28.02.14 Напук на някои очаквания посещението на турският външен министър Ахмет Давутоглу в София не предизвика медийна сензация, а още по-малко някакъв скандал. Рутинните „лозунгови“ протести  на националистите от „Атака“ при визити на турски политици също не повлияха върху спокойния и позитивен тон на официалните междусъседски срещи. Дори повече, площадната изява на Сидеров и неколцината му сподвижници щеше да остане съвсем незабелязана, ако някои петимни за скандали телевизии не излъчиха в новините си баналните вече кадри с разправия и „сбутване“ между полицията и крайните националисти. В замяна на това агенциите акцентираха върху общата оценка на президента Плевнелиев и турският външен министър, че проявите на ксенофобия и религиозна нетърпимост са недопустими и трябва да срещнат категоричен отпор от страна на институциите, а след  срещата си с външния министър Вигенин, г-н Давутоглу не пропусна да припомни създалото в Турция огромно „огорчение“ от  нападението срещу пловдивската Джумая джамия на 14 февруари  и да благодари за предприетите от властите ефикасни мерки.

Акценти в двустранните отношения

Ахмет Давутоглу потвърди, че през март ще бъде подписано споразумението за интерконекторната газова връзка между двете балкански съседки и открои важните проекти за пренос на енергоресурси от Каспийския регион и Средна Азия към Европа, като принос за енергийната диверсификация и сигурност и на България. Турският първи дипломат отбеляза необходимостта от създаването на културни центрове в двете страни с аргумента, че в  България има много турскоговорящи негови сънародници, както и многобройни български изселници в Турция, които са мост за приятелството между двете държави. „Искаме да ги използуваме не като източник на проблеми, а като богатство  в мултикултурната среда и взаимното уважение“, подчерта турският външен министър.  Българският му колега Вигенин от своя страна информира за очакваното подписване до дни на споразумението за Тристранния граничен център между България, Турция и Гърция, който да облегчи комуникациите и ефективното наблюдение на границите, както и решаването на  възникнали проблеми по общите граници в неално време.  Документът ще бъде подписан след като тези дни ЕП подкрепи подписаното през декември споразумение на ЕС с Турция за „реадмисия“, което регламентира задълженията по връщането на „нередовните“ имигранти, влезли незаконно на територията на Турция или ЕС.

За ползите от  телената ограда

              Нужна ли е, при това положение, изграждащата се вече 30- километрова скъпо струваща телена ограда на българо-турската граница? Бившият военен министър/1994 – 1995г/ Бойко Ноев каза за ДВ, че самата Турция е подложена на мощен имигрантски натиск, оценяван от експерти на 300 млн.долара, които ще се плащат на каналджии и посредници за прекарване на хора към ЕС през България и този натъск трудно ще бъде ударжан само със споменатите мерки и договорености. Освен това Ноев  не е убеден в стабилността на турската държава в момента, тъй като в нея текат процеси в политическата област, службите за сигурност и в тяхната армия, които могат да доведат до нестабилност. „Не съм сигурен дали при влошаване на сигурността самата Турция ще може да управлява проблема с бежанците и нелегални имигранти на своя територия и няма изпадне  в състояние да не може да опазва собствените си граници. За съжаление сега Турция се превръща в променлива величина в сигурността и България не би трябвало да си позволява да допуска подобни променливи в „уравнението“ на своята национална сигурност. Затова  е необходима временна физическа преграда между двете страни, която не е предназначена да разделя техните народи, а да решава единствено проблема с нелегалното преминаване на големи групи хора“, твърди бившият военен министър Бойко Ноев.

Турция, Кипър и Украйна              

Отвъд дипломатическия тон и добросъседските любезности турският външен министър изпрати от София послания  и към два важни за Турция региони – Кипър и Крим. Ахмет Давутоглу определи като „историческо“ посещението в четвъртък на група турски дипломати в Атина за разговори по бъдещето на разделения от 40 години остров Кипър, визита, която се очаква да има позитивно отражение върху процеса на присъединяването на Турция към ЕС. Силен  сигнал беше изпратен и към Крим, който от гледна точка на Анкара е „врата на Украйна към Турция“, а етническите кримски татари, които подкрепят новото ръководство в Киев, според турския външен министър, трябва да останат „носители на едно културно наследство“. Неслучайно турските медии акцентираха върху казаното от Давутоглу в София, че „Крим е част от територията на Украйна“ и всички сегашни проблеми могат да бъдат решени в „тази рамка“. Турският външен министър съобщи съшо, че тези дни ще посети Украйна.

