16.12.2015

Последния опит да бъде запазено трудното единство на Реформаторите се провали окончателно, когато лидерът на тъмносините напусна заседанието на изпълнителния съвет на формацията, а останалите членове на Блока – Движение „България на гражданите“, СДС, БЗНС, Националната партия „Свобода и достойнство“ и политическата партия „Българско национално достойнство“ потвърдиха по-нататъшното си участие в управляващата коалиция начело с ГЕРБ.

Не е тайна, че вътрешната криза в РБ започна да тлее още от формирането му през лятото на миналата година. Тогава пет десноцентристки партии, останали извън парламента след изборите през 2013-та, се договориха да формират обща дясна алтернатива на ГЕРБ. Веднага след появата на новото обединение, натоварено с надеждите да бъде лице на автентичната българска десница, в него започнаха вътрешните дрязги. Ръководствата не можаха да се договорят за избора на единен лидер, за трансформирането на блока в партия, започнаха да се лашкат между тромавите процедури по вземане на решения и практически нефункциониращите вътрешни органи на блока. Конфликтите пламнаха още по-силно в края на миналата година след влизането на реформаторите в управлението и поради компромисите, които част от тях направиха за участието си във властта.

Корабът потъва нормално

Политологът Димитър Аврамов определя РБ като аморфно формирование, коалиция без с ясни рамки и приоритети, която от самото си начало е създадена с цел влизане във властта. Всичко това е оставило отпечатък върху нейната стабилност и сега разпадът става факт тъкмо поради различните подходи към въпроса за управлението. „Блокът далеч не представлява носеща структура на българската десница, а по-скоро е временен конструкт, създаден специално за сегашния парламент. Това подсказва, че в следващото Народно събрание може въобще да го няма. Обществото обаче предстои да започне създаването на нов субект, тъй като необходимостта от адекватна десница е видима и тази десница следва да се появи. Лошата новина е, че засега подобно нещо не се вижда на хоризонта“, признава пред Дойче веле Аврамов.

Васил Гарнизов, социален антрополог, от своя страна вижда в досегашния РБ успешен електорален проект, който е регистрирал добри резултати на местните и европейските избори. „Като проект за управление на държавата обаче Блокът се оказа не толкова успешен и причина за това бяха „хлабавите“ отношения между партиите в него и тежките процедури около вземането на общи решения. Всичко това превърна формацията в тромав политически субект в едно управление, което се е ангажирало с осъществяването на реформи. При това реформи, които неизбежно противопоставят определени групи и прослойки в държавата“, констатира Васил Гарнизов.

„Хубавото“ предстои

И все пак кой ще понесе най-сериозни загуби от този провален проект? „Това ще бъдат онези, които заемат конюнктурна позиция и са готови да пренебрегнат всичко само за да запазят министерското си кресло за някой месец повече“, отговаря категорично Димитър Аврамов. Хората, които изоставят принципите си и продължат да заемат министерските и управленски кресла, при един следващ провал на управлението със сигурност ще изпаднат в много трудна позиция. А за каква десница и Реформатори говорим когато техния блок, който участва в управлението на страната, е съгласен правителството да вдига цената на тока и разходите за осигуровки за бизнеса! Това е чист отказ от десните икономически принципи“, е категоричен Аврамов.

Социалният антрополог Васил Гарнизов допълва, че при започналия разпад партиите от Блока никога вече няма да се явят заедно на избори, а и статута им вече ще бъде различен. „ДСБ ще заемат позицията на критици и на по-моралния десен субект, докато останалите няма да могат да избягат от факта, че са били управляващи партии. Това означава, че пред ДСБ се отваря по-голяма възможност за електорално свързване с хората от улицата, докато останалите във властта ще носят последствията от вота на критично настроените към тяхното управление граждани“, коментира Гарнизов.

Улицата залята от недоволни

В тази светлина социалният антрополог припомня за Дойче веле и причините за новата протестна вълна, която набъбва в София и големите градове. „Още първите „зелени“ протести на Орлов мост бяха срещу първото управление на ГЕРБ, против него бяха демонстрациите срещу монополите през февруари 2013-та, когато Борисов подаде оставка. Той беше недолюбван от улицата и когато се озова в опозиция по времето на Орешарски – тогава протестиращите издигаха лозунги и срещу него. След като Борисов се ангажира с реформи и то в коалиция с десните сили, които сега се разцепват, образно казано на протестиращата българска улица тогава й бяха „извадени зъбите“ и тя загуби своите теза, тема и устрем! В мига, в който това мълчаливо споразумение с улицата беше нарушено, хората отново излязоха навън. Сега, освен че си припомнят отново Борисов и неговото управление, за пак задават въпроса „Кой“ кадрува в съдебната система, като този път те добавят и недоволството си лично от Главния прокурор Цацаров и от прокуратурата като институция“, пояснява Гарнизов.

