Проблемът с политическите назначения в българските дипломатически представителства в чужбина излезе отново на дневен ред, след като новата министърка на външните работи Румяна Желева обяви публично, че в Закона за дипломатическата служба липсва юридическа дефиниция на понятието „политическо назначение”.

Как българските политици досега тълкуваха въпросното понятие?

Основният пазарлък в предишния, 40-ти български парламент около приемането миналата година на първия от 100 години Закон за дипломатическата служба, се въртеше около процента на т.нар. политически назначения в мисиите на страната в чужбина. В последния момент тогавашните депутати отхвърлиха предложението на кабинета за 10 процентна квота и „вдигнаха летвата” на 20 процента.
Онова, което по-скоро съзнателно беше пропуснато тогава, се оказа посочването на начина, по който се определят въпросните назначения, като така най-сладката черешка от тортата на дипломатическата дейност остана за властимащите политически сили в момента.
Неслучайно по коридорите на външното министерство са се чували тъжно-ироничните вопли на служители, като, например, че
„Тук не можеш да направиш кариера, защото други приключват кариерата си в това ведомство” или че „При бай Тошо беше трудно да се задоволи една партия с посланически места, та камо ли сега, когато има 200 партии!”. Оказва се, че и след приемането на Закона, бутаницата на политическите „приятелчета” за постове в задграничните мисии е продължила и „черешките” на назначенията в последния момент на  мандата е държал в ръката си самия бивш премиер.
Едва ли е тайна, че от 1945 година до неотдавна, всяко назначение във Външното министерство на практика беше политическо. До 1989 година

дипломатическата служба се възприемаше като привилегия за комунистическия елит,

който задължително получаваше образованието си в Москва, естествено след одобрението на ДС. Впоследствие достъп до коридорите на външната политика получиха и хора на други  политически формации, чиято партийна лоялност често трябваше да компенсира напълно липсата на професионални умения в една от най-деликатните сфери на междудържавните отношения. Не бяха малко и „изгърмяни” вече политици, които бяха отпращани по една или друга причина като дипломати по-далеч от София. „Светлият” пример с посланичеството в Казахстан на бившия главен прокурор Филчев сега е на път да бъде повторен с консулството на досегашния шеф на ДАНС Сертов в Солун.

И още нещо твърде отблъскващо.

През 2007 година начело на българските посолства в четири важни страни, три от които членки на ЕС, бяха инсталирани като посланици хора с доказана принадлежност към репресивните служби на тоталитарния режим. През август 2009 година двама бъдещи посланици в ключови държави са също осветени агенти на някогашните тайни служби, назначени в последния момент от бившия вече кабинет.
Дали правителството на ГЕРБ и новата шефка на българската дипломация Румяна Желева ще устоят на натиска и ще проявят действителна воля да регламентират дейността на българските дипломатически мисии в чужбина тепърва ще се разбере. Не за друго, а защото т.нар.”политически назначения” са наистина сладка черешка за много партийни „другари” и съмишленици, които по традиция очакват своята награда. За какво, ли? Мандатът предстои, все ще се намери кога и за какво…