ТУРЦИЯ И РИСКОВЕТЕ НА КОМШУЛУКА

Capture 20.07.2016

Ден след като премиерът Бойко Борисов предупреди, че събитията в Турция „ще послужат за пример от какво трябва да се пазим в България“, парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред свика извънредно изслушване на службите за сигурност по повод ситуацията в южната съседка.  Според обобщението на зам.-вътрешния министър Гунев „непосредствени рискове след опита за преврат в Турция за България няма, макар че средносрочни и дългосрочни рискове все пак съществуват“.  Въпреки това в  публичните си сводки Външното министерство предупреди българските граждани в съседна Турция за все още напрегната и динамична обстановка там, а медиите продължават да пълнят програмите си със страховити подробности за чистките след потушения военния метеж.

Засиленото внимание към събитията в Турция е обяснимо. Южната съседка на България  е сред нейните водещи търговско-икономически партньорки –  до началото на юни износът за нея   е достигнал почти 1.5 милиарда лева. Като перспективен директен доставчик на енергийни суровини от Каспийския регион и Близкия Изток за Европа Турция е важна транзитна страна, която чрез диверсификация на пътищата за снабдяване може да допринесе за енергийната сигурност на България и Европа. Според официалната статистика до май тази година страната е била посетена от над 116 хиляди българи, като на почивка и екскурзия там са били почти 33 хиляди човека. И нещо много важно – въпреки телената ограда край  общата граница, тъкмо Турция задържа в лагерите си почти три милиона бежанци и мигранти, едно от чиито трасета към Западна Европа минава през България.

Добро или лошо за Балканите?

Дни след потушаването на опита за преврат редица анализатори и експерти продължават да прогнозират трудни времена за съседната държава, които неизбежно ще имат отражение върху отношенията между двете страни.

Бившият външен министър Ивайло Калфин оценява събитията в съседна Турция като едновременно тревожни и тъжни и  прогнозира, че процеса на концентрация на властта там ще продължи с месеци. Пред Дойче Веле бившият първи дипломат коментира, че досега стъпките на режима доста силово са насочени към това властта да се упражнява само от един човек и това развитие ще създаде значително напрежение сред турското общество. „Тези действия е възможно да направят Турция по-агресивна в международните си отношения и аз не съм никак сигурен дали такова втвърдяване може да бъде за добро или лошо в нашия географски регион“, смята Калфин.

Според бившия външен министър не само опитът за държавен преврат, но и предхождащите го репресии спрямо турските медии и съдебна система далеч не се вписват в европейските ценности, а тъкмо обратното. „Срещу тези свои действия президентът Ердоган издига заплахата от бежанците. И тъкмо затова твърдя, че е възможно Турция да предприеме по-силов подход и да се опита да постави пред свършен факт своите партньори. А подобно поведение не трябва да бъде приемано и толерирано от ЕС и България“, е убеден Ивайло Калфин.

Крехко равновесие

Програмната директорка в Центъра за либерални стратегии Антоанета Приматарова от своя страна смята, че отношенията между Турция и ЕС, оттам и с България след  сегашните събития са поставени на карта. Дори повече, според нея визовия проблем в тях е най-малкият. Експертката признава, че е  притеснена от сигналите за въвеждане на смъртното наказание в Турция и смята, че подобно действие  е напълно неприемливо за Запада. „Затова ако погледнем на ситуацията през българската призма, следва да отчетем, че при евентуална ескалираща  нестабилност в нашата съседка, притесненията на българското правителство не са без основание. Неслучайно  премиерът Борисов нареди на военния министър да усили присъствието на военни по границата“, отчита Приматарова. Според нея ситуацията е все още твърде нестабилна, динамична и носи риск да бъде нарушено крехкото равновесие в региона, ако въобще сега може да се  говори за  равновесие. „От друга страна е много трудно още да се прогнозира накъде ще тръгнат събитията през следващите дни и седмици. ЕС все още приема споразумението с  Турция за бежанците и визите като валидно, макар че то също става твърде нестабилно “, отбелязва пред Дойче Веле Антоанета Приматарова.

Хватката на Ердоган

Изследователят от Центъра за европейски изследвания в Харвард и директор на Института за европейски политики Димитър Бечев  публикува тези дни на уеб-страницата на Лондонското училище по икономика и политически науки /LSE/ своя статия, в която отбелязва, че след като опита за преврат е затегнал хватката на Ердоган върху властта, единствена „промяна в играта“ би могла да настъпи, ако Турция бъде обхваната от икономическа криза с драматични размери. Според анализатора това би могло да дестабилизира правителството, да свие подкрепата за Партията на справедливостта и прогреса /АКП/ на Ердоган под необходимите 40 на сто и да доведе до предсрочни избори. „Подобен сценарий към днешна дата обаче изглежда малко вероятен, отбелязва изследователят и припомня, че през първото тримесечие на 2016 г. турската икономика е регистрирала забележителен растеж от 4.8% от БВП в сравнение с миналата година. Поради това на хоризонта не се очертава криза“, обобщава  в статията си си Бечев.

А българските турци след преврата?

Специално за Дойче Веле от Харвард изследователят допълва, че Турция не е застрашена от нестабилност, а по-скоро от „прекалена стабилност начело с Ердоган“. Бечев не очаква резки промени в отношенията на Анкара с нейните съседки, в това число и с България. Напротив, според него Ердоган ще се опита да компенсира затягането на контрола в държавата си с инициативи за сътрудничество навън. „Помирението с Израел вече е факт, наблюдава се затопляне на отношенията с Русия, а най-важният аспект остава изпълнението на сделката с ЕС за мигрантите. Ако обаче кризата в Турция се задълбочи, това ще е лошия вариант, който може да доведе до разрив между ЕС и Анкара, до нова бежанска вълна и до опасно обтягане на двустранните отношения“, смята политологът.  Той не очаква промени в отношението към българските турци след потушаването на преврата. „Те са относително малка група в Турция и нямат решаващо значение за събитията в страната“, отбелязва Димитър Бечев.

Leave a Reply

Your email address will not be published.