Ще успее ли новоиздаденият Официален речник на българскиия език да охлади депутатския ентусиазъм около приемането на закон за езика? Кой в България говори публично като гамен и как може да се противостои на „варваризината” с жаргон и чуждици българска реч? Георги Папакочев потърси мнението на езиковедите проф.д-р Владко Мурдаров и доц.д-р Борислав Георгиев:
Рано или късно жадните за законотворчество депутати отново ще опитат да внесат проект за закон за българския език, се опасява един от съставителите на новия речник проф. Владко Мурдаров.  През последните десетина година предложенията за подобен закон са били някъде между 7 и 8, а само при последния парламент те са два и бяха отхвърлени.  Ние езиковедите твърдим, че нужда от закон няма, тъй като езикът не понася някой отвън да се намеси в неговото развитие. Езикът се развива по свои закони и не се съобразява с развитието на различни администратори, е убеден проф.Мурдаров. От своя страна преподавателят в НБУ доц. Борислав Георгиев смята, че общото между новия речник и проектите за закон е твърде малко. Просто речникът регламентира по формален начин писането на българския език, докато намеренията за закона бяха да се уреди употребата на езика в районите със смесено население, да се поставят някакви стилистични норми и постигането на други цели, които не са предмет на един правописен речник, пояснява българистът.
Ръцете като махало на мисълта?
И все пак новият речник съдържа 90 хиляди думи, а изследвания сочат, че в речта си българина използува едва около 3000. Кое би накарало най-речевите представители на обществото днес – политици и журналисти да разгръщат по-често новото издание? Преди всичко – любопитството, смята проф.Мурдаров.  Все пак в речника са включени онези правописни и пунктуационни правила, които важат за съвременната норма. За съжаление много хора дори и не знаят, че съществуват такива правила. А всъщност правилата са запазили своя предишен вид и съдържание, и само видът им е малко променен. Освен това те са значително опростени, за да може хората по-лесно да ги разчетат или запомнят, ако разбира се пожелаят това. Въпреки всичко авторите казват, че тази правописна норма е задължителна за писмените контакти в публичната сфера. Правописният речник нито е в състояние, нито има за задача да подобрява употребата на българския език или да помага на човек да си обогатява словото, пояснява доц. Георгиев.  В него просто се кодифицира начина, по който би трябвало да се пише в публичното пространство. Така че ако искат да пишат коректно, политиците наистина би трябвало да отварят изданието и да бъдат внимателни в своята писмена практика. Подобен тип речници нямат за задача да регламентират и да „заковават на дъската” наредби за висок стил в езиковата практика.
Езиковите Гаврошовци
В интервю за печата преподавателката по старобългарски език във Великотърновския университет проф.Мария Спасова обяви, че е в „потрес от езика на политиците” и посочи, че премиерът Бойко Борисов „говори като гамен”. Поправима ли подобна езиковата ситуация?
Може би думата „потрес” е силна, но все пак всеки от моите колеги езиковеди има достатъчно наблюдения върху езика на политиците и действително се смущава от начина, по който те говорят и пишат, смята проф.Мурдаров. Смущават се от това, че ако сравняваме по какъв начин политиците говорят през последните 40-50 години, съществена промяна в начина на говорене няма. Те запазиха онези стари клишета, които съществуваха и преди 1989 година, т.е. характерното за „административно-деловия” стил. В това, обаче, има интересен детайл. Депутатът излиза да говори от трибуната в пленарната зала, но там той обикновено чете своя писмен текст. Депутатът не си дава сметка, че всъщност когато оформя своето изказване, то трябва да бъде записана устна реч. Заради това той звучи много изкуствено и неестествено, а от друга страна речниковия запас не е много богат тъкмо защото тези „изказвания” са изпълнени с клишета. В езика на Бойко Борисов, обаче, положението е по-различно, отбелязва проф. Мурдаров. Не мога да кажа, че той говори като „гамен”, но твърдя, че за разлика от останалите си министри, през годините той не промени начина си на изказване. А тъкмо този начин все още се харесва на много хора, които твърдят, че той говори по така, както говорят и самите те.