26.02.2014 Влошени кредитни показатели, увеличени дългове, несигурност по проекта АЕЦ“Белене“ – това са основните причини, поради които кредитната агенция „Стандарт енд Пуърс“  намали рейтинга на Националната електрическа компания /НЕК/  на „В+“ с отрицателна прогноза. В самия край на 2013 година същата агенция промени перспективата за България от „стабилна“ на „негативна“ заради високия политически риск в страната. Макар бегло маркирана от местните медии, новината за оценката на „Стандарт енд Пуърс“ породи политически реакции. Бившият премиер Бойко Борисов видя в сриването на кредитния рейтинг на НЕК опасност от фалит не само на компанията, но и на цялата държава. Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев от своя страна обяви, че „без да обещава чудо“  до 4-5 месеца неговото правителство ще  стабилизира енергетиката с „двукратно намаляване цената на електроенергията, увеличаване на нейния износ и натоварване на мощностите“.

На кого може да се вярва?

„Нито единият, нито другият казва истината!“, възкликна пред ДВ икономистът от Института за пазарна икономика Красен Станчев и поясни, че ако действително НЕК фалира, проблемът няма кой знае какъв. Половината задължения на НЕК са задължения към Българският енергиен холдинг /БЕХ/ и  когато НЕК е в лошо състояние и БЕХ страда. Платежната система в енергетиката е затлачена в НЕК и това се отразява на другата държавна компания БЕХ, от което следва, че тези две държавни компании  трябва да се продадат. „Това не означава, че техният дълг ще стане държавен, тъй като гарантираният дълг и на двете не е особено голям“, казва Красен Станчев и припомня, че оздравяването на НЕК е можело да се случи през 2012 година с покачването цената на тока, за да може да се изплатят дълговете около строителството на АЕЦ „Белене“ към банката „Париба“. „Независимо от общественото недоволство, за хората в крайна сметка е по-добре да се отпуши платежната система в енергетиката и след това тя да се либерализира. Затова не мисля, че министър Стойнев има основания да бъде оптимист. Новите цени в енергетиката и въвеждането на таксата за зелените централи с голяма вероятност могат да бъдат обявени за незаконни действия на кабинета от КС. Ако това се случи приходите, които НЕК и БЕХ биха имали и от облагането на фотоволтаичните централи, няма да бъдат достатъчни за решаване на който и да е от проблемите на НЕК“, предупреждава Красен Станчев.

Фалитът на НЕК – силно преувеличен?

Проф. Атанас Тасев от своя страна е склонен да филтрира политическите изказвания, тъй като по думите му, експертната истина и политическият прочит често силно се разминават. Според енергийния експерт НЕК се нуждае от свеж паричен поток и той вече се гарантира с няколкото взети кредита. „Очевидно с приходите от преноса и достъпа до системата вече  настъпва положителна промяна и това се отнася  основно за НЕК и з Електроенергийния системен оператор, които икономически са тясно свързани. Така че всякакви прогнози за преждевременен  фалит на НЕК са силно преувеличени“, е убеден проф.Тасев. Той отчита причините за сегашното лошо състояние на компанията като комплексни. „НЕК винаги е била буфер в стремежа на няколко поредни правителства да решават едновременно социални проблеми и задачите, свързани със стабилността на енергийната система, като водеща роля неправилно  е получавал социалния вектор. Цените, на електроенергията в България отдавна не са пазарни, те са политически обосновавани особено в условия на криза, когато основния проблем за държавата е бедността на населението“, казва професорът. Като  друга тегоба той сочи политиката в сектора „зелена“ енергетика. „Вместо първоначално предвидените до 2020 година  303 мегавата от фотоволтаици, сега те са 1013 мегавата с тенденция  включване на нови мощности. А в  ценово отношение разликата между 303 и 1013 мегавата е от порядъка на 500-600 милиона лева годишно! Трети фактор е недовършеният проект „Белене“ , който ако не бъде продължен,  похарчените досега пари ще останат да тежат като воденичен камък за държавните компании“, предупреждава проф. Тасев.

