28.11.2015

Четвърт век след промените, Комисията по досиетата отново потвърди /всъщност за кой ли път!/, че десет на сто от лицата, които заемат публични длъжности в България са имали вземане – даване с комунистическите тайни служби. На международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалности“ в София членката на комисията Екатерина Бончева обяви, че в наши дни 10 500 сътрудници на ДС и бившите военни разузнавателни служби продължават да пребивават във властта, но уточни, че „картинката“ далеч не е окончателна, тъй като редица структури, в това число и Българската православна църква, все още не са предали необходимите документи. В словото си министърката на вътрешните работи и вицепремиер Румяна Бъчварова се позова на мнения на експерти, че България не била сред добрите примери в Източна Европа, тъй като „ у нас не се е провела лустрация, не се е разкрила цялата истина и това е забавило преходът и неговите резултати“. Вътрешната министърка определи разкриването на истината за комунистическото управление и неговите репресивни органи като „условие за изграждането на съвременните български тайни служби“ и призова да не допускаме „сянката на миналото да се пренася и днес“.

Манежът на кукловодите

Въпросната „сянка“ обаче продължава да има конкретни измерения и в наши дни. Разследващият журналист Христо Христов, един от най-сериозните изследователи на комунистическото минало в България, изнесе разтърсващи данни, които едва ли имат аналог сред бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа. Във всички парламенти от 1990 година досега 164 агенти на тоталитарните служби са били депутати. Всички български правителства от началото на прехода до 2013-та са „дондуркали“ 139 агенти и щатни служители на ДС от зам.-министри до премиери. Броят на назначаваните сътрудници на тодорживковите тайни служби в министерствата възлиза на няколко хиляди човека, като допреди две години само в МВР те са били 1346. Парите на демократичната вече държава са контролирани от тримата първи управители на БНБ след 1990 година, които са тайни агенти на ДС. В нароилите се с тяхна благословия 30 частни банки агентурният състав е набъбнал на 180 човека. Контролът в държавните медии БНТ, БНР и БТА е осъществяван от 131 офицери, доносници и информатори, като броят им в радиото е най-голям – цели 67 агенти. 156 са хората с тайно агентурно минало, които „оперират“ в частните електронни и печатни медии. Според Христо Христов заемането на ръководни постове от толкова много бивши сътрудници на ДС и военното разузнаване във всички ключови сфери на държавата е станало възможно поради отказът от извършването на лустрация и липсата на политическа воля за окончателна раздяла с комунистическото минало.

А как е в Германия?

„С разпускането на бившата ГДР и ликвидирането на нейната тайна полиция ние се оказахме в благоприятно положение, тъй като не се налагаше приемственост в институциите на обединена Германия“, коментира за Дойче веле Йоахим Фьорстер от Федералния комисариат за архивите на ЩАЗИ. „Бившите комунистически държави, както и България, също се опитват да преосмислят своето минало, но преливането на институциите и кадрите в тях правят процеса много по-труден. Има и нещо друго – силната германска икономика не се интересува много от миналото на бившите агенти, които днес са бизнесмени“, смята изследователят. Той разказва за случай със строителен предприемач в Берлин, който въпреки недоволството на местните жители, започнал преди две години строеж на висока сграда в район на някогашната Берлинска стена. „ Бизнесменът се оплака по телевизията, че протестите пречели на дейността му, но негови състуденти от миналото го разпознаха от екрана като някогашен доносник на ЩАЗИ и позвъниха на медиата за изясняване на случая. Човекът яростно отрече обвинението и журналистите се обърнаха към нашия архив за помощ. Проверката беше трудна, тъй като досието на лицето беше унищожено, но ние все пак открихме доказателства, че той действително е бил информатор. Предприемачът заведе съдебно дело срещу нас и го загуби. По-важното обаче е друго – в този конкретен случай става въпрос за човек забогатял по законен начин, който е станал и инвеститор. Макар да е бил информатор като студент, успехът в неговия бизнес идва много след 1990 година. Разбира се това е отделен случай, но той също е показателен“, допълва Йоахим Фьорстер от Федералния комисариат за архивите на ЩАЗИ.

Професията на ДС- генералът Алоис Лоренц

Д-р Ондржей Крайняк от Института за национална памет в Словакия също твърди, че бивши сътрудници на ДС в тогавашната Чехословакия днес са успешни предприемачи в неговата страна и заемат високи постове в различни институции и бордове на фирми. „Това са опитни хора, наясно са с различните ситуации, умеят да се ориентират в тях. Много бивши агенти останаха на работа в новите тайни ведомства, макар че последният кадрови офицер от бившите репресивни служби беше отстранен от длъжност в Словакия през 2004 година“, уточнява д-р Крайняк. Той разказва, как неотдавна бивши агенти са вдигнали паметник на комунистическия велможа Васил Биляк, на чиято съвест тежи нахлуването на Варшавския договор през 1968 в бивша Чехословакия. Нашият Институт за национална памет изнесе купища уличаващи факти за дейността на този човек, но защитниците му твърдяха, че навремето той помагал за прокарване на магистрали и благоустрояване на градовете. „Значителен брой от хората с досиета, които са учили в Москва, станаха крупни бизнесмени. Знаете ли с какво се занимава последният шеф на Чехословашката ДС ген.Алоис Лоренц, който макар осъден на година и половина затвор през 1993 година се скри в Словакия след разделянето на страната? Той стана съветник на една от тези бизнес-групировки“, признава д-р Крайняк.

„Специалните“ полски пенсионери

Според д-р Кшищоф Персак от Института за национална памет в Полша повечето от бившите хора на тайните служби са се вляли в организираната престъпност и това е станало видимо в неговата страна през 90-те години. „Други се отдадоха на активен бизнес и създадоха частни охранителни агенции – пазеха бизнесмени, имоти, складове, фирми. В известен смисъл всички тези хора бяха привилегировани, защото използваха богатия си „професионален“ опит отв миналото. Привилегиите им обаче не свършваха с това. Непосредствено след промените много от тях успяха да се възползват от старото законодателство и да получат огромни пенсии. Едва през 2007-ма в Полша беше приет специален закон, който намали огромните им доходи до нормалните пенсии за страната. И знаете ли колко поляци бяха засегнати от тази мярка? Ставаше въпрос за цели 40 хиляди офицери и сътрудници на комунистическите тайни служби!“, припомня с горчивина д-р Персак.