13.01.13

Ще донесе ли ромската Нова година по-добро бъдеще на своите чада? В какво днес е тяхното истинско спасение?

В полунощ на 13 срещу 14 януари ромите посрещат своята Нова година. Празникът се нарича Васильовден или Банго Васил, свързан е с вековни ритуали и романтичен фолклор. В една от приказните истории се разказва как огладнелите роми захванали да събират къпини за да се нахранят, нацапали лицата си в лапането и заприличали на черни дяволи. Видял ги дяволът и си казал: „Тези май са по-дяволи от мен” и за да ги накаже, ги подмамил да минат по един мост. Когато стигнали по средата, дяволът разрушил моста и ромите започнали да падат във водата. За да помогне на хората, благоверният куц Васил започнал да моли Господ да прогони Сатаната, мостът се затворил и ромите се спасили.

Грамотност има, грамотност няма

През септември 2012-та германската медийната група RTL излъчи тв-репортаж от Берковица, където половината възрастни роми от градчето разположено в най-бедната Северозападна част на България, посещават часове по ограмотяване за да подобрят своя живот. На фона на участниците в лятната образователна програма авторите на репортажа посочва, че ромите в България са около 700 000, сиреч около 10 процента от населението в страната, но за разлика от българите, сред които неграмотните са едва около 0,5 на сто, при циганите неграмотността достига 12 процента. Пред камерата директорката на местното училище коментира, че сред основните причини за мизерията и необразоваността на това малцинство са ранните бракове. Учим ромите как да се предпазват от нежелана бременност, както и на правилата на личната хигиена, добавя педагожката от Берковица и уточнява, че много от циганите не изпращат децата си на училище, тъй като нямат средства да ги облекат и обуят, липсват им средства за транспорт. Не всички цигани в България са така бедни, сред тях има търговци и

лихвари, които пращат децата си на училище с желанието да им

осигурят по-добро бъдеще, но дори и в тази група младежи малцина

завършват образованието си, констатира преподавателката.

Говорите ли ромски?

И за да стане „дяволът” още по-черен, неотдавна лидерът на Евророма  Цветелин Кънчев обяви пред просветния министър Трайков, че е против задължителното изучаване на ромски език в училищата за да не води това до етническо напрежение там, а и според статистиката през 2011-та година нито един ученик в България не е изучавал ромски език. По този повод социоложката от Философския факултет на СУ”Св.Климент Охридски” проф.Майя Грекова определи ситуацията като сигнал, че интеграционния процес в училищата не върви, а  ромските родители се опасяват, че децата им ще станат обект на още по-засилени негативни нагласи. Юристът Орхан Тахир от своя страна припомни, че още от 80-те години на миналия век говоренето и употребата на ромски език на публични места бяха забранени от комунистическата власт, макар че днес законодателството гарантира възможността за изучаване на майчин език. Но и кой да преподава на младите роми на техния език, след като подготвени вече учители сега са безработни, занимават се с друго, а много от тях вече са емигрирали, отбелязва правозащитникът.

Камбаната бие

В България няма ромски училища защото всички са български, но дори  там, където ромски деца влизат в клас, българчета обикновено не учат. Това по същество ги прави училищата сегрегирани, а процесът на десегрегеця от една страна няма алтернатива, но от друга – той не се случва нито ефективно, нито смислено, посочва Мая Косева от Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. Самите учители не възприемат ромските деца равностойно, не ги третират по такъв начин, а ние очакваме да ги приобщят към училището и към останалите ученици, смята експертката.  Нейният колега от Центъра  Марко Хайдиняк допълва, че специалистите отдавна бият тревога, че нещата не вървят добре и трябва да се направи нещо, но следва онези, които вземат решения да отговорят дали чуват тревожните сигнали , дали имат волята  да направят нещо и дали, всъщност, по-голямата част от българското общество  не желае още по-високи стени и по-широка етническа пропаст между него и ромите.

Дядо „Банго Васил”?

В полунощ на ромската Нова година Куцият Васил ще пристигне в ромските къщи брадясал и уморен от дългия си път за да пожелае късмет и здраве на възрастните и да раздаде подаръци на децата. Дали обаче само с молитвата си: „Махни се Дяволе, в името на Бога!” спасителят и в бъдеще ще поправя разрушените мостове между роми и българи? И дали вълшебствата на Банго Васил всъщност не се крият в образованието и интеграцията на неговите хора? И кой наистина би трябвало да бъде техният спасител днес?

Въпроси, въпроси, въпроси…Макар и  празнични!

10.01.2013

Как кадрите на спящи полицаи и екологични безобразия влияят върху обществения живот в България? Кого зарадва най-много гафът с визуализацията на президестското новогодишно поздравление?

Странно как тайните служби на България, получили само през 2011-та /според Ройтерс / 13 500 хиляди разрешения за следене и подслушване на собствените й граждани, допуснаха новогодишното приветствие на държавния глава да бъде илюстрирано с картинки от курорта Аспен, Колорадо и фондовата борса в Ню Йорк? „Това едва ли  е тяхна работа”, биха възроптали мнозина, но други биха запитали: „А защо органите реагираха толкова бързо и болезнено това лято, когато варненецът Боян Цветанов разпространи в интернет снимката на спящи в патрулната кола полицаи?”. Или биха се поинтересували как така тримата ромски пубери, които през октомври сами пуснаха във Фейсбук хашлашката си снимка с портрети на личности от българската история, бяха тутакси изключени от училище и наказани с полагане на доброволен труд, а за гафа с видеото на президента засега е уволнена единствено дребна служителка от „Балкантурист”?

Щрак природа на портрет

Киберпространството и съвременните комуникационни средства превърнаха изображенията в истинско „смъртоносно оръжие”. Да не забравяме, че тъкмо случайните любителски кадри от ударното коледно-новогодишно разораване на дюните край Несебър, направени от наблюдателен екоактивист, първи вдигнаха обществена тревога и фактически принудиха властите да прекратят безобразията там, поне засега. В интернет отдавна циркулират въздушните снимки на Google земя, на които ясно личан тежките поражения върху Пирин в района на ски-пистите в Банско. От друга страна излъчените в ефир при флагрантно незачитане на законите в страната кадри от въздуха при прословутата акция на НАП за издирване на богаташи край големите градове и курорти нито доведоха до напредък в борбата с корупцията, нито до санкциониране на хеликоптерните снимачи.

Скрито-покрито?

С пълно пренебрежение местните медии се отнесоха и към инициативата във Фейсбук „Снимай полицай”. За разлика от тях, обаче, през ноември Ройтерс разпространи информацията, че „хиляди българи, възмутени от неефективното правоприлагане са подкрепили сайта със снимки на полицаи, които нарушават правилата и не си вършат работата”. А руската ИТАР-ТАСС поясни още по-детайлно, че на страницата са публикувани фотографии на полицаи в неловки за тях моменти – неправилно паркиране, използуване на служебни автомобили за лични цели, кражби на бензин и дори употреба на алкохол при шофиране. Естествено само месец по-късно интернет-групата беше „неутрализирана” от неизвестни лица, но изображенията още продължават да обикалят интернет.

Президенти, президенти…

Тези дни Белият дом реагира остро срещу онлайн разпространяването на снимки на две от дъщерите на президента Обама, направени от случаен фотограф по време на ваканцията на президентското семейство в Хавай. Администрацията на най-влиятелния мъж в света не спря въпросните изображения, а само поясни, че те нарушават личното пространство на момичетата, тъй като са направени без разрешение в неформална обстановка.

Администрацията на българския президент въобще не реагира около сбърканите фото-илюстрации в новогодишното му поздравление, макар че те са били „копи-пействани” без разрешение от интернет /сиреч откровено откраднати/, използувани са за официални цели и са поставили държавния глава и президентството в деликатна ситуация. А самият Плевнелиев отрече гафът да е негов, поясни, че той не е „техник, който стои зад един компютър и сглобява разни снимки и кадри” и изтъкна,че най-важното в новогодишна му реч е било, че тя е  достигнала „ до милиони българи”.

И до много американци, вероятно, които новогодишно са се почувствали искрено патриотично поласкани.

12.12.12

Защо протестът на доматохвъргачите не може да промени България? Впечатляват ли се управляващите от показване на зацапано  долно бельо?

                        За кризисна Европа 2012 беше година на социалното недоволство. В мизерстваща България опитите за изразяване на социално недоволство бяха бързо и ловко овладявани от властта. Къде „со кротце , со благо и со малце кьотек” / по класическата рецепта на Ляпчев/, къде с „разделяй и владей” /по правилото на древноримските императори/ държавната машина съумя успешно да неутрализира спорадичното недоволство от управлението, престъпността, корупцията и хроничния недоимък. И има всечки основания да е доволна от това.