Кризата в Украйна и България

                   „Интересно е, че винаги когато Украйна е преживявала икономически трудности, България по някакъв начин е печелела от това –поради относителната финансова и икономическа стабилност у нас е имало бягство на капитали от Украйна за България“, отчита икономистът Красен Станчев.  Той вижда лоша перспектива за България ако  Украйна не получи възможност за европейско членство, тъй като  влизането в бъдеще на такава голяма държава в съюза е добро както за ЕС, така и за страната.  „Онова, което може да се направи за да се подпомогне Украйна, е България да излезе от „Южен поток“, но днес никой дори и  не фантазира по този въпрос“, казва с усмивка Красен Станчев от Института за пазарна икномика. Проф. Тасев също смята, че ако нещата в Украйна потръгнат благоприятно, възможно е  бъдещо прозападно правителство в Киев  да получи съгласието на европейските държави за рехабилитация на газопровода през страната, който е икономически по-целесъобразен. „Това, обаче,  е малко вероятно тъй като проектът „Южен поток“ е отишъл твърде надалеч, за да бъде спрян. В този смисъл независимо от ситуацията в Украйна  сигурността на газовите доставки за България е гарантирана“, е убеден енергийният експерт.

21.02.2014 За два месеца от началото на годината Брюксел беше обсипан с жалби от политици и институции в България. В последния ден на декември лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов информира с писма всички европейски институции за поредния скандал с подслушванията в България  и се оплака пред тях,  че  казусът с незаконно следените негови и на заместникът му Цветан Цветанов разговори бил политически скандал „не само на национално, но и на международно ниво“. Тези дни заместник-председателката на ЕК и еврокомисарка по правосъдието Вивиан Рединг отговори на питането на 15 евродепутати от всички фракции, свързано с подписаните „записи на заповеди“ от кандидат-депутати на партия „Атака“ през 2009 година.  Г-жа Рединг съвсем ясно подчертава, че случаят трябва да бъде цялостно разследван от компетентните национални власти, тъй като ЕК няма правомощията да налага на която и да е страна-членка подобно разследване. Въпреки точният й отговор, конкурентна на „Атака“ националистическа формация публично обяви, че еврокомисарката била „призовала“ за намеса на българските компетентни органи  и за „пресичане“ на  подобна финнсова зависимост.

Банковите медии?

През тази седмица базираното в Брюксел електронно издание „Юроактив“ съобщи за писмото на  Председателя на надзорния съвет и мажоратарен собственик на КТБ Цветан Василев до ЕК и ЕП. В писмото се изразява недоволството на г-н Василев от това, че е разпознат поименно в коментар на журналиста Светослав Терзиев от в.“Сега“ като визиран заедно с Делян Пеевски и Ирена Кръстева в първия Антикорупционен доклад на ЕС, където пише, че “собствеността на медиите е все по-концентрирана в ръцете на едни и същи лица, което компрометира независимостта на издателствата”. „Юроактив“ цитира думите на Микеле Черконе, говорител на комисарката по вътрешните работи Малстрьом, който потвърждава, че  “Разделът за България в Антикорупционния доклад на ЕС не посочва лица поименно”, както и коментара на служител в ЕК, пожелал да остане анонимен, че журналистите са „свободни да коментират докладите на комисията както пожелаят“.  „Това само по себе си е абсурдно. Търговска банка да търси сметка за журналистическа етика и то пред европейски институции означава, че тази банка се намесва в медийната сфера. Не съм убеден, че банкерите са най-големите специалисти по медийните въпроси.“, коментира пред ДВ журналистът Светослав Терзиев. По думите му опитът на КТБ да упражнява натиск върху независим вестник е показателен, че банката е някакъв участник в медийния пазар, макар тя  официално да отрича това. „Всъщност неофициално се знае, а има много публикации и изявления на нейния председател на Надзорния съвет Цветан Василев, че той управлява медии. Връзката му с медийния монопол на Ирена Кръстева и Делян Пеевски в България е установена в редица журналистически разследвания. Така опитът на КТБ да установи контрол и  върху медии, които не принадлежат към въпросния монопол, създава впечатление за изграждане на някаква тоталитарна схема, която се стреми да покрие всичко“, коментира журналистът.