Човекът от народа
Така или иначе говоренето и изразяването на Бойко Борисов печели повече симпатии на хората отколкото несимпатии и очевидно неговия начин на изразяване се харесва, също е убеден доц. Георгиев. Неслучайно премиерът залага на този изказ и „играе” с него. Друг е въпроса, че голяма част от интелектуалците и по-мислещите хора виждат в това спекулация, прозират популизъм и смятат, че това е твърде опасно, каквото е и моето лично мнение. Онова, върху което ние би трябвало най-много да се замислим като езиковеди, е защо поведението като цяло и изразяването на сегашния министър-председател печели толкова много симпатии на хората и да анализираме причините, поради които това се случва. Откогато започнаха демократичните промени в България  чухме твърде много различни начини на говор от страна на премиери, президенти, председатели на НС. Но към днешна дата, като че най-печелившия начин на изразяване се оказва именно този на сегашния премиер, което е  показател за равнището  и предпочитанията на българското общество. От друга страна това е целенасочено възпитаван вкус – неслучайно чалгата толкова бързо проби и стана повсеместна, неслучайно аз и мои колеги наричаме това „чалгизация на политиката” и въобще на целия обществен живот. Този начин на изразяване е израз именно на въпросната чалгизация. По-интересен е факта на какво се дължи тя и до какво води, се пита доц. Борислав Георгиев.
Пластовете на езиковата тиня
Жаргоните и чуждиците „оварваряват” езика, но къде е санитарната граница в тяхната употреба и възможно ли е противостоене на тяхната агресивност? Не е възможно такова противопоставяне, е категоричен проф.Мурдаров.  Когато говорим за влиянието на жаргона, обаче, най-голяма вина имат журналистите. През последните 20-тина години, когато се постараха да променят езика специално за печатните издания, тогава те си позволиха в началото да вкарат в тях много турцизми, както и жаргон. Днес особено жълтите медии влияят невероятно много, защото под жаргон разбираме определен пласт от езика. Въпросът е, че на повърхността, която звучи в жълтите медии тази вулгарност действа много заразително и поради това тя, като лексика и като мисъл, се прокрадва и в сериозните издания. Колкото за чуждиците и чуждите думи, тяхната поява в българската реч е свързана с процеса на интелектуализация на езика. Днес, особено публичните личности, се стремят да звучат малко „по-сложно” в сравнение с битовия разговор, който се води. Лошото е, че често те не знаят значението на тези чужди думи и затова се появяват много смущаващи грешки. От друга те не знаят как да употребят чуждите думи и това също смущава. Но общо взето тези чужди думи не могат да бъдат изгонени, все повече от тях навлизат в езика. В правописния речник ние сме включили тъкмо онези, които предлагаме да бъдат наистина утвърдени като съставна част от речника на българина, но той да знае как да ги употребява, посочва проф.Мурдаров.
„Считам” или „смятам”?
Според доц. Георгиев употребата на жаргон показва, че има свобода на изразяването, че съществува някакъв тип социокултурна диференциация в българското общество и стига те да бъдат употребявани уместно, т.е. там, където се използуват, в жаргона няма нищо лошо. Проблемът с чуждиците, обаче, е по-особен. Дадена публична личност има склонност да си служи с чуждици когато няма какво да каже или не й е ясно какво говори, поради което „затъмнява” смисъла на това което казва със сложни и неразбираеми думи. А те стресират и хвърлят в смут хората, които слушат или четат. Целта е да си кажат: „този е много учен” или „аз трябва да дорасна до него”. Идеалът в съвременния свят, подчинен на комуникациите, е човек да бъде максимално разбираем и адекватен в изразяването си. С други думи най-вече училището, а и медиите, би трябвало да възпитават езиков вкус у хората. В този смисъл закон за езика и административни мерки са излишни. По-скоро образователното министерство и всички други образователни фактори би трябвало да оптимизират подготовката по български език. Тъкмо така хората биха усетили, че един или друг политик по-скоро ги мами, по-скоро спекулира с послания от типа: „аз говоря като вас, така ще се разберем” или „вие говорите като мен и аз ще ви разбера”.

