23.05.14

        Ако често цитираната фраза на Наполеон, че „Четири вестника са по-опасни от хиляда байонета“ бъде съотнесена към епохата на интернет, то предупреждението на великият французин би следвало да има многократно по-сериозна сила. Просто няколко ловки сайта умножени през социалните мрежи са в състояние да предизвикат прогандно-манипулативен ефект, сравним с нещо като  ограничен ядрен удар. В редовното си изследване за миналата година експертите от Фондация „Медийна демокрация“ констатират, че българските онлайн медии „се утвърждават все повече като един от основните генератори на информация и интерпретация на политическия живот в България и усилията за тяхното овладяване ставата все повече и по-видими“. От друга страна, размишлявайки върху променените от интернет обичайни медии в интервю за печата, политологът Иван Кръстев отбеляза иронично: “ Най-просто казано, обещанието на интернет беше обещание за един свят, свободен от манипулация. Но в действителност новият свят е толкова свободен от манипулация, колкото социализмът беше свят, свободен от експлоатация“.

Интернет-сърбеж по кожата

Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация“ потвърждава съществуването на центрове за манипулиране на общественото мнение в българското интернет-пространство. Развивани много активно около парламентарните избори през 2013-та, тези звена се занимават, например, със създаването на подобия на новинарски сайтове с привлекателен дизайн, като напълно се премълчава кой стои зад въпросния сайт. Целта е да се „влезе под кожата“ на гражданите през социалните мрежи, за да може генерираните манипулативни послания да бъдат размножавани, препращани, споделяни от самите тях като потребители на тези мрежи. Експертът от Асоциацията на европейските журналисти – България Илия Вълков допълва, че въпросните центрове не са официални, а по-скоро са съставени от по-големите партии, които формират младежки екипи със задачата да пишат и лансират теми в интернет, да образуват форумни групи, да се конфронтират с други подобни групи. „ Всяка партия има определени лица, които отговарят за този ресор. БСП притежава солидна интернет-формация за противодействие, а тази на ГЕРБ дори се нарича „Щит“, пояснява Вълков.

Казваме Украйна, разбираме Русия

Наблюдения върху онлайн-изданията на печатни и електронни медии сочат, че макар кампанията за евроизборите да се е развивала активно на фона на събитията в Украйна, обектът на коментарите определено е бил Русия. Според Николета Даскалова това е проличало  както от изразяваните позиции на  различни политически представители, така и от интернет-медиите чрез начина, по който те са рамкирали и поднасяли информацията. „Едната насока на посланията – про и анти-руското отношение –  е рязко очертана и  високата степен на пристрастност в едната или друга посока е отчетлива. Неутралният тон е по-скоро „запазена марка“ за по-качествените медии. Другата насока обхваща цялата конфугируция „ЕС – Украйна – Русия“ чрез плановете за газопровода „Южен поток“ и българската енергийна политика като цяло. При нея също се наблюдават ясни пристрастия  в различна степен“, констатира изследователката от Фондация „Медийна демокрация“.

Интернет и протестните цунами

Илия Вълков от АЕЖ отчита и още нещо –  вълнообразния характер на кампаниите организирани чрез интернет и социалните мрежи. Според него протестните вълни са се зародили първо по екологични теми през лятото на 2012,  след известно затишие през зимата на 2013-та вълната се е надигнала по повод цените на тока и парното и  след пауза при служебния кабинет, скандалът с назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС е породил голямото протестно цунами в цялата страна. „Сега вълната отново е пикова, наблюдава се сериозно наелектризиране на атмосферата в социалните мрежи и причината са не само европейските избори, но и събитията в Украйна, които разделят интернет-аудиторията на русофили и русофоби, на еврофили и противници на евразийския съюз“, отчита Вълков и недоумява как може да си срещу нещо, което още го няма, какъвто е проекта за Евразийския съюз? А това също създава впечатление за манипулация“, допълва експертът.

