Category Archives: У нас и по света

ЗА „ВЕЧНАТА И СВЯТАТА”, НЕФТЕНАТА И ГАЗОВАТА…

РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ, ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЕДМИЧНИК,
СРЯДА, 09.01.08

ВОДЕЩ: Точно след седмица, на 17 и 18 януари, на официално посещение в София пристига руският президент Владимир Путин. Това е втората визита на руския държавен глава в България през последните 4 години.

В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев се спира както на очакванията, така и на въпросителните около това гостуване:

ГП: Посещението на руски държавен глава в България винаги е било събитие от ранга на национален празник. В десетилетията на „вечната” комунистическа българо-съветска дружба, московските велможи идваха в София за да потегнат партийните редици на българските си „другари” и да им отпуснат „по братски” поредната порция по-евтин нефт или природен газ. Днес, макар външно отношенията с европейска и евроатлантическа България на пръв поглед да изглеждат по-различно, тяхната

икономическа, а и политическа същност не се е променила.

През май миналата година при посещението си в Москва българският премиер Сергей Дмитриевич Станишев предаде официалната покана за посещението на Путин от името на президента Георги Първанов. Още тогава набързо бяха възобновени процедурите по строежа на атомната електроцентрала „Белене”, като нейното завършване беше възложено на руската компания „Атомстройекспорт”, финализирани бяха преговорите около петролопровода Бургас-Александруполис, подписано беше и междуправителственото споразумение за изграждането на газопровода „Южен поток”. Сега, в масираната бизнес делегация, която ще придружава Путин в България се очаква да бъдат включени могъщите шефове на “Газпром”, РАО “Единна енергийна система”, “Транснефт” и “Атомстройекспорт”, а мотото на техните разговори в София щяло да бъде

лаконичното „Нефт и газ”.

При рекордните в света цени на енергийните източници, думите на българския вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин, че българските отношения с Русия са поставени на „изключително прагматична основа” звучат по-скоро пожелателно, отколкото реалистично.
През 2003-та в София руският президент връчи на Симеон Сакскобурготски копие от документи от архивите на руското външно министерство, отнасящи се до баща му цар Борис Трети, за които получи горещи благодарности от бившия български министър-председател. Днес няколко десетки хиляди български граждани с петиция поискаха връщането на задигнатите от съветските войски в края на войната документи на тогавашните Министерски съвет, Министерството на външните и вътрешни работи, Министерството на войната, на Тайния кабинет на Двореца. Не копия, а истинските документи, от които българите очакват да бъдат запълнени много бели петна в своята предвоенна история.
Ако Путин направи този жест, той до голяма степен би оправдал официалния повод за своята последна президентска визита в София – 130 годишнина от края на руско-турската война и Освобождението на България. Ако той се ограничи единствено с церемониалното полагане на венци пред паметника на съветския войник „Альоша” в Пловдив и на Цар освободител в София, това ще бъде безпогрешен знак, че Москва и в бъдеще възнамерява да акцентира върху своята „свята и вечна” дружба с „европейска” България, която все още липсва тежко на мнозина в страната.
И върху неизбежните „Нефт и газ”, естествено.

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

Youngblood psp

Investigating Sex download

БЪЛГАРИЯ И НЕЙНИТЕ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

02.01.2008

Peter Pan move

Lonesome Jim full movie

ВОДЕЩ: Още от първия ден от Новата 2008 година европейска България се изправя пред международните предизвикателства, които във все по-голяма степен започват да определят битието на нейните граждани.
В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев се спира на някои от тях:

ГП: „Предстои безмилостно откровен разговор с българското общество за основните предизвикателства пред страната в контекста на членството в ЕС” – тези думи на министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова, казани по повод огласените в самия край на 2007 година данни на социологическо изследване, подсказват очакваните сериозни трудности през втората еврочленство. Макар че новото европейско битие на хората е без алтернатива и те го подкрепят, според проучването броят на еврооптимистите в страната е незначителен, а страховете на гражданите са много. Повишаването на цените в резултат на инфлацията, недоверието към държавните институции, опасенията от злоупотреби със средствата от европейските фондове, достигналите критично ниски точки здравеопазване и образование – всичко това освен тежките въпросителни пред управлението през започналата втора година от еврочленството създава и опасения от избуяване на европесимизъм и производните от него ефекти за обществото.
През 2008 година най-много работа
предстои за изпълнението на препоръките на ЕК в
областта на екологията.