Има ли желаещи за техникумите през новата учебна година? Колко образовани са мнозинството български работодатели? Кой печели от платения стаж във фирма?

В началото на годината министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов обяви, че от 800 хиляди ученици ежегодно от образователната система отпадат около 12 хиляди, поради което една от предлаганите промени в проекта на новия образователен закон е професионалните училища от държавни да станат общински. Проектозаконът, чието писане започна преди три години, все още не е гласуван в парламента и на 15 септември в държавните професионални гимназии, училища и паралелките за придобиване на професионална квалификация, по старому ще влязат бъдещите машинни монтьори, работници в животновъдството/говедовъди и биволари/, сервитьори-бармани, козметици, цветари, маникюрист-педикюристи и всички онези, от които се очаква с уменията си да стимулират набиращият конкурентна способност български бизнес. Освен, че е орисала бъдещата им професия, в своя официален план-прием за учебната 2012-2013 година държавата е определила и точната бройка на всеки от тях.

Напред към елитното!

Месец преди началото на новата учебна година по иначе популярна с безупречната си политическа коректност към властта телевизия, директор на гимназия по механоелектроника неразумно се изпусна с откровението, че вместо да става по-атрактивно, професионалното средно образование се е оказало изключително непопулярно и поради липса на желаещи е възможно много от техникумите да бъдат закрити. Паникьосаният педагог направи и други „неудобни” признания, като например, че родителите предпочитали да пращат децата си в т.нар.”елитни” гимназии, макар подобно образование в България реално да няма, както и че демографската и икономическата криза са довели до закриването на много предприятия, което е довело до спад на търсенето на кадри от професионалните гимназии, сиреч е засилило младежката безработица.

Неграмотност на квадрат

От друга страна експерти от Българската стопанска камара /БСК/ изнесоха на международна конференция в началото на лятото данни от финансирано с европейски средства проучване, че повечето квалифицирани специалисти на ключови длъжности са вече в предпенсионна възраст, че младите  завършват ненужни специалности и е възможно до няколко години цели отрасли да останат без подготвени кадри. Като пример бяха посочени силни дефицити в тежката и леката промишленост и финансите. Икономисти от БСК, позовавайки се на данни на икономическия и социален съвет от миналата година прогнозираха,  че в следващите 10-15 години на пазара на труда ще излязат над 250 хиляди неграмотни българчета отпаднали от училище в последно време, които ще се присъединят към другия четвърт милион без основно образование, който вече се намира на този пазар.

Не акъл, пари ми дай!

Едва ли е тайна, че търсенето на квалифицирани служители все повече затруднява дейността на чуждите фирми в България. В края на миналата година Германо-българската индустриално-търговска камара анкетира 43 членуващи в нея фирми, които признаха, че най-трудно намират местни кадри в областта на мехатрониката и квалифицирани консултант-продавачи за големите търговски вериги. Още тогава камарата предложи на социалния министър Младенов поне частично въвеждане на германската система за професионално образование, при което младите хора хем да работят срещу известно заплащане, хем да се учат на работното си място. Засега индикации за положителното развитие на тази идея липсват.

Перфектният служител

Не липсват обаче други парадокси. Като, например, констатацията в изследване на БСК от това лято, че над 80 на сто от българските работодатели са със средно или по-ниско образование след като  в страната активно действат над 300 хиляди фирми. Анкетните данни сочат, че въпросните работодатели изключват варианта работника им да знае повече от тях, съгласни са да приемат на стаж ученици или студенти само ако са си платили за това и са готови да назначат във фирмата си единствено кандидати с два перфектни чужди езика, високи компютърни умения, дълъг стаж по специалността и в никакъв случай по-възрастни от 24-25 години.
Което от своя страна елиминира до голяма степен образователните колебания на все повече български младежи и по естествен начин ги насочва към ставащите все по-популярни терминали 1 и 2 на софийското летище.

Предстоят ли изненади през есенната сесия на българския парламент? Даден ли е неофициалният старт на кампанията за изборите през 2013? Готови ли са депутатите да приемат поправките в Закона за досиетата?