                   „Моля, другарко, кажете им!“

От писмото на КТБ до ЕК е силно „впечатлена“ и Юлиана Николова от Центъра за модернизация на политиката и бивша съветничка по усвояването на средства от ЕС в кабинета на ГЕРБ. „ Как така доклад на комисията, който е приет от Съвета на министрите,  и е коментиран от българските институции, би могъл да бъде тълкуван като „уронване на престиж“ и на „доброто име“? – пита риторично пред ДВ Юлиана Николова. „Моля ви се, всъщност ни казва комисията /и това е най-обидното за нас като българи!/, дръжте се сериозно – журналистът е отграничил информацията от личния си коментар, а ЕК няма навика да гълчи журналистите за техните мнения и интерпретации, защото това е тяхно професионално право. Като българка за мен подобно поведение на институции в България ми е общо взето обидно“, признава експертката по европейски въпроси. Според нея поредицата от писма до Брюксел  от една страна е  доказателство, че дори политиците, които са задължени да изграждат институциите в държавата, вече не вярват в тях. От друга страна жалването в ЕК е израз на манталитета „Не съм пораснал“ и звучи точно като някогашното ученическо „Моля, другарко, кажете им!“, казва Юлиана Николова и обобщава: „Опасявам се, че все още не сме превъзмогнали фазата на предприсъединителния период в ЕС. Все чакаме някой да ни е ментор и вярваме повече на външната оценка и на външния експерт!“

                             Европейските съединени щати

              От своя страна Светослав Терзиев смята, че Брюксел не би могъл да поеме функцията на „Велик инквизитор“ в ЕС, защото няма как да изземе правомощията на отделните държави. „Дори да погледнем на някаква федерация, подобие на перспективата Европейски съединени щати, за която тези дни говори комисарката Рединг, в САЩ отделните щати имат свои работещи законодателни и изпълнителни органи. Трудно можем  да си представим такава огромна европейска институция, която да упревлява пробемите в толкова много страни-членки. Във всички случаи, обаче, ще има общи принципи, над които ще се бди, какъвто, например са правата на човека, както и  ще има голямо разпределение между държавите, така че те сами да си решават проблемите“, коментари Светослав Терзиев.

                               В „кристалното кълбо“ се вижда…

               Юлиана Николова искрено  се надява след евроизборите през май да настъпи някаква промяна в посока на еманципиране на българските институции от ЕК и те да могат да се държат достойно. „За съжаление вероятността това да се случи е малка. Ще се сменят персоните, но манталитета,  самочувствието на държавата и съзнанието, че спазваме нашите правила и искаме те да съответстват с правилата в ЕС – те едва ли ще се променят толкова бързо“, казва Николова. Светослав Терзиев  определя момента на промяната след май като възлов. „Първо ще се смени ЕК, но второ ние сме в етап на подготовка на ново споразумение с ЕС до 2020 г, всъщност първото за нас от този тип, което ще замести досегашните рамкови договори за периодите от 7 години, в които се планира бюджета. Споразумението предстои да бъде представено през март-април на ЕК като завършен проект на България. Затова правителствата могат да се сменят, но администрациите трябва да останат, това важи и за ЕК. Хубаво е, че българската администрация показа устойчивост и успя да подготви въпросния документ, който е годен за преговори с комисията. Едва след като тези преговори приключат ще се знаят сумите, които България ще получи“, обобщава оптимистично Светослав Терзиев от в.“Сега“

19.02.14 Защо турските деца в България няма да разбират предизборната пропаганда на майчин език? Ще се повишава  ли градусът на етническото и междурелигиозно напрежение до май?

               Националистическите протести в Пловдив приключиха според очакванията. Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров ги нарече „расистки и ксенофобски“, лидерът на ДПС Лютви Местан прозря в тях „вандалска атака срещу религиозен храм“, насочена към сваляне на правителството, а главният мюфтия Мустафа Хаджи  ги определи просто като „погром“. Четирима от 120-те задържани набързо получиха условни присъди и солени глоби, а германската агенция ДПА рутинно обобщи, че членка България „остава обхваната от бедност и дълбоко вкоренена корупция, които подклаждат масово недоволство и дават поводи за развихряне на популистки движения“. А иначе,

по стар предизборен обичай

политическите сили в страната отново прибягнаха към своя любим прийом – раздухване на етническото напрежение.

