27.07.2016

На организирана от Патриотичния фронт парламентарна дискусия, главният прокурор Сотир Цацаров обяви за невярно твърдението, че „почва за радикален ислям у нас няма“. Изказването беше направено само дни след като националистите внесоха проект за промени в НК, които инкриминират проповядването на радикален ислям. На същата кръгла маса председателят на Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/ Димитър Георгиев посочи като рискови „маргиналните групи, които на основата на финансова зависимост биха се насочили и подали за радикализация“. По-късно в медиите, бившият главен мюфтия и някогашен щатен сътрудник на ДС Неджим Генджев „доразви“ темата. Той обяви, че радикален ислям в България „може би ще има“ и настоя 90-те имами и представители на турското министерство на религиите /Дианета/, които се намират в България, да бъдат незабавно освободени. Бившият вътрешен министър и някогашен председател на ДАНС Цветлин Йовчев от своя страна директно идентифицира рисковата група.  Тези дни той обяви по телевизията, че най-уязвими от радикализация в момента са българомохамеданите, защото при тях „кризата на идентичност е по-голяма и те са склонни да възприемат такива опасни идеи“.

Радикален мюсюлманин или християнин ?

Доц. д-р Михаил Иванов, експерт по етническите проблеми и университетски преподавател, е категоричен, че е много важно в публичното пространство да спре използването на неточното понятие „радикален ислям“. Той се позовава на речниковото понятие „радикален“, което означава  „коренен, дълбок, основен“ и пояснява, че на практика всеки дълбоко вярващ мюсюлманин е радикален, както и всеки коренно отдаден на вярата си християнин също е радикален. „ Това, за което трябва да се говори е „ислямизъм“ и според определението на ПАСЕ /Парламентарната асамблея на Съвета на Европа/ става въпрос за възглед, който определя исляма не е само религия, но и като социален, политически и правен кодекс на поведение. Което означава, че в правния свят на нашите общества ислямът се поставя над законите, а това е недопустимо“, пояснява експертът и допълва, че ислямизмът следва да бъде ограничен, включително и в българското право.

Главният редактор на в. „Заман“-България Мехмед Юмер отчита, че темата за ислямизма периодично се завърта в българското публично пространство, но хората, които изповядват ислям го практикуват на обредно-ритуално равнище. „Интересът към религията, особено сред по-младите поколения намалява и те се вълнуват от проблемите на съвременната младеж. И все пак е важно да се знае какво проповядват в джамиите имамите, особено онези, които идват отвън, и този проблем не трябва да се омаловажава“, казва Мехмед Юмер.

Напрежение и отчуждение

Все пак какви опасности крият най-новите законодателни инициативи в българския парламент свързани с промени в НК по въпросите за ислямизма, както и предложението всички проповеди да се правят на български език?  Доколко постоянното раздухване на етно-религиозна психоза застрашава етническия мир в България?

Докато за Мехмед Юмер подобни предложения  пораждат само притеснения сред мюсюлманското население в страната и то най-вече защото тези хора  правят асоциации с тоталитарното минало, за доц. Михаил Иванов политиката на национал-популистки формации като Патриотичния фронт, в който влизат НФСБ и ВМРО, както и на партия „Атака“, играе изключително вредна роля. „Поредицата инициативи, като забраната на бурките, предложението за инкриминиране на неясното понятие „радикален ислям“, инициативата на ПФ да наложат проповедите да се изнасят само на български език, ограничаването на секциите за гласуване в Турция – всичко това създава напрежение и отчуждение сред българските мюсюлмани, турците и помаците. И тъкмо в отчуждението и тяхното капсулиране се крие опасността.  Тези хора все повече се затварят в себе си, обидата им към държавата и политическите партии се увеличава. Колкото до някаква радикализация, до предприемане на противозаконни действия, това не се наблюдава“, казва доц. Иванов и продължава: „ Като осъждам категорично призива за проповеди само на български език, аз все пак споделям идеята в наказателното право да се инкриминира злоупотребата с исляма, както и това, че ислямизмът трябва да бъде ограничен“.

Помаците – българоезични мюсюлмани

По повод опасенията за уязвимостта  на помаците от радикализиране, Мехмед Юмер  споделя личните си впечатления от техни общности в Родопите: „ Не съм наблюдавал крайност и радикализъм у тях.  При по-възрастните религиозната и етническата принадлежност са преплетени силно, те изповядват традиционния ислям. За по-младите обаче, религията няма водеща роля. Когато разговаряте с тях разбирате, че темите, които ги вълнуват не се различават от онова, което интересува връстниците им в  другите е краища на България. Затова може би си струва да се изследва как в техните райони българомохамеданите оценяват кое е белег за демократичност – материалното благополучие или защитата на правата и свободите“, предлага Мехмед Юмер.

Рискове от непремерената  реч

„Цветлин Йовчев е прав, че идентичността на помаците е разколебана, допълва доц. Михаил Иванов.  Да, те са по-религиозни от турците, защото вярата е в основата на тяхната идентичност, така те могат да се отделят и да бъдат различни. Безспорно е, че сред българоезичните мюсюлмани или „помаците“, за каквито мнозина сами се определят, желанието да бъдат различни от българите и християните е много силно и тъкмо то води до отчуждение. А това е наистина тревожно. Колкото до миграцията, нагласите им за нея не са чак толкова слаби. Много млади хора от Сатовча, Ваклиново и други  общини вече са в САЩ и Канада и там живеят като модерни граждани. През последните години слабата им до неотдавна охота да напускат родните си места силно се е  променила. Миграционният нагласи и при тях стават все по-силни“, казва етническият експерт. И обобщава: „За „радикален ислям“ в България говорят онези, които искат да извлекат политически дивиденти от това. Бившият главен мюфтия Недим Генджев иска да бъде забелязан, желае да остане в политическия живот и затова непрестанно насажда страхове сред хората. Г-н Сотир Цацаров, вместо да се занимава с основната си дейност на главен прокурор, е решил да участва в законодателството, сиреч да навлезе от съдебната в законодателната власт и непрекъснато прави изказвания, които меко казано, са неиздържани. Всичко това също е опасно“, смята доц. Михаил Иванов.