23.07.2008

Днес ЕК ще публикува мониторинговия доклад от Механизма за сътрудничество и проверка за напредъка на България по 6-те индикативни показателя, свързани с правосъдието и вътрешния ред, както и доклада за проблемите в управлението на еврофондовете.

В началото на юни българският държавен глава Георги Първанов перифразира заглавието на стар съветски филм със знаковото предупреждение „Брюксел на сълзи не вярва”. Днес президентското вещание е на път да се сбъдне и единствените оставащи въпроси около него ще бъдат дали ЕС въобще ще продължи да вярва на България и дали количеството пролети сълзи ще е съизмеримо на блокирания близо милиард евро от европейските фондове.
Докладите на ЕК, обаче, едва ли следва да бъдат възприемани единствено като повод за плач от страна на управляващите в страната. По-основателна причина за тъга в очите имат хилядите предприемачи, които няма да получат компенсации за вложените от тях средства в коректно изпълнени европейски проекти, макар че това никога не е било толкова важно за обществото – то очаква, при това – справедливо,

„изнасянето на телата” /по Остап Бендер/, от високите етажи на властта

Phantasm II trailer

,

както и старт на всичко онова, което се препоръчва в документите – политическа воля и решимост, както и фундаментални подобрения, необходими за да има по-ефективни администрация и правосъдие.
Докладите от Брюксел могат да се превърнат и в безпощадното европейско огледало, в което да се погледне цялото българско общество, воглаве с политическия си елит. В него лесно ще се откроят лисичите физиономии на плеядата тежко корумпирани политици от прехода, ще се озъбят вълчите лица на „едрия сив бизнес”, ще помпат мускули безмозъчните биячи и впиянчените униформени горили от силовите ведомства, ще въртят дебели вратове мутрите престъпния свят, ще повдигат многозначително вежди облечените

в строги, но с много тайни вътрешни джобове тоги магистрати,

по болничните коридори ще се стрелкат изнудвачите със стетоскоп и бели престилки, а по средните и висши училище ще сноват лъстивите и пъргави като цветарки университетски и гимназиални преподаватели, изучили до съвършенство „науката” на подкупа.
Така, отразен в европейското огледало, ще се появи реалният събирателен образ на днешна България. Образ, в който масата обикновени, малки и незначителни хорица ще се окаже по правило някъде в далечината.
Хорица, които ще си останат като кротък фон до следващите избори. Както обикновено.

РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ, СРЯДА, 19.03.2008. Sweet and Lowdown movie download

Днес в обща декларация с Хърватия и Унгария, България се престраши да признае независимостта на Косово. Очаква се в четвъртък правителство официално да потвърди този акт.
Върху перипетиите на кабинета в София се спира Георги Папакочев:

ГП: През последните години повечето управленски решения в България се вземат колебливо, без нужната подкрепа и непрозрачно. Типичен пример са тежките дипломатически терзания около официалното признаване от София на косовската независимост.
Точно месец, след като на 17 февруари Прищина обяви очакваното си откъсване от Сърбия, българското правителство се реши да декларира, заедно с Унгария и Хърватия, подкрепата си за новата балканска държава. Направи го толкова тромаво и неубедително, че остави впечатлението за някаква крива дипломатическа гримаса през силен зъбобол. Направи го и страхливо, в компанията на още две страни, едната членка на ЕС, а другата активна кандидатка за членство, обединени от общите им граници със Сърбия.
Няколко дни преди днешната декларация беше вече ясно, че управляващата

БСП се готви да преодолее колебанията си

между здравия европейски и евроатлантически разум и традиционната идеологическа солидарност с някогашния Белград. Дълбоко вкоренената конспиративност на сегашното управление, обаче, отново стана причина българите да научат за предстоящото решение отвън, в случая от хърватски вестник, а не от собствените си управници.
Впрочем, на прословутото заседание на ВС на БСП на 24 февруари беше вече проехтял завета на най-близкия български приятел на Слободан Милошевич, проф. Велко Вълканов, който обяви през 2006, че и в отвъдното „Милошевич ще продължи да бъде един от най-мощните фактори в живота на сръбския народ и сръбската държава”. На пленума бяха прозвучали също и трезви гласове/ за късмет-мнозинство!/, които призоваха управлението все пак да се съобразява с европейските си и евроатлантически ангажименти. Чути бяха и предложения за незабавното признаване на бившата сръбска провинция, които тогава тутакси бяха отхвърлени. В резултат се гласува неясен документ, с акцента, че Косово ще бъде признато в неопределен срок, след като даде ясни доказателства, че спазва декларираните при обявяването на независимостта ангажименти.