„Политиците ни са безинтересни – цели 25 години те не можаха да измислят нищо друго освен предизборно да  размахват етническата и религиозна карта, казва пред ДВ социалната антроположка и директорка на Междунаодния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова. Не помня парламентарни, местни или президентски вот, преди който да не са вадени етнически аргументи, да не се е рушало доверието между религиозните общности, да не се е спекулирало с тях!“  Изследователката разказва как „на терен“ е питала хора в регионите със смесено население, където тези напрежения се усещат най-силно как издържат на това, а те усмихнати отговаряли: „Свикнали сме. Просто чакаме да минат изборите и всичко ще се оправи!“. Политологът Димитър Аврамов също смята, че на социално-битово равнище етносите в България нямат различия помежду си, но признава съществуването на малки групи от хора, политически мотивирани или с определени расистки възгледи, които се опитват да налагат на обществото определено социално тесногръдие. „Дали поради образователните стандарти, с които са израсли, дали заради битуващите от комунистически времена митове около българската история, тези хора живеят в културна ситуация и се придържат към стереотипи на поведение, които са домодерни. Мнозина от тях не са склонни да приемат, че принципите на мултикултурното европейско общество могат да бъдат прилагани изцяло в България“, коментира политологът.

Фалшивият популизъм

По повод забраната за предизборно агитиране на майчин език, Антонина Желязкова обвинява партията ДПС в политически популизъм. „Две десетилетия вече турските елити са непрекъснато в местната, зконодателната, изпълнителната власт и въпреки това те не си мръднаха пръста за да бъде издаден нов учебник за децата, които искат да учат своя майчин език, припомня социалната антроположка.  Преди две години направихме  фундаментално изследване на образователните проблеми на турските деца в българското училище и резултатите показаха, че през 1992-1993 година да учат майчиния език са се записали 119 хиляди турски деца, а през миналата 2013- та те  са били едва 7000. Единствените учебници на техния език са издадени преди 20 години! Затова тези деца не се записват да учат турски  – те просто нямат учебници, нямат атрактивни помагала и естествено предпочитат да изучават допълнително  немски, английски и френски език. Затова, когато чух  тези дни от депутат на ДПС  войнствени викове в парламента за „накърнена“ свобода, като теренист и учен твърдя, че тези деца скоро въобще няма да разбират агитацията на турски език!“, се възмущава Антонина Желязкова.

Оазис на етническата толерантност?

Определението от началото на 90-те години, че  България  е „оазис на етническата толерантност“ започва все повече да избледнява и от „най-малкото балканско зло“ страната все по-често демонстрира остри проблеми. Кой носи отговорност за това?

Според Димитър Аврамов основният проблем на българската политическа система е липсата на  сериозна, голяма  и стабилна политическа формация, която да следва реформистки дневен ред и чиито членски потенциал да отговаря на заявките на обществото. В замяна съществуват редица малки квазинационалистически групировки, които радикализират формирания в комунистическия период светоглед и възгледите за комунистическото общество, според които на етническите различия и  на отделния човек се гледаше с подозрение. „Нашето общество все още не се е научило да толерира различията, враждебността е норма на поведение, но не допускам, че в България може да се появи опасен прецедент в нормалното съжителство на хора от разични етноси. Просто тези, които нарушават нормите на доброто поведение, са твърде гръмогласни и невъзпитани и когато проблемът бъде усилен от медиите, той изглежда много голям. А всъщност е много по-малък – 90 на сто от българите са напълно толерантни по отношение на другите етноси и имат разбирането, че в отношенията им с тях  не трябва да има напрежение. Съществуват, естествено, едни 5-10 процента, които са склонни да налагат крайните си виждания чрез по-вандалски прояви“, констатира политологът.

