Поисканото от главния прокурор на България снемане на депутатския имунитет на бивш министър-председател по повод съдебни разследвания срещу него, е едно от основните събития не само на отминаващата седмица, но и в политическата практика на държавата през последните 20 години.
Високата обществена подкрепа от 40 процента на избрания след вота през юли кабинет на ГЕРБ, само за три месеца достигна рекордните близо 80 на сто не толкова благодарение на някакви реални действия, колкото на безпощадните разкрития за безобразията на управлението на тристранната коалиция. Дори и първоначалните резултати от течащата ревизия на държавата от август насам показват, че опашката пред прокуратурата би следвало вече да е доста дълга и без много бавене в съда, довчерашните управници да са поели пътя към т.нар.”места за изтърпяване на наказание”.
Засега, обаче, това не се случва и може би тъкмо поради тази причина новата власт реши да атакува предшествениците си първо в лицето на техния премиер. Възползувайки  се от срамния ченгесарски скандал в най-обгрижваната и престижна тайна служба на държавата – ДАНС, управляващите „забодоха” Сергей Станишев с досъдебно производство за разкриване на държавна тайна по непредпазливост по два члена на Наказателния кодекс . Ако обвинението докаже аргументите си пред съда, току-виж сегашният лидер на БСП влязъл не само зад решетките за няколко години, но би заел подобаващо място и в посткомунистическата история на държавата.

На криминалния пиедестал

Възниква въпросът – след като става ясна гигантската разсипия на държавни средства, особено през последната година от управлението на предишния кабинет, когато в публичното пространство изплуват като блатни мехури все повече доказателства за връзките на организираната престъпност с властта,  след като се виждат резултатите от т.нар.”заменки” на имоти и гори и през последните години за България се говори като освен за най-бедната, и за „най корумпираната” европейска държава, защо бившият соц-премиер трябва да бъде съден за сравнително дребно и неочаквано провинение?
Ал Капоне „Made in Bulgaria”?

Мнозина биха потърсили отговора на този въпрос през далечната 1931 година на миналия век, когато американски съдия осъжда на 11 години затвор и глоба от 200 хиляди долара за укриване на данъци Алфонсо Капоне, един от най-свирепите гангстери-убийци на чикагската мафия. Този романтично звучащ днес „прецедент” на американското правосъдие, обаче, едва ли ще е твърде подходящ за „Станишевия” случай. Най-малкото защото по негласна договореност, скрепена с неубедително законодателство, властта в България през последните десетилетия преминава от едни ръце в други без търсене на отговорност от предишните. Пример –в началото на 90-те години т.нар.”демократи” се опитаха да осъдят комунистическия сатрап Тодор Живков за раздадени незаконно апартаменти, а не заради подготвената държавна измяна по превръщането на страната в поредна република на СССР. Не успяха да го сторят, в резултат на което „другаря Живков” изкара старините си с почести у дома.
Сега „силните” мъже от ГЕРБ отново хващат бика за рогата и всички около тях внимателно ще наблюдават изхода от поредната съдебна корида. Нейният резултат ще покаже дали за две десетилетия преход, България е помръднала леко напред или си остава вечният „тъмен балкански субект” за Европа.
А публиката в страната, въпреки кризата и грипната епидемия, вече вика „Оле!”…