„Побългаряването” на екологичната програма „Натура 2000” със свиване на защитените територии, както и наложените съкратени квоти за количествата въглероден двуокис поставят пред сериозно изпитание неубедителното управление на тристранната коалиция. През новата година се очаква България да получи по-голяма яснота кога ще може да се присъедини към еврозоната. Дефицитът по текущата сметка и инфлацията са вероятно най-тежките проблеми, които българската икономика следва да преодолее, за да може да въведе еврото като своя разплащателна парична единица.
Сред основните приоритети през следващите две-три години несъмнено ще бъдат присъединяването на страната към Шенгенското пространство, запазването на висок икономически растеж, за който основна роля ще играят икономическите отношения с големите европейски държави начело с Германия, участието в укрепването на зоната на правосъдие, свобода и сигурност, както и изграждането на единната европейска енергийна политика – все предизвикателства, изискващи солидна управленска и обществена воля.
Задача на българската дипломация във външната политика на ЕС може да бъде нейната активна роля в приближаването на съседните страни към членството им в ЕС.

Още в края на миналата година България се опита да играе конструктивна роля в решаването на въпроса със статута на Косово и доколкото това е европейски проблем, най-вероятно тези усилия ще продължат.
Съвсем естествено приоритетни за страната ще останат отношенията с нейните евроатлантически партньори. Положителни знаци на сътрудничеството в рамките на НАТО ще продължат да бъдат участието на български военни контингенти в мисии на Алианса в различни горещи точки на планетата, модернизирането на професионалната вече българска армия и както и започващата през тази година дейност на съвместните българо-американски военни съоръжения на територията на страната.
Особено предизвикателство ще представляват отношенията на България с Русия, особено в контекста на посещението на руския президент Владимир Путин в София в началото на този месец, на Черноморското икономическо и политическо сътрудничество, работата на страната в ООН по проекта „Алианс на цивилизациите” и на други важни направления в българската външна политика.
Накратко, България навлиза в една сложна и отговорна външнополитическа година, чиито изпитания ще бъдат не по-малко трудни от вътрешнополитическите.

ЗА РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ ОТ СОФИЯ – ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ

БРЮКСЕЛ И РЕВЯЩОТО „ЛЪЖЛИВО ОВЧАРЧЕ”

11.06.2008

„ Брюксел на сълзи не вярва” – с тази перифраза на популярен от съветските времена руски игрален филм, българския президент Георги Първанов отговори на въпрос на дипломати в София дали страната ще разчита на „сантименталност и приятелски чувства от европейските партньори” при изготвянето на междинния юлски доклад на ЕК по проблемните „правосъдие и вътрешна сигурност”.
Защо, обаче, има сълзи и защо Европа не им вярва?

Сълзите обикновено изразяват мъка, скръб или силно недоволство. Но те могат да бъдат причинени от радост или от пресно разрязан лук. Във всички случаи причинители на влагата в очите на управлението на най-сиромашката и комай най-проблематична членка на ЕС – България – не са нито лука, нито радостните емоции. Сълзите идат от задънената европейска улица, в която корумпираното и некомпетентно управление вкара страната само за година и половина еврочленство.
През миналата седмица експерти на ЕК събраха последните информации за доклада на Брюксел, от които ще зависи дали комисията ще се задоволи само с остра критика към страната или ще премине към налагането на санкции. Целта, според комисаря по разширяването Оли Рен, е да се разбере дали съществуват такива постоянни проблеми, които да налагат блокирането на близо 7-те милиарда евро до 2013 година или направо да се премине към прилагането на чл.7 от Европейския договор, който отнема правото на България на глас, сиреч замразяването на нейното членство в Евросъюза.
Въпросните алтернативи са толкова страховити, че неволно предизвикват сълзи в очите на управлението. И понеже тази влага и уплахата замъгляват не само зрението, но и мисълта,

идва момента на отчаяните надежди.