Дали под натиска на опозицията,

дали от интензивните сондажи с Брюксел и Вашинтон, дали в резултат на оценката на правителствения Съвет по сигурността или от абсурдната ситуация, в която управлението попадна след спирането на фондовете от ЕС, след тежките ЖП трагедии и ексцесии в домовете за деца без родители, както и на фона на най-новия разтърсващ скандал в МВР, правителството все пак се реши да премине своя Рубикон по признаването на Косово и да потисне традиционния си страх от евентуални ответни мерки на Белград. Мерки, които дори според експерти на управляващите, биха могли да се изразят единствено във временен „съседски пътнически тормоз”.
Засега, поне декларативно, жребият е хвърлен. Надеждата е, че ще последват и логичните практически действия.

20.06.2008

Любопитен елемент от посещението на премиера Сергей Станишев в САЩ стана битката му на вътрешнополитическия фронт.
Едва ли българските политици от “след – тоталитарна” България първи откриват своята „Америка” като място, откъдето могат да водят вътрешнополитическите си сражения. От друга страна исторически закодирания превратаджийски инстинкт на властовите играчи в страната безпогрешно им напомня, че лидерите са най-уязвими, когато се намират не само далеч от София, но и отвъд държавната граница.
Президентът Първанов атакува в печата своя „приятел-премиер” и партиен приемник в БСП Сергей Станишев непосредствено преди неговата дълго планирана визита в САЩ.

Ударът беше многопосочен

,

но главното му направление се оказа корупционното назначаване на премиерски съветници в различни управителни съвети. Нападението беше изненадващо, внимателно насочено и пресметнато така, че контраатаката да не може да се осъществи преди връщането на министър-председателя от САЩ през Брюксел. Просто в навечерието на кризисното си американо-европейско турне, Станишев и неговите съветници прецениха, че отговор на изпълнителната власт ще има, но той ще бъде даден седмица по-късно. „Ще преживеем и това интервю”, заявиха многозначително хората на премиера и го проводиха по живо, по здраво за Вашингтон.
Спорът, обаче, не спря дотам.

Той ескалира в патетична трансатлантическа битка

• New York City Serenade

.

В немислимо сутрешно интервю по гледан ТВ канал и без вратовръзка, държавният глава Първанов „направи денят” на българите прекрасен, като успокои Станишев преди срещата му с Буш, че няма да бута предсрочно неговия кабинет, но обеща сериозен публичен дебат по повдигнатите въпроси след връщането му от САЩ. Което си прозвуча като хвърлена ръкавица за съдбовен медиен дуел.
Естествено Станишев не издържа на предизвикателството и, ни в клин, ни в ръкав от Вашингтон обясни, че премиерските съветници в бордовете били неговите „очи” в икономиката и призна чистосърдечно, че дори и министър-председателите грешали понякога.
За всеки мислещ българин е ясно, че междуличностните „трансатлантически” битки между президентската и изпълнителната власт освен че са нелепи, нямат особено значение нито за външната, нито за вътрешната политика на страната. Те просто демонстрират гигантската пропаст, зейнала между „Дондуков 1” и „Дондуков 2” в навечерието на поредния критичен доклад на ЕК, в атмосферата на опасно забатачената европейска интеграция и на фона на наближаващите парламентарни избори.
Пропаст, видимо доста по-голяма от разстоянието между София и Вашингтон, и значително по-трудно преодолима за сегашното управление от пресичането на Атлантическия океан.

18.07.2008

Последната седмица преди мониторинговия доклад на ЕК идната сряда, се оказа особено буреносна за управлението в България. Брюкселската „градушка” от разкрития и предстоящи санкции унищожи и малкото, покълнало след влизането на страната в ЕС.
Тежко се оказа тазгодишното лято за управляващата коалиция и нейния главен спонсор – Георги Първанов. Ударите върху президентската и изпълнителната власт заваляха подобно на градоносна лятна буря, зародила се този път не от обичайните шумни, но „слабосилни” напъни на местната опозиция, а от неразбираемата все още за българския политически манталитет система, наречена ЕС.
Вечният национален „Андрешко”, който крадеше умерено и мамеше доста успешно държавата по време на тоталитарното управление, през последните 15-тина години направи опит да се трансформира в европеец. Той дори си въобрази, че е успял в глуповатото си начинание, след като преди две години внезапно разбра, че държавата му е приета в ЕС. Не „влязла” , а приета с великодушната „Жан Валжановска” презумпция от „Клетниците” на Юго, че и

