Може ли България да плати имигрантската цена за влизането си  в Шенген? Брюксел или София е център на българската вътрешната политика?Води ли се европейски дебат сред най-бедното население на Стария континент? Георги Папакочев разговаря с двама български европеисти:

След като защити в Букурещ Западните Балкани от намерението на Белгия, Люксембург, Франция, Германия, Австрия и Холандия спешно да върнат визовия режим за имигрантски настроените им граждани, премиерът Бойко Борисов призова „бившите социалистически страни” от ЕС по примера на България да свият дефицита си до 1.2 на сто и така да заприличат на скандинавските държави. Българският министър-председател обаче не спомена за неотдавнашните намеци на Великобритания също да въведе граничен контрол за българи и румънци, изчаквайки вероятно въпросът да  бъде дискутиран през идната седмица  на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС в Люксембург. Какво, обаче, подсказват всички тези ограничителни сигнали от Стария континент?
Загуби ли се политиката по разширяването?
Според Светослав Терзиев,  медиен наблюдател по европейските въпроси, се наблюдава засилване на евроегоизма в големите страни. Паралелно с кризата и проблемите на еврото, със закъсването на редица държави в бюджетната сфера и затъването им в дългове, европейското внимание все повече се фокусира върху парите и все по-малко върху грижата за свободите в  ЕС, основна от които е свободното движение на хора. В ход е процес на затваряне на големите държави вътре в еврозоната така, че да са в състояние да отстранят онези досадни за тях фактори, които пречат за фискалната им консолидация. Един от тези фактори е притокът на работна сила от новоприети държави или от страни-кандидатки, каквито са държавите от Западните Балкани, коментира анализаторът. Свидетели сме на силен имиграционен натиск, който няма да се реши с членството на страните от Западните Балкани в ЕС, смята от своя страна директорката на българския Европейски институт Любов Панайотова.  Подобен натиск липсваше при големите разширявание на съюза през 2004 и 2007, когато България и Румъния влязоха в него. За съжаление времената за ЕС са изключително трудни, вече открито се говори за „две скорости” в него, а наскоро чухме и тезата за „двата стълба на Европа”, което е още по-притеснителен момент. Ако не се направи нещо в посока на солидарността, която беше гръбнака на досегашния  ЕС, а не само за поединичното спасяване, не мога да бъда оптимистка за европейското бъдеще на Западните Балкани. Показателно е също, че на официалния сайт на ЕК все още може да се прочете за политиката по разширяване, но другаде, в сайтове като като Юроактив, например, тази политика вече изчезна, посочва Любов Панайотова.
Шенген или Фата Моргана?
Издаваният в Брюксел вестник „Юропиън войс” съобщи, че въпросът за разширяването на Шенгенската зона с България и Румъния се отлага за 2013 година и няма да бъде дискутиран на предстоящото през идната седмица  заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на ЕС в Люксембург. От друга страна френският посланик в София Филип Отие каза в интервю, че „влизането на България в Шенген ще има своята цена” тъй като  страната може да се превърне в пункт за незаконно влизане в Европа. Какво, всъщност се е променило около разширяването на зоната?
България беше засипана от различни доклади, които доказваха техническата готовност на страната да бъде външна граница на Шенген, припомня директорката на Европейския институт. Сега обстановката с конфликтите в арабските страни и най-вече в Сирия става твърде чувствителна и, както призна вицепремиера Цветан Цветанов, „България вече започва да изпитва имиграционния натиск”. Въпросът е отново да се анализира готовността на страната да бъде външна граница, но вече по отношение на конфликтите в арабския свят, както и дали наистина  миграционния натиск оттам няма да повлияе по някакъв начин за влизането в Шенген. Просто са налице допълнителни условия около процеса на  присъединяването и е възможно те да го забавят, отбелязва Любов Панайотова. Шенгенската зона с нищо не променя възможността престъпни групировки да оперират презгранично, констатира от друга страна Светослав Терзиев. Те отдавна са проникнали в Европа и за тях няма граници. Шенгенската зона може да затрудни, но не и да ограничи пътуването на българи и румънци. Така Шенген по-скоро има символично значение за интегрирането на двете дунавски съседки в ЕС и тяхното възприемане като равноправни членки. Независимо дали ще има влизане в зоната или не, 2014 година ще настъпи и тогава, съгласно присъединителните договори, ограниченията ще трябва да паднат и граждани на България и Румъния свободно ще могат да търсят работа в Европа, включително и в 10-те страни, които все още се ползуват от 7 годишния  преходен период. Моите опасения са, че правилата започнаха да се променят в движение. С наближаването на 2014  е възможна промяна на правилото, което дава правото на бъгарските и румънски работници да си търсят работа в цяла Европа. Не е изключено големите държави да се договорят помежду си и в резултат на тяхното влияние се стигне до нови затруднения, независимо от ясния подписан договор, който регламентира какво трябва да е отношението към българите и румънците, допуска медийният наблюдател Терзиев.
