Според проучване на НЦИОМ от седмицата, успоредно със срива на гражданското доверие към българската прокуратура и съд, МВР се оказва най-уважаваната държавна институция.
Какво, всъщност, дава основание на анкетираните за подобна оценка на дейността на силовото ведомство?
Констатациите на официалната държавна социологическа агенция за стремглаво покачващото се доверие към вътрешното министерство бяха потвърдени индиректно и от официално изнесената информация, че само за първите три месеца от годината ведомството е събрало от  частни лица дарения за над 3 милиона евро. С подаръци в пари, компютри, принтери, вероятно също с облекло и обувки за униформените, заможни българи щедро  са изразили високата си оценка за полезния  труд на органите и дълбоката си благодарност за това, че те им осигуряват условия за спокоен бизнес, забавления и почивка. Даренията бяха обявени за безкористни, въпреки показаният по телевизиите списък на десетки луксозни возила и регистрационните им номера, които в никакъв случай не трябвало да бъдат спирани от пътните полицаи, както и въпреки опасенията, че щедро подарената електроника, да речем, освен за униформените си ползватели може да „работи” и за едни други хора, които дават мило и драго да научават овреме помислите и плановете на своите бенефициенти.
Нашата полиция ни пази
Изграждането на доверие и уважение към блюстителите на реда всъщност е черна и безнадеждна дейност, особено в България. И то не защото за ПР-акциите на вътрешното министерство не се хвърлят значителни средства, не се поръчват тематични естрадни песни или униформени танцьори не представят по сцените жанрови МВР-казачоци /по Тодорживково и Григоршопово време ансамбълът на милицията с цървули и потури потропваше копаница, но днес това е някакси непрестижно, все пак/. Съвсем не. Просто озверялите от кризата престъпници от всякакъв ранг, вид, квалификация и специалност, чийто брой расте пропорционално с увеличаването на безработицата и масовата сиромашия, не дават нито миг възможност на органите да се насладят на своята популярност.
Да транжираш жив кон
Ето, например, тези дни баща и син от някакво бедно селце край Славяново успяли ловко за задигнат през малка дупка 500 кокошки от градския птицезавод и да ги транспортират с каруцата си до къщи. Хванали ги, естествено, но подобен „кокошкарски” успех не носи нито доверие, нито престиж за униформените. Както и показната миналогодишна акция в Кюстендилско, когато само за два часа полицаите откриха крадците на 170 кг трупно конско месо, добито от животното на паднала от полуразрушен мост каруца. Тогава четирима ловки юнаци бяха успели не само да заколят коня, да го обезкостят и скрият, но и да потърсят клиенти за месото, а пострадалият собственик на каруцата след инцидента беше открил единствено копитата на клетото животно. След солидно дирене в началото на годината плевенски полицаи успоткриха в пункт за изкупуване на вторични суровини почти нов трактор, откраднат от строителен обект в града. Крадецът го продал за смешна сума като старо желязо.
Райони на бедствие
Това са само детайли от ставащата все по-богата и живописна картина на престъпността, за която мнозина МВР-шефове днс биха искали да се говори като за покойник – или хубаво, или нищо. Хубаво, когато престъпникът е заловен, нищо, когато все още го търсят или съдът го е пуснал от ареста поради липса на качествени доказателства. За разочарование на правоохранителите органи масовият бандидизъм в страната се увеличава със застрашителни темпове и сега, още в началото на туристическия сезон и летните отпуски, на черноморските курорти  и големите градове вече се гледа като на райони на истинско бедствие. А за авторитета на правоохранителните органи говорят и други показателни данни от тази пролет, когато се оказа, че в страната „висят” над 600 хиляди дела срещу неизвестен извършител, а половин милион разследвания бяха прекратени поради изтекла давност. Което подсказва, че извършителите на над един милион не сложни, а обикновени „кокошкарски” престъпления, се разхождат на свобода, а може би позамогналите се дори стават спонсори на добрата българска полиция. На която, както се апелира в тематичната песен, хората трябва „да подарят цвете и да я запомнят добре”!

На пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО във Варна, премиерът Бойко Борисов обяви, че е възможно България да закупи многоцелеви бойни изтребители заедно с Румъния, Хърватия и Турция.
За реални намерения или оптимистични мечти става въпрос?
Вероятно си спомняте гладните видения на героя на Чаплин в неговия филмов шедьовър „Треска за злато” – той сънуваше огромна тлъста кокошка, която само трябваше да бъде хваната и сготвена. Подобна асоциация предизвика и изявлението на премиера Бойко Борисов във Варна, че отдавна лелеяната мечта за подмяна на намиращите се в окаяно състояние български ВВС със съвременни машини от „нов тип” многоцелеви изтребител. След двегодишни сондажи на кабинета се оказа, че изборът на планираните 8 изтребителя ще бъде направен не след търговски конкурс, а ще е  „политически” проект, който предстои да бъде одобрен от парламента, тъй като стойността му ще възлиза на около 1 милиард лева. Казано иначе, българската държава се готви да сключи рамков договор не с фирма, а с определена държава, която да застане като политически гарант зад сделка с определена цена, въоръжение, оборудване, разплащане, подготовка на летци и механици, логистична подкрепа и т.н. Което надхвърля реалностите в един от най-конкурентните видове оръжеен бизнес в света и преминава в сферата на гладните съновидения на българското военно ведомство, още повече когато се планира сделката да бъде „орташка”, заедно с други държави.
Лети, отлита моя самолет…
Впрочем мечтанията започнаха с влизането на България в НАТО през 2004 година, когато стана безпощадно ясно, че бойната й авиация, съставена изцяло от съветски самолети  е безнадеждно остаряла и което е по-лошо – тя е напълно несъвместима със системите на новите съюзници от алианса. Осем години по-късно, след като три правителства се занимаваха с концепции, планове и перспективи за модернизиране на ВВС, най-бедната членка на ЕС и НАТО България разполага с 16 ремонтирани прескъпо изтребители МиГ 29, 14 щурмови руски самолета СУ-25, три транспортни самолета „Спартан” и 12 вертолета „Кугър”, които все още не са изплатени. Руските МиГ-ове и Су-та имат и разорително скъпа поддръжка – един час полет с тях струва над 50 хиляди лева, а за подготовката на всеки пилот отиват между 10 и 20 милиона лева. Което не пречи поради липса на перспективи и ниско заплащане много от летците да напускат армията и отиват в гражданското въздухоплаване.
Предизборни сънища
Според изискванията на НАТО българската авиация има три стратегически задачи – охрана и защита на въздушните граници на страната, на ЕС и на част от въздушното пространство на алианса. В рамките на последното и на Интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО, България е длъжна да участва  и в охранителната дейност наречена „Еър полисинг” заедно със съседките си от алианса Румъния, Турция и Гърция, но поради липса на съвместими опознавателни и комуникационни системи  и тази дейност съществува по-скоро на хартия, отколкото на практика.
Така плановете за покупка на осем  „дебели и тлъсти” многоцелеви изтребители се оказват поредния гладен сън за правителството, което трудно би отговорило в предизборния сезон в какво точно възнамерява да инвестира несъществуващите си милиарди в кризата – във военна техника, магистрали, спортни зали или в опит за някакво реанимиране на колабиралата икономика, в здравеопазването, образованието, а може би в тежките социални нужди на най-обосялото население в Европа. Впрочем, подобна дилема за сегашното управление едва ли ще се появи, тъй като  и най-приятните сънища имат край. За да започнат реалностите.

Партия „Атака” и нейният лидер със скандалното си поведение успяха да наложат свой дневен ред в българския политически дебат през отминаващата седмица.
Това, обаче, едва ли ще се случи с международните партньори на страната. Защо?