ЕНП и дясната българска неволя

Как ще погледне на започналото разцепление на Реформаторския блок Европейската народна партия, в която членуват основните формации на реформаторите, както и дясноцентристите от ГЕРБ?

Васил Гарнизов припомня, че ЕНП има практиката да постига споразумения между европейската левица и десница и вярва в политически договорености, които са честни, почтени и най-вече се спазват. „РБ всъщност сключи тъкмо такова споразумение с Борисов, , обяснява социалният антрополог. Сега, според ДСБ политическият договор е нарушен от управляващите и това им дава европейско основание да напуснат управлението и да влязат в опозиция поради отказът от реформи. Така ЕНП трудно може да бъде против факта, че българската политическа култура е отбелязала напредък на базата на писмени управленски споразумения. За България това все пак беше огромен напредък, коментира Васил Гарнизов.

Димитър Аврамов смята, че хомогенността на ЕНП въобще не трябва да се абсолютизира, тъй като в нея има както народняшки партии, така и християндемократи и консерватори. „Не мисля, че несполуките на нашите доморасли десни партии ще бъдат изведени на европейско равнище. Старият континент има да решава толкова много свои въпроси, че на този фон нашенските изглеждат като проблеми на малко селце. Затова реформирането на дясно мислещите българи ще трябва да се извърши от самите тях. И от сегашните реформатори, в това число“, е категоричен Димитър Аврамов.

16.12.2015

Последния опит да бъде запазено трудното единство на Реформаторите се провали окончателно, когато лидерът на тъмносините напусна заседанието на изпълнителния съвет на формацията, а останалите членове на Блока – Движение „България на гражданите“, СДС, БЗНС, Националната партия „Свобода и достойнство“ и политическата партия „Българско национално достойнство“ потвърдиха по-нататъшното си участие в управляващата коалиция начело с ГЕРБ.

Не е тайна, че вътрешната криза в РБ започна да тлее още от формирането му през лятото на миналата година. Тогава пет десноцентристки партии, останали извън парламента след изборите през 2013-та, се договориха да формират обща дясна алтернатива на ГЕРБ. Веднага след появата на новото обединение, натоварено с надеждите да бъде лице на автентичната българска десница, в него започнаха вътрешните дрязги. Ръководствата не можаха да се договорят за избора на единен лидер, за трансформирането на блока в партия, започнаха да се лашкат между тромавите процедури по вземане на решения и практически нефункциониращите вътрешни органи на блока. Конфликтите пламнаха още по-силно в края на миналата година след влизането на реформаторите в управлението и поради компромисите, които част от тях направиха за участието си във властта.

Корабът потъва нормално

Политологът Димитър Аврамов определя РБ като аморфно формирование, коалиция без с ясни рамки и приоритети, която от самото си начало е създадена с цел влизане във властта. Всичко това е оставило отпечатък върху нейната стабилност и сега разпадът става факт тъкмо поради различните подходи към въпроса за управлението. „Блокът далеч не представлява носеща структура на българската десница, а по-скоро е временен конструкт, създаден специално за сегашния парламент. Това подсказва, че в следващото Народно събрание може въобще да го няма. Обществото обаче предстои да започне създаването на нов субект, тъй като необходимостта от адекватна десница е видима и тази десница следва да се появи. Лошата новина е, че засега подобно нещо не се вижда на хоризонта“, признава  Аврамов.

Васил Гарнизов, социален антрополог, от своя страна вижда в досегашния РБ успешен електорален проект, който е регистрирал добри резултати на местните и европейските избори. „Като проект за управление на държавата обаче Блокът се оказа не толкова успешен и причина за това бяха „хлабавите“ отношения между партиите в него и тежките процедури около вземането на общи решения. Всичко това превърна формацията в тромав политически субект в едно управление, което се е ангажирало с осъществяването на реформи. При това реформи, които неизбежно противопоставят определени групи и прослойки в държавата“, констатира Васил Гарнизов.