Говорите ли  на „европейски”?
В България днес твърде малко се говори по европейските проблеми, допълва  Любов Панайотова. На организираната тези дни от Европейския институт конференция за новата финансова рамка на съюза, в която участваха външният министър Николай Младенов, който присъства на европейските съвети по тези теми и министър Томислав Дончев, който отговаря за кохезионната политика, бяха поставени много въпроси. Синдикати и работодатели, основни участници във форума отбелязаха, че за текущите проблеми с ЕС в България не се говори достатъчно, неясни са позициите на страната дори и за следващия финансов период от 7 години след 2014г. Според мен е нужен много по-активен дебат на правителствената администрация с неправителствения сектор и медиите, отбелязва директорката на Европейския институт.
В България по начало европейски дебат не се води, е категоричен Светослав Терзиев.  Видно е, че сред политическите сили няма спор по общите европейски въпроси, по-скоро те се приемат като нещо спуснато отгоре, с което трябва да се съобразяваме. Просто нашите политици чакат да чуят какво се говори в Брюксел и накъде ще задуха вятъра, а това поставя страната в твърде пасивно и неудобно положение. И в момента тече усилена дискусия за банковия съюз, за фискалния пакт, макар че темата, която директно засяга България е бъдещото хармонизиране на данъците. Ние смятаме, че ще запазим своята самостоятелност, но дори в проекта на Европейския съвет в Брюксел е записано ясно, че ще се върви към хармонизация на данъчните основи, нещо което по принцип България отхвърля. Ако страната не направи възражение, сиреч в официалния документ да се запише, че все пак си запазва правото сама да определи кога да се присъедини към тази хармонизация, а именно след влизане в еврозоната, тя ще даде знак, че е приела този ангажимент и че той става задължително и за нас, предупреждава  Терзиев.
Под шапитото на Брюксел
В дните на конгреса на ЕНП ненадейно в Букурещ едновременно с премиера Бойко Борисов в Букурещ се озова и шефа на ПЕС Сергей Станишев. Ден по-късно двамата вече се намираха в Брюксел. Изнася ли се българската вътрешна политика в Европа?
Наблюдаваме твърде необичайно българско политическо шоу с европейски декори,  в  което Станишев играе като лидер на ПЕС, а Борисов като говорител на ЕНП, обявявайки „решителна битка на ПЕС” на изборите догодина в България. Чухме изявлението му как ЕНП ще победи ПЕС на вота, сиреч как единия щял да победи другия. И двамата вече се представят пред българската си публика в европейско амплоа, коментира Светослав Терзиев. От друга страна досегашната пратеничка на ГЕРБ в ЕНП, познатата на всички Румяна Желева, беше предложена отново за вицепрезидентка на ЕНП, въпреки шумния й срамен за цялата нация нейн провал при избора на български еврокомисар. Очаквано кандидатурата й пак се провали, но шоуто, което дори не беше забавно, едва ли допринесе за повдигане европейския авторитет на страната, обобщава медийният наблюдател Терзиев.