Първата „синоптична” прогноза за стартиралата есенна сесия на 41-то НС направиха активисти от международната група „Анонимните”, които дни след началото на парламентарната ваканция успяха да хакнат официалния сайт на законодателния орган. Повод за атаката се оказа протестът им  срещу „нарушаването на гражданските права, срещу мизерните условия на живот, срещу всички корумпирани хора във властта, срещу приемането на закона на детето, срещу мръсотията, срещу качването на цените на електроенергията и храната“, или казано иначе – срещу всичко онова, което ще определя градусите на дебатите не само в пленарната зала, но и в публичното пространство през следващите месеци.
Беден – беден „прим”
Своя прогноза направиха и политическите наблюдатели. За мнозина от тях новата сесия по същество е старт на кампанията за предстоящите през 2013 година парламентарни избори, които отсега се очертават като ожесточени и непредвидими. Започналото ново драстично поскъпване на живота в най-изостаналата европейска държава, 400-те хиляди безработни, чийто брой продължи да расте необичайно и през летния сезон, битието на 30-те на сто българи, които по данни на  синдикатите живеят под прага на бедността от 102 евро месечно – всичко това неизбежно ще превърне битката около приемането на новия бюджет и промените в данъчните закони в най-сериозния тест за управлението на ГЕРБ.
Под дебелата лупа на Брюксел
Особено сложна ще бъде законодателната дейност свързана със съдебната система. Под дебелата лупа на Брюксел и с критичните препоръки на ЕК в областта на правосъдието и вътрешен ред на ум, народните представители предстои да изберат новите членове на Висшия съдебен съвет, да попълнят Конституционния съд с двама нови съдии от своята квота, да се договорят около фигурата на бъдещият председател на същия съд, да номирират кандидатите за следващ главен прокурор, да приемат допълнителни изменения в правораздавателните закони с цел ускоряване на досъдебното производство. Като добавка до края на годината трябва да бъде приет новия състав на Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество, както и да се попълни ръководството и състава на Комисията за защита на класифицираната информация.
Продраният плащ и ръждясалият кинжал
Очакванията са, че през започналата есенна сесия парламентаристите ще се заемат окончателно с промените в Закона за досиетата, които ще дадат възможност да бъдат осветени стотици все още скрити агенти на бившата ДС и военното разузнаване, заемали ръководни постове в страната от ноември 1989 до декември 2006г. Обществеността се надява най-сетне да научи имената на „кредитните милионери”, сиреч на хората организирали и най-активно участвали в разграбването на държавата в годините на прехода, в това число и на починалите вече сътрудници на комунистическите тайни служби. Не по-малък интерес представляват имената на агентите сред собствениците и шефовете на печатните и електронни медии, както и на радио и телевизионните оператори от началото на прехода до 2006г, които по силата на сегашния закон също останаха в сянка.
Добрата новина: положението ще се усложнява
В изследване през юнидържавната социологическа агенция НЦИОМ отчете своеобразен срив в одобрението на гражданите към държавните институции, като със своите 3 на сто загуба парламентът се нареди непосредствено преди свляклото се с 4 процента правителство на ГЕРБ. Като най-критични са отчетени настроенията сред хората над 50 години, нискообразованите, жителите на малките градове и села, както и крайно бедните. Това подсказва, че след кризисното огнено лято се очертава не по-малко гореща есен. Не само за народните представители, но и за техните избиратели. Които в крайна сметка са истинския суверен на държавата.

Нужен ли е преводач в общуването между босилеградчани и кюстендилци? Кой и защо използува медийното „национал-патриотично” кречетало? Кога българи и сърби ще станат истински европейци? Георги Папакочев потърси мнението на двама познавачи на Западните покрайнини:
Тези дни два проправителствени български всекидневника едновременно публикуваха информации от Кюстендил със заглавия: „Босилеградски доктори лекуват с преводачи” и „Лекуват ни сърби”. Оказало  се, че петима медици от Сърбия хвърлили в ужас местните пациенти, защото говорели на странен диалект, от който нищо не се разбирало. В крайна сметка шефът на кюстендилската болница д-р Александър Величков обяснил  на превъзбудените новинари, че лекарите са родом от Босилеград, завършили са медицина в България и ползуват чист книжовен български език. Бедата, според д-р Величков била, че „именно местните хора говорят на особен неразбираем диалект”, което затруднявало общуването.

Диалектното есперанто

Подобно е и мнението на Зденка Тодорова, председателка на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия. Според нея диалекта, на който говорят босилеградчани и кюстендилци е един и същ, а млади хора от Западните покрайнини, които са завършили висшето си образование в България и с които тя е общувала, говорят перфектно на правилен съвременен български език. Ако примерно лекар от Пловдив, Велико Търново или Варна отиде да работи в Трън или Кюстендил, в началото и той ще има проблеми в комуникацията с местните хора, но това едва ли някога е било проблем, твърди правозащитничката. Известният историк-балканист от БАН проф.Кръстьо Манчев  допълва, че на западнобългарско наречие говорят всички между София и Ниш, а Кюстендил е част от този ареал. Хората в района добре се разбират на сръбски и български език, независимо дали има преводач или не, така че езика не е причината за медийната случка. По-скоро става въпрос за наслоения от миналото, за някакви предрасъдъци, а и вероятно авторите на въпросните публикации са искали да се изтъкнат като големи национал-патриоти, предполага балканистът.

