРБ едва ли е толкова безметежно. Странните движения месец във въпросните зони на политическата координатна система недвусмислено говорят за

неотшумяла депресия, а при левицата дори за задълбочаваща се криза.

В условията на тежка вътрешновидова война, чиято кулминация се очаква на партийния конгрес тази неделя, столичната БСП хвърли в кметската битка своя общински съветник Георги Кадиев, който откровено призна пред съпартийците си:”Всички обстоятелства са срещу мен, моето собствено желание е да не бъда бит като магаре насред София”. Вероятността, обаче, скромната мечта на червения кандидат да се сбъдне, е пренебрежимо малка, тъй като на парламентарния вот през юли в София ГЕРБ събра много повече гласове от БСП и дясната „Синя коалиция”, взети заедно. Това че като мажоритарен кандидат Кадиев победи в 23-ти столичен район  странно артикулираният напоследък ко-лидер на въпросната „Синя коалиция” Иван Костов, е илюстрация не толкова на потенциала на червения кандидат, колкото на слабостта на сините му опоненти.
Впрочем отдавна превърналите се в политически силуети СДС и ДСБ решиха да камуфлират унижението от  споменатото решение за подкрепа на кандидат-кметицата на ГЕРБ с нищо не значещи приказки от типа на: „съвместна борба с корупцията и презастрояването” в София, „открито управление” или „реална децентрализация към реалните общини”, приказки, които трудно биха впечатлили дори и най-твърдите привърженици на десницата.
За да подсигурят

спаринг-партньори на ГЕРБ

за боксовия турнир за София на 15 ноември, приближената на британските консерватори РЗС и появилата се отново от нищото формация на някогашния кмет Стефан Софиянски ССД, с наведени глави също решиха да пожертват на тепиха свои хора, без да е ясно, обаче, дали ще поемат след мача разноските за лечение на разкървавените им носове. В мача ще участва и първият подбран по Интернет кандидат за кмет – Теодор Дечев от Съюза за стопанска инициатива.
Едва ли предварително ясните кметски избори през ноември ще успеят да разбудят готвещата се за зимен сън българска политическа менажерия. Най-вероятно през идната пролет това ще стори кризата. И неизбежното обществено недоволство, разбира се.