Факт е, че българите протестират често, по различни поводи, но обикновено изразяват несъгласието си боязливо, не много шумно и често разединени. Дали причина за това е все още съхранената посткомунистическата народопсихология или недостатъчно развитото гражданско самосъзнание е трудно да се каже, но е факт, че най-масов през годината се оказа партийния митинг в средата на ноември,  на който опозиционната левица успя да изкара на централен столичен площад няколко хиляди души за да протестират срещу бедността и корупцията.

Балканските мърморковци

А иначе имаше и други прояви. Още през март стотици шофьори в цялата страна вдигнаха глас срещу високите цени на горивата. През цялата пролет и лято от техните редици кънтяха предупреждения  за масови протести срещу скъпия бензин и дизел. И какво от това? Цените останаха високи с всичките последствия за икономиката, а възмутените шофьори кротко започнаха да се бъркат по-дълбоко в своите джобове.  През април се социално се оживиха недоволните пенсионери, потребителите на интернет-услуги и противниците на атомни електроцентрали на Балканите, но протестите им  отшумяха набързо  и скромно. През юни „експлодира” ефектното недоволство срещу поправките в Закона за горите с блокиране на кръстовището на софийския Орлов мост. Силовата намеса на полицията и манипулативното отразяване от проправителствените медии на тридневния протест успяха да изпуснат политическата пара от него, а решението на президента  Плевнелиев да върне закона за преразглеждане в парламента ликвидира окончателно общественото недоволство. Според данни на природозащитници от началото на годината до средата на ноември в страната са били организирани 38 протестни акции свързани с поправките във въпросния закон, но благодарение на организираните от  властта контрапротести и на използуваните други административни трикове, публично забележима остана единствено свиканата чрез социалните мрежи акция на Орлав мост. Което даде повод на швейцарския “Нойе Цюрхер Цайтунг” да отбележи иронично: „Българите предпочитат да мърморят помежду си срещу политиците, вместо да излизат на открит протест срещу властта. За опазването на природата обаче, те излязоха на улицата.”

Доматена салца за малката пица

След това дойдоха недоволствата на софиянци по повод т.нар.”данък паркинг”, протестите на варненци срещу строителните попълзновения в  тяхната морска градина, станалите хронични настоявания на полицаите за повече пари, битката на жителите на Девин, Борино и Доспат за въстановяване на тяхната закрита болница в района, на младите майки за повишаване на детските надбавки, за да се стигне до най-забавния протест, който беше наречен „доматената революция”. В края на ноември десетки полицаи арестуваха ексцентричния някогашен дисидент Николай Колев-Босия, който хвърли символично домат срещу парламента. На последвалата акция в подкрепа на индивидуалния протест, зад стотината „доматохвъргачи” застанаха почти толкова журналисти, а пред тях в кордони се изправиха няколкостотин полицаи. Към Народното събрание полетяха няколко домата, смелчаците се поснимаха, поприказваха и всичко приключи мирно и тихо с няколко кадъра във вечерните тв-новини. За да напише след това независимият британски „Гардиън”  в заглавие: „Гнила политика, гнили домати” и да припомни на читателите си, че преговорите за присъединяване на България към ЕС били прибързани и са оставили страната нереформирана, но че по Божията милост „София няма големи дългове и националната икономика е стабилна”.

Синдромът на мръсното бельо

През миналата година протурски националист се появи в ЦИК по долни гащи за да протестира, че отказали да регистрират партията му за президентските избори.  Миналата седмица протестиращи учени от БАН и университетите размахаха пред сградата на правителството зацапано долно бельо като израз на възмущение от безобразията около финансирането на Фонда за научни изследвания. Ден след това в декемврийския студ и на същото място разсъблечен възрастен мъж заедно със стотина пенсионери скандираха „Гладни сме!”, а няколко майки с детски колички бяха вкарани във фоайето на  българския парламент за да изплачат там, основно пред ресорните журналисти, недоволството си от мизерните детски надбавки.

Ефектно, впечатляващо и… безпредметно! Защото подобни камерни протести са наивна реплика на общественото недоволство, което разтърсва из основи кризисните европейски държави. И бледо подобие на високото гражданско достойнство, което би следвало да притежават едни свободни и горди граждани на Стария континент. Но такива са българските реалности, уви. При това броени месеци преди изборната 2013.

05.01.13

През 2018 година България би трябвало да поеме ротационното председателство на ЕС. Как страната влиза в познатата й „петилетка” дотогава?

През седмата година от българското еврочленство признателна София кръсти една от станциите на новото си метро „Европейски съюз”. Още тогава някои общинари напираха и предната метростанция да се нарича „Обединена Европа”, но надделя аргумента, че името на построения за конгресно-пропагандните нужди на тогавашния тоталитарен режим  НДК е все още твърде близко до сърцата на българите и… идеята отпадна. Остана, обаче, дълбоката благодарност към европейските данъкоплатци, които предоставиха 80 на сто от средствата за изграждането на втората линия на метрото, възлизащи на почти 650 милиона евро.

Сиромашките деликатеси

Още в първите дни на 2013 българските граждани бяха сюрпризирани с няколко окуражаващи европейски новини. Като, например, че традиционните за местната трапеза сирене и кашкавал вече щяли  да бъдат само от мляко, а доказано опасните за здравето продукти продавани досега със същото име, но изработени от палмово масло и други неясни растителни мазнини, ще бъдат обозначавани, неясно защо, като „деликатеси”. А деликатесът, както обясняват речниците, е рядко, вкусно и особено изискано лакомство, което включва черен хайвер, трюфели, някои видове пушени меса и много специални сирена и обикновено е много скъп за разлика от новия му български аналог. И още – планираното връщане към автентичните млечни продукти се оказа не резултат от миналогодишната яловата инициатива на земеделския министър с величавото име „Стара планина”, а от острата реакция на ЕК за спазване правилата от занемаряваната умишлено Наредба за специфичните изисквания към млечните стоки.

Другата радостна вест беше свързана с настъпващото екзистенциално щастие за местните свинемайки, което вече ще се  гарантира с денонощно осветление, задължително отопление, по-широки боксове, възможности за общуване  и други битови благинки в кочината. В отговор  на този свине-лукс с европейски стандарти, цената на най-масово консумираното от българите месо вече подскочи с 10 на сто.

Пари нема, действайте!

Неприятна вест обаче се оказа загубата на 51 милиона евро неусвоени средства по Програмата за развитие на селските райони, която се изпълнява от ДФЗ/Държавен фонд „Земеделие”/. Причините – закъснял старт на програмата, неприемливи „екологични” мерки за земеделците и техния слаб интерес към придобиването на въпросните евросредства. Медии коментираха, че поради мудните процедури и липсата на заинтересованост загубите по въпросната оперативна програма ще надхвърлят дори 200 милиона евро, а експерти прогнозираха твърде рискова година и по другите оперативни програми – „Околна среда” и „Транспорт”. Неслучайно в самия край на 2012-та парламентарната комисия по еврофондовете  констатира в свой доклад, че страната изостава от Европа все повече и вече е преминала на две скорости на национално развитие – София и провинцията. Също неслучайно доскорошната депутатка от ГЕРБ /сега вече евродепутатка/ Моника Панайотова призна при представянето на доклада за Националната стратегическа референтна рамка, че страната не изпълнява заложените в нея индикатори и значително се отклонява по линия на бедността, процента на БВП на глава от населението от средното за ЕС, равнището на безработицата. И ако това са единствените европейски проблеми в кризата – добре! Но през годината предстои пореден доклад на ЕК по правосъдие и вътрешен ред, затягане на контрола по отпускането на екзистенциално важните за страната евросредства, вземане на трудното решение за влизането й в Шенген…

Петилетката на Пепеляшка

Най-зашеметяващата  новина е, че наближава звездната за България  2018 година,  когато страната би трябвало  да поеме ротационното председателство на ЕС. Дотогава през този познат на по-възрастните българи ударен период като  „петилетка”, Пепеляшката на Европа би следвало най-сетне да се превърне в щастливата принцеса. Ще се сбъдне ли, обаче, красивата приказна история? Предстои да се види. Особено след редовното тазгодишно упражнение по демокрация, известно като избори.

Какво значение има кой в Европа колко пари е похарчил за новогодишната си трапеза? Никакво за българина. Аргументите:

В навечерието на Новата 2013 –та масово тиражирана в медиите информация жегна българите. От нея стана ясно, че за Коледа средностатистическото чешко семейство е изхарчило за подаръци и продукти  за празничната си трапеза по 1111 евро, които в най-бедната и финансово дисциплинирана европейска страна възлизата на немислимите 2166 лева.  За сравнение: по данни на агенция „Галъп” за същата цел българинът е отделил средно по 128 евро /250 лева/, сиреч колкото през  2007 година, когато средната заплата е била около 500 лева. Като „за капак” българите научиха  също, че средният гражданин в най-тежко поразените от кризата страни в Европа – Гърция и Испания – е похарчил за празника  съответно 150 и 500 евро.

