Скандалът около злополучната стенограма на „помирителния” разговор между финансовия министър Симеон Дянков и държавния глава Георги Първанов вече втора седмица ангажира публичното говорене на политиците и обществените настроения в България.
Докъде ще доведе поредната шумна разправия между правителство и президент?
От гранитните сцени на държавната власт в най-бедната и тежко закъсала от икономическата криза членка на ЕС отново кънти водевилна гюрултия. Този път кавгата беше провокирана от поредната инфантилна телевизионна изява на вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков, който съзнателно или не, изръси в ефира на развлекателно тв-шоу многозначителна двусмислица по адрес на внезапно станалия изострено чувствителен към намеци за корупция президент Георги Първанов, който му поиска или обяснение, или оставката. Доскорошният главен икономист в Световната банка беше накаран спешно да се помири с някогашния лидер на БСП и докато  се усети, че наивно е влязъл в заложения от най-личния ловджия в държавата и неговите викачи „вълчи капан”, на бърза ръка беше тръшнат на земята с предварително подготвеното за отстрел на политически дивеч словесно брекене. Трофеят, под формата на стенограма, светкавично беше провесен в Интернет, и съответно за броени часове врявата набра обичайните за местните географски ширини, сила и мощ.
Докато през последните десетина дена политическа и медийна София се тресат в запенена еуфория от разправията, този път публиката извън границите на страната мълчаливо наблюдава сеира. Мълчи Брюксел, мълчи Вашингтон, дори Москва и Скопие мълчат. Кимат с глава и недоумяват откъде българите намират толкова излишна енергия в кризата, за да я пилеят в безкрайните си „семейни” политически кавги. Когато, например, стартираха полицейските операции „Наглите” и „Октопод”, отвън се чуха окуражителни възгласи, сиреч, действайте, във ваша полза е да се отървете от най-сериозните си апаши. Приказките за новият американски противоракетен „чадър” също породиха емоции на изток и запад от държавата. Сега, обаче, мълчанието е тревожно и тежко, тъй като ако след финансовия срив в Гърция и България се плъзне по спиралата на евентуална политическа и икономическа криза, Югоизточна Европа би могла на бърза ръка да се върне сред драматичните световни новини.
На този етап от поредната „национална” гюрултия става ясно, че участниците в нея, правителство и президент, ще използуват всички похвати на сценичния политически пердах за да отвличат публиката от нейните тежки социални и икономически проблеми, от опасно засилващата се бедност,  както и да трупат „точки” за бъдещите местни и президентски избори. Несъмнено в импровизирано родилото се „шоу” по традиция ще се мернат обичайните втръснали и свежи, повече или по-малко талантливи политически аркашки, статисти и комедианти, които под „зоркото” око на демократичните български медии ще изпълняват, кой както може, своите монолози, коронни номера и трикове от последните две десетилетия. И за да не остане незабелязан за историческите хроникьори един ден, справедливо е сегашният спектакъл да бъде озаглавен „Шоуто на Георги и Симеон”. Което не отнема възможността за изява и на други, освен президентът и финансовият министър, следващи таланти!
Така че сезонът на политическите представления в България комай отново настъпи, не дочакал дори пукването на пролетта.
„Шоу тайм!” – време е за шоу, както казват американците!

В България все повече се засилва натискът от страна на представители на бившите комунистически тайни служби, части от Закона за досиетата да бъдат обявени за противоконституционни, тъй като не давали „достатъчна защитеност на националната сигурност” на страната.
Какви са рисковете от подобни действия?
Непосредственият повод за атаките срещу действащият Закон за досиетата е предстоящото разкриване на тайните агенти от бившите репресивни служби в сегашните МВР, ДАНС, НРС, НСО и в Министерство на отбраната. След тях предстои осветяване на  сътрудниците от банковата сфера, дипломатите и университетските преподаватели. Аргументи на защитниците на агентурното „братство” /познати представители на Шести отдел в Шесто управление на някогашната ДС и  на Асоциациите на разузнавачите и на контраразузнавачите от запаса/  са „недостатъчната защитеност на националната сигурност” и възможността да бъде накърнено „доброто име и авторитета на редица граждани”. С надлежна жалба беше сезиран омбудсманът на страната, който трябваше да атакува Закона пред Конституционния съд, но той не се подаде на изцяло натиска, поради което жалващите се обявиха, че ще потърсят „разбиране” от… министър-председателя.