„Хубавото“ предстои

И все пак кой ще понесе най-сериозни загуби от този провален проект? „Това ще бъдат онези, които заемат конюнктурна позиция и са готови да пренебрегнат всичко само за да запазят министерското си кресло за някой месец повече“, отговаря категорично Димитър Аврамов. Хората, които изоставят принципите си и продължат да заемат министерските и управленски кресла, при един следващ провал на управлението със сигурност ще изпаднат в много трудна позиция. А за каква десница и Реформатори говорим когато техния блок, който участва в управлението на страната, е съгласен правителството да вдига цената на тока и разходите за осигуровки за бизнеса! Това е чист отказ от десните икономически принципи“, е категоричен Аврамов.

Социалният антрополог Васил Гарнизов допълва, че при започналия разпад партиите от Блока никога вече няма да се явят заедно на избори, а и статута им вече ще бъде различен. „ДСБ ще заемат позицията на критици и на по-моралния десен субект, докато останалите няма да могат да избягат от факта, че са били управляващи партии. Това означава, че пред ДСБ се отваря по-голяма възможност за електорално свързване с хората от улицата, докато останалите във властта ще носят последствията от вота на критично настроените към тяхното управление граждани“, коментира Гарнизов.

Улицата залята от недоволни

В тази светлина социалният антрополог припомня  и причините за новата протестна вълна, която набъбва в София и големите градове. „Още първите „зелени“ протести на Орлов мост бяха срещу първото управление на ГЕРБ, против него бяха демонстрациите срещу монополите през февруари 2013-та, когато Борисов подаде оставка. Той беше недолюбван от улицата и когато се озова в опозиция по времето на Орешарски – тогава протестиращите издигаха лозунги и срещу него. След като Борисов се ангажира с реформи и то в коалиция с десните сили, които сега се разцепват, образно казано на протестиращата българска улица тогава й бяха „извадени зъбите“ и тя загуби своите теза, тема и устрем! В мига, в който това мълчаливо споразумение с улицата беше нарушено, хората отново излязоха навън. Сега, освен че си припомнят отново Борисов и неговото управление, за пак задават въпроса „Кой“ кадрува в съдебната система, като този път те добавят и недоволството си лично от Главния прокурор Цацаров и от прокуратурата като институция“, пояснява Гарнизов.

ЕНП и дясната българска неволя

Как ще погледне на започналото разцепление на Реформаторския блок Европейската народна партия, в която членуват основните формации на реформаторите, както и дясноцентристите от ГЕРБ?

Васил Гарнизов припомня, че ЕНП има практиката да постига споразумения между европейската левица и десница и вярва в политически договорености, които са честни, почтени и най-вече се спазват. „РБ всъщност сключи тъкмо такова споразумение с Борисов, , обяснява социалният антрополог. Сега, според ДСБ политическият договор е нарушен от управляващите и това им дава европейско основание да напуснат управлението и да влязат в опозиция поради отказът от реформи. Така ЕНП трудно може да бъде против факта, че българската политическа култура е отбелязала напредък на базата на писмени управленски споразумения. За България това все пак беше огромен напредък, коментира Васил Гарнизов.

Димитър Аврамов смята, че хомогенността на ЕНП въобще не трябва да се абсолютизира, тъй като в нея има както народняшки партии, така и християндемократи и консерватори. „Не мисля, че несполуките на нашите доморасли десни партии ще бъдат изведени на европейско равнище. Старият континент има да решава толкова много свои въпроси, че на този фон нашенските изглеждат като проблеми на малко селце. Затова реформирането на дясно мислещите българи ще трябва да се извърши от самите тях. И от сегашните реформатори, в това число“, е категоричен Димитър Аврамов.

