17.10.2009
Почти 3 месеца след встъпването си в длъжност, кабинетът на ГЕРБ погледна отвъд границите на своята смазвана все повече от кризата и „опоскана” финансово от предишното управление държава. След като ужасен установи първите реалности от драматичното икономическо наследство на тристранната коалиция и си даде ясна сметка, че време за губене няма, екипът на премиера Борисов в спешен порядък актуализира международния си график с работни визити в чужбина и гостувания в София на ключови представители на европейски партньорки на страната. За мото на тази хиперактивност би могла да послужи анекдотичната телеграма на закъсалия студент: „Мили пари пратете приятели!”
Въпреки очакванията знаковото първо посещение на новия министър-председател да бъде в Германия, която на пето място в списъка на чуждестранните инвеститори в България, премиерът Борисов и неговата делегация в началото на седмицата се озоваха в Париж. След като френският министър председател пое ангажимента да сондира френските компании „дали не биха имали интерес да се включат в проекта за АЕЦ „Белене”, а темпераментният президент

Никола Саркози хладнокръвно преглътна „мъжкото” признание,

че България нито е имала, нито може да намери цял милиард евро за двете напълно ненужни на военния флот френски корвети,  той отново потупа по рамото поредния български премиер на стълбите на Елисейския дворец с окуражителното „Каквото искате, ще ви помагаме…”. Отново, защото миналата година същото потупване на същото място беше получил и вече бившия премиер Станишев с почти същите думи:”Няма да ви подведем”, по отношение договорената уж доставка на виртуалните корвети, които все са още само на чертеж.
Отново странно, но първият официален гост на новото българско правителство се оказа италианският премиер Берлускони. Само седмица след като Конституционният съд на Италия свали имунитета му, а самият той за кой ли път се оказа в центъра на поредните скандали, в София българският държавен глава го декорира с орден „Стара планина”, а

правителството му даде своята „честна пионерска дума”

за строежа на газопровода „Южен поток”, в който италианският гигант ЕНИ е ключов партньор на руския „Газпром”.
Следващият висок гост в София се очаква да бъде испанският премиер-социалист Хосе Луис Родригес Сапатеро, с когото неговия десен колега Борисов ще трябва да намери общ европейски език най-вече в областта на бизнеса, а преди Коледа страната ще бъде домакин и на председателя на ЕП Йержи Бузек.
Засега оперативните контакти на официална София с Берлин се изчерпват главно с телефонни разговори между канцленката Меркел и премиера Борисов. Впрочем, планираното от доста време посещение на българският министър-председател в Берлин най-вероятно ще зависи от съдбата на АЕЦ „Белене” и германското участие в проекта. Тази съдба, както е известно, е в ръцете на сегашния кабинет. Или казано по-откровено, в неговите не съвсем свободни ръце…

Есенният политически сезон раздвижи и съдебната власт в България. Между висшите магистрати в общественото пространство прехвърчаха остри спорове, обвинения и дори заплашителни предупреждения.
Какво породи тази необичайна активност?
Според българската  Конституция от 1990 година 25-те членове на главният административен орган на съдебната власт – Висшия съдебен съвет  – са представители на 11 парламентарно избрани юристи, 11 магистрати от съдебната власт, както и председателят на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и Главния прокурор. Заседанията на съвета се председателстват от министъра на правосъдието и тъкмо новата министърка на правосъдието Маргарита Попова на извънредно заседание на съвета на 11 септември след посещение й в Брюксел хвърли „камъка в блатото”. След като се аргументира с направените само два дни преди това препоръки на парламента ВСС да промени спорните правила за избор на магистрати и да оценява тяхната работа  обективно, председателствуваща съвета обяви, че вътрешните правила на съвета трябва да бъдат променени в контекста на настояването на ЕК за

радикална промяна в българската съдебна система.