След като констатира по телевизията, че политическите опоненти на управляващата ГЕРБ наливали вода в мелниците на ДПС и на Атака по повод скандалите, премиерът Бойко Борисов чистосърдечно призна, че не можел да схване какво да направи – да се дистанцира окончателно от довчерашните си съмишленици, да мине на варианта с предсрочни парламентарни избори или кротко „да се сниши, докато бурята премине”. Навремето Тодор Живков можеше да прилага тази тактика защото никой в демократичния свят не се интересуваше от неговите дивотии, но днес нещата са доста по-различни. Просто този  свят вече внимателно наблюдава балканската държавица, която е приел за партньорка и държи на нейното цивилизовано поведение.
Хейтъри с гайди
В самия край на 2007 година ЕП прие с огромно мнозинство резолюция, в която призовава за спиране на публичното финансиране за политически партии или средства за масово осведомяване, които насърчават или подстрекават към омраза или заклеймяване на групи от хора, на основата на тяхната раса, етнически произход, религия, националност. В документа се подчертаваше, че изявления на обществени личности, които призовават към омраза трябва да се смятат за утежняващо обстоятелство. Сред мотивите за приемане на документа тогава бяха изстъпленията на недозрял български евродепутат от Атака срещу негова колежка от ромски произход, а в дебатите холандската представителка Елс де Хрун характеризира споменатата партия като „ксенофобска, отричаща Холокоста, антиеврейска, антитурска и антициганска”.
За кого бие камбаната?
Само две години по-късно, през 2009 г. независимият вестник „Гардиън” под заглавие „Изборите в България са алармен сигнал за Европа” отбеляза, че възходът на „Атака”, подпомогнат и от рецесията, „би трябвало да бъде предупредителен знак за политиците в ЕС и САЩ”. По същото време в София председателят на ЕНП Вилфрид Мартенс предупреди ГЕРБ, че най-голямата фракция в ЕП никога няма да подкрепи коалиции на свои членки с крайнодесни и крайнолеви екстремисти, докато лидерът на визираната „екстремистка”  партия коментира тогава изявлението по следния начин: ”Ако иска да си дава подкрепата, ако иска хомосексуална връзка да си завърже, въобще не ме интересува това”. И допълни в характерния си стил: „Ако я управляват такива слугинажи като Борисов, такива ибрикчии, които ходят там, и каквото им кажат, козируват, маат по плаца…просто няма да е добре за България. Кой кво казва, Мартенс, или кой друг там някакъв …Фликеншилд  или Ферхойген, въобще не ме интересува!”.
Докато лудите се налудуват
След края на кратката политическа ремисия и най-новите скандали на Атака, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа в ЕП, в която членува ДПС, в специална декларация обяви, че ще алармира европейските институции за събитията в София, заклейми нападението на атакистите като расистко и призова властите сериозно да помислят за забрана на тяхната партия. Остри бяха реакциите и на Анкара. След като през март турски вицепремиер обвини някои български политици, които ”насаждат ксенофобски настроения” и „съзнателно подклаждат омраза към Турция от миналото до наши дни”, сега пред близо 50 хиляди души в Бурса премиерът Ердоган осъди нападението пред джамията в София и апелира в европейските държави да се предприемат съвместни действия срещу подобни прояви”.
Ясно е, че всичко споменато дотук се трупа върху пасивите в политическата сметка не само на управляващата ГЕРБ, но и на най-бедната и потанциално проблематична европейска държава. Същата, чието име кресливите екстремисти френетично скандират при щурмовашките си акции и едновременно безобразно цапат. Разплащанията по въпросната „сметка” тепърва предстоят и едва ли някой, в това число разюзданите местни националисти, ще се размине с тях. Както във вътрешен, така и в международен план.

Проявите на крайно националистическата партия „Атака”, изпълнили с етнически и политически адреналин празниците около 24 май, не успяха да дадат отговор на острите проблеми пред българското общество, но в замяна на това поставиха нови специфични въпроси.
