Какви са етническите поуки от събитията в Катуница през 2011? До какво води замяната на политиката с етнополитика? Започна ли вече кампанията за избори 2013? Георги Папакочев разговаря с автори на интересно аналитично изследване:
Година след събитията в с.Катуница, сдружение „Гражданско общество в действие” публикува аналитичен доклад за ефекта от случилото се там върху изборите през 2011, както и за прехода от популизъм към националпопулизъм. Сдружението обединява специалисти в сферата на правото, политологията, журналистиката, психологията, педагогиката.
Според ръководителя на екипа Орхан Тахир една от най-тревожните констатации в доклада е, че партия ГЕРБ взаимодейства с крайно националистически политически формации като „Атака” в парламента и ВМРО – БНД на местно равнище. Тези партии нямат нужната сила, не разполагат с възможността сами да пропагандират идеите си, но с подкрепата на управляващите се получава конфигурация подобна на унгарската, където партията ФИДЕС разчита на подкрепата на крайнодясната партия Йобик в парламента. Друг важен извод е, че вече се наблюдава етнизиране на изборния процес – в редица населени места политическата надпревара постепенно се превърща в етническа – сблъсъкът на политически идеи, програми и идеологии, се измества от сблъсък на етническа основа или от противопоставянето на граждани с различен етнически произход. Така политиката в нейната чиста форма започва да се заменя с етнополитика и това е изключително тревожна тенденция, отбелязва правозащинтикът Тахир.
Особено опасно, според изследователката от сдружение „Гражданско общество в действие” Емилия Данчева, е проникването на езика на омразата в медиите и превръщането на основни български информационни средства в инструмент в ръцете на крайни националистически формации. Оттам крачката към насилието е една. През миналогодишните избори видяхме в Лом как групировки от сенчестия бизнес тормозеха силово избирателите от ромските квартали, а най-фрапиращ беше побоя над кандидат за общински съветник, който изпадайки от надпреварата заяви, че ще подкрепи една от останалите да се борят формации и същата вечер беше пребит от привърженици на другите политически партии, посочва Данчева.
Начало на предизборната кампания?
В изследването си екипът на сдружение „Гражданско общество в действие” отбелязва, че предизборната кампания през 2011 е била открита със събията в Катуница и на практика темата за вълненията там е блокирала дебата за съществените вътрешно и външнополитически проблеми в държавата. Орхан Тахир смята, че сега политическите партии отново са влезли в предизборна кампания, но този път със съдебното дело в Пазарджик срещу мюсюлманските духовници, което е вкарано в нейния контекст и определени политически сили със сигурност ще се опитат да извлекат дивиденти от процеса. Основание за твърдението му дава факта, че през цялата 2012 лидери и представители на крайно националистически партии в България са се радвали на широк медиен интерес и са получили възможността да пропагандират своите идеи, обикновено с използуване на словото на омразата към малцинствата. Този националпопулизъм, който сме описали в доклада си, ще продължава да се употребява за печелене на избиратели и в предстоящите парламентарни избори, защото както и през миналата година, управляващата партия се провали във всички сфери, които бяха нейни приоритети, пояснява правозащитникът. Таква бяха приемането на страната в Шенген, в еврозоната, осъществяването на икономически реформи, справянето с бедността. Липсата на изпълнени обещания ще тласка управляващите все повече към националпопулистката терминология, която за съжаление в България се оказа ефикасна за печеленето на гласове. И тъй като страната е в състояние на тежка социално-икономическа криза, а огромна част от населението е разочаровано, националпопулизма вече е факт, отбелязва Орхан Тахир.
Дивият етнически Запад
Година след изборите наблюденията ни сочат, че действително съществуват общесвени нагласи за това, допълва Емилия Данчева. И медиите ги провокират. Все по-често думата се дава на крайни националисти, които заиграват с проблемите трупани от години между ромската и българската общност, например. Непрекъснато сме свидетели на радикална пропаганда с етническа насоченост – говори се за връщане на смъртното наказание, за свободно носене на оръжие, за сформиране на отряди и всичко това е основно срещу малцинствените общности. Просто сочат виновника – ето ги тези хора, дайте да се справим с тях! В началото на медийния сезон, например, беше даден свободен ефир на лидер на ВМРО, който в няколко тв-предавания необезпокояван разви тази тематика.
Национал…социалисти?
Най-яркият пример, че след Катуница за първи път официално беше легитимирана идеологията на радикалния национализъм в България, е избирането през тази година на предложен от партия „Атака” кандидат за член на Комисията за защита от дискриминация от парламентарната квота, уточнява Орхан Тахир. Това е абсурдна ситуация – член на партия, която от началото на съществуването на тази комисия настоява за нейното закриване, става неин функционер! Това показва, че властта подкрепя крайния национализъм и не само не го санкционира, но му осигурява и постове във властта. От друга страна през тази година в България беше учредена Националдемократична партия от оцепници от „Атака”. Названието е идентично с подобната формация в Германия, смятана за наследничка на националсоциалистическа партия на Хитлер. Всичко това говори за разширяване влиянието на подобни политически субекти. През миналия октомври шефът на ДАНС Константин Казаков заяви в парламента, че съществуват „екстремистки настроени лица и групи”, че се знае кои са те и предупреди, че „всеки призив към етинческа и религиозна нетолерантност може да застраши националната сигурност”. Тогава властите не назоваха реалните групи, които създават такава заплаха, а днес отклоняват вниманието с предположения за проповядване на радикален ислям, към етнически малцинства, като основно насочват вниманието към мюсюлманите, констатира Орхан Тахир.
Роми с бурки и бради?
Намерен беше и начин в ислямската тема да бъдат въвлечени и роми от Пазарджик, което може да се окаже катализатор за допълнително напрежение, допълва Емилия Данчева. Тя пояснява, че поведението на мюсюлманите не се отличава по никакъв начин от това на ревностните християни, но много малко се обръща внимание и на един друг факт: известна част от българските роми изповядват исляма, макар и само символично. Още през 2005 година в печата излязоха публикации за бурките и брадите на пазарджишките роми, но тогава на това се гледаше като на атракция, дори с насмешка. Днес ъгълът видимо е изместен. И оттам темата, разбъркана с радикални нотки, ми се вижда твърде опасна и рискована, посочва Данчева.
Поколението „Циганите на сапун”
Преди изборите догодина политическите сили не трябва в никакъв случай да използуват словото на омраза към етническите и религиозни малцинства, както и не трябва да подбуждат към насилие, предупреждава Орхан Тахир. В нашето общество днес расте поколение, което по повод събитията в Катуница нарекохме условно в доклада си : „Циганите на сапун”. Това са юноши между 12 и 17 години, които предстои да станат избиратели, които са принадлежат към изключително разочарованата част българско население, които не виждат перспектива или възможности за професионална реализация, а много от тях са полуобразовани и полуграмотни. Тъкмо този тип младежи са склонни да възприемат идеите на крайния национализъм и неонацизма. От друга страна повечето водачи на националистически формации в България са също „учили-недоучили” хора, както сочи елементарната справка за тях. Като лидери те не успяват да формулират автентичен български национализъм, а по-скоро възприемат всякакви крайни идеи отвън. И в това е опасността – тези групи ще стават все по-податливи на външна пропаганда, ще се търсят лидери с радикално говорене, а политическите партии, дори и умерените, ще продължават да флиртуват с този електорат за да го използуват за политическите си цели, е категоричен правозащитникът Орхан Тахир.