През последните 20 години отношенията „власт-медии” в България са обект на особено внимание и критики, но в последно време те придобиват твърде обезпокоителни измерения.
Някои вероятно си мислят, че годишнината от падането на Берлинската стена и началото на демократичните промени през отминаващата седмица са  се превърнали в основно медийно събитие в България. Съвсем не. „Тумба-лумбата” на 9 и 10 ноември, изразила се основно в масирани радио-телевизионни и вестникарски анкети с обидно наивните въпроси „А вие къде се намирахте, когато свалиха Тодор Живков?” или „Кога живеехте по-добре – преди или след промяната?”, прогърмя и отмина в контекста на текущите политически разправии, кризата и медийната автореклама.
И на вездесъщите юбилеи, естествено, които поставят особено сериозно въпроса за

публично-интимните отношения между власт и медии.

В навечерието на 20-годишнината от началото на прехода данъкоплатците научиха, че държавният глава Първанов е връчил в тържествена обстановка на ръководството на БНТ своя почетен знак по случай 50-годишния юбилей на най-скъпо субсидираната с техни пари държавна медиа. Този трогателен акт на високо признание се е случил под нестихващите ръкопляскания на сгънатите в кръста шефове и шефки на най-влиятелните печатни и електронни издания, наричащи себе си „национални”, след което участниците побъбрили „приятелски” с домакина на чаша вино в президентството.
В края на август сегашната генерална директорка на държавната телевизия отпразнува своя рожден ден, на който, според публикации в печата, е била поздравена лично не само от галантния г-н президент, но и от бъдещия тогава сегашен премиер, дори  и от главния прокурор на републиката. В началото на септември, да припомним, ръководството на БНТ с трепет очакваше лично Първанов да „уважи” деня на отворените врати на прословутата медиа…
Българският президент, както и останалите висши представители на държавната власт, не се притесняват от подобни

греховни контакти с медиите.

Обичайна практика е медийни шефове и доверени журналисти да „придружават” безплатно в президентския или премиерски самолет държавниците по време на техни воаяжи в далечни екзотични страни, обявявани, странно защо, като „официални посещения”. Неслучайно ексклузивните и много лични изповеди на „бащиците”, както  и днес иронично наричат първите ръководители на „държавата и народа”, се правят пред едни и същи журналисти от проверени/ разбирай „контролирани”/ медии , а излизащите в публичното пространство въпроси и отговори обикновено са обект на верноподанническо и тягостно съгласуване между редакции и съответните пресцентрове.

Медии за всичко и с всеки Sirène rouge, La full movie Love Lies Bleeding movie

Всичко това от години фокусира вниманието на външни и малцината вътрешни наблюдатели.  През юни тази година станалата известна с участието си в предизборната кампания на американския президент Обама агенция „Бъздеш”/ Buzzdash/ направи проучване в Интернет, в което 97 на сто от анкетираните са потвърдили, че българските медии са корумпирани. Преди това, в годишния си доклад за 2008-ма, организацията „Репортери без граници” постави европейска България на 59-то място в класацията за свобода на печата, след държави като Того и Мавритания.  През миналата седмица стана ясно, че само за три години предишният режим е изсипал близо 4 милиона лева по линия на т.нар. Комуникационна стратегия в ръцете на същите тези готови на „всичко и с всеки медии” за „мероприятия със съмнителен ефект”, както отчетоха експерти.
От интимните връзки между медии и власт обикновено се пръква тоталитаризъм. Двайсет години след промяната от общия им креват в България отново кънтят чувствени въздишки. Какво може да бъде заченато в медийния будоар засега не е ясно, но във всички случаи то няма да е комплимент на демокрацията.
А най-малко за българската такава.

The Avengers move

Идеята за отстраняване на Георги Първанов от президентския пост започна отново да набира сила след публичната размяната на остри реплики между него и премиерът Бойко Борисов.
Доколко очакван беше поредният сблъсък между ръководителите на изпълнителната и президентската власт в България и какви биха могли да бъда резултатите от него?
Третото правителство под президентството на Георги Първанов може да се окаже камъкът, който да преобърне политическата каруца на държавния глава и да сложи безславен край на неговата противоречива кариера. Намеренията на т.нар. „проправителствено мнозинство” в лицето на ДСБ и „Атака” да поискат стартиране на процедурата, известна с американския термин „импийчмънт” и означаваща законно отстраняване на президента от заемания пост, съвпадат до голяма степен и с намеренията на управляващата партия ГЕРБ за разчистване на сметките с  всички преки и косвени участници в „големия социалистически грабеж” през последните години. Така единомислието на управляващите вдясно, политическата прострация, в която се намира левицата и високата/ все още!/ обществена подкрепа за премиера Борисов и неговата партия, са в състояние да предизвикат три уникални „прецедента” в съвременното българско политическо битие –да отстранят предсрочно действащ държавен глава от неговия пост и да вкарат бивш премиер и негова министърка зад решетките.

