Скандалът около злополучната стенограма на „помирителния” разговор между финансовия министър Симеон Дянков и държавния глава Георги Първанов вече втора седмица ангажира публичното говорене на политиците и обществените настроения в България.
Докъде ще доведе поредната шумна разправия между правителство и президент?
От гранитните сцени на държавната власт в най-бедната и тежко закъсала от икономическата криза членка на ЕС отново кънти водевилна гюрултия. Този път кавгата беше провокирана от поредната инфантилна телевизионна изява на вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков, който съзнателно или не, изръси в ефира на развлекателно тв-шоу многозначителна двусмислица по адрес на внезапно станалия изострено чувствителен към намеци за корупция президент Георги Първанов, който му поиска или обяснение, или оставката. Доскорошният главен икономист в Световната банка беше накаран спешно да се помири с някогашния лидер на БСП и докато  се усети, че наивно е влязъл в заложения от най-личния ловджия в държавата и неговите викачи „вълчи капан”, на бърза ръка беше тръшнат на земята с предварително подготвеното за отстрел на политически дивеч словесно брекене. Трофеят, под формата на стенограма, светкавично беше провесен в Интернет, и съответно за броени часове врявата набра обичайните за местните географски ширини, сила и мощ.
Докато през последните десетина дена политическа и медийна София се тресат в запенена еуфория от разправията, този път публиката извън границите на страната мълчаливо наблюдава сеира. Мълчи Брюксел, мълчи Вашингтон, дори Москва и Скопие мълчат. Кимат с глава и недоумяват откъде българите намират толкова излишна енергия в кризата, за да я пилеят в безкрайните си „семейни” политически кавги. Когато, например, стартираха полицейските операции „Наглите” и „Октопод”, отвън се чуха окуражителни възгласи, сиреч, действайте, във ваша полза е да се отървете от най-сериозните си апаши. Приказките за новият американски противоракетен „чадър” също породиха емоции на изток и запад от държавата. Сега, обаче, мълчанието е тревожно и тежко, тъй като ако след финансовия срив в Гърция и България се плъзне по спиралата на евентуална политическа и икономическа криза, Югоизточна Европа би могла на бърза ръка да се върне сред драматичните световни новини.
На този етап от поредната „национална” гюрултия става ясно, че участниците в нея, правителство и президент, ще използуват всички похвати на сценичния политически пердах за да отвличат публиката от нейните тежки социални и икономически проблеми, от опасно засилващата се бедност,  както и да трупат „точки” за бъдещите местни и президентски избори. Несъмнено в импровизирано родилото се „шоу” по традиция ще се мернат обичайните втръснали и свежи, повече или по-малко талантливи политически аркашки, статисти и комедианти, които под „зоркото” око на демократичните български медии ще изпълняват, кой както може, своите монолози, коронни номера и трикове от последните две десетилетия. И за да не остане незабелязан за историческите хроникьори един ден, справедливо е сегашният спектакъл да бъде озаглавен „Шоуто на Георги и Симеон”. Което не отнема възможността за изява и на други, освен президентът и финансовият министър, следващи таланти!
Така че сезонът на политическите представления в България комай отново настъпи, не дочакал дори пукването на пролетта.
„Шоу тайм!” – време е за шоу, както казват американците!