Тука има агент, тука нема агент…

Подобно „разбиране” от тогавашния кмет на София и все още неформален лидер на ГЕРБ, потърсиха през 2007 г. 39 претенденти за кметове, които като кандидати на партията се оказаха сътрудници или служители на бившата ДС. Тогава сегашният премиер се закани, че ще провери един по един агентите в редиците си за да се увери лично кой е работил в полза на родината и кой е доносничил. В крайна сметка в столичната управа и до ден днешен като зам.-кмет по финансите се подвизава бивш „старши разузнавач” от ПГУ на ДС, а сред общинарите от управляващата партия действа вече втори мандат агентът на Шесто  и Първо управление с псевдоним „Първан”.Чрез  листата на ГЕРБ миналата година в парламента  се опитаха да се шмугнат и други 11 бивши ченгета, но това се удаде само на сегашният министър без портфейл за българите в чужбина, известен и  с агентурните си имена ”Кардам, Тервел и Телериг”. Впоследствие от осветяване на досиетата им „изгоряха” зам.-министър на външните работи и главен секретар на външнополитическото ведомство в сегашния кабинет, които напуснаха постовете си уж по собствено желание.

Само сиренето в капана за мишки е безплатно

Ако за миг допуснем, че сегашният министър-председател се отметне от миналогодишните си предизборни обещания да разкрие „всички досиета” и прояви „разбиране” към воплите за корекция на Закона, ще чуем щракването на капана, който са му заложили  притеснените „неосветени”. Командването на фронта, който управлението на ГЕРБ твърди, че е открило срещу организираната престъпност, окончателно ще бъде поето от създателите и охранителите на въпросната престъпност, с което битката ще бъде с предсказуем край. Същото се отнася и за корупцията по „високите етажи на властта”, за измамите с европейски пари, за злоупотребите в армията. Изпечените в източване на държавните финанси банкери-ченгета с нов устрем ще продължат да практикуват наученото от началото на 90-те, а българските дипломатически мисии в чужбина ще останат все така „карантинирани” срещу старата комунистическа зараза. В университетите ще продължи да се сервира притоплената постна левичарска манджа, а медиите ще забавляват публиката с 20-годишната кавърверсия на „Нас червеното знаме роди ни…”
Но, засега да спрем с кошмарите и сенките от миналото. Тревогите на кризисното настояще са достатъчно много. И все пак добре е да се помни, че капанът на „неосветените” винаги остава зареден. И готов тутакси болезнено да щракне.

Срещата на американският президент Барак Обама с премиерите на страните от Централна и Югоизточна Европа, от  НАТО в Прага, беше отразена по особен начин в някои български медии.
За какво говорят подобни интерпретации?

„Бойко Борисов се срещна с Обама”, „Българският премиер вечеря с американския президент”, „Бойко и Обама на четири очи в Прага” – това са общо взето внушенията, които някои български медии се опитаха да направят по повод официалното представяне на министър-председателя Борисов на Барак Обама  и участието му в работната вечеря с лидерите на 11-те членки на НАТО от Централна и Източна Европа. Сами по себе си въпросните твърдения не са неверни – формалната среща е факт, макар да е била „кратка”, „протоколна”, „за запознаване”, дори „на четири очи”, въпреки преводаческото присъствие на трети чифт очи – този  на бъдещата американска посланичка във Вашингтон Елена Поптодорова. Пропагандният ПР-заряд, обаче, е насочен към по-сериозни цели  –  допълнителното повишаване авторитета на премиера чрез приятелското му познанство с най-могъщият  световен лидер, към одобрение на „правилната” външна политика на кабинета и най-вече към повдигане на силно залинялото от кризата и съпътстващата я беднотия самочувствие на българина.  Ето, говорят вече кръчмарските политикани, „бат’Бойко” е равен с големите, той е на „ти” с Обама, ще му прокарат пряка телефонна линия с Белия дом за да може да консултира американците по регионалните проблеми. При това по азбучен ред първи беше представен на най-влиятелният световен политик, първи му направиха протоколната снимка с него, първи се озова на трапезата, през цялото време седя точно срещу него и навън направи комплимента, че „вечерята била питателна”! И това ако не е специално приятелство – здраве му кажи!