Идеята за импийчмънт на президента Първанов не е никак нова.

Още през лятото на 2007-ма по инициатива на депутата от десницата Нено Димов и със съдействието на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская” са изготвени мотиви за отстраняването на президента, свързани с безспорно доказаната му принадлежност към структурите на комунистическата Държавна сигурност. Съвсем логично 72-мата опозиционни депутати в 40-то НС тогава не получават необходимата подкрепа и идеята замира до лятото на 2008-ма, когато в разтърсващият доклад на ОЛАФ за източените 32 милиона европейски пари по програмата САПАРД, се появява констатацията, че престъпната мрежа от над 50 български, европейски и офшорни компании, управлявана и финансирана от недосегаемия все още тандем „Николов-Стойков”, е имала близки връзки с тогавашното българско правителство. „За единия от двамата се твърди, че е финансирал предизборната кампания на настоящия български президент”, отбелязват експертите от европейската служба за борба с финансовите измами, а тогавашната дясна опозиция отново предприема стъпки, естествено неуспешни, за стартиране на процедурата за отстраняването на Първанов.

Има и трети опит

–  през февруари тази година гражданската организация „Справедливост” апелира към депутатите за предсрочно прекратяване пълномощията на президента заради негови противоконституционни антиевропейски изказвания и най-вече заради унизителната му молба към руския патриарх Кирил да се намеси във вътрешните работи на Българската православна църква.
Сега, когато парламентарното мнозинство е съвършено различно, в арсенала срещу Първанов е включен и вледенения „лански сняг” под формата на съмнения за нерегламентирани връзки на ръководството на БСП с режима на Саддам Хюсеин по корупционната програма „Петрол срещу пари”, мистериозно изчезналите 30 страници от досието „Гоце”, странните назначения на охранители на мафията в Националната служба за охрана, като много от тези действия са  свързани логично с липсващите 11 секретни доклада от правителството на Станишев.

Ледените топки на „ланския сняг”

Още през септември премиерът Бойко Борисов декларира публично, че отношенията му с президента Първанов са лоши. Днес лидерът на ГЕРБ открито обвинява държавния глава, че се меси пряко в работата на съдебната власт, а негови съпартийци вече говорят за нарушения на Конституцията и липса на отчетност на президента пред НС. През следващите дни ще разберем дали ГЕРБ и проправителственото мнозинство ще отбележат политически „хеттрик” с три гола във вратата на Първанов, Станишев и бившата социална министърка Масларова.
Ако успеят, публиката със сигурност ще им ръкопляска. Както на всички футболни мачове с участието на премиера Борисов.

The Evil of Frankenstein release

• Around the World in 80 Days Madagascar: Escape 2 Africa dvd

Поисканото от главния прокурор на България снемане на депутатския имунитет на бивш министър-председател по повод съдебни разследвания срещу него, е едно от основните събития не само на отминаващата седмица, но и в политическата практика на държавата през последните 20 години.
Високата обществена подкрепа от 40 процента на избрания след вота през юли кабинет на ГЕРБ, само за три месеца достигна рекордните близо 80 на сто не толкова благодарение на някакви реални действия, колкото на безпощадните разкрития за безобразията на управлението на тристранната коалиция. Дори и първоначалните резултати от течащата ревизия на държавата от август насам показват, че опашката пред прокуратурата би следвало вече да е доста дълга и без много бавене в съда, довчерашните управници да са поели пътя към т.нар.”места за изтърпяване на наказание”.
Засега, обаче, това не се случва и може би тъкмо поради тази причина новата власт реши да атакува предшествениците си първо в лицето на техния премиер. Възползувайки  се от срамния ченгесарски скандал в най-обгрижваната и престижна тайна служба на държавата – ДАНС, управляващите „забодоха” Сергей Станишев с досъдебно производство за разкриване на държавна тайна по непредпазливост по два члена на Наказателния кодекс . Ако обвинението докаже аргументите си пред съда, току-виж сегашният лидер на БСП влязъл не само зад решетките за няколко години, но би заел подобаващо място и в посткомунистическата история на държавата.