09.12.2015

В България никой не знае колко са децата, чиито родители живеят или работят в чужбина. Липсва институция, която да поддържа база данни за техния брой. В началото на 2015 неправителствената фондация „Партньори –България“ обяви, че близо 270 хиляди деца на гурбетчии са оставени на грижите на близки и далечни роднини, дори на съседи, но на практика всички те растат без пряк надзор. Това, ако приемем тези данни означава, че всяко четвърто българче се отглежда от баба и дядо. В Източните Родопи, Централна и Северозападна българия броят на изоставените на самотек деца надхвърля 60 на сто от непълнолетните там. Бившият кмет на Неделино обяви, преди време, че от неговата община в чужбина работят близо 2000 човека от 240 семейства, като само в Испания се трудят 670 жени от родопския град. След което обобщи: “За гурбет хубава песен и хубава дума няма. Мъка, мизерия и глад. Никой не трябва да съди тези хора, но всички знаем, че в България едно дете го възпитава майката, а бабите им са 70-80 годишни… “

Децата, които изчезват

Според Държавната агенция за закрила на детето в България към началото на декември се намират 211 непридружени деца чужденци, които търсят или вече са получили закрила, както и 245 деца с техни родители и близки, които са настанени в Регистрационно-приемателните центрове на Държавната агенция за бежанците и в чрез т.нар. „социални услуги от резидентен тип“. Това са предоставени места или възможности за настаняване и обитаване.Посоченият от агенцията брой се променя динамично всеки ден, тъй като малолетните и непълнолетните бежанци и мигранти обикновено изчезват от центровете без никой да разбере. През ноември зам.-председателят на Държавната агенция за бежанците Васил Върбанов обяви публично, че неговото ведомство е безсилно пред този проблем. “ Няма как да ги задържим, защото не може да ги затворим. Ние наистина не знаем къде са и какво се случва с тях, след като напуснат териториалните ни поделения“, призна той. Статистиката на агенцията сочи, че нито едно дете-мигрант не е попаднало в българско приемно семейство, а настанените в съответните интернати са единици.

Най-добрият детски интерес

Участта на гурбетчийските и бежанските деца в България е удивително еднаква – всички те живеят без родители и това ги изправя пред еднакви опасности. „Всички тези деца са по-уязвими и лесно могат да бъдат въвлечени в различни форми на екслпоатация, да станат жертви на насилие или техните потребности да бъдат пренебрегнати“, поясниха специално за ДВ от Държавната агенция за закрила на детето. Според тях в това е и ролята на социалните услуги – да бъде оказвана навременна и адекватна подкрепа за преодоляване на рисковете за децата. „Най-добрият интерес на детето изисква при всякакви условия, място и време, детето да получава грижата, която е необходима за неговото правилно развитие, да му бъде подсигурена сигурна и стабилна среда за живот“, потвърдиха официално от агенцията.

Баба-мама или мама-баба?

Да, обаче на специално организирана през ноември в българския парламент конференция представители на агенциите, които се грижат за децата-бежанци признаха, че поради липса подготвен за работа в мултикултурна среда персонал, законовото изискване да се назначават местни представители на непълнолетните не се спазва. Онези от децата, които по някаква причина все още са останали в България, въобще не посещават училище. Дори повече, в страната липсва специализиран център за настаняване на децата бежанци, а езиковата бариера с тях е почти непреодолима.

От друга страна изследване на фондация „Риск монитор“ през юни, по поръчка на УНИЦЕФ установи, че българчетата с родители в чужбина са с по-нисък успех, те повтарят класовете по-често, боледуват повече от останалите, пият и пушат повече от своите връстници. Близо 40 на сто от тези деца на гурбетчии са контингент на детските педагогически стаи и тяхното попечителство в страната най-често не е уредено, което предизвиква сериозни проблеми при отглеждането им. Изследването констатира също, че изоставените малки деца изпитват липса на майчини ласки и въпреки усилията на баби и дядовци, у тях се формира объркване на родителската роля.

„Подаръци ще има за всички от сърце!“

Липсата на родителски грижи едва ли може да бъде заместена, но битието на тези деца все пак може да стане по-поносимо, особено през предстоящите Коледни и новогодишни празници. Кой в България се наема с тази задача?

Агенцията за закрила на детето твърди, че това е ангажимент на социалните работници, както и на различни НПО, които следва да организират празнични тържества и програми – Българският червен кръст, Каритас – България, Съветът на жените-бежанки в България, многобройните доброволци. Служителите на агенцията уточяват, че децата от регистрационно-приемателните центрове ще празнуват в самата Държавна агенция за бежанците заедно със семействата от техните общности, а децата в центровете за настаняване от семеен тип ще посрещнат празниците в тези центрове и „други подходящи места заедно с българските деца“. От детската агенция очакват грижи да бъдат положени от български държавни институции, както и от международни организации, като Върховният комисариат за бежанците към ООН и Международната организация по миграция.