Оцеляване в бедността

Антонина Желязкова е убедена, че в дъното на проблема се крие липсата на перспектива, на визия, на национални планове за следващите 20 години. Тя припомня началото на 90-те когато въпреки че в страната цареше хаос, бъркотия, икономическа криза, инфлация, заплати от по 3-5 долара,  гражданите на страната бяха заедно. „Идваха външни наблюдатели очаквайки, че ще се сбием етнически, но това не се случи. В смесените региони хората правеха кооперации – християни, мюсюлмани, българи, турци, роми – за да могат да оцеляват в бедността. Сега всички те са се отчуждили невъобразимо, затворили са се,  капсулирали са се, не си вярват, не се харесват. Не че и преди сме се обичали чак толкова и сме живяли в някаква романтика, но все пак спазвахме някакви правила! В началото на 90-те просто вярвахме, че ще бъде тежко, но ще преживеем, ще успеем да постигнем някакви мечтани неща. Това, което мечтаехме, не се случи и днес дори не знаем какво искаме да се случи!“, с горчивина признава Антонина Желязкова.

Следизборният рестарт

Ще се повишава ли междуетническата „температура“ до евроизборите през май? Димитър Аврамов очаква да бъдем заляти от фалшив патриотизъм, тъй като много партии се обявяват за националистически и се конкурират на линията на популизма. „Основните проблеми, които се дефинират от проучванията са доходи, икономика и заетост. Всичко останало е периферия и ще си остане такава. Просто, когато има нерешени проблеми винаги се появяват  много пророци, които се опитват да покажат грешния път и това ще продължи до изборите“, е убеден политологът. Антонина Желязкова също очаква повишаване на междуетническата и междурелигиозна температура до евровота през май, но тя вярва в умереността  на българите, която не им позволява да се превръщат в антисемити, в крайни ксенофоби и расисти. „И когато отминат изборите, както казват нашите респонденти от смесените райони, всичко отново ще си дойде на мястото“, е убедена социалната антроположка.

12.02.14 Въпросът за престъпленията на комунистическия режим в България получи ново развитие след като партия ГЕРБ се ангажира да внесе в парламента законодателни промени в Наказателния кодекс, подготвени от бившия депутат и дългогодишен представител в ПАСЕ Лъчезар Тошев. Става въпрос за давността на престъпленията на комунизма чрез допълнения в главата „Престъпления срещу човечеството”, за които не се прилага давност. „Законопроектът е особено актуален, след като в края на 2010 г. Държавен вестник обнародва две конвенции на ООН – едната е за неприлагане на давност за престъпления срещу човечеството, другата е за геноцид, която също третира въпроса за давността”, поясни в медиите Лъчезар Тошев и припомни, че законопроектът не е успял да мине през миналия парламентарен мандат, въпреки че е бил внасян няколко пъти. Преди броени дни движение „22 септември“, което е за сътрудничество с бившиге управляващи от ГЕРБ, направи също подобно предложение.

Всички в „кюпа“ на вината?

Какви  рискове за разделеното българско общество крие подобен ход?  Проф. Искра Баева от СУ“Св.Климент Охридски“ отговори на ДВ също с въпрос –  дали не е време да се декриминализират престъпленията срещу българските граждани извършени и до 1944 година? „Смятам, че всякакви престъпления спрямо човечеството следва да могат да бъдат разследвани независимо от давността, но за целта по въпроса трябва да се подходи цялостно“, е мнението на историчката. Според нея всяко определение само от едната посока – от  комунисти, неонацисти, профашисти или фашисти, например, внася твърде много политически елементи в НК, който би трябвало да бъде общовалиден юридически, а не политически документ.

„Въпросът има не само исторически или юридически измерения, а по-скоро допира и до социалната психология, пропагандата и до изключително добре охранявана идеологическа линия, която мотивира действията на съвременните прекръстени комунисти в социалисти“, контрира проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България. Според нея през последните 25 години се е очертавала ясно определена линия на тяхното поведение спрямо собственото им минало и  погледнато в общия мащаб на това какво сегашното българско общество знае за комунизма, те са успяли да си свършат работата –  не са позволили истинското знание за тоталитарния режим в България да стане достояние на цялото общество. Попречено е чрез всички възможни методи – медийни запушвания, липса на истински дебат, монопол върху част от преподаването в най-големите български университети, замазване на остротата на проблемите. „Ако младите поколения имаха не само достъп до това знание, ако то беше част от стратегията на прехода, тогава съм сигурна, че обществото щеше да реагира по съвсем различен начин на сегашното си състояние“, е категорична проф. Келбечева.

