ЗА КОГО РАБОТИ БЪЛГАРСКОТО СРЕДНО ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ?

Има ли желаещи за техникумите през новата учебна година? Колко образовани са мнозинството български работодатели? Кой печели от платения стаж във фирма?

В началото на годината министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов обяви, че от 800 хиляди ученици ежегодно от образователната система отпадат около 12 хиляди, поради което една от предлаганите промени в проекта на новия образователен закон е професионалните училища от държавни да станат общински. Проектозаконът, чието писане започна преди три години, все още не е гласуван в парламента и на 15 септември в държавните професионални гимназии, училища и паралелките за придобиване на професионална квалификация, по старому ще влязат бъдещите машинни монтьори, работници в животновъдството/говедовъди и биволари/, сервитьори-бармани, козметици, цветари, маникюрист-педикюристи и всички онези, от които се очаква с уменията си да стимулират набиращият конкурентна способност български бизнес. Освен, че е орисала бъдещата им професия, в своя официален план-прием за учебната 2012-2013 година държавата е определила и точната бройка на всеки от тях.

Напред към елитното!

Месец преди началото на новата учебна година по иначе популярна с безупречната си политическа коректност към властта телевизия, директор на гимназия по механоелектроника неразумно се изпусна с откровението, че вместо да става по-атрактивно, професионалното средно образование се е оказало изключително непопулярно и поради липса на желаещи е възможно много от техникумите да бъдат закрити. Паникьосаният педагог направи и други „неудобни” признания, като например, че родителите предпочитали да пращат децата си в т.нар.”елитни” гимназии, макар подобно образование в България реално да няма, както и че демографската и икономическата криза са довели до закриването на много предприятия, което е довело до спад на търсенето на кадри от професионалните гимназии, сиреч е засилило младежката безработица.

Неграмотност на квадрат

От друга страна експерти от Българската стопанска камара /БСК/ изнесоха на международна конференция в началото на лятото данни от финансирано с европейски средства проучване, че повечето квалифицирани специалисти на ключови длъжности са вече в предпенсионна възраст, че младите  завършват ненужни специалности и е възможно до няколко години цели отрасли да останат без подготвени кадри. Като пример бяха посочени силни дефицити в тежката и леката промишленост и финансите. Икономисти от БСК, позовавайки се на данни на икономическия и социален съвет от миналата година прогнозираха,  че в следващите 10-15 години на пазара на труда ще излязат над 250 хиляди неграмотни българчета отпаднали от училище в последно време, които ще се присъединят към другия четвърт милион без основно образование, който вече се намира на този пазар.

Не акъл, пари ми дай!

Едва ли е тайна, че търсенето на квалифицирани служители все повече затруднява дейността на чуждите фирми в България. В края на миналата година Германо-българската индустриално-търговска камара анкетира 43 членуващи в нея фирми, които признаха, че най-трудно намират местни кадри в областта на мехатрониката и квалифицирани консултант-продавачи за големите търговски вериги. Още тогава камарата предложи на социалния министър Младенов поне частично въвеждане на германската система за професионално образование, при което младите хора хем да работят срещу известно заплащане, хем да се учат на работното си място. Засега индикации за положителното развитие на тази идея липсват.

Перфектният служител

Не липсват обаче други парадокси. Като, например, констатацията в изследване на БСК от това лято, че над 80 на сто от българските работодатели са със средно или по-ниско образование след като  в страната активно действат над 300 хиляди фирми. Анкетните данни сочат, че въпросните работодатели изключват варианта работника им да знае повече от тях, съгласни са да приемат на стаж ученици или студенти само ако са си платили за това и са готови да назначат във фирмата си единствено кандидати с два перфектни чужди езика, високи компютърни умения, дълъг стаж по специалността и в никакъв случай по-възрастни от 24-25 години.
Което от своя страна елиминира до голяма степен образователните колебания на все повече български младежи и по естествен начин ги насочва към ставащите все по-популярни терминали 1 и 2 на софийското летище.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *