14.02.2014 Фашистки или нацистки е бил режимът в България до септември 1944-та? Леви или десни са днешните крайни националисти? Мнения на  вицепрезидента на Световния еврейски конгрес Емил Кало и на историчките проф.Искра Баева и проф.Евелина Келбечева:

                За първи път от 11 години софийската община не разреши траурното шествие в памет на приближния към нацисткия режим на Третия райх лидер на някогашния Съюз на българските легиони, генерал Христо Луков. Известна като Луковмарш, проявата досега се организираше от Българския национален съюз, определящ се като „родолюбива организация“, чието основно ядро са младежите. Инициаторите вече обявиха, че забраната да се почита „един български герой е антинационален акт, показващ желание да се осъществи културен и духовен геноцид над нацията ни“ и се заканиха въпреки всичко Луковмарш да има.

Кошмари наяве

Вицепрезидентът на Световния еврейски конгрес Емил Кало смята, че разрешенията на властите за този марш досега е било псевдодемократичен жест без абсолютно никакво оправдание,  а и издигания на него призив „България над всичко“ е напомнял друго време и друга държава. „Изваден от контекста,  този лозунг звучи много красиво, аз също поставям над себе си България, но не мога да допусна това да се скандира в „маршов“ ритъм, както и факелния начин, по който се изразява подобно „родолюбие“. Носенето на портрета на един отявлен фашист, както няма да се посвеня да го определя, и размахването на ръце в до болка познатия ни „поздрав“, не говори нито за демокрация, нито за нещо подобно! След подобни прояви общественото пространство отново започва да се изпълва с призиви за „производство на сапун“, а в  политическата риторика могат да се чуят и  идеи за “насилствено образование“ на малцинствата, за „трудово-образователни колонии“ и други нелепости“,  което според Кало, е „нещо кошмарно“!

„Фашизъм“ по заповед на Сталин

И все пак фашистки или националсоциалистически е бил режимът по времето на генерал Христо Луков, убит през февруари 1943 година от двамата членове на нелегална комунистическа група Виолета Якова и Иван Буруджиев? В България официално няма нито едното, нито другото, е категорична проф. Евелина Келбечева, историчка от АУБ.  Малцина обаче  знаят, че масово използуваната и днес дума „фашизъм“ замества термина „националсоциализъм“ по изричното искане на Сталин за да не се хвърля сянка върху социализма. По настояване на Москва чрез Коминтерна през 30-те години термините  просто са  подменени и да не забравяме, че нито един термин, употребяван в тези комунистически централи не е случаен!

Национализъм или социализъм?

Българският режим като управляваща система в нито един момент не е бил фашистки или националсоциалистически, той просто е бил безпартиен, твърди от своя страна проф. Искра Баева от СУ. Оттук безпартиен фашизъм или националсоциализъм не може да има, защото едното и другото се градят върху управляваща фашистка или националсоциалистическа партия. В България не е имало такива. Малко преди и в годините на Втората световна война се наблюдава определена нацификация на българското право и възникват редица профашистки и пронацистки партии, но те никога не стават управляващи. „Вярно, Мусолини е активист на социалистическата партия в Италия, но в началото на Първата световна война той се разделя с нея и  приема национализма. Дучето, обаче, ражда нова идеология, съчетание на социалните характеристики на социалистическото движение с национализма. При самото социалистическо движение няма национализъм, там съществува интернационализъм“, пояснява проф. Баева.

Голямото варварство

Емил Кало  е категоричен, че когато става дума за живота на 11 343-мата евреи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия  и за още толкова други избити в България, точното определение за това престъпление е „варварство“. „Оттам нататък обяснявайте „спора“ фашизъм или националсоциализъм е имало на отрязаните глави, на избитите деца, на десетките хиляди евреи, които тръгнаха от домовете си и никога не се върнаха в тях! Ние не сме разнищили все още нашата си, българска история, и все още още се лутаме между „България спаси своите евреи“ и „България не спаси всички“! Уникалното в случая не е бройката, а начина, по който е било постигнато това спасение. Подобен акт другаде няма!“, подчертава Емил Кало.

Леви или десни националисти?

И все пак къде в местния политически спектър следва да бъдат разположени днешните крайни националисти – в екстремното ляво или дясно пространство? „Определено вдясно, защото в екстремното ляво има интернационализъм, който отрича нацията, националната държава“, твърди убедено проф. Баева.  Българските националисти са крайно десни в националистическите си схващания, макар че те много умело съчетават идеите си със социални послания, които, естествено, нямат намерение да реализират, просто при тях това е пропаганда. А колкото до идентичните призиви на левицата и националистите за национализация, за строеж на АЕЦ „Белене“, проф. Искра Баева казва: „Те са десни призиви! Какво ляво има в АЕЦ“Белене“? Имам много съмнения в левия характер на БСП, така че не знам…“

Проф.Келбечева е убедена, че  крайните националисти са от  лявата част на политическия спектър. Тя разказва, как наскоро в Брюксел руски дипломати са говорели открито, че една от националистическите формации е техен инструмент за дестабилизиране на крехкия български политически баланс в момента. „От друга страна видяхме колко „интернационалистически“ беше режима на Тодор Живков спрямо всички малцинства, особено мюсюлманското! След прословутото споразумение в Блед за откъсването на Македония от България през 60-те стъпка по стъпка българските комунисти  стават все по националистически настроени, като изключение прави шизофренното и подготвяно в продължение на 10 години конфедеративно сливане със СССР“, отсича проф.Евелина Келбечева.

Наблюдавайте „социалните проекти“! 

Ситуирането в крайно ляво или крайно дясно изглежда доста архаично за  Емил Кало.  „Съвременната европейска политическа мисъл отдавна анализира не толкова толкова посоките,  колкото т.нар.“социални проекти“. Това е важното, което трябва да се наблюдава! Когато виждаш социален проект с фашизоиден характер, с подобни настроения и слогани, какво значение има дали ще го наречеш ляв или десен?“, се пита риторично вицепрезидентът на Световния еврейски конгрес Емил Кало. И вероятно има основания за подобен въпрос.

06.02.2014

                  Кое различава българското слухтене от световните практики в тази област? Кои са националните елементи  в изкуството на „дългите уши“?

                  За своя изненада през последните години българите разбраха, че  незаконното подслушване далеч не е тяхна запазена марка.  Оказа се, че то се практикува почти навсякъде по света, всяка държава има собствен стил в слухтенето и обекти на този нездрав интерес са президенти, премиери, политически опоненти, известни личности и кой ли още не! Какво, обаче,  характеризира „културата“ на местното слухтене, около което се вихрят всички значими публични скандали от началото на прехода до днес?

В търсене националния образ на подслушването, социалният антрополог Харалан Александров констатира пред ДВ, че както всичко останало в държавата и то представлява „сеир с елемент на комшийско любопитство, завист и лека проклетия“. В битов аспект този акт е  движен не толкова от желанието да контролираме и манипулираме, колкото от необходимостта да разберем как я кара комшията и на какъв хал се намира той в момента. „Така нашето подслушване е донякъде за незлобливо. То е горе-долу същата култура, както да си долепиш ухото до вратата или до панела, за да разбереш какво се случва при комшиите, дали има скандал, дали се прави любов и как въобще как вървят нещата при тях“, обобщава Александров.

Аз знам, че ти знаеш, че аз знам

Журналистът Явор Дачков  е убеден, че върху този въпрос може да се напише дисертация, тъй като местния стил на слухтене издава манталитета на българина от половин век насам. По времето на „соца“ подслушването беше масово, защото властта се страхуваше да не падне, но след това то започна да компенсира пълната липса на доверие между хората. „Когато двама българи се срещнат те непременно трябва да се излъжат един друг и затова с напредъка на технологиите се появи масовото подслушване – просто хората гледат да се подсигурят с някой и друг запис от разговорите помежду им. Именно така си обяснявам многобройните разговори на политици, които се появиха в публичното пространство, и които в по-голямата си част са правени от самите участници“, смята Дачков.

Подслушвайте ме, аз съм чист!

Подслушването като държавна политика съдържа елемент на институционална безпомощност, е убеден Харалан Александров. Той  смята, че причина за шеметните размери на явлението в България е  генерализираното допускане, че властта корумпира и всеки, който е в позиция на социална власт, ще се опита да се „облажи“. Хората на върха на властовата пирамида, знаейки горе-долу собствения си морал, се опитват да контролират останалите за да не се разграби изцяло държавата без тях и съответно ги подслушват. „Това е обречена и отчаяна работа, но за мен тя е израз на комбинация от клюкарско-селска култура и административна безпомощност“, казва социалният антрополог.  Според него  основният разрушителен ефект на подслушването е прекрачването на границите, ликвидирането на частното пространство. За да може човек да развие някакви морални качества, той трябва да е уверен, че разполага с една територия, върху която той е автор на автономни и лични решения. Ако знае, че е постоянно подслушван, контролиран и наблюдаван, той изразходва целия си талант в това да надхитри този, който го  следи под лупа. „В този смисъл най-шашардисващото и потресаващото за мен през последните години не е самият факт на слухтенето, а готовността на популярни обществени и политически фигури да бъдат подслушвани. Поредица от хора, сред които ако не се лъжа и сегашния президент, тогава министър на регионалното развитие, казваха, че не са срещу подслушването, защото нямало какво да крият. Това е потресаващо и изразява дълбока липса на елементарни демократични рефлекси, както и липса на гражданска култура!“, възкликва Харалан Александров.

Всички са маскари!

Явор Дачков  също смята, че подслушането нарушава човешката интимност. Според него човек има нужда от личен свят и той е истински човек тъкмо в този свой интимен свят. Когато в там навлязат микрофоните и този свят стане достояние на цялата публика, самата интимност се разрушава, атакувана е същината на човешката природа.  Дачков признава, че е участвал в разпространяването на записи, които обаче засягат политическата и икономическата власт в България. Правил го е с убеждението, че  когато обществото в една затворена система няма достъп до законна информация, то трябва да я получи по друг начин. „Подслушването ще отмре когато в България се създаде истинска демокрация, когато институциите заработят нормално и когато политиците говорят и правят същото, което обещават на своите избиратели“, коментира журналистът.

Основните похвати, с които се блокира възможността за развитие и прогрес в българското общество е обезценяването и деоторизацията – механизма, чрез който се атакува всеки авторитет, поясява Харалан Александров. На практика подслушването плюс жълтите медии, са едни от многото начини цялото общество да бъде превърнато в потенциално корумпирани, заподозряни, презрени и съмнителни хора, което прави съвършено невъзможно възникването на каквато и да е морална йерархия в него. „Общност, която избере по този начин да се отнася към ближния си, на практика се отказва от развитие и се обрича на нищета и посредственост“, казва социалният антрополог.

Обществена потребност или сензация?

Много е важно да се преценява кое трябва да се публикува в медиите и кое не, е категоричен Явор Дачков. Той дава пример с вестник „Галерия“ и покойният Мишо „Бирата“, когато е ставало въпрос за министър-председателя на България, предотвратил митническа проверка в склад с контрабандно производство на алкохол. Този запис влезе в доклада на ЕК за корупцията в раздела за България, като комисията се позова на случаите публикувани във в. „Галерия“. „Когато става въпрос за лични мейли, записи, както стана във Великобритания и в САЩ, когато държава съюзник подслушва министър-председател на друга приятелска страна, това е недопустимо. Медиите би следвало да преценяват всеки случай според тежестта и важността му, да са наясно за онова, което обществото ще научи от въпросната публикация, а не просто да задоволяват жаждата за пикантерии и скандали“, казва журналистът.

Претръпналото общество

Все  пак какво изпитва българина, когато разбере, че някой е бил подслушван, следен или наблюдаван? Според бившият главен секретар на МВР, сега експерт по сигурността доц.д-р Николай Радулов, това днес не прави никому впечатление, тъй като обществото вече години наред е насред непрестанни скандали  със записи, флашки и слухтене. „Българинът е претръпнал и днес той по-скоро очаква такива неща да се случват, отколкото да не се случват. Това, обаче, е свързано и с пълното недоверие на хората към държавата и държавността. Просто българинът не вярва, че държавата спазва правилата, както и не вярва, че тя ще го защити срещу престъпниците“, заключава мрачно някогашният Главен секретар на МВР.

30.01.2014 Защо българската левица има нуждата от свеж въздух? До какво водят личните амбиции в политиката? Нужна ли е политическа подкрепа за германския бизнес в България? Разговор  с евродепутата Ивайло Калфин:

„Ултиматуми“, „изключване и самоизключване“, „снемане на политическото доверие“, „разколници“, „замразяване“, „предателство“  – това са най-често използуваните термини в политическата лексика на българската левица след като бившият президент и някогашен лидер на БСП Георги Първанов реши да възстанови своя  проект АБВ и да предложи отделна от тази на социалистите листа за евроизборите през май. Непартийна, но ключово важна фигура в новата формация е сегашният евродепутат и бивш външен министър Ивайло Калфин, който предстои да  оглави списъка на кандидатите за евродепутати от отцепническата формация.

АБВ като „ябълка на раздора“

Проектът АБВ  „взриви“ не толкова БСП, колкото нейното ръководство на БСП и схемата, по която то действа, коментира за ДВ Калфин, който е убеден, че  сега има нужда от по-свеж въздух не само в българската политика, но и в левицата. Много пъти поставяхме пред ръководството на БСП важни въпроси, но то по никакъв начин не ни обръщаше внимание, така че тъкмо то сега изглежда притеснено. „Очевидно притеснението е значително, защото като наблюдавам силата на реакцията срещу нашата инициатива – тя съвсем не е малка. Целта ни не е да се борим срещу БСП и да „мерим“ подкрепа, електорат или друго с нея и не  това е  основния проблем между нас, коментира левият евродепатут.

„Подобен вид  разделения са факт не само в България, но и в доста държави, включително и в групата на социалистите в ЕП. Имам колеги в европарламента, които са от една държава, членуват в различни партии, явили са се  на изборите с няколко листи и след това са в една делегация. Ние не сме изключение и  макар че  всеки от нашето политическо семейство би искал да види повече движение към обединение отколкото към паралелни писти, ситуацията в България предполага тъкмо това“ , пояснява Ивайло Калфин.

Ще промени ли нещо евровота?

Къде ще бъде мястото на АБВ в ЕП и действително ли евроизборите са толкова важни за България, а не само за БСП?  „Всички, които учредихме АБВ сме с убеждения, опит и политическо минало в левицата а и още при обявяване на намерението ни за отделна листа ясно заявих, че целта ни е да бъдем отново в групата на социалистите в ЕП, коментира Калфин, за когото няма съмнения около политическото позициониране на новата формация. Според него евроизборите съвсем не са толкова определящи за вътрешните процеси в България и той далеч не е привърженик на тезата, че тези избори могат да предизвикат предсрочен парламентарен вот. „Предсрочни избори се предизвикват чрез парламента или посредством натиск извън парламента. Съвсем очевидно е, че евровота няма да доведе до промени в парламентарната конфигурация, нещо по-различно няма да има и  извън парламента. Просто тези, които сега искат оставката на правителството ще продължат да я искат  и през май, така че аз не виждам какво точно ще се промени след европейските избори така, че да настъпят някакви сътресения в страната“, пояснява евродепутатът.

Объркани представи?

Ивайло Калфин не може да си обясни защо БСП отдава на предстоящите евроизбори толкова решаваща роля и ги поставя на предна политическа позиция в момента. Той смята, че е нормално всяка партия да се стреми към победа във всеки вот, както и че изключително много неща в България зависят от решенията в Брюксел както и от това кои са българските евродепутати там и с какво се занимават. „Връзката на евровота с вътрешната политическа конфигурация, със стабилността на правителството и  единството на левицата, се прави от самата  БСП. Те дори си  поставиха цел, която аз продължавам да не разбирам – че ако БСП и ДПС имат повече от половината депутати на евровота, това означава, че съществува доверие в подкрепяното от тях правителство. Не мисля,  че това е така“, е категоричен Ивайло Калфин.  Той е убеден, че когато човек се занимава с политика, личните амбиции никога не водят до нещо градивно и положително. Просто компромисите, които се правят, в даден момент надхвърлят поносимото. „Затова може би лично е по-скоро разбирането докъде човек може да носи такива компромиси“, допълва евродепутатът.

„Изолация“ или „карантина“?

Изпада ли България във външнополитическа изолация, както твърдят някои наблюдатели и възможно ли е пренасочването на българските външнополитически и икономически интереси в посока, различна от ангажиментите на страната към ЕС и НАТО. Създава се впечатлението, че сега погледите на властта са насочени на изток от Черно море?

„Това е така и мен този факт също ме притеснява, признава бившият български външен министър.  Нашите основни интереси и изборът, който е направила държавата да бъдем с ЕС и НАТО не мисля че следва да бъдат подменяни. „Изолация“ може би е силно определние, което аз не бих използувал, но ми се струва, че българското правителство трябва да проявява доста по-сериозна външнополитическа активност. Едно официално посещение в чужбина не е само протоколен жест, то трябва да има съдържание, да разполага с теми, по които да разговаряш с партньорите си, да бъдат предложени инициативи за да може и за теб, и за тях този контакт да е интересен и полезен. И тъкво в това е ролята на външната политика. Ние трябва да формулираме интересите си, да търсим съюзници в тези интереси, да бъдем фактор, за да ни се обръща внимание. Иначе едва ли някой  ще се затъжи, че българският премиер или президент не е пътувал никъде“, смята Ивайло Калфин.

Близки европейски партньори

В този контекст отношенията между България и Германия  имат много важно място в българската външна политика, допълва бившият външен министър. В момента ЕС се трансформира, променят се институции, структури, а  Германия е една от най-активните държави-членки в тези процеси, включително в създаването на Банковия съюз, на новите фискалните взаимоотношения. Затова България трябва ясно да определи своя интерес и да търси много близък диалог особено със страна като Германия. Темите на този диалог са ясни, ние по-скоро трябва да ги формулираме и да търсим съвместни действия. „Чисто в двустранен план Германия е един от изключително важните икономически партньори на България. Това включва всички видове отношения – от политическите и икономическите, през правната среда до начина, по който германските фирми се чувстват в България. Германският бизнес очаква много активна политическа подкрепа за онова, което прави в страната и ние следва сериозно да отчетем този факт“,  е категоричен левият евродепутат и бивш външен министър Ивайло Калфин.

27.01.14

            Кой се опитва да приватизира българската външна политика? За какво говорят самостоятелните дипломатически инициативи на български депутати?

След осем месеца управление на кабинета „Орешарски“ неговите външнополитически извън Брюксел все още са ограничени и скромни. За разлика от своя предшественик Борисов, който към края на първата година от управлението си беше обиколил всички големи европейски държави,  сегашният премиер може да се похвали едва с три приглушени визити в Азърбайджан, Румъния и Китай. Вярно, външният министър Вигенин успя да посети повече европейски държави от своя премиер, но и той трудно може да се сравнява с предшествениците си Калфин и Младенов, които още в началото на мандатите си вече бяха гастролирали почти навсякъде в Стария континент, както  и в редица столици извън него. Вероятно притеснени от образувалия се външнополитически вакуум, депутати от 42-рия български парламент решиха  жертвоготовно да поемат инициативата по неговото запълване в свои ръце и преминаха към действия.

Между приятното и полезното

Изпреварвайки нетърпеливо гласуването на бюджета и зимната парламентарна ваканция още  през декември смесена депутатска група от партия „Атака“ отлетя на официална визита в Куба. Там, някъде между плажните удоволствия и прочутото „Дайкири“,  членовете й успяха да осъществят „важни политически контакти“ в кубинския парламент, да се запознаят с „детайли от избирателната система на страната“ както и да видят лично  „напредъка в обновяването на икономическия модел на острова“. Дипломатическият рейд на ентусиазираните народни представители изненада искрено не само българските избиратели, но и председателя на НС Михаил Миков, тъй като те научиха за външнополитическата мисия до „Острова на свободата“ от появилите се в интернет плажни снимки по бански на членове от делегацията.

И сам войнът е войн!

Въодушевен от успеха на соловата акция на Атака в рисковите води на дипломацията храбро се гмурна и депутатът от „Коалиция за България“ Страхил Ангелов, който на собствени разноски реши да се самокомандирова в размирния Дамаск. За състоялите се „съдържателни“ разговори с председателя на сирийския парламент и други протоколни  прояви на народния представител, неговите съпартийци от БСП, МВнР и отново самият председател на НС Миков  разбраха пост фактум и то не от друг, а от… телевизията на Башар Асад, която с пропаганден устрем побърза да информира света за международните контакти на режима с високопоставен представител на официална София.

Дипломатическа или бизнес самодейност?

Соловите дипломатически акции на български депутати не приключиха дотук. Само преди дни от Тайван се завърна поредната импровизирана делегация, съставена от по един представител на „Коалиция за България“, „Атака“, ДПС и БСП, които освен задължителните парламентарни контакти, са успяли да осъществят срещи в университетските среди и най-вече разговори с представители на бизнеса. Вярно, този път екипът е бил изрично  предупреден от парламентарният председател Миков за сложните дипломатически отношения между Китай и Тайван, но въпреки неговата забрана да пътуват те все пак заминали за Тайпе. Което принуди външният министър Вигенин да определи подобни прояви като „надхвърлящи допустимите рамки на водената от България политика до момента“ и да прикани г-да депутатите да се консултират с неговото ведомство преди подобни визити в чужбина.

Дай пари, дай пари!

Все пак аматьорски ли са соловите депутатски пътешествия в Куба, Сирия и Тайван, или само изглеждат такива?

Борис Станимиров, политически анализатор от ДСБ, е категоричен, че  външната политика в една сериозна държава като правило се координира и насочва от нейното Външно министерство, а действията на депутатите са демонстрирали  изпускането на контрола от страна на външния министър и неговия екип върху дипломатическата активност на парламента. „В най-добрия случая тази съгласуваност изглежда аматьорска, но аз се опасявам, че зад всичко това може да се крие нещо по-опасно!“, предупреждава Станимиров.  Според Димитър Бечев от Центъра за либерални стратегии в случая става въпрос за непредсказуемост и изолация на България. „Въпросните депутати се чувстват комфортно на изток,  мислят си, че прословутите пазари ще се отворят за тях и най-вероятно се ослушват за процент, защото така действа бизнесът в такива региони. В съвременната икономика трябва да си конкурентноспособен, нужно е  да произвеждаш стойност. Със задкулисни договорки можеш да успееш в подобни на България държави, но на световните пазари трудно можеш да пробиеш“, отбелязва  Бечев.

Театър на сенките?

„Преди всичко съвременната държава трябва да води предсказуема вътрешна и външна политика. В България се  променят данъци, инвестиционният климат не е добър, а  повечето страни, дори и нашите партньори не могат да бъдат сигурни какво всъщност планират управляващите, какви са техните намерения. Това е част от цялостното задкулисие на страната в момента“, пояснява от своя страна Николай Василев от международния отдел на  БЗНС.  „Вярно,  ние отдавна сме снели доверието си от депутатите на БСП, ДПС и Атака, за нас те са символ на това задкулисие. Какво обаче търси депутат от ГЕРБ в групата ходила в Тайван? Знае ли за това Бойко Борисов или не, с негово съгласие ли е осъществено въпросното пътуване? Всичко това ни кара да мислим, че в сегашното НС съществуват неясни връзки, обхващащи както управляващите, така и опозицията“, е категоричен земеделецът.