От доста време българската политика наистина се е изнесла в чужбина и това, че ние в страната не го усещаме, е факт, добавя Любов Панайотова. След договора в Лисабон беше ясно, че дори националните парламенти, независимо от изборните резултати в дадена страна, предполагат по-тясна връзка с ЕП и с двете големи семейства в него – ЕНП и ПЕС. Лично аз бих желала да има повече европейски дискусии, пречупени през националната политика, за мястото на България и за това как страната вижда решаването на определени проблеми, независимо, че все още не е в еврозоната. Какви са нашите виждания, защо е изгодна за България една или другата позиция? Това следва да е основният дебат в обещството, но за съжаление той сега е съвсем различен, констатира в заключение директорката на Европейския институт Любов Панайотова.

Могат ли екзотични хрумвания да кърпят бюджетните дупки на държавата? Кой е опитното мишле за българските  финансови експерименти? Как се влиза в народната памет?

Признанието на Гьоте, че „когато нямам нови идеи, значи съм болен” вероятно се  е превърнало в кредо и на финансовия министър Симеон Дянков. В радиоинтервю тези дни той страстно защити тезата за изключителната си управленска кондиция със следното, макар и пообъркано, изречение: „По-добре ли е просто да няма никакви идеи, да сме безинициативни като министри, да кажем, или депутати, и тогава всъщност ще имаме висок рейтинг, защото не предлагаш нищо, което хората вече да не са мислили и те ще са ти радостни, или е по-хубаво да предлагаш идеи, някои от тях могат и да се провалят с времето, или заради лобизъм, или може може би някои от тях не са и добри идеи, има и такива”. След което финансовият министър допълни, че така бил отрасъл,  че било по-добре да си „даваш идеите дори и да получаваш нисък рейтинг”, защото след години никой нямало да помни рейтинга, но „онова, което си оставил като политика” щяло да се запомни.
„Малоумието” като финансов инструмент
Количеството идеи-фойерверки на господин Дянков е наистина впечатляващо. В края на 2009 година, например, по искане на тогавашния президент Първанов  Института по икономика към БАН изготвя доклад за данъчни реформи, в който се предлага премахване на плоския данък от 10 и постепенно възстановяване на прогресивното данъчно облагане. Тогава финансовият министър определи идеята като „малоумна” и дори се чу, че имал намерение да намали плоския данък до 7 на сто.  Днес г-н Дянков вече твърди, че е „напълно отворен за мислене” по темата за дългосрочните ползи от плоския данък и че трябва все пак да се мисли за прогресивния данък. Тази идея вероятно го е обсебила дотам, че се наложи самият премиер Борисов да успокоява инвеститори и население, че едва ли би премахнал плоския данък дори при евентуален втори управленски мандат на неговата партия.
Данъчните фойерверки
През същата  първа година от управлението на ГЕРБ, кипящият от енергия финансов министър генерира друга впечатляваща идея – част от наброяващия тогава почти 4 милиарда евро фискален резерв на страната да бъде извадена от БНБ и вложен в частни търговски банки, а с парите от очакваните 6 на сто лихва щяла да се „закърпи дупката” в здравеопазването. Екстравагантната идея тутакси беше отхвърлена, още повече, че се оказа и доста баята, тъй като тристранната коалиция тайно била сложила от резерва в търговски банки. Разгневен от провала г-н Дянков реши да заклейми пред парламента задкулисната сделка с резерва, с което си навлече неприятности с прокуратурата и тя го заподозря в огласяване на поверителна информация. В края на  същата „славна” 2009  пред предприемачи във Варна, вицепремиерът подхвърли за първи път и идеята за изнасянето на три министерства и няколко държавни агенции извън столицата. Сега, броени месеци преди изборите поради липса на средства, екзотичните планове на Дянков претърпяха временен крах, като единствено неколцина служители от дирекция „Туризъм” на  икономическото министерство изкараха лошия късмет да бъдат преселени в Пловдив.
В търсене на българското Елдорадо?