В Брюксел няма да допуснат да станат причина за свалянето на правителство на страна-членка, прогнозират стратезите от ул.”Позитано”. Ако бъдат спрени окончателно европарите, в страната ще настъпи политическа дестабилизация, а самите политици ще се обърнат с обвинения към ЕС, което неминуемо ще породи евроскептицизъм, допускат коалиционните партньори на властта. Един удар от Брюксел веднага би обърнал българския управленски елит към Москва, което би било крайно неразумно за страна от продължаващо размирните Западни Балкани, размишляват местни аналитици и геополитици.
Проблемът, както често се случва, вероятно е доста по елементарен. Ако с

размазаното си от сълзи и носови секрети лице

корумпираната, престъпна и некомпетентна власт и този път успее да предизвика състраданието на своите 26-партньорки от ЕС, които с един критичен, но за кой ли път компромисен доклад, ще дадат поредния европейски шанс на управляващите да изкарат своя мандат до догодина, това няма да бъде доброто решение за страната. Ако острите критики и принципните санкции на ЕК предизвикат бързи промени в управлението и въвеждането на стопански и социален порядък в страната, това би бил неизбежния урок за ревящото пред Брюксел „лъжливо овчарче”. Touch the Top of the World dvd Ararat movie

В ОЧАКВАНЕ НА "КОНДИ"

04.07.2008

Едно от събитията на отминаващата седмица се оказа очакваното в сряда идната седмица внезапно посещение на американската държавна секретарка Кондолиза Райс в София.
Кое провокира тази визита само три седмици след посещението на премиера Сергей Станишев в Белия дом?
По съображения за сигурност САЩ не обявяват подробности около предстоящи обиколки на високопоставени представители на Белия дом или Държавния департамент в чужбина, но този път стана ясно, че в рамките на поредната си европейска обиколка, вероятно в последния момент, държавната секретарка на САЩ Кондолиза Райс е включила и България. За 5-те часа, които нейната предварителна програма предвижда, тя трябва да разговаря с премиера Сергей Станишев, който само преди 3 седмици чу рутинните похвали от президента Буш в Белия дом преминали през напредъка по свалянето на визите, през борбата с корупцията до трудните решения за изпращане на войски в Афганистан и Ирак, както и да бъде декорирана от държавния глава Първанов с орден „Стара планина” за нейния принос за освобождаването на българските медици в Либия.

Защо, все пак, първата дипломатка на САЩ решава да се отбие за втори път в София към края на своята активна кариера?

Едва ли за да бъде посрещната на летището отново, както през април 2006 година, от безоблачния тогава световен шампион по фигурно пързаляне Стависки, който днес води тежки юридически битки за да отърве затвора заради убийство и осакатяване на хора при пияно шофиране. Едва ли за да потвърди отново определението на своя шеф в Белия дом за Станишев, в когото Буш видя българският „Мистер Клиин”, сиреч „Господин Почтеност”, когато ЕК е спряла финансирането по ключови програми за България с основателни подозрения за корупция. Най-малко повод за визитата е награждаването й с поредния казионен местен орден.
Най-вероятна основна тема на разговорите ще бъдат съвместните американо -български военни съоръжения, които започват да действат пълноценно на българска територия и които, заедно с техните румънски аналози, биха могли да се превърнат в

ценни стратегически бази за евентуално нападение срещу Иран.