На криминалния пиедестал

Възниква въпросът – след като става ясна гигантската разсипия на държавни средства, особено през последната година от управлението на предишния кабинет, когато в публичното пространство изплуват като блатни мехури все повече доказателства за връзките на организираната престъпност с властта,  след като се виждат резултатите от т.нар.”заменки” на имоти и гори и през последните години за България се говори като освен за най-бедната, и за „най корумпираната” европейска държава, защо бившият соц-премиер трябва да бъде съден за сравнително дребно и неочаквано провинение?
Ал Капоне „Made in Bulgaria”?

Мнозина биха потърсили отговора на този въпрос през далечната 1931 година на миналия век, когато американски съдия осъжда на 11 години затвор и глоба от 200 хиляди долара за укриване на данъци Алфонсо Капоне, един от най-свирепите гангстери-убийци на чикагската мафия. Този романтично звучащ днес „прецедент” на американското правосъдие, обаче, едва ли ще е твърде подходящ за „Станишевия” случай. Най-малкото защото по негласна договореност, скрепена с неубедително законодателство, властта в България през последните десетилетия преминава от едни ръце в други без търсене на отговорност от предишните. Пример –в началото на 90-те години т.нар.”демократи” се опитаха да осъдят комунистическия сатрап Тодор Живков за раздадени незаконно апартаменти, а не заради подготвената държавна измяна по превръщането на страната в поредна република на СССР. Не успяха да го сторят, в резултат на което „другаря Живков” изкара старините си с почести у дома.
Сега „силните” мъже от ГЕРБ отново хващат бика за рогата и всички около тях внимателно ще наблюдават изхода от поредната съдебна корида. Нейният резултат ще покаже дали за две десетилетия преход, България е помръднала леко напред или си остава вечният „тъмен балкански субект” за Европа.
А публиката в страната, въпреки кризата и грипната епидемия, вече вика „Оле!”…

Ден след условните 100 дни от управлението на ГЕРБ, коментарите за политическата конфигурация около кабинета на Бойко Борисов не секват. Като основен се очертава въпросът на кого ще се опре новата власт през следващите зимни, кризисни и тежки месеци?
Първите сто дни от управлението на мъчително съставения през лятото на 2005 година кабинет на тристранната коалиция, начело със Сергей Станишев, бяха отчетени на 22 ноември. Четири години по-късно през същия месец се отчете и кабинетът на ГЕРБ, чийто премиер постави в министерските бележници окуражителното „Мн. добър”. Бегло припомняне на думите на Станишев отпреди четири години пред представители, забележете, само на националните медии, удивително напомнят по стил и приповдигнатост на казаното от Борисов тези дни, макар различията в подходите на двамата в началния етап на мандатите им да са очевидни. Разликата, обаче, едва ли е само във въпросните подходи. В края на 2005-та Станишев говори от името на водената от неговата социалистическа партия коалиция с ДПС и НДСВ, а към края на 2009-та Борисов говори единствено от името на своите „Граждани за европейско развитие на България”, които, обаче, със своите 116 депутати нямат пълно мнозинство в парламента и се налага да търсят подкрепата, при това доброволна, на други политически формации от т.нар.”дясно проправителствено мнозинство”

Приятели или опоненти?

Партиите от въпросното „про-мнозинство” , под една или друга форма, изразиха подкрепа за действията на кабинета през първите три месеца от мандата. С удивително раболепие, зад което, обаче, прозират доста прагматични цели, „Атака” потвърди безусловната си лоялност към управлението и го окачестви, вероятно за първи път в своята политическа практика с термина „успешно”. Подобно поведение, което е далеч от познатия стил на крайните националисти, подсказва силното им желание да се легитимират покрай ГЕРБ в очите на Европа като нормална политическа партия, цел трудно постижима след годините на крясъци по площадите, факелни шествия с вдигнати ръце и радикалните, в повечето случаи смешно-наивни, лозунги.
Будещи съмнение са и натрапчивите ласкателства към кабинета от страна на т.нар.”Синя коалиция”. Някак си множко идва за паметливата политически публика,  фигури, които само допреди година си разменяха в общественото пространство „комплименти” от типа на „ченге”, „пожарникар” и съответно „Гаргамел” и „смърфове”, днес да си правят комплименти съответно за „много бързи и най-често верни реакции” по повод управлението и съответно разбиране за „деликатната ситуация” в която се намират лидери и партии от десницата. Ако българинът не забравя бързо лошото, то българския политик си е направо злопаметен, от което едва ли може да произлезе нещо окуражаващо и перспективно за т.нар. „проправителственото мнозинство”.

