Вече са известни имената на 17-те/ а от есента може би на 18-те/ български депутати за ЕП.
Какво, обаче,  предстои на българските европейски избраници и на техните избиратели?
Едно от характерните български хора е копаницата. Хванати за пояс играчите правят ситни стъпки, като горната част на тялото, в това число и главата, практически не участват в танца.
Състават на новите танцьори в българската „еврокопаница” за Брюксел и Страсбург е твърде показателен. Само седем от 17-те избраници имат някакво понятие за дейността в ЕП. Някакво, защото според проучване на британската неправителствена организация „Отворена Европа” отпреди евровота, по-голямата част от тях получиха оценки, които ги поставят в дъното на класацията на 736-те евродепутати, независимо от непълния си мандат, като на последните три места в досегашната българска листа са танцьорите от „Атака”, двама от които ще повторят мандата си.
За 9-те  „новобранци” в състава на „еврокопаницата” от есента предстоят вълнуващи моменти. Като начинаещи, те неизбежно ще трябва да преминат през задължителния стаж на една от най-сложните европейски институции, преди да могат, макар и частично да се включат в нейната сложна работа. Колко време ще отнеме този процес на всеки от тях ще зависи основно от тяхната действителна мотивация дали да овладеят взискателното изкуство на европейската дипломация, изготвянето на директиви и други нормативни документи, или да се отдадат на неизбежните изкушения, които Западна Европа ще предложи

на високоплатените си и относително безгрижни вече представители

на своята огромна бюрокрация.
Във всички случаи докато уредят собствения и на семействата си бит в Брюксел или Страсбург, което включва подбор на подобаващо жилище, офиси, персонални помощници, докато се ориентират правилно в безкрайните привилегии, осигурявани от европейските данъкоплатци и най-вече докато се насочат правилно към най-добрите начини за прехвърляне на парите от многобройните

европарламентарни екстри към личната банкова сметка, ще минат много месеци, дори години. Next download

The Chronicles of Riddick film

• The Secret of NIMH dvdrip

А през това време българските евротанцьори ще трябва по задължение да прекарват по две седмици в Брюксел и една в Страсбург на пленарните сесии на парламента, където ще се налага да гласуват директиви и резолюции, да готвят речи и да се изказват за не повече от 60 секунди/ което за някои от новоизбраните „оратори” е практически невъзможно/.Те трябва да участвуват  и в няколко комисии  и групи за приятелство с екзотично далечни от Европа места, да посвещават време на парламентарната си група и не на последно място  – на семействата си. Така този неистов, европолезен труд, неизбежно ще изтика задължителните гастроли с шумното и буйно хоро пред местните избиратели на заден план, някъде за края на мандата, когато се зададат следващите избори…
Родната копаница, както е известно, винаги е съпроводена от разни възгласи и провиквания, а хороводецът подсеща танцьорите за изпълнението на дадена фигура с характерните команди: „Леви отзад”, „Ха отгоре”, „Задръж”, „Рипни”. Предстои тези команди да закънтят около фолксъстава не само в Брюксел и Страсбург, но и в София.
Съвсем скоро. Интересното е, че те ще забавляват и нас, избирателите.

Diary of a Sex Addict psp Prospero's Books dvdrip

Head of State movie download

Essex Boys

Behind Locked Doors ipod

Според огласения в навечерието на европейския вот доклад на международната неправителствена организация „Прозрачност без граници” за България, след съдебната система, първенството по корумпираност се води от политическите партии, парламента и публичната администрация.
На кои въпроси около кампанията за евровота отговарят тези констатации?
Освен ожесточена, „увертюрната” за парламентарния вот кампания на евроизборите,  се оказа и впечатляващо скъпа. Още през април кабинетът отпусна за целта 7 милиона евро, което е с 10 на сто повече от средствата за евровота през 2007 година. Известно е също, че на предишните избори за депутати в ЕП и общинари само БСП беше изразходвала в кампанията си близо 5 милиона евро, а опозиционните партии хвърлиха за надпреварата тогава два пъти повече средства от предходния парламентарен вот.
Очевидно изборните кампании стават все по-разточителни, а макар и в криза, цените на медийните, социологическите и ПР-услугите растат главоломно, като далеч надвишават регламентираните. Срамната търговия с купуване на гласове също е в пълен разцвет. Въпреки това в изборната мелница продължават да се изливат огромни средства с незнаен, за най-бедните избиратели в ЕС, произход и още с по-неясно предназначение.