През  2011 година  от парламентарната трибуна министър Дянков лансира друга своя идея –   преките данъци в страната да се променят само след национален референдум, както се правело в Швейцария и   Латинска Америка. Така България щяла да стане държавата с най-добра финансова дисциплина в Европа. Естествено още тогава поривът на финансист „номер едно” беше охладен след като правни експерти му обясниха, че според действащото законодателство с референдум не могат да се решават въпроси с размера на данъците. Въпреки това, обаче,  сред населението остана надеждата, че някой в правителството все пак може би е готов да се съобразява с мнението на хората. Всуе! Със задълбочаването на кризата и в усилията да бъде вързан някак си бюджета за 2013 година,  фискалните идеи на г-н Дянков започнаха да стават повече от  тревожни. След обявените от синдикатите евфимистично като „екзотични” и съответно забравени/ поне засега!/ негови намерения за облагането с данък на пенсиите и различното минимално заплащане според региона, финансовият министър заговори за данък върху печалбите от сделките на българската фондова борса /парадоксално, но тя все още съществува!/ и върху  спечеленото от хазартни игри, както и за екзистенциалния за бюджетните постъпления данък върху лихвите на депозитите на физическите лица, сиреч на населението.
Идеи или експерименти?
Известно е, че в световния пазар на идеите също има сива зона на имитации и заемки. Под една или друга форма развитите държави отдавна са открили данъчния  материк, към който сега възторжено се опитва да насочи българската лодка  новоизбрания през май тази година председател на Надзорния съвет на Европейската банка за възстановяване и развитие Симеон Дянков. За съжаление идеите, които финансовият министър на ГЕРБ  мечтае да остави след себе си като политика, са нито нови, нито особено оригинални.
Затова в случая по-коректно би следвало да се говори за данъчно-финансови експерименти с едно малобройно, много бедно и твърде наивно, както се оказва, население. Което е дори и европейско.

На своята интернет-страница „Държавна сигурност.com” разследващият журналист Христо Христов публикува нови разкрития около кражбата на Паисиевата „История славянобългарска” от манастира Зограф и замяната й с фалшификат. В започналата още през 1972 година тайна операция на ДС с кодовото название „Маратон” участват  министри от комунистическия режим /Ангел Цанев 1972г/, шефове тайните служби /ген.Васил Коцев 1982, ген.Владимир Тодоров 1983,1985г./, агенти на Първо главно управление на ДС /Агайн и Генев/, дипломат /Пехливанов/, двама митрополити на БПЦ и сътрудници на ДС /Натанаил и Кирил/, директор на НИМ и също агент на службите /Б.Димитров/. Защо, обаче, за комунистическата власт е било толкова важно да притежава оригинала на Паисиевата история?
Новооткритите документи на ДС показват не само как е извършена кражбата на История славянобългарска, но и как се е формирала държавно-партийната политика по отношение на българските ценности в чужбина, разказва Христо Христов. През 70-те години на миналия век  във фокуса на вниманието на тайните служби  е бил и манастира в Зограф. Със задачата се е занимавал тесен кръг от хора, групирани около тогавашната председателка на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова. Периодът съвпада и с подготовката за „монументалното” честване на 1300 годишнината от създаването на българската държава. От друга страна в началото на 70-те години комунистическото управление в България се усеща достатъчно укрепнало за да започне да „изнася” идеологическата борба извън границите на страната, като за целта е включено  активно и разузнаването чрез  Първо главно управление/ПГУ/ на ДС. И тъй като диригентската палка по линия на културата, която е част от пропагандната система на комунистическата партия, по това време е  в ръцете на дърщерята на Тодор Живков, около нея е формиран кръг в който влизат основни фигури на  разузнаването. Документите показват, че всеки „придобит”/ по терминологията на ДС/ оригинал или копие на исторически артефакт, е минавал през ръцете на другарката Живкова, която  е оглавявала тогава и малко известната „Междуведомстваната комисия за опазване на паметниците на културата зад граница” към на ЦК на БКП. Парадоксалното е, че ако десет века преди нея българските царе и  държавници са подкрепяли и осъществявали дарителска политика към манастира Зограф, при тодорживковия режим тя е заменена с „изземване” на ценности на манастира, пояснява разследващият журналист.
