buy Star Trek V: The Final Frontier 23.04.2008

Според резултатите от огласено наскоро изследване по програма за превенция на употребата на упойващи вещества в 9 европейски града, софийските ученици са на първо място по напиване, на второ място по всекидневно пушене и опитване на канабис или друг нелегален опиат.

В рубриката Евроатлантически седмичник на радио Дойче веле Георги Папакочев се спира върху проблема:

ГП: В края на миналата седмица завеждащият лекар на Клиниката по детска токсикология в София направи следното изявление: „Все повече деца пият алкохол, както редовно, така и инцидентно. Тенденцията се забелязва от последните години, като децата пият много и през ваканциите. Учениците на практика консумират всякакъв алкохол”.
Изявлението беше направено по повод поредната група от трима непълнолетни пациенти, докарани в несвяст в Института за бърза медицинска помощ „Пирогов”, които погълнали неизвестно количество алкохол в кафене, намиращо се непосредствено до тяхното училище. Това се е случило в обедните часове на учебен делничен ден.
Фактът, че в България пиянството се е превърнало в любимо „занимание” и „основателен” повод за национална гордост е известно отдавна. Преминало през консумацията на откровено токсични, произведени в домашни условия, видове фалшив алкохол, изстрадало мъките на прехода с евтини наливни концентрати, източвани от пластмасови бидони, закалено в битките около фалшивите бандероли и продължило

„славните традиции” на битовия алкохолизъм,

масовото пиянство отдавна е обхванало и децата. Дори непълнолетните.
Според анкетирани 16, 17 и 18 годишни софиянчета, през последния месец те са се напивали поне веднаж. Здраво при това. Най-популярна е бирата, след нея – виното и на трето място са концентратите.
Причините?
Те са разнообразни. Да се направят на възрастни, да се откроят през междучасията и училищните екскурзии, да впечатлят своята симпатия или просто да усетят „тръпката” на безпаметството, особено ако то бъде комбинирано с твърд алкохол, енергийна напитка и цигара с марихуана. Лекарите вече не се учудват на 12-годишни ученици или ученички, погълнали по половин бутилка водка. Водят им и 3-4 годишни деца, които „опитвали” от чашите на родителите си.

Уязвимата детска психика „търси алкохола”

и по други причини. Рекламите на спиртни напитки се леят като водопад от електронните медии. Най-секси билбордовете по улиците и снимки в списанията са свързани с чашката и нейното градусово съдържание. Изобилието на видове и марки евтино пиене надхвърля многократно асортимента на безалкохолните напитки или сокове. Липсата на контрол и авторитет на учители и институции на практика толерира консумацията, „светъл пример” за която обикновено дават родителите в къщи.
Така освен демографски намаляващо, зле подготвено в училище и неспортуващо, „ най-ценното бъдеще на нацията” расте впиянчено и дрогиращо се. Поради което само след броени години то ще се превърне в поредната бомба със закъснител за една нация, която се очертават като дом и школа за алкохолиците на Европа.
Което днес в нечии уши вероятно е повод за гордост. При това – национална. is soma a benzo

Blow Out dvdrip

РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ, СРЯДА, 19.03.2008. Sweet and Lowdown movie download

Днес в обща декларация с Хърватия и Унгария, България се престраши да признае независимостта на Косово. Очаква се в четвъртък правителство официално да потвърди този акт.
Върху перипетиите на кабинета в София се спира Георги Папакочев:

ГП: През последните години повечето управленски решения в България се вземат колебливо, без нужната подкрепа и непрозрачно. Типичен пример са тежките дипломатически терзания около официалното признаване от София на косовската независимост.
Точно месец, след като на 17 февруари Прищина обяви очакваното си откъсване от Сърбия, българското правителство се реши да декларира, заедно с Унгария и Хърватия, подкрепата си за новата балканска държава. Направи го толкова тромаво и неубедително, че остави впечатлението за някаква крива дипломатическа гримаса през силен зъбобол. Направи го и страхливо, в компанията на още две страни, едната членка на ЕС, а другата активна кандидатка за членство, обединени от общите им граници със Сърбия.
Няколко дни преди днешната декларация беше вече ясно, че управляващата

БСП се готви да преодолее колебанията си

между здравия европейски и евроатлантически разум и традиционната идеологическа солидарност с някогашния Белград. Дълбоко вкоренената конспиративност на сегашното управление, обаче, отново стана причина българите да научат за предстоящото решение отвън, в случая от хърватски вестник, а не от собствените си управници.
Впрочем, на прословутото заседание на ВС на БСП на 24 февруари беше вече проехтял завета на най-близкия български приятел на Слободан Милошевич, проф. Велко Вълканов, който обяви през 2006, че и в отвъдното „Милошевич ще продължи да бъде един от най-мощните фактори в живота на сръбския народ и сръбската държава”. На пленума бяха прозвучали също и трезви гласове/ за късмет-мнозинство!/, които призоваха управлението все пак да се съобразява с европейските си и евроатлантически ангажименти. Чути бяха и предложения за незабавното признаване на бившата сръбска провинция, които тогава тутакси бяха отхвърлени. В резултат се гласува неясен документ, с акцента, че Косово ще бъде признато в неопределен срок, след като даде ясни доказателства, че спазва декларираните при обявяването на независимостта ангажименти.

Дали под натиска на опозицията,

дали от интензивните сондажи с Брюксел и Вашинтон, дали в резултат на оценката на правителствения Съвет по сигурността или от абсурдната ситуация, в която управлението попадна след спирането на фондовете от ЕС, след тежките ЖП трагедии и ексцесии в домовете за деца без родители, както и на фона на най-новия разтърсващ скандал в МВР, правителството все пак се реши да премине своя Рубикон по признаването на Косово и да потисне традиционния си страх от евентуални ответни мерки на Белград. Мерки, които дори според експерти на управляващите, биха могли да се изразят единствено във временен „съседски пътнически тормоз”.
Засега, поне декларативно, жребият е хвърлен. Надеждата е, че ще последват и логичните практически действия.