Многобройни, скъпи и отблъскващо примитивни като послание билбордове

съпровождат пътуващите по пътищата в продължение на десетки километри, а пасажерите от градския транспорт отдавна получават нервни тикове от изскачащите на всяка спирка огромни изображения на зализаните самодоволни физиономии на постоянните кандидати за заплатата от 8 хиляди евро на месец в Страсбург,  или от стряскащата длан на един изцъклен фанатик, която сякаш се готви да ти зашлеви шамар. Жалки в своята глуповата наивност видеоклипове час по час обливат екрана на големите телевизии в неприлично скъпия праймтайм, а „авторитетни” социологически сондажи, където величината на отчетената електорална подкрепа за дадена партия е право пропорционална на броя на хонорарните нули пълнят страниците на печата и Интернет.

Възниква въпросът кой и как, всъщност, финансира всичко това?

Данъкоплатците, „черните” партийни каси или могъщите финансови спонсори, които с досада наблюдават предизборното боричкане?
Отговорът е даден от „Прозрачност без граници”, които отново/ за кой ли път!/ отчетоха, че корупционният комплекс „правосъдие, политически партии и публична администрация” е разял обществената тъкан на държавата до степен, в която тя се е превърнала в тежък проблем не само за собствените си граждани, но и за целия ЕС, че институциите, които следва да контролират почтеността на тези средства са хронично парализирани , че  сравнението на корумпирана България с държави като Монголия, Сенегал и Уганда е не само национален, а и европейски позор.
„И какво от това? Голяма работа!”, биха отвърнали онези от билбордовете. И със сигурност ще го кажат. Но след изборите.

На изборите за евродепутати през 2007 година в България най-пасивни се оказаха избирателите до 30-годишна възраст. Ще гласуват ли по-масово българските млади хора на 7 юни тази година?
В края на абитуриентските балове тези дни, на претрупана с хора автобусна спирка, станах свидетел на любопитна сцена. Висящи от накичени с балони очакващи  светофара автомобили, току-що завършили гимназия момчета и момичета правеха неистови опити да привлекат вниманието на унилите пътници на спирката. Те танцуваха, крещяха, провокираха с шеги  – но без успех. Никой не направи труда да им махне  с ръка, не се усмихна, не ги поздрави. А те очакваха мъничко елементарна подкрепа в този безумно радостен момент от своя живот. Накрая една от издокараните хубавици спря да танцува на прозореца на колата, погледна изпод вежди към спирката и…

ядосано показа на чакащите среден пръст.

В рамките на хаотичната и нервна предизборна кампания, кандидатите за Брюксел и Страсбург непрестанно призовават младите българи не само да гласуват на Евроизбори 2009, но и да направят своя информиран избор. Какво, обаче, научиха седмица преди вота тези така важни избиратели?
Те със сигурност са били шокиращо впечатлени от заплатата, която всеки от 17-те ударили „джакпота”, според агенция АФП, предстои да получава в Европейския парламент, както и от забележителния факт, че сумата ще бъде три пъти по-висока от месечното възнаграждение на българския държавен глава. Защото за хора, които при голям късмет в кризата ще започнат работа за не повече от 300 лева, над 16-те хиляди евродепутатски лева на месец звучат не толкова като научна фантастика, колкото като обида.
Младите избиратели се увериха също, че

техните управници нямат нищо общо с елементарното човешко съчувствие

The Adventures of Pluto Nash movie

Madea Goes to Jail dvdrip

дори в  скръбния ден по повод гибелта на 17-те изпомачкани от допотопния соц-автобус невинни хора. Защото, както успяха да се убедят, освен далавера, властта означава и несекващи гуляи, плащани на безобразниците в резултат на техните гласове.
„Информираният” избор на младите ще бъде направен  и след като отдавна им е станало ясно, че образовани или не ще получават еднакви мизерни доходи на българския трудов пазар, че шансът дечицата им да се „вредят” за детска градина или ясла е хазартно минимален, че 95 на сто от техните връстници до 30 години обмислят да напуснат завинаги България и че наистина „реалността в страната е потискаща със социалното неравенство, несигурност, беззаконие и анархия”, както сочат резултатите от съвсем скорошно проучване на Института по психология към БАН.
Което обяснява и констатацията на НЦИОМ, че макар европейци да се чувстват младите, ще гласуват отново основно възрастните българи. Както и подсказва защо, през следващите дни и седмици, е възможно някому да бъде показан ядосан среден  пръст.

No Man’s Land: The Rise of Reeker release American Dreamz movie download

The Deal trailer In the Mouth of Madness release

В навечерието на Новата година хората се опитват да гледат с оптимизъм в бъдещето, като си пожелават здраве и успехи.
С какви нагласи навлизат в 2010-та българите?
Отговорът на този въпрос, предлаган от проправителствените медии в България, е: „с оптимизъм и надежда в бъдещето и новото българско правителство”. Опозиционните медии не дават отговор, защото подобни медии в момента практически липсват. Онези, които се заявяват като независими, а всъщност до голяма степен са зависещи от политическата конюнктура, демонстрират малко по-широка палитра от новогодишни прогнози, но също гарнирани със „задължителната” доза сезонен оптимизъм.
Какви, обаче, са реалностите, които прозират не от другаде, а от думите на самите властимащи, както и от безпристрастната статистика от чужбина и страната?

Рентгенът на икономиката

Да, средногодишната безработица през 2010-та се очаква скочи на 11.5 на сто при сегашните 9.2 процента, което означава нови десетки хиляди българи на улицата без доходи и осигуровки. Прогнозата беше направена след Коледа от социалният министър Тотю Младенов, който подозира, че осигурителната тежест през следващата година ще бъде увеличена, ако работодателите предприемели масови уволнения.
От 80 милиарда евро задължения на фирмите към икономиката в началото на 2009-та, през следващата година дългът ще надхвърли 100 милиарда евро, като основен генератор на тази задлъжнялост е държавата със забавеното ДДС и неизплатените обществени поръчки. Високата цена на банковото кредитиране прави крайно неблагоприятна икономическата среда –  стойността на активите пада и в резултат на увеличения дълг на фирмите, те не могат да обезпечават с тези активи взетите вече кредити. Компаниите се връщат към докапиталистическата бартерна търговия, а дълговете ще се отразят сериозно върху цялостния брутен вътрешен продукт на страната, заявиха в средата на декември от БСК и подкрепиха прогнозите си с  непоклатими данни.
Над милион и половина българи в трудоспособна възраст са икономически неактивни, което подсказва, че те печелят от скритата икономика и не декларират над 6 милиарда евро допълнителни доходи за населението. Това е индикатор за опасното „посивяване” на трудовите отношения, което предвещава преобръщане на тенденциите в стопанството, предупредиха наскоро експерти от Центъра за изследване на демокрацията, а самият министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков беше принуден да признае, че в България „сивата икономика е голямото чудовище, което всички заобикалят”.

Да вярваш на Верчето от екрана?