Връзката „Паисий – Георги Марков”
През май тази година директорът на НИМ Божидар Димитров,  агентурни псевдоними в ДС Кардам, Тервел и Телериг пише, че повод за кражбата на оригинила на Паисиевата история от ДС била опасността документът да бъде изнесен или унищожен от румънците.  Това било през 70-те години при режима на Чаушеску, който иначе беше голям приятел с Тодор Живков. Какво говорят, обаче,  документите по въпроса?
През 1997 година, когато президентът Петър Стоянов решава да върне оригиналния екземпляр в Зограф, където го е оставил самият отец Паисий, бившия шеф на разузнаването Бриго Аспарухов от своя страна твърдеше, че имало опасност книгата да бъде открадната от български емигранти, припомня Христо Христов. Божидар Димитров, който е сътрудник на същия отдел на ДС, реализирал  операцията „Маратон”, тогава е работил по съвсем друга линия и съдейки по новите документи, той няма обективна и точна представа за осъществяването на подмяната. Подобни приказки вероятно ще продължаваме да чуваме, но смятам, че  с новите доказателства подобен подход ще бъде преустановен, е категоричен Христо Христов.  Просто става въпрос за укривана повече от 25 години операция, чиято подготовка е започнала още през далечната 1972г.  Действително, към онзи момент игумен на Зограф е бил румънецът Дометий, избран между другото  и от българските монаси, но архивните документи сочат, че той  само формално е заемал тази длъжност. Реално манастирът е бил управляван от  по-възрастния български отец Натанаил, който според дипломатически доклади, сведения на поклонници и други данни, е държал ключа от библиотеката, а до оригинала на Паисиевата история в нея са били допускани само българи. Дори повече, през 1975 монашеския събор на Зограф сменя румънския игумен с българския отец Евтимий, а  операцията „Маратон” е реализирана  десет години по-късно, в края на 1985г.  Нейни ръководители са генералите Владимир Тодоров и вече покойния Васил Коцев, същите двама, които  бяха призовани да свидетелстват  по операцията свързана с убийството на писателя Георги Марков, припомня разследващият журналист.
Кой нарушава Закона за досиетата?
През последните дни български медии раздухаха и два случая, свързани с разкриване на принадлежност към ДС на дъщерята на банкера Атанас Буров  и на бащата на сегашния външен министър Николай Младенов, които не са сред живите. Законно и етично ли е  огласяването на подобна информация за покойници?
В Закона за досиетата има забрана за огласяване на починали лица, свързани с ДС и аз никога не бих си позволил подобно нещо, е категоричен Христо Христов.  Единствено  Комисията по досиетата е оторизираният държавен орган, който има право да информира за подобна принадлежност, другото се санкционира от НК. Мисля, че това е етично и правилно, тъй като се засягат хора, които лично не могат да се защитят. От друга страна, обаче, когато исторически личности, за които витае съмнение или има документални факти, и те,  поради въпросната забрана, не могат да бъдат посочени конкретно, в търсенето на истината обществото е правилно да научи техните имена. Естествено подобно решение трябва да бъде взето след обществен дебат, но има и друг свързан проблем пред изследователите днес – забраната за имената се простира и върху жертвите на ДС, които вече са починали, допълва т журналистът.
ДС на медийния екран
На този фон какво е обяснението за  медийната вакханалия през последните месеци около фигурата на Тодор Живков и семейството му и за засилващото се натрапчиво присъствие на осветени агенти на ДС в българския ефир?
Още преди три години, когато Комисията по досиетата освети досиетата на журналистите-агенти се видяха мащабите, в които тези фигури контролират „четвъртата власт”, пояснява журналистът. Те, обаче,  отдавна са загубили битката с времето и историята, защото режимът на който са служили е  в миналото. Имам усещането, че тези хора продължават да го изживяват дълбоко в  себе си опитвайки се да съхранят захаросания образ на тоталитарната власт. А нейни потърпевши днес се оказаха и  най-младите, които нямат представа за репресиите, за потискащия характер на комунистическия режим. Не бих казал, че сегашния период се отличава от други периоди на прехода със своята носталгия. Просто цялото общество продължава да носи вината, че не се раздели както трябва с миналото и с горчивите истини за него, а те продължават да извират като мътни мехури от архивите на ДС. Все пак с приемането на Закона за досиетата макар и закъсняла, беше направена положителна крачка напред, заключава  разследващият журналист Христо Христов.