най-закоравелия престъпник би могъл да се превърне в порядъчен индивид,

buy Juno

• The Frisco Kid movie download

Mickey’s Once Upon a Christmas video

ако попадне в средата на цивилизовано и толерантно демократично общество.
Това, естествено, не се получи.
Оказа се, че за 18-те месеца членство в „Клуба на богатите” България освен най-бедната и недоволна от управлението си държава, си остана и най-корумпираната клубна членка, която броени дни преди очаквания унищожителен доклад на ЕК за „Напредъка на страната в борбата срещу корупцията и организираната престъпност”, нахълта в минното поле на собствените си престъпни грехове и съвсем логично нейното сегашно управление започна методично да се самовзривява.
Една след друга загърмяха илюзиите, че в държавата съществуват структури, които са в състояние да управляват паричните фондове по европейските програми. След сензацията с доклада на Европейската служба за борба с измамите –ОЛАФ –който потвърди подозренията, че властта се е сраснала с престъпните мрежи в страната, не друг, а агенция „Ройтерс”, позовавайки се на свои източници в ЕК, прогнозира, че Европейската комисия се готви идната седмица да лиши България от финансиране с около половин милиард евро и да предупреди София, че може да загуби още средства от европейските фондове, ако не направи нещо смислено в борбата с корупцията. Оказа се също, че държавата трябва да връща близо 7 милиона евро от проекти по програмата ФАР за незадоволително изпълнение на важни инфраструктурни начинания, а напълно вероятно е и отнемането на акредитацията на разплащателните агенции в България, които са обвинени в

откровено корупционно отношение към европейските проекти.

През тези бурни летни дни управляващите правят отчаяни опити да се скрият под някакъв „ПР –заслон” от барабанната европейска градушка, но това просто не им се удава. Ледените зърна на „брюкселския” порой са толкова интензивни, че обрулиха и малкото, успяло да върже плод през мандата на тристранната коалиция.
Засега някаква спасителна мярка срещу мизерното бъдеще на държавата през есента и зимата изглеждат предсрочните избори.
Стига да има кой да ги предизвика и което е по-важното – да убеди зашеметеното от бедствието население, че може да го изведе от сегашните управленски беди и да направи опит да се справи с корупцията и престъпността.
Доколкото това вече е възможно.

17.06.2008

Година след посещението на американския президент Джордж Буш в София, при което той нарече българския премиер „Мистер Клиин”, сиреч „г-н Порядъчност”, Сергей Станишев ще влезе в Белия дом. Той ще стане четвъртият министър-председател на страната, приет от действащ американски президент след Филип Димитров, Стефан Софиянски, Иван Костов и Симеон Сакскобурготски от 1992 година досега и първият, който ще разговаря с американски държавен глава през последните месеци от неговия последен мандат по-малко от година преди парламентарните избори в България.
Споменатата фактология подсказва, че докато за Белия дом

визитата е по-скоро протоколна формалност,

отколкото значима среща, за ръководителя на управляващата тристранна коалиция тя е заредена със същите политически надежди, които през драматичната за синьото управление 2001 година хранеше неговия лидер Иван Костов от спешно уговорената и съвършено безмислена среща с Джордж Буш. Тогавашния български премиер си беше въобразил непосредствено преди парламентарните избори, че САЩ ще наклонят пропагандно везните на негова страна, нещо, което нито се случи, нито можеше да стане.
Днес правителственият „г-н Порядъчност”, който странно защо беше посочен миналата година от български вестник за евентуален зет на Буш, би следвало в сбита форма да обясни на американския си домакин защо допусна ЕК подложи на унищожителна критика неговото управление за неспособността му да овладее и се пребори с корупцията и организираната престъпност, защо Европа блокира за дълго паричните фондове по ключови за икономиката програми, защо

България продължава да е най-бедната и неуредена европейска държава,

защо години наред никой не се вслуша в дипломатичните, но остри критики на досегашния американски посланик в София практически към всички области на управлението, защо дори президента Първанов не издържа и нападна тези дни своя приемник на лидерския пост на управляващата БСП заради поредните му корупционни назначения.
На много „защо” би трябвало да отговори премиера Станишев, но това едва ли ще се случи. Не само защото срещата в Белия дом ще бъде ограничена от протокола, но и защото тя няма да е насочена към бъдещето, когато следващия американски президент и най-вероятно новия български премиер ще бъдат съвсем други персони.
И когато сегашният български „мистър Клиин” ще гледа само по телевизията обидено бъдещия американски „мистър Пропър”, същият онзи, дето почиства мазните петна за 10 секунди.