Поучителната балканска история

И все пак защо след като България открито демонстрира специалното си отношение към своите сънародници от Западните покрайнини на най-високо държавно равнище, приближени към властта вестници решават да акцентират в заглавията си, че ни лекували сърби, че те говорели на неразбираем език?
Това са предрасъдъци от миналото, плодовете на насажданото от пропагандата в продължение на десетилетия отношение, друга причина няма, е убеден проф. Манчев. И ние, и сърбите като че непрекъснато се „самонавиваме”, поставяме езика в центъра, превръщаме го в единствено мерило за националната ни принадлежност. А това не е така. В края на краищата хората си говорят на своите езици и рядко изтъкват кой какъв е. Причината е  и в държавната политика и пропаганда. Сърбия се разви като държава със собствена национална идеология и пропаганда, които в крайна сметка я доведеха до военни престъпления, етнически чистки и други грешки. България също не се различава от западната си съседка в много отношения. Продължавам да се чудя кога ще си направим извода за небългарите в България, например? Кога ще ги интегрираме, кога ще престанем да се изтъкваме че сме такива или онакива? Всички сме граждани, хора. На преден план трябва да излиза общочовешкото, а не националното. Националното е онова, което винаги ни е противопоставяло един на друг, в резултат на което някои правят кариера, други лежат по затворите, трети ги малтретират или убиват. Такава е балканската история досега, нашата и на съседите. Ако не проумем това, нищо добро не ни чака и в бъдеще, предупреждава историкът-балканист.
Това „сърби” и аз съм го чувала за царибродчани, които са идвали в България и винаги съм реагирала срещу подобно определение, допълва Зденка Тодорова.  Удивително е късогледството на медиите, които определят хората от Западните покрайнини като сърби. Но дори човек да е сърбин, ако е спечелил конкурс и е добър специалист, защо да не работи и да не лекува в България? Още повече, че толкова много млади специалисти и лекари напускат страната, допълва правозащитничката.

Да, обаче не!

През миналата година в печата се появи интервю с млада жена от Цариброд  завършила медицина в България, която след конкурс започнала работа в клиника на малко градче в сръбската община Зайчар. Там тя бива подложена на тежка дискриминация от страна на началници и колеги заради своята национална принадлежност. Дали това също е изолирано явление? Правозащитничката Зденка Тодорова определя случая като характерен за малки градчета, където хората се познават  и всеки знае кой какъв е и откъде е. По-сложен е въпроса в големите сръбски градове, където има случаи с българи, които поради своя произход не могат да израстнат в йерархията или службата си. Поради многобройното население там тези инциденти се разсейват, което пречи да се направи точен анализ. От друга страна при смесени бракове единият от съпрузите може да не е съгласен партньорът му да се оплаква в правозащитната организация на Зденка Тодорова, което също е проблем. Не бих могла да кажа, че положението е трагично, каквото беше до края на 1999 година, но сега методите на сръбската страна  по отношение правата на българите от Западните покрайнини  като че са по-перфидни и фини. Сърбия се опитва просто да не прави нищо, а ако все пак има някакво развитие, то да съдейства много бавно. Когато бъде решен въпроса с образованието на български език, което е конституционно право на българите от Западните покрайнини, тогава наистина ще се появи база, върху която двете държави могат обсъждат по-нататъшните си проблеми, е убедена Зденка Тодорова.

Балканската „Ода на радостта”

Сближаването между сърби и българи ще стане факт, когато те се освободят от балканско си мислене и се откажат от национал-патриотизма, който винаги ни е противопоставял един на друг, е категоричен проф.Кръстьо Манчев. Това минало трябва да се загърби, иначе ще си останем завинаги балканци. Твърдя съвсем сериозно, че сме на опашката на цивилизования свят защото в продължение на векове многократно сме воювали един с друг. Войни, войни, войни и…до какво ни доведоха те? Изходът  е да загърбим национализма, да се окажем от взаимните си претенции и исторически обвинения. Останалото са вражди, противоречия, кавги, побоища и други познати до болка от историята грозни явления.