Ще въведе ли Европа отново визи за българи и румънци? На какво се дълчи липсата на доверие към двете най-бедни членки на ЕС?
Едва ли след посещението си на „Даунинг стриит”10 в началото на август премиерът Бойко Борисов е предполагал, че човека, когото пред журналисти тогава той нарече фамилиарно „Дейвид”,  ще му сервира такива неприятности. Тези дни първо британската вътрешна министърка Тереза Мей пред „Сънди таймс”, а след това и самият премиер Дейвид Камерън пред авторитетния „Файненшъл таймс” заговориха за ревизиране на европейската директива за свободно движение на хора предвид последствията за британската икономика от нова имиграционна вълна. Основната им загриженост идва от предстоящото от началото на 2014 година премахване на трудовите ограничения конкретно за български и румънски работници. От друга страна  стана ясно, че британският външен министър Уилям Хейг вече подготвя стратегическа ревизия на отношенията между Великобритания и ЕС, която според румънския в.”Ромъния либера” ще включва и въпросите за „контрол на миграцията”. На спешно организирано тв-участие  външният  министър Николай Младенов се опита да успокои населението, че опасност от въвеждане на британски визи въобще не съществува и че в случая става въпрос за вътрешен дебат в Англия, който няма нищо общо с България.
Дали, обаче, това наистина е така?
Точно преди година, когато британското правителство продължи до крайния срок – началото на 2014г.-  на договорения при присъединяването на България преходен период за свободното движение на работна сила в ЕС, независимата Комисия по въпросите на миграцията в Лондон предупреди кабинета, че вдигането на ограниченията ще има негативно отражение върху кризисния в момента трудов пазар в страната. По сходен начин реагира и германското правителство, което по думите на шефа на комисията по трудовата заетост в Бундестага Петер Вайс, по „спешна необходимост от гледна точка на германските работници” също реши да удължи този период, макар и с известни изключения за вишисти и сезонни работници. През май тази година след като констатира, че Германия е залята от вълна  български и румънски имигранти, списание „Шпигел” отбеляза, че „много регионални и национални политици възприемат имигрантите от двете балкански съседки като сезонни работници, които скоро ще се върнат в родината си” и припомни, че  „по същия начин преди десетилетия германското правителство погрешно е оценило “гастарбайтерите” от Турция и Гърция. „Местните власти едва сега започват да осъзнават, че имигрантите от източноевропейските членки на ЕС възнамеряват да останат за постоянно”, констатира многозначително “Шпигел”. Подобни са и опасенията на други европейски правителства, като тези на  Австрия, Франция, Холандия и Белгия, които също неслучайно решиха ограниченията за българи и румънци да се запазят до крайния възможен срок.
Накърнената репутация
Едва ли е тайна, че страните, които поставят проблема с трудовите имиграционни вълни от България и Румъния, са и основните противнички на присъединяването на двете съседки в Шенген. А тъкмо несъстоялото се членство в Шенген, отказвано упорито, аргументирано и звучно от големите европейски страни, може да се окаже основен аргумент в опитите за ревизиране една от четирите фундаментални свободи залегнали в основополагащите договори на ЕС от 1957г, каквато е  свободното движение на хора.  Вярно,  България е прекалено малка държава за да оказва имигрантски натиск върху Великобритания, но самият факт, че името й се споменава в дискусия за възможно въвеждане на граничен контрол, говори за липса на национална репутация, за наличието на остро недоверие. А и какво доверие може да се изпитва към най-бедното европейско население, 14 на сто от което без колебание декларира, че желае да напусне страната си завинаги, над 70 на сто от хората окуражават децата си да отидат да работят в чужбина, а 36 на сто от родителите са готови да ги изпратят навън завинаги! Как да гледаш към един 7.5 милионен народ, 44 процента от който живее в условията на тежки материални лишения, а на улицата без работа са над половин милион граждани, 30 процента от които са млади хора?
Визови изненади?