Деполитизираният НК

На 5 май 2000 г. със Закон комунистическият режим в България беше обявен за престъпен, а  през 2004 г. със своя  декларация Народното събрание осъди и заклейми престъпленията на комунизма. „Да, това са нагласи в обществото, които имат право, все пак са и  решения на парламента“, е съгласна проф. Баева. В същото време тя смята, че  там, където се навлиза в изследването на тези периоди / историята на България през 20-ти век е изпълнена с подобни периоди!/ историческата оценка би трябвало да бъде освободена от предубеждения и предварителни политически заявления. „Наказателният кодекс е елемент от законодателството и от съдебната система, а тя, според мен, не би трябвало да съдържа политически пристрастия“, посочва преподавателката по нова история в СУ.

Противоположно становище застъпва историчката от АУБ проф.Келбечева. Според нея едно е да се разследва организирано въоръжено движение в страната, което се стреми  да свали един все пак легитимен режим преди 9 септември 1944-та,  друго е  по същия начин да бъдат преследвани „горяните“ от един по принцип нелегитимен комунистически режим в България. „Нелегитимен също е Народният съд спрямо действащата тогава Търновска конституция, абсолютно нелегитимни са комунистическите концлагери, съдебният фарс, който беше организиран с невъзможността да бъдат осъдени Мирчо Спасов и другите оживяли убийци от комунистическите лагери на смъртта. Същото се отнася до гнусното убийство на Надя Дункин, минало като „битов инцидент“ точно две седмици преди тя да свидетелства по делото за женските концлагери. Така наблюдаваме натрупване на юридически престъпления, които не само не са изчистени, но и се трупат с поредния спор дали убийствата веднага след 9 септември 1944 г. не били „оправдано възмездие срещу фашистите в България“.  Налице са тежки юридически нонсенси, които следва да бъдат премахнати и смятам, че това трябваше да се направи от самото начало на промените с отварянето на архивите и лустрация“, е категорична проф. Келбечева.

Обективен ли е историческият обектив?

Съществува ли обективен прочит на историята за периода на комунистическия режим и защо редица изследователи и политици твърдят, че това минало с редица свои проявления днес е все още част от българското настояще?  Проф.Искра Баева  е убедена, че цялото минало на България е част от българското настояще. Според нея в това се съдържа социалната функция на историята –  да се огледаме в миналото за да си отговорим на въпроси, които ни интересуват днес. „Абсолютна обективност в историята не е възможна, тъй като историята е субективна дейност, тя се повтаря от хора, пише се от хора и така е сило субективна. Обективизмът се постига, когато има най-различни изследвания от различни гледни точки и когато те бъдат съпоставени едно с друго. „Няма и не може да има абсолютно обективна преценка, която някой да декретира като „истинската обективна история“. Смятам, че това сме го имали в миналото и вредните му последици са видими и днес“, казва проф. Искра Баева

Проф.Евелина Келбечева вижда друга теория  в твърдението,  че някои режими се проявяват не по-малко силно и след падането си. „Да, защото всъщност наследниците на комунистическата олигархия сега продължават ни  управляват по модел, зададен още от някогашния Съветски съюз. Страните, които решиха законово въпроса с миналото си са много по-добре като социално-психологически феномен и са по-проспериращи интелектуално и социално отколкото тези, които непрекъснато изкривяват, мамят, фалшифицират, подменят и се страхуват от собственото си минало“, смята историчката от АУБ. „След Пражката декларация от 2008-ма, с която европейските държави обявиха тоталитарните режими за престъпни, след двата документа на българското НС, защо е нужно да търсим отново някакво легитимиране на искането за осъждане на престъпленията на комунизма? След като  за нацистките престъпници няма давност и все още наказват оживялите от тях,  смятам че  и в България е настъпил последния момент, в който престъпниците от комунистическия режим, които са знаели какво вършат и са го правили и след годините на сталинизма, трябва да понесат своето наказание. Макар и в последния момент, това все още е възможно!“ е категорична проф.Евелина Келбечева от АУБ.