Американският сладкиш

Впрочем, подобна еуфория беше обхванала местните медии точно преди година, когато в началото на април, отново в Прага,  тогавашният министър-председател Станишев успя също за отредената му минута и половина да се здрависа с Обама преди началото на срещата ЕС-САЩ и да му пожелае успех в битката срещу глобалната криза, вероятно с ироничната усмивка на лидер, чиято страна още тогава успешно се разминаваше с финансово-икономическото бедствие. След априлското „запознанство”  водачът на БСП се похвали пред медиите предизборно, че с мимолетната протоколна среща „неговото правителство е придвижило процеса на стратегическото партньорство със САЩ”. Както е известно това сътрудничество не успя да помръдне нито в рамките на НАТО, а още по-малко в двустранните отношения.
През същия месец миналата година на срещата на върха на НАТО в Страсбург на Барак Обама успя да се представи и държавният глава Първанов. В отново „краткия двустранен разговор” българският президент се е спрял върху остро актуалната тогава тема за енергийната сигурност, но основният му акцент, естествено, е бил върху неизбежната необходимост от диалог между НАТО и неговата голяма и искрена „слабост” – Русия.

Сън в априлска нощ

Отново през април, но на далечната вече 2001 година, цялата българска дипломация беше впрегната за организиране на спешна среща между тогавашният български премиер Костов и бившия американски президент Джордж Буш. Според официалните информации срещата станала в кабинета на вицепрезидента Ричард Чейни, по чиято покана тогава премиерът пристигнал във Вашингтон, а според други сведения, тя преминала „импровизирано” на вътрешно стълбище на Белия дом. Известно е, че по това време царското „цунами” се готвеше да залее парламентарния вот в България, поради което някои местни медии бяха накарани да тиражират твърдението, че „Буш пожелал успех на своя гост на изборите”. Накарани, защото е известно, че американските президенти по правило не водят разговори с политици, чиито партии са в предизборна кампания, а още по-малко биха се ангажирали с намеса в изборния процес на най-високо равнище.
Така по всичко личи, че април наистина е лъжовен месец за американските надежди на някои български политици. Дали и сегашният април ще се окаже такъв?

Показният арест на бивш министър на отбраната, където наблюдаващия прокурор театрално издаваше съмнителни от професионално-етична гледна точка разпореждания, завихри отново спорове в публичното пространство.
Какво трансформира публичните фигури в медийни звезди и какви са рисковете от това?
Ако перефразираме прочутото американско твърдение, че „нещо се е случило само ако е отразено от вечерните телевизионни новини” в „ти си някой единствено ако медиите се интересуват от теб”, тогава почти целите местни политическа, управленска, правосъдна, криминална и развлекателна гилдия могат основателно да се гордеят с безспорната си популярност. Защото гладните за сензации, като че безбройни за оредяващата откъм население България, медии, все по-рядко пропускат съзнателна или не поредна изцепка на някой в парламента, в президентската институция, правителството, съдебната власт и най-вече сред престъпния контингент, мултиплицират я многократно и я превръщат в поредната, общо взето, глуповата сензация.

ТВ звезди

Това, обаче, е едната страна на проблема. Другата е нездравият интерес на хора, натоварени с отговорни обществени функции, непременно да попадат в центъра на подобен вид „сензации”, като обикновено сами ги предизвикват. Тогава поведението им поражда основателни съмнения.
Като, например, кому беше нужен 5-часовият парламентарен дебат миналата седмица по повод злополучният опит за сваляне президента от поста му при положение, че още преди неговото начало беше ясно колко обречен е този опит поради отказа на РЗС да подкрепи искането на ГЕРБ? Най-простият и верен отговор е – никому. Но под блясъка на телевизионните прожектори и обективи неуморните „уонаби”-депутати, сиреч хора, които силно искат да са много известни, обилно ръсеха в ефира запомнящи се баналности от типа на „обърната резба”, „долно бельо” и „Джак Изкормвача” като „аргументи” в конституционния спор само и единствено да попаднат във вечерните новини и в печата на следващия ден.