Случилото  се пред джамията в София беше отразено от българските медии предпазливо и със страх. Вероятно стреснати от иначе предвидимите по логичния си ход събития, осведомителните средства предпочетоха да предоставят думата главно  на участниците в сблъсъка, които не пропуснаха възможността да си направят безплатна предизборна реклама. Единствено свободното все още пространство на Интернет предложи снимки, видеоклипове и мнения, които поизясниха някак си картинката на събитията. И породиха, естествено, редица старателно отбягвани въпроси.
Мак Ножа отново е тук!
Като, например, въпроси, свързани с размахваното навсякъде от „Атака” изображение на як мюсюлманин, който гърбом се отбранява с къс нож в ръка. Дали въпросният кадър е изкусен монтаж на компютърен спец или е автентичен цифров файл, прокуратурата може да установи за секунди. Онова, което обаче се премълчава и за което няма никакви съмнения за манипулиция, са видеокадрите показващи партиен черноризец, който на трибуната преди мелето демонстративно вади от джоба си автоматичен нож, ловко го отваря и разрязва с ожесточение турски фес под френетичните възгласи на свои съмишленици. И така, кой първи е извадил публично нож и кой от двамата е по-виновен, че ходи въоръжен, а?
Кръв, пот и сълзи
По телевизиите, а и на показвана в парламента нарочна снимка, всички видяха разкървавената брадичка на младата депутатка от „Атака” и трябваше да приемат на юнашко доверие твърденията й, че раната била причинена от хвърлен камък, естествено от мюсюлманите. Малцина, обаче, обърнаха внимание на  иначе безхитростно написаното свидетелство в проправителствен всекидневник на очевидка репортерка, че „камъни и яйца летяха към мюсюлманите, а те отвръщаха с аплодисменти”. Никой, засега, не е попитал също кой и как успя да сцепи солидно главата на лежащият почти в несвяст на земята мюсюлманин, който притискайки подгизнала от кръв кърпа върху раната повтаряше пред снимащите го камери замаяно „Защо, защо направиха това?”. Вероятно от чисто мъжка обида и потъпкано професионално достойнство, петимата окървавени „еничари” в полицейски униформи, както ги нарече лидера на „Атака”, също няма да питат кой, защо и как ги е ранил при опитите за разтърваване на биещите се, но това са рисковете на тяхната професия в България.
Шоуто трябва да продължи?
Наивно-риторични, естествено, са въпросите защо присъдружните на властта крайни националисти избраха за своите акции тъкмо постнчките откъм сензации празнични дни, както и защо нахвърлянето с юмруци върху опонента се случи в радио, а не в телевизионно студио /пред камерите, уви, всичко щеше да бъде прекалено очевидно!/ Защо, обаче, в нито една от „огнените” нападки на атакисткия лидер срещу младия бивш депесар в ефир, не беше споменат лозунга на неговите съмишленици: “Вън доносниците на ДС от ДПС”? За това важно искане не се чу нито дума на шумната акция в Джебел, нито в караницата по държавното радио! Или може би ДС и нейните агенти вече не са аргумент за атакистите, ако въобще някога са били такъв?
Върху  клетката на вълците в софийския зоопарк виси табела, от която става ясно, че пострадалата пред софийската джамия млада депутатка от „Атака” преди време е осиновила глутница животни с имената Кира, Шедоу и Херкулес. Дали тази иначе хуманна постъпка към четрикраките хищници не би могла да обхване и някои подобни политизирани двукраки сред българското общество? Би било добре, само ако изборът бъде верен. За което, уви, съществуват тежки съмнения…

Вълната от уволнения на ключови фигури от изпълнителната власт, която през седмицата заля България на фона на ескалиращото обществено недоволство, носи белезите на сериозна криза в управлението.
Какви са основанията за подобно твърдение?