20.06.2008

Любопитен елемент от посещението на премиера Сергей Станишев в САЩ стана битката му на вътрешнополитическия фронт.
Едва ли българските политици от “след – тоталитарна” България първи откриват своята „Америка” като място, откъдето могат да водят вътрешнополитическите си сражения. От друга страна исторически закодирания превратаджийски инстинкт на властовите играчи в страната безпогрешно им напомня, че лидерите са най-уязвими, когато се намират не само далеч от София, но и отвъд държавната граница.
Президентът Първанов атакува в печата своя „приятел-премиер” и партиен приемник в БСП Сергей Станишев непосредствено преди неговата дълго планирана визита в САЩ.

Ударът беше многопосочен

,

но главното му направление се оказа корупционното назначаване на премиерски съветници в различни управителни съвети. Нападението беше изненадващо, внимателно насочено и пресметнато така, че контраатаката да не може да се осъществи преди връщането на министър-председателя от САЩ през Брюксел. Просто в навечерието на кризисното си американо-европейско турне, Станишев и неговите съветници прецениха, че отговор на изпълнителната власт ще има, но той ще бъде даден седмица по-късно. „Ще преживеем и това интервю”, заявиха многозначително хората на премиера и го проводиха по живо, по здраво за Вашингтон.
Спорът, обаче, не спря дотам.

Той ескалира в патетична трансатлантическа битка

• New York City Serenade

.

В немислимо сутрешно интервю по гледан ТВ канал и без вратовръзка, държавният глава Първанов „направи денят” на българите прекрасен, като успокои Станишев преди срещата му с Буш, че няма да бута предсрочно неговия кабинет, но обеща сериозен публичен дебат по повдигнатите въпроси след връщането му от САЩ. Което си прозвуча като хвърлена ръкавица за съдбовен медиен дуел.
Естествено Станишев не издържа на предизвикателството и, ни в клин, ни в ръкав от Вашингтон обясни, че премиерските съветници в бордовете били неговите „очи” в икономиката и призна чистосърдечно, че дори и министър-председателите грешали понякога.
За всеки мислещ българин е ясно, че междуличностните „трансатлантически” битки между президентската и изпълнителната власт освен че са нелепи, нямат особено значение нито за външната, нито за вътрешната политика на страната. Те просто демонстрират гигантската пропаст, зейнала между „Дондуков 1” и „Дондуков 2” в навечерието на поредния критичен доклад на ЕК, в атмосферата на опасно забатачената европейска интеграция и на фона на наближаващите парламентарни избори.
Пропаст, видимо доста по-голяма от разстоянието между София и Вашингтон, и значително по-трудно преодолима за сегашното управление от пресичането на Атлантическия океан.

21.05.2008

Слуховете за проблеми с ликвидността на българската Първа инвестиционна банка /ПИБ/, разпространили се като лавина, създадоха нови проблеми за управляващите.
В рубриката Евроатлантически седмичник на радио Дойче веле върху тях се спира Георги Папакочев:

Механизмите на мълвата, особено в банковата сфера, са известни от векове и като правило те действуват ефикасно и най-често разрушително. Слуховете, обаче, имат особено висока поразяваща сила когато попаднат на „благодатна” почва сред обществото, сиреч когато са уцелили времето, начина и нагласата на техните субекти.
Едва ли е важно кой и защо сътвори скандала около една от небезизвестните български банки, скандал изправил на нокти управляващите, които като „матросовци” се хвърлиха да спасяват системата с голи гърди. Доста банални се оказаха и версиите, вариращи от подъл ход на конкуренцията и снижаване цената на банката преди продажба, до „опити за политическа атака срещу правителството”, каквито заподозря министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Неприятното в случая беше, че скандала припомни на българите

кошмарите от средата на 90-те,

когато серийните банкови фалити и хиперинфлацията изядоха само за дни техните кътани цял живот спестявания. Любопитното днес, обаче, е защо „проспериращото”, според управляващите, общество на иначе най-бедната и проблемна членка на ЕС България, което тези дни научи, че средната работна заплата в страната била достигнала „рекордните” 250 евро на месец, светкавично прие мълвата за истина и хукна да тегли парите си от въпросната банка?
Отговорът на този въпрос може да бъде и лесен, и труден.
Да, след здравето и живота си хората са най-чувствителни към собствените си пари. При това не става въпрос за онези 5 или 10 на сто много богати българи – те не държат авоарите си в български трезори. А за 85-те процента дребни вложители, които заделят я за образование на децата, я за болница, ако се наложи, или за дом. Никой от тях не се замисли, че днес огромна част от вложенията е гарантирана и загубите в най-лошия случай, ще са минимални.
По-трудният отговор е,

че днес българите не вярват нито дума на своите управляващи.

И са прави, след като при официална инфлация от 14 на сто и невиждано през последните години поскъпване практически на всичко, техния икономически министър говори, че обезценяването намалявало всеки месец и цените непрекъснато падали. Когато вместо обещаваното от коалицията „шоково увеличение на заплатите” през мандата, досега „шокови” се оказват само подготвяните ракетни цени на парно, горива и електроенергия, които ще рефлектират върху всичко останало.
Така е в европейската родина на „лъжливото овчарче”, където няма да е чудно, ако хората отново решат да вложат парите си в „Буркан” и „Дюшек” банк.
И едва ли ще сгрешат. Поне за себе си.

Return of the Roller Blade Seven move

Dazed and Confused