„Важно е през празничните дни тези деца да не бъдат оставяни да страдат и преживяват липсата на техните родители, роднини и семейства сами. Няма значение дали родителите им са гурбетчии или бежанци –всички те са деца!“, препоръчват от Агенцията за защита на детето. Дали обаче препоръката им ще бъде чута в България е съвсем отделен въпрос. Най-вече хуманен.

09.12.15

В началните реакции след шока от първия кръг на регионалните избори във Франция се долавя от една страна страх и от друга – успокоение.

Страхът идва от това, че се потвърдиха мрачните прогнози за трайния възход на десният популистки Народен фронт, който след втория кръг на изборите в неделя има всички шансове да овладее две или три области в една от ключово важните европейски държави.

Успокоението произтича от тезата, че дори едно такова постижение не може да гарантира на Марин Льо Пен, извела от политическа изолация основаната от нейния баща Жан-Мари партия, успех на президентските избори през пролетта на 2017 година. Тогава, според прогнозите, на решителния финал тя би трябвало да бъде сразена от обединените гласове на традиционните френска десница и левица.

Основната опасност, която прозира след първия кръг на френските регионални избори идва от заблудата за печеливша промяна в посоката на политическите партии в страната на дясно. Подобни са настроенията не само на традиционната десница начело с бившия президент Никола Саркози както и до известна степен на управляващите социалисти.

Примерът с Националния фронт, който със завоя си към десния популизъм успя да разшири значително своя електорат, се оказа заразителен. И резултатът не закъсня – миналата неделя една трета от французите дадоха да се разбере, че „льопенистите“ дори могат да влязат дори и във властта.

Случващото се във Франция би трябвало да се превърне в предупредителен сигнал за другите европейски държави, в които екстремистките и протестни настроения се засилват и където традиционните партии продължават да се успокояват с твърдението, че десните популисти са едни обикновени приспособенци.

Първият кръг на изборите във Франция показа убедително докъде могат да доведат подобни заблуди – просто една значителна част от избирателите на традиционната левица и десница обърна гръб на досегашните си политически формации и отиде директно при привържениците на Марин Льо Пен. В което всъщност се състои основната опасност за Европа.

28.11.2015

Четвърт век след промените, Комисията по досиетата отново потвърди /всъщност за кой ли път!/, че десет на сто от лицата, които заемат публични длъжности в България са имали вземане – даване с комунистическите тайни служби. На международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалности“ в София членката на комисията Екатерина Бончева обяви, че в наши дни 10 500 сътрудници на ДС и бившите военни разузнавателни служби продължават да пребивават във властта, но уточни, че „картинката“ далеч не е окончателна, тъй като редица структури, в това число и Българската православна църква, все още не са предали необходимите документи. В словото си министърката на вътрешните работи и вицепремиер Румяна Бъчварова се позова на мнения на експерти, че България не била сред добрите примери в Източна Европа, тъй като „ у нас не се е провела лустрация, не се е разкрила цялата истина и това е забавило преходът и неговите резултати“. Вътрешната министърка определи разкриването на истината за комунистическото управление и неговите репресивни органи като „условие за изграждането на съвременните български тайни служби“ и призова да не допускаме „сянката на миналото да се пренася и днес“.

Манежът на кукловодите

Въпросната „сянка“ обаче продължава да има конкретни измерения и в наши дни. Разследващият журналист Христо Христов, един от най-сериозните изследователи на комунистическото минало в България, изнесе разтърсващи данни, които едва ли имат аналог сред бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа. Във всички парламенти от 1990 година досега 164 агенти на тоталитарните служби са били депутати. Всички български правителства от началото на прехода до 2013-та са „дондуркали“ 139 агенти и щатни служители на ДС от зам.-министри до премиери. Броят на назначаваните сътрудници на тодорживковите тайни служби в министерствата възлиза на няколко хиляди човека, като допреди две години само в МВР те са били 1346. Парите на демократичната вече държава са контролирани от тримата първи управители на БНБ след 1990 година, които са тайни агенти на ДС. В нароилите се с тяхна благословия 30 частни банки агентурният състав е набъбнал на 180 човека. Контролът в държавните медии БНТ, БНР и БТА е осъществяван от 131 офицери, доносници и информатори, като броят им в радиото е най-голям – цели 67 агенти. 156 са хората с тайно агентурно минало, които „оперират“ в частните електронни и печатни медии. Според Христо Христов заемането на ръководни постове от толкова много бивши сътрудници на ДС и военното разузнаване във всички ключови сфери на държавата е станало възможно поради отказът от извършването на лустрация и липсата на политическа воля за окончателна раздяла с комунистическото минало.