Директното предупреждение на правосъдната министърка, че „кадровата политика на ВСС не среща доверие в Брюксел, поради което съветът може да бъде предсрочно разпуснат”, както и недвусмислената заплаха, че ще поиска „оставката на онези магистрати от ВСС, които отказват да воюват с организираната престъпност”  отключиха и съответните реакции. Неидентифицирани членове на съвета публикуваха обща декларация, в която заявиха, че критиките срещу кадровата политика идвали от „злонамерени хора” и представлявали „недопустим натиск”, като от своя страна попитаха риторично защо не бъдат назовани поименно кои са „приятелските кръгове, големите адвокатски кантори и черничките хора с ланци или роднини, които оказват натиск” на съдебните кадровици.
Част от отговора, всъщност се появи още през юни, когато стана ясно, че станалият известен като

„Красьо от Плевен”,

27 годишен „черничък човек с ланци” и управляващ луксозни автомобили, срещу скромната сума от 100 хиляди евро е предлагал да уреди с необходимите във ВСС гласове всеки кандидат за началник в дадена магистратура. Доказано е, че с Красьо „плевенски” са контактували доста подобни мераклии, а и сред висшите съдебни кадровици той не е бил непозната фигура.
Друга част от отговора се съдържа и в думите на председателя на Съюза на съдиите в България Сотир Сотиров, който разказа по електронна медия как на маса в заведенията около столичната Съдебна палата членове на ВСС са забелязване редовно да правят комбинации преди и дори след съответния избор на даден магистрат.
Най-флагрантен, обаче, е случая с вътрешноведомствения чалга-клуб, в стаята за почивка на магистрати от Софийския районен съд организиран от неговия заместник- председател. Импровизираната дискотека „Мале, мале…”, кръстена по заглавието на пошла фолк-песничка, посрещала блюстителите на закона с окачени на врата дамски „прашки”. По информации в медиите предложеното уволнение за „уронване на престижа на съдебната власт” на заместник-председателя на районния съд било отменено, тъй като мнозинството членове на ВСС не подкрепили мярката, тъй като „познавали колегата си лично”.
На този фон ще успее ли новата правосъдна министърка да се пребори с хронично порочната система на своите довчерашни колеги? Засега отговорът е неизвестен.
А може би той се все пак съдържа някъде в текста на чалга-песничката „Мале, мале, Красьо…”?

• Megaforce video
  Urmel voll in Fahrt full movie

  Touched ipod

  Pilgrim download

American Mullet video

Летният туристически сезон, от който хотелиерите и ресторантьорите в България очакват приходи от 1.5 млрд. евро, е към своя край.
Каква е реалната картина на туризма в годината на тежка икономическа рецесия?
За туризма в България е прието да се говори или добро, или нищо. И има защо. Със социалистически размах на фантазията местните „специалисти” очакват до 2020 година браншът да заеме над 11 на сто от БВП на страната, а в обслужващата го индустрия дотогава бъдат ангажирани почти половин милион българи. Преди две години държавният глава Първанов заяви в познатия отпреди 20 години стил пред конгреса на инвеститорите в туризма, че „само за последните десет години в туризма – в хотели, ресторанти, къщи, инфраструктура, са инвестирани повече средства, отколкото са приходите от международен туризъм за периода, възлизащи на почти 13 милиарда евро”!

Масови ръкопляскания и възгласи в края на този сезон, обаче, няма

и причината не е само рецесията в страната и глобалната икономическа криза, които, отново според очакванията, са редуцирали туристическия поток от чужбина с около 8 на сто това лято. Българите предпочели да летуват в съседните Гърция и Турция са около 15 на сто, като, според български бизнес-всекидневник, много от тях са разочаровани от „гледките на строежи, мръсните плажове и морска вода и въобще, от състоянието на морските курорти като цяло”.
А въпросното „състояние” наистина е патетично.
Данните говорят, че още в разгара на сезона редица семейни хотели по Южното Черноморие са започнали да разпускат персонала си и да затварят, а заетостта на легловата база там е около 20 на сто. Стреснати от непрекъснатите безобразия по морето, много българи, които са основния туристически контингент, предпочетоха да отдъхват на планина. Концесионерите на плажове са превърнали досега на хората с морето в тежък финансов и чисто човешки тормоз.