Според огласените в края на декември данни от голямо Европейско социално изследване, 40 на сто от българите живеят в страх от повсеместната не организирана, а улична престъпност, която застрашава живота и здравето им. Почти половината граждани на „европейска” България не вярват на националната си полиция, а под 5 на сто от тях се доверяват на съдебната система. Анкетираните декларират пълното си недоволство от ниския жизнен стандарт, стресът, в който живеят като потенциални жертви на криминални посегателства, липсата на доверие, че собствената им държава е в състояние да ги защити. Поради това, заключават социолозите, „хората се затварят в тесни социални кръгове, отнасят се с недоверие извън хората в тях и не гледат с оптимизъм в бъдещето”.
Също през последният месец от 2009-та Евростат констатира, че най-ниска покупателна способност сред 27-те членки на ЕС имат България и Румъния, както и че българите са сред най-засегнатите от корупция в съюза.
Нормално в навечерието на Новата година се чуват и гласове на оптимисти. Премиерът Борисов и вицепремиерът и финансов министър Дянков обещават край на кризата до няколко месеца, другият вицепремиер и вътрешен министър Цветанов е убеден, че престъпността ще побегне пред акциите на МВР, а всички вкупом очакват наторената от деблокираните еврофондове българска държава да дръпне мощно напред под фанфарите на своите „независими” медии.
Дано всичко това се случи. Съвсем скоро, дори през настъпващата 2010-та! Както понякога се случват чудесата на Дядо Коледа под акомпанимента на  веселите звънчета.
Така че весело посрещане на Новата година! С непоколебим оптимизъм…

Седмица преди евровота на 7 юни България продължава да се лута в лабиринта на политическата бъркотия, капаните на тоталитарното си минало и засилващата се икономическа криза.
Почти се сбиха в поизпразнения поради предизборната кампания парламент двама изнервени народни избраници. Бивш „атакаджия”, сега независим депутат атакува и шляпна по главата царист след глуповата размяна на реплики, като така и двамата се увековечиха в хрониките на отиващият в историята 40-ти български парламент като комедианти. Ако приемем, обаче, че скандалджиите все пак изразяват някакви обществени настроения, лесно можем да усетим електричеството, което прехвърча между полюсите „общество – политически” елит в навечерието на европейската „увертюра” към парламентарния вот на 5 юли, както сам българският премиер Станишев определи изборите за ЕП.
Седмица преди вота на 7 юни единствено комисарката Меглена Кунева, която води евролистата на НДСВ, се опитва да говори публично по европейската тематика, но едва ли и 30-тината процента декларирали, че ще гласуват,

я чуват, а още по-малко – разбират.

Защото големият залог е не дали някакви 17 души ще правят „совалки” между Страсбург и София, а как досегашните управляващи да спечелят парламентарните избори на 5 юли с цената на всичко или да направят така, че т.нар. „опозиция” да не може да управлява. Освен бутафориите със столичния боклук, с прословутата регистрация на СДС, с инсталирането в ключови институции на „нашите хора”, с предоставянето на медии в ръцете на съмишленици вероятно се подготвя и класическия трик с непризнаване резултатите от парламентарния вот. Така политическата инфраструктура може да бъде блокирана за дълго време, а властовият „риболов” да се прави в мътните води на политическа криза.
Седмицата подсказа и една от основните причини за неработещата  и силно политизирана съдебна система в страната.  С

извадените на светло над 60 ченгета на ДС в прокуратурата и военното следствие,

въпросът вече не е защо, а докога тези фигури ще продължават да „запушват” най-критикуваната сфера от българското европейско битие – „Правосъдие и вътрешен ред” и кой продължава да се възползува от техният специфичен опит.
Дали поради изборната невроза, дали поради закърнелите през последните четири петилетки сетива за бедствие, но българинът или вече не е в състояние, или не иска да усети икономическата криза. Обясняват му най-отгоре, че в България криза няма, че икономиката и банките са под контрол, че правителството бди денонощно и т.н. и той вярва ли вярва.
Както вярваше на същите тези управляващи през април 1986-та, че в Чернобил всичко е спокойно и марулята за салата въобще не е радиоактивна.