Медийна телепатия

Подобен е  и казусът с двете необичайно продължителни пресконференции на държавния глава Първанов. Въпреки пълната предварителна яснота на неговите позиции, пред немигащите очи на телевизионните камери той надълго и нашироко в свой стил флиртуваше със симпатизантите и почитателите си подобно на „съветския телевизионен телепат Кашпировски”, както написаха вече някои медии. Не по-малко симпатични са „сериалните” медийни изяви на премиерът Борисов и неговият вицепремиер Цветанов, от които винаги може да се очаква поредният словесен образ, като „копаещият с багер трупове” вътрешен министър или „опадалите зъби” на някои съдии, в резултат от разработките на МВР.
На този фон думите пред телевизионната камера на един млад зам.-столичен прокурор от типа на „Днес/ Велики четвъртък/ ще разпънем трима” или „абсолютен престъпник”, който трябва да легне „долу на земята” при ареста на бившия военен министър, звучат единствено като трета цигулка в лексикалната „филхармония” на обичаната от намигащите дружелюбно тв-камери и кланящи се раболепно микрофони, власт в страната.
Власт, за която едва ли е толкова важно какво вършиш за обществото, отколкото какво казваш по медиите, как го говориш, и пред кои медии, естествено.

След публикуваните в „Евронаблюдател” разкрития на международна неправителствена организация за огромна агросубсидия, дадена на дъщерята на бивш зам.-министър на земеделието, сегашният земеделски министър съобщи, че подобна сума е „спечелила” и фирмата на съпругата на същият висш чиновник.

В България откровеният конфликт на интереси от десетилетия се нарича „шуробаджанащина”. Изразът, точен и отговарящ изцяло на националния манталитет, демонстрира местните представи за онзи дълг към близки и роднини, който издигналият се в обществото индивид следва непременно да изпълни. И обратно – да си заможен, влиятелен човек и да не уредиш фамилията на държавната трапеза е смятано за черен егоизъм, споменът за който дълго тормози родовата памет.
Така е било в далечното минало, така беше при тоталитаризма, така е и днес, когато ловки служители в системата за разпределение на еврофондовете продължават да насочват поливачките със златния евро-дъжд в градинките на най-близките си хора.

„Чичата” да е жив!

В началото на 2008 година, когато ЕК рязко блокира финансирането на страната по програма САПАРД, прочулият се вече заместник-министър, тогава отговарящ за усвояването на еврофондовете в земеделското министерство, обясни по телевизията по повод съмненията за злоупотреби, че фирмата на неговата съпруга била подизпълнител на проект по програмата, изясни на неведомите си сънародници, че в ЕС всеки, който работел прозрачно, професионално и по правилата имал право на средствата и накрая сгълча втрещената аудитория с риторичния въпрос : „Да се разведем ли, и да нямаме деца, и да нямаме родители ли!?”.
Също през този знаменателен период се оказа, че фирма на съпругата на депутат от НДСВ се е „преборила” за около 70 хиляди лева по САПАРД, а неговата дъщеря и зет били служители в прословутия фонд „Земеделие”. В парламента въпросният народен представител парира всички въпроси с обяснението, че „не можел да нареди за кого да се омъжи дъщеря му, а зет му работел във ведомството, преди да се запознае с нея”. В хода на неизбежната дискусия около замразените европари стана ясно, че редица други депутати от 40-то НС са си разпределили райони от страната и единствено с тяхното съгласие можело да се спечели финансиране по програмата. Бяха споменати дори конкретни имена, чиито носители по-късно отрекоха каквато и да е своя намеса при разпределянето на парите.

Да настъпиш мотиката

По този повод, след дълго протакане и скърцане на зъби, в началото на миналата година беше гласуван измъченият „Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”, който очевидно работи толкова ефикасно, че сегашният министър на земеделието Мирослав Найденов тези дни беше принуден да признае, че за неговия екип информацията за облагодетелстваните майка и щерка не е нова, и че случаят „не е прецедент в Министерство на земеделието”.
Естествено и ответните мерки от страна на ЕС вероятно няма да са прецедент. В началото на февруари трябваше временно да бъде спряно раздаването на над три милиарда евро по новата Програма за развитие на селските райони поради опасност от злоупотреби и нови далавери. Също не е случайно, че България се намира на предпоследно място по усвояването на средства от фонда за регионално развитие и кофезионния фонд на ЕС.
Засега, обаче, погледите са вперени основно в прокуратурата и може би в противоречивите бъдещи „специализирани съдилища”, от които в спешен порядък се очаква да вкарат зад решетките поне най-отявлените крадци и „шуробаджанашки” групи. Както и  техните високопоставени благодетели на държавно-фамилната софра.