Около парламентарните избори през 2009г. една от горещите външнополитически теми в България беше евентуалното отпадане на визите за САЩ. Тогава това не се случи и едва ли може да се очаква в обозримото бъдеще. В този смисъл никак няма да е изненадващо ако при сегашното задълбочаване на кризата и въпреки успокоителните твърдения на външния министър, ключов въпрос в предстоящата предизборна кампания отново се окажат визите или евентуалното въвеждане на  ограничения за българските граждани при влизането им в богати европейски страни.
С което след 7 години преходен период кръгът ще се затвори и упадъкът ще бъде санкциониран. Този път от Европа.

Какви са етническите поуки от събитията в Катуница през 2011? До какво води замяната на политиката с етнополитика? Започна ли вече кампанията за избори 2013? Георги Папакочев разговаря с автори на интересно аналитично изследване:

Година след събитията в с.Катуница, сдружение „Гражданско общество в действие” публикува аналитичен доклад за ефекта от случилото се там върху изборите през 2011, както  и за прехода от популизъм към националпопулизъм. Сдружението обединява специалисти в сферата на правото, политологията, журналистиката, психологията, педагогиката.
Според ръководителя на екипа Орхан Тахир една от най-тревожните констатации в доклада е, че партия ГЕРБ взаимодейства с  крайно националистически политически формации като „Атака” в парламента и ВМРО – БНД на местно равнище. Тези  партии нямат нужната сила, не разполагат с възможността сами да пропагандират идеите си, но с подкрепата на управляващите се получава  конфигурация подобна на унгарската, където  партията ФИДЕС разчита на подкрепата на крайнодясната партия Йобик в парламента. Друг важен извод е, че вече се наблюдава етнизиране на изборния процес – в редица населени места политическата надпревара постепенно се превърща в етническа – сблъсъкът на политически идеи, програми и идеологии, се измества от сблъсък на етническа основа или от противопоставянето на граждани с различен етнически произход. Така  политиката в нейната чиста форма започва да се заменя с етнополитика и това е изключително тревожна тенденция, отбелязва правозащинтикът Тахир.

Особено опасно, според изследователката от сдружение „Гражданско общество в действие” Емилия Данчева, е проникването на езика на омразата в медиите и превръщането на основни български информационни средства в инструмент в ръцете на крайни националистически формации. Оттам крачката към насилието е една. През миналогодишните избори видяхме в Лом как групировки от сенчестия бизнес тормозеха силово избирателите от ромските квартали, а  най-фрапиращ беше побоя над кандидат за общински съветник, който изпадайки от надпреварата заяви, че ще подкрепи една от останалите да се борят формации и същата вечер беше пребит от привърженици на другите политически партии, посочва Данчева.
Начало на предизборната кампания?
В изследването си екипът на сдружение „Гражданско общество в действие” отбелязва, че предизборната кампания през 2011 е била открита със събията в Катуница и  на практика темата за вълненията там е блокирала дебата за съществените вътрешно и външнополитически проблеми в държавата.  Орхан Тахир смята, че  сега политическите партии отново са влезли  в предизборна кампания, но този път със съдебното дело в Пазарджик срещу мюсюлманските духовници, което е вкарано в нейния контекст и определени политически сили със сигурност ще се опитат да извлекат дивиденти от процеса. Основание за твърдението му дава  факта, че през цялата  2012 лидери и представители на крайно националистически партии в България  са се радвали на широк медиен интерес и са получили  възможността да пропагандират своите  идеи, обикновено с използуване на словото на омразата към малцинствата. Този националпопулизъм, който сме описали в доклада си,  ще продължава да се употребява за печелене на избиратели и в предстоящите парламентарни избори, защото както и през миналата година, управляващата партия се провали във всички сфери, които бяха нейни приоритети, пояснява правозащитникът. Таква бяха приемането на страната  в Шенген, в еврозоната, осъществяването на икономически реформи, справянето с бедността. Липсата на изпълнени обещания ще тласка управляващите все повече към националпопулистката терминология, която за съжаление в България се оказа ефикасна за печеленето на гласове. И тъй като страната е в състояние на тежка социално-икономическа криза, а огромна част от населението е разочаровано, националпопулизма вече е факт, отбелязва Орхан Тахир.