Недочакал приключването на преполовения си мандат, министър-председателят Бойко Борисов отново пусна правителствената прахосмукачка за да изчисти от постовете им поредния министър, заместник-министър/ говори се и за зам.-министърка!/ и други знакови фигури на сегашното управление. За броени часове от политическата орбита на ГЕРБ изхвърчаха транспортният министър Александър Цветков, заместник-министърът по енергетиката Марий Косев, управителката на Националния осигурителен институт Христина Митрева, цялото полицейско ръководство на столичния КАТ,  шефът на Националната агенция за оценяване и акредитация, както и на фонда за „Научни изследвания”. Очакванията са, че разрушителните торнадо в изпълнителната власт ще продължат да се вихрят в атмосферата на наближаващите президентски и местни избори, радикализиращото се все повече от икономическата криза обществено недоволство и увеличаващите се неблагополучия на кабинета в икономически, политически и  международен план.
Кадрите решават всичко
В началото на май от Уикилиикс беше огласена поредната грама на американското посолство в София от началото на 2010 година, в която се прави анализ на 6-месечното управление на ГЕРБ. От нея личи, че  зорките дипломатически очи на Държавния департамент на САЩ в София още тогава са забелязали „ахилесовата пета” на правителството на Бойко Борисов – липсата на кадри с опит. „Човешкият капитал се превърна в проблем по време на формирането на правителството”, отбелязват американците, които припомняйки проблема с „късата пейка” на Борисов около скандала с пропадналата кандидатура на Румяна Желева за еврокомисарка и другите трудности на премиера с дефицита от истински компетентни хора, на които може да разчита, заключават: „Неговата желязна хватка в парламента в съчетание с централната му роля в правителството го правят уязвим на обвинения, че създава авторитарна държава в руски стил. Но засега подобни критики слабо отекват в средния българин, който още иска техният прям и бояк премиер да успее”, пишат тогава американските дипломати в София.
Изгубена любов
Всъщност, след почти двугодишно управление, подкрепата на споменатия „среден българин” за партията ГЕРБ започва да става все по-съмнителна. Икономиката продължава да агонизира в непрогледната все още тъма на икономическата криза, сезонното лятно намаляване на безработицата далеч не е в очакваните параметри, обедняването на населениетосе засилва още повече от засилващата се инфлация, борбата с корупцията и организираната престъпност е в застинало положение, а критиките към работата на прокуратурата и съдебната система отвътре и отвън стават все повече и по-остри . Шумното отстраняване на управителката на НОИ Митрева според мнозина се тълкува като опит за прикриване на некомпетентността в прословутото финансово ведомство на вицепремиера Дянков, както и като индикатор, че българската икономика просто не е в състояние да заработи и да издърпа обществото от кризисното блато на постоянното затягане колана на доходите и оттам на потреблението, свиването на инвестициите и  увеличаването на вътрешната задлъжнялост на фирмите.
И замириса на избори…
Всичко това, естествено, се превръща в оръжие на лявата опозиция, която след поредното решение на КС в нейна полза по казуса за искане на недоверие към кабинета, едва ли ще закъснее да го използува. И не само тя. Внимателно пресметнатото поредно „възкръсване” в политическото пространство на лидера на ДПС Ахмед Доган  беше придружено с оценката, че „управлението на ГЕРБ е пълен провал” и ако управляващите загубят президентския вот, което било почти сигурно, ще има предсрочни парламентарни избори. Дори десницата, която на този етап е ангажирана главно със собствените си предизборни коалиционни кастинги както и присъдружната на управлението скандална „Атака” очакват, че ако премиерът Борисов наистина реши да се кандидатира за президент, предсрочните избори стават неизбежни.
Така, в очакване на ключовия летен доклад на ЕК по правосъдие и вътрешен ред, както и на очертаващата се като свирепа предизборна кампания, в българското политическо пространство все по-натрапчиво започва да витае усещането за предстояща правителствена криза и неизбежна промяна на управленето. Усещане, което при едни поражда виденя за бушуващо торнадо, а при други – за пролетно „ухание на жена”, както някои политици  си представят властта. В зависимост от партийните нагласи.