21.05.2008
Слуховете за проблеми с ликвидността на българската Първа инвестиционна банка /ПИБ/, разпространили се като лавина, създадоха нови проблеми за управляващите.
В рубриката Евроатлантически седмичник на радио Дойче веле върху тях се спира Георги Папакочев:
Механизмите на мълвата, особено в банковата сфера, са известни от векове и като правило те действуват ефикасно и най-често разрушително. Слуховете, обаче, имат особено висока поразяваща сила когато попаднат на „благодатна” почва сред обществото, сиреч когато са уцелили времето, начина и нагласата на техните субекти.
Едва ли е важно кой и защо сътвори скандала около една от небезизвестните български банки, скандал изправил на нокти управляващите, които като „матросовци” се хвърлиха да спасяват системата с голи гърди. Доста банални се оказаха и версиите, вариращи от подъл ход на конкуренцията и снижаване цената на банката преди продажба, до „опити за политическа атака срещу правителството”, каквито заподозря министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Неприятното в случая беше, че скандала припомни на българите
кошмарите от средата на 90-те,
когато серийните банкови фалити и хиперинфлацията изядоха само за дни техните кътани цял живот спестявания. Любопитното днес, обаче, е защо „проспериращото”, според управляващите, общество на иначе най-бедната и проблемна членка на ЕС България, което тези дни научи, че средната работна заплата в страната била достигнала „рекордните” 250 евро на месец, светкавично прие мълвата за истина и хукна да тегли парите си от въпросната банка?
Отговорът на този въпрос може да бъде и лесен, и труден.
Да, след здравето и живота си хората са най-чувствителни към собствените си пари. При това не става въпрос за онези 5 или 10 на сто много богати българи – те не държат авоарите си в български трезори. А за 85-те процента дребни вложители, които заделят я за образование на децата, я за болница, ако се наложи, или за дом. Никой от тях не се замисли, че днес огромна част от вложенията е гарантирана и загубите в най-лошия случай, ще са минимални.
По-трудният отговор е,
че днес българите не вярват нито дума на своите управляващи.
И са прави, след като при официална инфлация от 14 на сто и невиждано през последните години поскъпване практически на всичко, техния икономически министър говори, че обезценяването намалявало всеки месец и цените непрекъснато падали. Когато вместо обещаваното от коалицията „шоково увеличение на заплатите” през мандата, досега „шокови” се оказват само подготвяните ракетни цени на парно, горива и електроенергия, които ще рефлектират върху всичко останало.
Така е в европейската родина на „лъжливото овчарче”, където няма да е чудно, ако хората отново решат да вложат парите си в „Буркан” и „Дюшек” банк.
И едва ли ще сгрешат. Поне за себе си.