Защитеният уж  от Конституцията черноморски бряг отдавна е парцелиран в малки частни „феодални” владения,

преминаването през които е или скъпо платено, или невъзможно. Плажовете отдавна са пример на истинска сегрегация, при която огромната част натъпкани на третата линия туземни туристи гледат злобно неколцината баровци с дебели портфейли които се търкалят по дебело засенчените шезлонги, а дебеловратите гавази на концесионера са в състояние да пребият до кръв нарушителите. Цели плажове, какъвто е Малкия южен плаж до с.Лозенец, са трансформирани в истински частни заведения, в които можеш да влезеш само срещу вход и закупени услуги от минимум 50 евро на човек! И всичко това се върши нагло, цинично и оскърбително за елементарното човешко, камо ли туристическо и национално, достойнство! При това във време на икономическа рецесия, нарастваща безработица и традиционна бедност на населението!
„Ами, като нямат пари, да не ходят на море!”- биха репликирали собственици, инвеститори и концесионери. И ще бъдат прави, тъй като напук на оптимистичните перспективи за българския туризъм, на своето море те все повече няма да ходят. За късмет плажовете на южните съседки на България са по-красиви, по-евтини и по-чисти, а обслужването е с класи по-добро!
Така че наистина за българския туризъм може спокойно да се говори или добро, или нищо. Както за…

В световните и европейски класации, свързани с консумацията на алкохол, България по традиция фигурира на едно от челните места. Според американското списание „Форбс” годишно българите изпиват 60 милиона литра спиртни напитки, като количеството непрекъснато се увеличава.

Тези дни медиите съобщиха, че цената на  самоделните казанчета за дестилиране на ракия е подскочила значително с настъпването на богатия на суровина есенен сезон, а обичайна гледка тези дни в София са пенсионери с пластмасови кофи, които събират окапалите на земята плодове на случайно оцелелите в големия град овощни дръвчета.
Подготовката за голямото зимно пиене е вече в ход напук на кризата и на амбициозната „Национална програма за предотвратяване на злоупотребата с алкохол 2009-2013г.”, която предишния кабинет лансира през последната година от своя мандат. Според нея допустимата дневна консумация на 40-градусов концентрат е около 60 г за мъжете и 30 г за жените. Това е пределното количество, за което се смята, че носи минимален риск за здравето. Освен това в програмата е записано, че

поне два дни от седмицата не трябва да се пие въобще.

Не трябва, обаче… Donald's Double Trouble movie

Megaforce dvd

В началото на лятото в Търговище две 70 годишни бабички успяват така да се напият и изпокарат, че домакинята докопала брадвата и на бърза ръка „елиминирала” с удари в главата своята гостенка. Неотдавна селски поп в Дупнишко, където „жуленето” на твърд алкохол е на особена почит, в силно почерпено състояние не само отказал да опее покойник, но след като от кръчмата  препоръчал на опечалените близки да сложат починалия „в по-голям хладилник, за да не се вмирише”, сбил се с местния полицая и го халосал здраво по окото. Друг негов Божи събрат в Горнооряховско преди години вместо с камбани, беше възвестил началото на литургията с няколко „комитски” изстрела във въздуха със собствения си револвер, произведени, естествено, „на градус”.
Естествено повечето от близо 500-те хиляди българи, които според официални данни са с  „проблемно пиене”,

са хора в средна, младежка и дори вече детска възраст. Най-голяма е концентрацията на алкохолици в Бургас, София, Перник и Ловеч, а в страната са регистрирани над 16 хиляди болни с психични и поведенчески разстройства, резултат от злоупотребата с алкохол. Само в софийския изтрезвител годишно преминават по 700 „гости”, чийто наплив е най-голям около зимните Коледни и Новогодишни празници.
Най-обезпокоително е разпространението на алкохола сред подрастващите. Тези дни бяха огласени данни от изследване сред ученици в Добрич, които говорят, че всеки седми ученик от 8-ми до 11-клас се напива над десет пъти в годината, а според европейско проучване в началото на годината, половината от българските ученици на възраст 15-16 години се напиват поне веднаж месечно, като често „забавлението” има състезателен характер.
„Състезателен” е и броят на автомобилните катастрофи, причинени от пияни шофьори, като според данни на СЗО 5 на сто от жертвите по пътя са дело на алкохола.
Къде на майтап, къде насериозно, българина обича да повтаря на маса „дълбокоумната” мъдрост: „Жените до време, пиенето – за цял живот!”. Както и кратката новина: „В Германия се състоя бирен фестивал. Най-много бира е изпил жител на град Перник, който гледал фестивала по телевизията”.