Приватизираната външна политика

Димитър Бечев е убеден, че синхрон между МВнР и парламента трябва да има – в днешно време вътрешната и външната политика са свързани и международните отношения не могат да бъдат изолирани. „Поне на теория парламентът представлява гражданите, така че той би следвало да легитимира единната национална външна политика на страната.  В България тази връзка е разбита. И в това се корени проблема, който води до подобни солови аматьорски прояви – едни ходят до Тайван, друг отива на крака при Асад и го показват по сирийската телевизия, трети проучват „демократичния“ опит на Куба от плажа Варадеро. Както всичко в държавата вече е парцелирано за лична употреба, това изглежда това се случва и във външната политика“, констатира  горчиво политологът Димитър Бечев.

16.01.2014

Реанимираното движение на бившия президент Георги Първанов „Алтернатива за българско Възраждане“/АБВ/ и решението му да състави паралелна с тази на БСП листа за евроизборите предизвика дълбинен трус в лявото пространство. За мотивите и ефектите на започващия разкол и ролята на бившите тайни служби в него говорят  трима познавачи на процесите в българската левица:

Сегашният спор не е разцепление и няма да бъде, защото БСП е създадена така, че да не може да се раздроби. Тя обединява всякакви повече или по-малко успешни фракции, в нея може да се влиза и излиза, и всичко това  е факт от 1990 година насам, когато бившата  БКП се превърна  в социалистическа партия, обяснява политоложката доц. Мария Пиргова от Софийския университет. За разлика от наследниците на другите компартии от социалистическия период, БСП не се разцепи, не роди автентична комунистическа партия, а само остави такава фракция в редиците си. В орбитата й  кръжат и други политически субекти – прагматични, комсомолски, про- и антируски, про- и антизападни, всякакъв вид лобита – просто говорим за един конгломерат от леви идеи, за формация, създадена да се топи като снежна топка, но не и да се цепи. Ето, самият Георги Първанов и  неговата АБВ обявявиха, че няма да напускат БСП.  Защо? Не защото нямат финансов потенциал или им липсва желание, а защото не разполагат с идеен потенциал и електорат, който да ги последва, си отговаря Мария Пиргова.

Междувидова политическа конкуренция

Случващото се днес с АБВ е експеримент, смята от своя страна Димитър Гронев, политически анализатор на БСП. Ето, в първите години на прехода от БСП се отдели т.нар.“Обединение за социална демокрация“ и неговите членове тогава твърдяха, че извън партията имало незаета територия, която можела да се оспорва, че там въздухът бил „по рядък“ и се дишало по-леко. „Светлосините“, както ги наричаха тогава в червените партийни среди, не получиха подкрепа на изборите и не друг, а БСП се наложи да заеме тяхното лявоцентристко място в парламента. Дали сега ще се случи нещо подобно, дали ще има „разширение“, за каквото пледира едната страна в доста изострената дисуксия, предстои да се види. Но всичко трябва непременно да се прекара през филтъра на конкретната ситуация.  Онова, което в миналото не е станало, днес може  да се случи, така е в политиката, размишлява анализаторът, популярен като „Червеният шаман“ на левицата.

От своя страна професорът по конституционно право  и депутат от БСП в 36-то и 40-то НС Георги Близнашки е категоричен, че  сегашния конфликт между лидера на БСП Станишев и бившия президент Първанов отдавна е трябвало да избуи на повърхността, но е бил прикриван. Друг е въпроса, че вътрешнопартийните проблеми се поставят тогава, когато БСП отново е на власт в рамките на една странна коалиция и това й създава твърде много ядове. Най-лошото обаче е, че всичко опира до една откровена борба за власт, макар че драмата, която евентуално ще се разиграе вътре в БСП може в крайна сметка да се окаже  и от полза за обществото, смята юристът.