С духовете на римските патриции

Неудобните сравнения, обаче, едва ли ще помрачат Новогодишното тържество на българина – той отдавна се е примирил със статута си на беден, но горд гражданин на ЕС, обикновено изпълнен с празничен оптимизъм. Примери – колкото щеш! Преди месец журналисти откриха бездомник, който от година нощувал в патрицианския римски саркофаг, разположен пред варненския археологически музей. „Топло е вътре, пази този дебел камък”, разказа тогава 64-годишния бивш моряк и си пожела да не го изгонят от гробницата до март, когато най-сетне щял да получи пенсия. Особено доволни са и клошарите в българските градове, където като гъби никнат приюти и подслони за тях. „Европейска работа!” – така възторжено нарече в студовете тези дни по телевизията временния си дом един от 400-те  питомници центъра за настаняване на бездомни хора в София. Сърдечна благодарност към властите отправят и 10-те хиляди бедняци, сред  които почти 1500 деца, за топлия безплатен обяд, който получават в 134-те обществени трапезарии в страната. Нищо, че управляващите час по час ги наричат лентяи и рентиери, които си държат парите в банките! Те със сигурност знаят, че не са точно такива, както и че дете, родено през новата 2013-та  в България / според изследването на „Икономист интелиджънс юнит”/ 18 години по-късно ще живее по-зле отколкото в Египет и малко по-добре, отколкото в Шри Ланка или Салвадор.

Трапезата като национален символ

Тъкмо поради това и тази Нова година българинът ще хапне на празничната си трапеза не от добро, а за добро! Да вземем тестото, например, което е в осовата на главните „деликатеси” на населението – домашни питки, пухкави самуни, апетитни колачи, вити баници, татлъ-баклава. А брашното – това всъщност е изпеченият церемониален хляб, погачата. Същата, впрочем, с чиито едри  залци министър-председателят обича да тъпче устата на дечица и гиздави активистки във фолклорни носии при рязане на лентички. Ще хапне българинът и кайма – задължителните кюфтета и кебапчета, в които за по-евтино и вкусно също е замесен хляб. Е,  някъде ще зацвърчат и тлъстите свински мръвки от бурканите от село, но те няма да са много – днес все по-малко хора угояват прасета.  Ще има и боб, разбира се, мераклийски приготвено кисело зеле и естествено всякаква туршия, която „изпива” много ракия. А „пукницата”, както я наричат българите, е евтина, загрява бързо организма, повдига самочувствието и засилва мощно оптимизма. След което ще гръмне и чалгата, същата за която Мориц Готшалк написа неотдавна в чешкия вестник „Праг поуст”, че е „отвратителна за мнозина, но е и нещо като популистки отдушник за много други” и да поясни: „Новият музикален жанр даваше на българите възможността да мечтаят за богатството и лукса, на който само мафиотите и корумпираните политици можеха да се радват. Страната тогава се отърси от онази икономическа криза, но мнозинството от българите все още срещат трудности в живота”.

„ Зелен листец, буково дърво; /идем дома, пием вода/,
любим булка, стане ми добре”.

Всъщност едва ли много нещо  се е променило от българското Възраждане насам, когато градският еснаф и сиромашкия плебс са харесвали не по-малко страстно кръчмарската музика отколкото днес. Говори се, че самият Петко Славейков е превеждал гръцки и турски еротично-кафански песни в отговор на засиленото по негово време търсене. Да не говорим за любимата песен на Алековия Бай Ганьо „Зелен листец”, за палавите закачки в „Аз си имам две съседки” или „Брала мома къпини”…

След традиционното новогодишно преяждане и изобилния алкохол, в полунощ настъпва неизбежното от десетилетия тв-поздравление от първия човек в държавата, следва безразборна пукотевица навън и…кой докогато издържи на буйните танци в панелките.

Затова  какво значение има кой в Европа колко пари е похарчил за новогодишната си трапеза? Никакво, естествено, стига настроението да съответства на погълнатите градуси. И на надеждата, че все пак може би настъпва нещо по-добро и хубаво в живота.

Дори в годината на референдум и парламентарни избори.