А как е в Германия?

„С разпускането на бившата ГДР и ликвидирането на нейната тайна полиция ние се оказахме в благоприятно положение, тъй като не се налагаше приемственост в институциите на обединена Германия“, коментира за Дойче веле Йоахим Фьорстер от Федералния комисариат за архивите на ЩАЗИ. „Бившите комунистически държави, както и България, също се опитват да преосмислят своето минало, но преливането на институциите и кадрите в тях правят процеса много по-труден. Има и нещо друго – силната германска икономика не се интересува много от миналото на бившите агенти, които днес са бизнесмени“, смята изследователят. Той разказва за случай със строителен предприемач в Берлин, който въпреки недоволството на местните жители, започнал преди две години строеж на висока сграда в район на някогашната Берлинска стена. „ Бизнесменът се оплака по телевизията, че протестите пречели на дейността му, но негови състуденти от миналото го разпознаха от екрана като някогашен доносник на ЩАЗИ и позвъниха на медиата за изясняване на случая. Човекът яростно отрече обвинението и журналистите се обърнаха към нашия архив за помощ. Проверката беше трудна, тъй като досието на лицето беше унищожено, но ние все пак открихме доказателства, че той действително е бил информатор. Предприемачът заведе съдебно дело срещу нас и го загуби. По-важното обаче е друго – в този конкретен случай става въпрос за човек забогатял по законен начин, който е станал и инвеститор. Макар да е бил информатор като студент, успехът в неговия бизнес идва много след 1990 година. Разбира се това е отделен случай, но той също е показателен“, допълва Йоахим Фьорстер от Федералния комисариат за архивите на ЩАЗИ.

Професията на ДС- генералът Алоис Лоренц

Д-р Ондржей Крайняк от Института за национална памет в Словакия също твърди, че бивши сътрудници на ДС в тогавашната Чехословакия днес са успешни предприемачи в неговата страна и заемат високи постове в различни институции и бордове на фирми. „Това са опитни хора, наясно са с различните ситуации, умеят да се ориентират в тях. Много бивши агенти останаха на работа в новите тайни ведомства, макар че последният кадрови офицер от бившите репресивни служби беше отстранен от длъжност в Словакия през 2004 година“, уточнява д-р Крайняк. Той разказва, как неотдавна бивши агенти са вдигнали паметник на комунистическия велможа Васил Биляк, на чиято съвест тежи нахлуването на Варшавския договор през 1968 в бивша Чехословакия. Нашият Институт за национална памет изнесе купища уличаващи факти за дейността на този човек, но защитниците му твърдяха, че навремето той помагал за прокарване на магистрали и благоустрояване на градовете. „Значителен брой от хората с досиета, които са учили в Москва, станаха крупни бизнесмени. Знаете ли с какво се занимава последният шеф на Чехословашката ДС ген.Алоис Лоренц, който макар осъден на година и половина затвор през 1993 година се скри в Словакия след разделянето на страната? Той стана съветник на една от тези бизнес-групировки“, признава д-р Крайняк.

„Специалните“ полски пенсионери

Според д-р Кшищоф Персак от Института за национална памет в Полша повечето от бившите хора на тайните служби са се вляли в организираната престъпност и това е станало видимо в неговата страна през 90-те години. „Други се отдадоха на активен бизнес и създадоха частни охранителни агенции – пазеха бизнесмени, имоти, складове, фирми. В известен смисъл всички тези хора бяха привилегировани, защото използваха богатия си „професионален“ опит отв миналото. Привилегиите им обаче не свършваха с това. Непосредствено след промените много от тях успяха да се възползват от старото законодателство и да получат огромни пенсии. Едва през 2007-ма в Полша беше приет специален закон, който намали огромните им доходи до нормалните пенсии за страната. И знаете ли колко поляци бяха засегнати от тази мярка? Ставаше въпрос за цели 40 хиляди офицери и сътрудници на комунистическите тайни служби!“, припомня с горчивина д-р Персак.