21.02.2014 За два месеца от началото на годината Брюксел беше обсипан с жалби от политици и институции в България. В последния ден на декември лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов информира с писма всички европейски институции за поредния скандал с подслушванията в България и се оплака пред тях, че казусът с незаконно следените негови и на заместникът му Цветан Цветанов разговори бил политически скандал „не само на национално, но и на международно ниво“. Тези дни заместник-председателката на ЕК и еврокомисарка по правосъдието Вивиан Рединг отговори на питането на 15 евродепутати от всички фракции, свързано с подписаните „записи на заповеди“ от кандидат-депутати на партия „Атака“ през 2009 година. Г-жа Рединг съвсем ясно подчертава, че случаят трябва да бъде цялостно разследван от компетентните национални власти, тъй като ЕК няма правомощията да налага на която и да е страна-членка подобно разследване. Въпреки точният й отговор, конкурентна на „Атака“ националистическа формация публично обяви, че еврокомисарката била „призовала“ за намеса на българските компетентни органи и за „пресичане“ на подобна финнсова зависимост.
Банковите медии?
През тази седмица базираното в Брюксел електронно издание „Юроактив“ съобщи за писмото на Председателя на надзорния съвет и мажоратарен собственик на КТБ Цветан Василев до ЕК и ЕП. В писмото се изразява недоволството на г-н Василев от това, че е разпознат поименно в коментар на журналиста Светослав Терзиев от в.“Сега“ като визиран заедно с Делян Пеевски и Ирена Кръстева в първия Антикорупционен доклад на ЕС, където пише, че “собствеността на медиите е все по-концентрирана в ръцете на едни и същи лица, което компрометира независимостта на издателствата”. „Юроактив“ цитира думите на Микеле Черконе, говорител на комисарката по вътрешните работи Малстрьом, който потвърждава, че “Разделът за България в Антикорупционния доклад на ЕС не посочва лица поименно”, както и коментара на служител в ЕК, пожелал да остане анонимен, че журналистите са „свободни да коментират докладите на комисията както пожелаят“. „Това само по себе си е абсурдно. Търговска банка да търси сметка за журналистическа етика и то пред европейски институции означава, че тази банка се намесва в медийната сфера. Не съм убеден, че банкерите са най-големите специалисти по медийните въпроси.“, коментира пред ДВ журналистът Светослав Терзиев. По думите му опитът на КТБ да упражнява натиск върху независим вестник е показателен, че банката е някакъв участник в медийния пазар, макар тя официално да отрича това. „Всъщност неофициално се знае, а има много публикации и изявления на нейния председател на Надзорния съвет Цветан Василев, че той управлява медии. Връзката му с медийния монопол на Ирена Кръстева и Делян Пеевски в България е установена в редица журналистически разследвания. Така опитът на КТБ да установи контрол и върху медии, които не принадлежат към въпросния монопол, създава впечатление за изграждане на някаква тоталитарна схема, която се стреми да покрие всичко“, коментира журналистът.
„Моля, другарко, кажете им!“
От писмото на КТБ до ЕК е силно „впечатлена“ и Юлиана Николова от Центъра за модернизация на политиката и бивша съветничка по усвояването на средства от ЕС в кабинета на ГЕРБ. „ Как така доклад на комисията, който е приет от Съвета на министрите, и е коментиран от българските институции, би могъл да бъде тълкуван като „уронване на престиж“ и на „доброто име“? – пита риторично пред ДВ Юлиана Николова. „Моля ви се, всъщност ни казва комисията /и това е най-обидното за нас като българи!/, дръжте се сериозно – журналистът е отграничил информацията от личния си коментар, а ЕК няма навика да гълчи журналистите за техните мнения и интерпретации, защото това е тяхно професионално право. Като българка за мен подобно поведение на институции в България ми е общо взето обидно“, признава експертката по европейски въпроси. Според нея поредицата от писма до Брюксел от една страна е доказателство, че дори политиците, които са задължени да изграждат институциите в държавата, вече не вярват в тях. От друга страна жалването в ЕК е израз на манталитета „Не съм пораснал“ и звучи точно като някогашното ученическо „Моля, другарко, кажете им!“, казва Юлиана Николова и обобщава: „Опасявам се, че все още не сме превъзмогнали фазата на предприсъединителния период в ЕС. Все чакаме някой да ни е ментор и вярваме повече на външната оценка и на външния експерт!“
Европейските съединени щати
От своя страна Светослав Терзиев смята, че Брюксел не би могъл да поеме функцията на „Велик инквизитор“ в ЕС, защото няма как да изземе правомощията на отделните държави. „Дори да погледнем на някаква федерация, подобие на перспективата Европейски съединени щати, за която тези дни говори комисарката Рединг, в САЩ отделните щати имат свои работещи законодателни и изпълнителни органи. Трудно можем да си представим такава огромна европейска институция, която да упревлява пробемите в толкова много страни-членки. Във всички случаи, обаче, ще има общи принципи, над които ще се бди, какъвто, например са правата на човека, както и ще има голямо разпределение между държавите, така че те сами да си решават проблемите“, коментари Светослав Терзиев.
В „кристалното кълбо“ се вижда…
Юлиана Николова искрено се надява след евроизборите през май да настъпи някаква промяна в посока на еманципиране на българските институции от ЕК и те да могат да се държат достойно. „За съжаление вероятността това да се случи е малка. Ще се сменят персоните, но манталитета, самочувствието на държавата и съзнанието, че спазваме нашите правила и искаме те да съответстват с правилата в ЕС – те едва ли ще се променят толкова бързо“, казва Николова. Светослав Терзиев определя момента на промяната след май като възлов. „Първо ще се смени ЕК, но второ ние сме в етап на подготовка на ново споразумение с ЕС до 2020 г, всъщност първото за нас от този тип, което ще замести досегашните рамкови договори за периодите от 7 години, в които се планира бюджета. Споразумението предстои да бъде представено през март-април на ЕК като завършен проект на България. Затова правителствата могат да се сменят, но администрациите трябва да останат, това важи и за ЕК. Хубаво е, че българската администрация показа устойчивост и успя да подготви въпросния документ, който е годен за преговори с комисията. Едва след като тези преговори приключат ще се знаят сумите, които България ще получи“, обобщава оптимистично Светослав Терзиев от в.“Сега“