Вълната от уволнения на ключови фигури от изпълнителната власт, която през седмицата заля България на фона на ескалиращото обществено недоволство, носи белезите на сериозна криза в управлението.
Какви са основанията за подобно твърдение?
Недочакал приключването на преполовения си мандат, министър-председателят Бойко Борисов отново пусна правителствената прахосмукачка за да изчисти от постовете им поредния министър, заместник-министър/ говори се и за зам.-министърка!/ и други знакови фигури на сегашното управление. За броени часове от политическата орбита на ГЕРБ изхвърчаха транспортният министър Александър Цветков, заместник-министърът по енергетиката Марий Косев, управителката на Националния осигурителен институт Христина Митрева, цялото полицейско ръководство на столичния КАТ,  шефът на Националната агенция за оценяване и акредитация, както и на фонда за „Научни изследвания”. Очакванията са, че разрушителните торнадо в изпълнителната власт ще продължат да се вихрят в атмосферата на наближаващите президентски и местни избори, радикализиращото се все повече от икономическата криза обществено недоволство и увеличаващите се неблагополучия на кабинета в икономически, политически и  международен план.
Кадрите решават всичко
В началото на май от Уикилиикс беше огласена поредната грама на американското посолство в София от началото на 2010 година, в която се прави анализ на 6-месечното управление на ГЕРБ. От нея личи, че  зорките дипломатически очи на Държавния департамент на САЩ в София още тогава са забелязали „ахилесовата пета” на правителството на Бойко Борисов – липсата на кадри с опит. „Човешкият капитал се превърна в проблем по време на формирането на правителството”, отбелязват американците, които припомняйки проблема с „късата пейка” на Борисов около скандала с пропадналата кандидатура на Румяна Желева за еврокомисарка и другите трудности на премиера с дефицита от истински компетентни хора, на които може да разчита, заключават: „Неговата желязна хватка в парламента в съчетание с централната му роля в правителството го правят уязвим на обвинения, че създава авторитарна държава в руски стил. Но засега подобни критики слабо отекват в средния българин, който още иска техният прям и бояк премиер да успее”, пишат тогава американските дипломати в София.
Изгубена любов
Всъщност, след почти двугодишно управление, подкрепата на споменатия „среден българин” за партията ГЕРБ започва да става все по-съмнителна. Икономиката продължава да агонизира в непрогледната все още тъма на икономическата криза, сезонното лятно намаляване на безработицата далеч не е в очакваните параметри, обедняването на населениетосе засилва още повече от засилващата се инфлация, борбата с корупцията и организираната престъпност е в застинало положение, а критиките към работата на прокуратурата и съдебната система отвътре и отвън стават все повече и по-остри . Шумното отстраняване на управителката на НОИ Митрева според мнозина се тълкува като опит за прикриване на некомпетентността в прословутото финансово ведомство на вицепремиера Дянков, както и като индикатор, че българската икономика просто не е в състояние да заработи и да издърпа обществото от кризисното блато на постоянното затягане колана на доходите и оттам на потреблението, свиването на инвестициите и  увеличаването на вътрешната задлъжнялост на фирмите.
И замириса на избори…
Всичко това, естествено, се превръща в оръжие на лявата опозиция, която след поредното решение на КС в нейна полза по казуса за искане на недоверие към кабинета, едва ли ще закъснее да го използува. И не само тя. Внимателно пресметнатото поредно „възкръсване” в политическото пространство на лидера на ДПС Ахмед Доган  беше придружено с оценката, че „управлението на ГЕРБ е пълен провал” и ако управляващите загубят президентския вот, което било почти сигурно, ще има предсрочни парламентарни избори. Дори десницата, която на този етап е ангажирана главно със собствените си предизборни коалиционни кастинги както и присъдружната на управлението скандална „Атака” очакват, че ако премиерът Борисов наистина реши да се кандидатира за президент, предсрочните избори стават неизбежни.
Така, в очакване на ключовия летен доклад на ЕК по правосъдие и вътрешен ред, както и на очертаващата се като свирепа предизборна кампания, в българското политическо пространство все по-натрапчиво започва да витае усещането за предстояща правителствена криза и неизбежна промяна на управленето. Усещане, което при едни поражда виденя за бушуващо торнадо, а при други – за пролетно „ухание на жена”, както някои политици  си представят властта. В зависимост от партийните нагласи.