Дивият етнически Запад
Година след изборите наблюденията ни сочат, че действително съществуват общесвени нагласи за това, допълва Емилия Данчева. И медиите ги провокират.  Все по-често думата се дава на крайни националисти, които заиграват с проблемите трупани от години между ромската и българската общност, например. Непрекъснато сме свидетели на радикална пропаганда с етническа насоченост – говори се за връщане на смъртното наказание, за свободно носене на оръжие, за сформиране на отряди  и всичко това е  основно  срещу малцинствените общности. Просто сочат виновника – ето ги тези хора, дайте да се справим с тях! В началото на медийния сезон, например, беше даден свободен ефир на лидер на ВМРО, който в няколко тв-предавания необезпокояван разви тази тематика.
Национал…социалисти?
Най-яркият пример, че след Катуница за първи път официално беше легитимирана идеологията на радикалния национализъм в България, е избирането през тази година на предложен от партия „Атака” кандидат за член на Комисията за защита от дискриминация от парламентарната квота, уточнява Орхан Тахир. Това е абсурдна ситуация –  член на партия, която от началото на съществуването на тази комисия настоява за нейното закриване, става неин функционер!  Това показва, че властта подкрепя крайния национализъм и не само не го санкционира, но му осигурява и  постове във властта. От друга  страна през тази година в България беше учредена Националдемократична партия от оцепници от „Атака”. Названието  е идентично с подобната формация в Германия, смятана за наследничка на  националсоциалистическа партия на Хитлер. Всичко това говори за разширяване влиянието на подобни политически субекти. През миналия октомври шефът на ДАНС Константин Казаков заяви в парламента, че съществуват „екстремистки настроени лица и групи”, че се знае кои са те и предупреди, че „всеки призив към етинческа и религиозна нетолерантност може да застраши националната сигурност”. Тогава властите не назоваха реалните групи, които създават такава заплаха, а днес отклоняват вниманието с предположения за проповядване на радикален ислям, към етнически малцинства, като  основно насочват вниманието към мюсюлманите, констатира Орхан Тахир.
Роми с бурки и бради?
Намерен беше и начин в ислямската тема да бъдат въвлечени и роми от Пазарджик, което може да се окаже катализатор за допълнително напрежение, допълва Емилия Данчева. Тя пояснява, че  поведението на мюсюлманите не се отличава по никакъв начин от това на ревностните християни, но  много малко се обръща внимание  и на един друг факт: известна част от българските роми изповядват исляма, макар и само  символично. Още през 2005 година в печата излязоха публикации за бурките и брадите на пазарджишките роми,  но тогава на това се гледаше като на атракция,  дори с насмешка. Днес ъгълът видимо е изместен. И оттам темата, разбъркана с радикални нотки, ми се вижда твърде опасна и рискована, посочва  Данчева.
Поколението „Циганите на сапун”
Преди изборите догодина политическите сили не трябва в никакъв случай да използуват словото на омраза към етническите и религиозни малцинства, както и не трябва да  подбуждат към насилие, предупреждава Орхан Тахир.  В нашето общество днес расте поколение, което по повод събитията в  Катуница нарекохме условно в доклада си : „Циганите на сапун”. Това са юноши между 12 и 17 години, които предстои да  станат избиратели, които са принадлежат към изключително разочарованата част българско население, които не виждат перспектива или възможности за професионална реализация, а много от тях са полуобразовани и полуграмотни. Тъкмо този тип младежи са склонни да възприемат идеите на крайния национализъм и неонацизма. От друга страна повечето водачи на националистически формации в България са също „учили-недоучили” хора, както сочи елементарната справка за тях. Като лидери те не успяват да формулират автентичен български национализъм, а по-скоро възприемат всякакви крайни идеи отвън. И в това е опасността – тези групи ще стават все по-податливи на външна пропаганда, ще се търсят лидери с радикално говорене, а политическите партии, дори и умерените, ще продължават да флиртуват с този електорат за да го използуват за политическите си цели, е категоричен правозащитникът Орхан Тахир.