Как членството във Франкофонията помага на българските роми? Ще хукне ли кв.”Столипиново” към родината на Молиер? Защо във Франция наричат нашенските роми „българи”?
През миналата седмица френски репортер разказа на читателите на в. „Фигаро” впечатленията си от пловдивския квартал „Столипиново”. Със своите 50 хиляди обитатели той  е смятан за „най-голямото ромско гето на Балканите”. От разговора си с група млади мъже, които всяка година сновяли между парижка област и своята махала, журналистът разбрал, че „от езика на Молиер те знаят само думи,  необходими да преживяват: “работодател”, “ям”, “обект” и т.н”. Специално за ДВ Румян Русинов, някогашен директор на Програма за ромско участие към Институт „Отворено общество” – Европа в Будапеща и бивш съветник по въпросите на ромската интеграция в правителството на Станишев поясни, че твърде малко български роми владеят френски за разлика от румънските, тъй като румънския е много близък до френския език. Независимо от членството на България в Международната организация на франкофонията, нейното влияние за по-доброто интегриране на българските роми във Франция ще бъде минимално, прогнозира ромският правозащитник.
Dum spiro, spero!
Успоредно с ударното разтурване на незаконни ромски гета и евакуиране на роми тези дни,  френското правителство предприе мерки по свикване на среща на Европейския съвет за решаване на ромския проблем  и обяви намерението на министрите на вътрешните работи и европейските въпроси на Франция Мануел Валс и Бернар Казньов, да посетят през септември със същата цел Румъния и България. По повод обявените намерения на Париж да улесни социалната интеграция на ромите в страната Румян Русинов е сигурен, че при наличие на политическа воля мерките са приложими. Дори повече, те говорят и за промяна в концептуалното схващане на проблема с ромите – отказ от досегашния ксенофобски подход с депортации и сплашване, покана за нов диалог, създаване на нови възможности. Ромите от цяла Европа винаги са демонстрирали стремеж да бъдат интегрирани и когато съществува политическа воля за това, проблеми не би следвало да има, е убеден Русинов.
Към родината на Молиер, Шекспир и Гьоте
Ромският правозащитник пояснява, , че във Франция българските роми не създават проблеми  никому, дори са „невидими” за френските власти тъй като това са обикновени хора, които работят в строителството, хотелиерството, живеят и се трудят интегрирано. Там те са известни не като роми, а като българи, твърди Румян Русинов. Според него  медийните твърдения на лидерът на една от големите местни ромски организации, че повечето български роми във Франция били „проститутки и сутеньори, което обезмисляло новите идеи на правителството там”, са глупости и провокации, които не следва да се обсъждат. А въпроса дали ако френските интеграционни планове потръгнат към „родината на Молиер” няма да хукнат огромни групи местни роми отговаря: „Натам, както  и към страната на Шекспир и на Гьоте, ромите отиват защото са изтласкани от липсата на интеграционна политика в собствената им родина и това е истината. Колкото повече социално-икономическото положение  в България се влошава, толкова повече хора ще я напускат, за да търсят начини за съществуване”, е категоричен Русинов.
Да срещнеш „щастливите цигани”
Подобно на кандидатурите си за Шенген, навсякъде България и Румъния са споменавани заедно зя проблемите, които техните роми създават в големите западноевропейски държави. Дали, обаче, европейските и по-конкретно френските власти, правят разлика между български и румънски роми?  Участието на български роми във въпросните нарушения до голяма степен се преекспонира и все повече се налага усещането, че България изкуствено е „пришивана” към тях, за да не бъде само Румъния в центъра на вниманието. Ако погледнем статистиката ще видим, че на 1000 депортирани румънски роми едва двама са български, а това е показателно, посочва Русинов.
През април на форум, посветен на ромите в град Монтана, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който е и координатор на Декадата по ромското включване съобщи, че към 2020 година 23 на сто от трудовия пазар в България ще бъде зает от роми и уточни, че това задължава сегашната власт да образова ромските деца. В началото на новата учебна година той предстои да убеди в София френските си партньори Валс и Казньов, че казаното не са били празни приказки. И да им го демонстрира, вероятно. Което едва ли ще бъде твърде лесна задача.