Злопаметните политици

Подобно  е и поведението на РЗС, които засега потискат критиките си към управлението с мъчително за тях стиснати устни, но, подобно на говорещите с корем, издават боботещи звуци на недоволство и желание за власт, които само трайно лишените от политически слух не успяват да чуят.
Факт е, че през стоте дни на своето управление ГЕРБ и техният лидер се радват на немислимите 77 на сто обществено одобрение – инерцията от вота на 5 юли достигна своя апогей. Въпросът, обаче, е докога и с цената на какво, техните 116 депутати ще продължат да се радват на подкрепа в парламента, подкрепа, която е особено важна през идващите зимни, кризисни и много по-трудни месеци за властта. Защото има една позабравена молитва, която сто-дневния кабинет на Бойко Борисов вероятно често си припомня. Тя е за враговете, от които „сами ще се пазят” и за приятелите, от които може ги запази „само Всевишният”.

В България отново се вихрят скандали, които освен, че отклоняват обществените настроения в определена посока, илюстрират за пореден път проблемите пред най-бедната европейска държава на Балканите.
В навечерието на приемането на кризисния бюджет за следващата година и непосредствено преди изтичането на стоте дни от управлението на ГЕРБ, общественият адреналин в Бългрия постигна отново рекордни нива  с поредния скандал, забъркан и този път от специалните служби. Тайнственият супер секретен доклад на ДАНС, изскочил по неведом, засега, начин от кабинета на бившия премиер Станишев и появил се също толкова странно в ръцете на Бойко Борисов, накара сегашният премиер да направи пред медиите „разтърсващи” признания, като например, че самият той не знае „в каква държава сме живели, как се е работило със специалните служби, как са се спазвали законите и на кой може да се има доверие” или че „няма държава и няма специални служби”. За потвърждение на премиерската горест,

спорният топ-секретен документ на българското ФБР своевременно заля Интернет, download Freedom Strike

и въпреки първоначалните съмнения за неговата достоверност, цялата тайнственост около аферата се превърна в повод за кръчмарски майтапи.
А и за някои допълващи въпроси.
Като, например, кой управлява новосъздадената Агенция за национална сигурност и с какво, всъщност, се занимава тя? Защото ако се съди по текста в Интернет, любимата „тайна рожба” на тристранната коалиция всъщност е била истински змиярник, в който политически и корпоративни „факири” с немислими връзки са командвали танца на опасните влечуги чрез мобилните си телефони, при това толкова явно и арогантно, че даже да не повярва човек!
Или, кое е общото между „концертмайсторът” на ВСС „Красьо от Плевен” и въпросните „факири” от останалите власти в държавата – изпълнителната и законодателната? Отговорът може да бъде елементарното – разбира се, че мобилните телефони – макар обикновения човек отлично да разбира, че властите, организираната престъпност и  корупцията в България са преплетени като олимпийски кръгове, а

опитите за промяна на сегашното статукво засега са само показни, за пред Европа.

Засега проектобюджетът за 2010 година, който правителството предлага на парламента, подсказва колко тежка ще бъде не само зимата, но и цялата следваща година за българина. Посърналите лица по телевизията на министрите от 100-дневния кабинет недвусмислено говорят за абсурдните икономически, социални и политически задачи, които тези хора трябва да решават в натвореното от предшествениците им настояще и още по-кризисното бъдеще. Успоредно с това ще трябва да се отговори и на екзистенциалният за България въпрос – ще се сдобият ли нейните граждани най-сетне с държава или тя ще продължава да фигурира само като термин в официалните документи. Този въпрос задават не само все по-оредяващите млади хора в страната, но и всички, които през последните 20 години с надежда избираха и покорно търпяха върволицата шарлатани във властта.
Така че този път исканият отговор става наложителен. При това той трябва да бъде даден незабавно!

Quicksand divx Bambi movie CB4 film Holiday Wishes rip