Друга актуална тема за дискусии вероятно ще бъде въпроса за голямото стратегическо значение, което САЩ започват да отдават на Черноморския регион, където „Русия се допира до ЕС, където производителите на енергия от Евразия се свързват с консуматорите на енергия от Централна и Западна Европа, където Ислямът се среща с християнството, и където се срещат Европа и Близкият Изток”, както се изрази през седмицата на конференция във Вашингтон помощник-държавната секретарка на САЩ Джуди Гарбър.
Дали посланията на д-р Райс ще бъдат свързани и с включването под една или друга форма на България в новия противоракетен щит на САЩ, както и с баналните вече съвети за борбата срещу организираната престъпност и корупцията във висшите етажи на властта в страната, предстои да разберем.
Практиката досега показва, че високопоставени американски посещения в България винаги имат респектиращ ефект.
Поне така изглежда на пръв поглед.

ЕМИГРАНТСКИ НЕВОЛИ

05.03.08„Към момента не съществува единна държавна политика по отношение на българската диаспора, която да
преследва ясни цели и да се опира на текущи приоритети” – това е една от констатациите в предложения за обсъждане правителствен доклад „Българите по света и държавната политика”. Автори на документа са група експерти, оглавявани от вицепремиера и външен министър Ивайло Калфин.

Върху проблемите на държавата с българската диаспора в чужбина се спира Георги Папакочев в рубриката Евроатлантически седмичник.

ГП: Обсъждане в общественото пространство на предложения в края на миналата година доклад на вицепремиера Калфин не се състоя – никой, освен ограничената група негови автори така и не разбра за съществуването му. Показателен е и факта, че в изработването на документа не е участвал и нарочно създадения специализиран орган на правителството – Държавната агенция за българите в чужбина, която сега е на подчинение на външното министерство.
Онова, което става все по-осезателно, обаче, са предупрежденията за опасността от остър недостиг на квалифицирана работна сила в до вчера страдащата от тежка безработица България, и

воплите на местните работодатели

за нуждата от внос на такава от чужбина.
От срамежливите констатации в споменатия доклад става ясно, че държавната политика спрямо българите в чужбина се осъществява от 8 министерства и още толкова други органи, което според народната мъдрост за „многото баби и хилавото дете”, означава, че тя реално не се осъществява от никой. Остаряла и неадекватна е и нормативната база– едва сега трябва да се умува за приемането на нов Закон за външните българи. Говори се за готов проект на Национална стратегия по миграция и интеграция, макар че и той все още е в твърде неулегнала фаза.
Проблемите, обаче, са вече по-скоро апокалиптични, отколкото тежки и сложни. Защото острата демографска криза, не секващата емиграция в чужбина, санитарно ниското равнище на българското образование, ниското заплащане на труда и вездесъщата повсеместна корупция и престъпност, намалиха до абсолютния минимум смислените трудови ресурси на държавата и тя съвсем очаквано започна да се задъхва.
Надхвърлящата милион и половина вече българска диаспора по света, сред която са най-способните специалисти и получилите западно образование студенти, не ще и да чуе за връщане в родината поради ниското заплащане и дискриминацията на местния бизнес спрямо западно подготвените специалисти. Идеите за внос на работна сила от чужбина, лансирани от представители на сегашния кабинет, са по-скоро

„захарен памук” за местната икономика,

отколкото реален ресурс за нейния растеж. Привличането на имигранти с български произход от Украйна, Молдова и други слаборазвити райони на бившия Съветски съюз, по-скоро би превърнало страната в междинен транзитен емигрантски пункт за ЕС и средище на трансграничната криминална престъпност, отколкото място за трудова реализация на чуждестранната работна сила.
И още нещо. Едва ли властите в най-бедната еврочленка имат отговор на въпроса как местните българи биха приели работници от Виетнам, Китай, Индия или Молдова, когато те не са в състояние да приемат собствените си деца с увреждания, като тези в закрития дом в Могилино? Отговорът на въпроса може би се крие още в тоталитарните 70 години на миналия век, когато виетнамските работници бяха буквално прогонени обратното в родината им от местната злоба и омраза.
А може би отговорът се крие и другаде. Засега, обаче, е неясно къде и в какво. Caesar and Cleopatra video

BUtterfield 8