Неосталинистките практики

Какво лежи в дъното на разкола в БСП, обаче – идейни различия, личностни амбиции или неудържими стремеж към властта в бъдеще?

Нито Първанов, нито Станишев са визионери, сиреч носители на едни или други идеи, ценности, принципи. Това са еднотипни политици, за които властта е своеобразна самоцел, коментира проф. Близнашки. Във всички случаи тяхното поведение не може да бъде дългосрочна социалистическа кауза, то се ръководи от конюнктурни съображения, които опират до една доста груба борба за власт. Неслучайно езикът  използуван от кръга на Сергей Станишев е толкова брутален и напомня за времена, когато за подобни действия са били разстрелвани хора. С други думи се връщаме към една неосталинистка реторика! Което за пореден път показва, че БСП не е извървяла пътя на своето обновление.

Димитър Гронев припомня  събитията в Португалия по време на т.нар. „Революция на карамфилите“ през 1974 г. когато  Алвару Кунял и Марио Суариш, единият шеф на комунистите, другият на социалистите, иначе чудесни приятели, се скарват жестоко и оттогава до днес между техните партии няма никакво взаимодействие. Това би могло да бъде едно от възможните последствия  и у нас, но то едва ли ще е същото, защото причините за конфликта са много по-дълбоки, смята Гронев. Не знам дали случващото се в БСП е точно схизма, но тревожното е, че българският гражданин отново е твърде объркан, допълва  Мария Пиргова. На силни атаки е  подложен  демократичният модел в страната, управлението на ГЕРБ унищожи не само авторитета на институциите, но и самите тях, а връщането към институционализма в една страна е много трудно. И какво се получава –  гражданинът желае да види държава, но вместо нея той отново става свидетел на някакви лични битки, коментира политоложката.

Партийните ДС-кукловоди

Има ли намеса на тайните служби – някогашните и сегашните – в опитите за фрагментиране на БСП, все пак бившият президент Георги Първанов беше осветен като агент на ДС с псевдонима „Гоце“?

Нямам конкретна информация за игри на службите сега, пояснява Димитър Гронев, но сред партиите винаги е имало, има и ще има хора, които разполагат с богата информация. Факт е, че всяка уважаваща себе си партия по света разполага със структура, която се доближава по функции до тайните служби. Подобно на банките, така и партиите има свое политическо разузнаване. От друга страна сериозните формации правят досиета както за политическите си опоненти, така и за своите знакови, перспективни, действащи лица със съответните психологически характеристики към тях- те обикновено им трябват за изборите. В което няма нищо лошо, по-скоро се демонстрира добро професионално ниво, казва Гронев.

Мария Пиргова определя действията на тайните служби  като „политическо инженерство“. В момента тяхната роля прозира в  раждането на нови партии и инфилтрирането на стари играчи, които действат по познатия модел в тях. Ако все пак някой е свързан с някого от задкулисието, това ще са различни фигури, защото България загуби секретните си служби  на държавно равнище, смята политоложката.

За разлика от нея  проф. Георги Близнашки твърди със сигурност, че сегашното положение в левицата е резултат от намесата на създаденото през 1997 г. „Движение за единство и развитие в БСП“, по-известно като “генералското движение“. Неговата поява всъщност беше неприкрит опит на остатъчните структури на ДС да овладеят  и бившата комунистическа партия. Затова двете основни фигури в сегашния спор със сигурност имат своите зависимости от това задкулисие. Макар сега всичко да е  значително по-сложно, всички ние сме много „задължени“ за интервенцията на „генералското движение“ – тези хора и днес продължават не просто да задават тона, а и да диктуват развоя на събитията в страната! Това е крайно неприемливо за една демократична европейска държава, все пак, констатира с горчивина известният юрист.