Политикът като „трол“

Любопитни са опитите да се изземе автентичният глас на гражданите не само от страна на платените форумци в интернет, но и от самите политици. Николета Даскалова отбелязва активната употреба в тяхната онлайн риторика на етикети, послания, позовавания, ключови думи, лозунги, циркулирали по време на протестите през миналото лято. „Забелязваме как политиците разчитат не само на своите анонимни помагачи в интернет, но и самите те се превръщат в своеобразни „тролове“, които приватизират гласа на хората и го прекрояват по свой модел използувайки т.нар.“популистки подход“, отбелязва  Даскалова. От своя страна Илия Вълков е убеден, че „троленето“ в интернет не оказва сериозно влияние върху нагласите на един или друг читател или потребител на фейсбук. „Със своето поведение „троловете“ сами отблъскват участниците в дискусиите. Те са разпознавани, имат постоянно провокативно поведение и съм сигурен, че повечето читатели в интернет и то там,  където виреят тролове, не формират мнението си от техните постинги“, отбелязва Вълков.

Затворените интернет-общества

Като свободно медийно пространство интернет е  и място за изразяването на модерни антисистемни позиции. Доколко защитниците на подобни позиции, младите и убедени антиглобалисти, успяват да привлекат интереса на българската интернет-публика? Николета Даскалова отичта, че става въпрос за  затворени микрообщества, които трудно могат да постигнат широка подкрепа и да влязат в диалог със застъпниците на други каузи. Техните „зони“ съществуват, но те са по-скоро маргинални, в което няма нищо лошо, констатира тя. Илия Вълков също смята, че антисистемните групи често за „затворени“ в интернет и в там те обсъждат своите идеи и действия само помежду си, а те понякога са опасни. „През  2013-та се роди група, представляваща крайно крило на протестиращите, която в последствие се обособи като самостоятелно течение. Тъкмо тези хора призоваваха през миналогодишните протести за изстъпления, за насилие, за радикални действия, дори  за хвърляне на коктейли „Молотов“ срещу обществени сгради в градовете“, припомни изследователят от АЕЖ-България.

29.05.2014

               Покрай събитията в Украйна, изборната еуфория и ескалиращото политическо напрежение, в големите български градове отново  „разцъфтяха“ нацистки символи. По стените на жилищни сгради, стени, върху седалките на обществения транспорт изникнаха набързо надраскани със спрей и маркери познатите хитлерови свастики, есесовски знаци, символни цифри и примитивни лозунги от фашисткото минало. „Наивни хлапаци, някои дори цапат с тях училищните сгради“ –  признават с вдигнати рамене минувачи и родители, без да  се запитат защо тези знаци така много харесват на младите драскачи или разбират ли младите „художници“  въобще смисъла на въпросните символи?

Бедност намазана с омраза

Преподавателят по история в Националната гимназия за древни езици и култура /НГДЕК/ Антоан Тонев, който е докторант по история в СУ“Св.Климент Охридски“ и активист на нерегистрираната в съда Националистическа партия на България, е убеден, че малцина ученици знаят какво се крие зад въпросните символи,  а почти никой от тях не познава идеологията на националсоциализма, на фашизма или на комунизма. Той посочва, че редом със свастиката, по стените се изписват също така петолъчката, инициалите на СССР, знакът на Махно, на анархистите и още куп други символи. „Крайностите са присъщи на младостта, а учениците не схващат тези символи като отпечатък на опредлена идеология или система. За тях те по-скоро са образен бунт срещу нещо, което не им харесва в сегашния момент, нещо, което те се надяват да променят обединявайки се зад даден символ“, казва пред ДВ Антоан Тонев. Различна е позицията на вицепрезидента на Световния еврейски конгрес Емил Кало, който открива връзка между надрасканите символи, процесите, които протичат в Европа и повсеместната бедност в България, върху която се наслагват дебелите пластове на омразата. „В такива случаи като че най-лесно е да се търси виновникът, бил той Европа или Русия, както и традиционния най-удобен виновник в лицето на „световното еврейство“, ако такова въобще съществува. Младият човек много трудно ще разбере идеите на  европеизма или на каквато и да е философия, докато идеята за световни конспирации, за заговори срещу нашата  „цъфтяща“ родина, която не може да се развива само защото й пречат отвън, се възприема бързо и лесно. Така драскането на символи по-скоро е спонтанна реакция срещу несправедливостта, която  изобилства в нашето общество, а не израз на някакво съзнателно организирано движение, каквито неуспешни опити, впрочем, се правят“, коментира Емил Кало.

Танцът на лумпените

Има ли в българската образователна система преподаватели, които пропагандират крайни идеологии, маскирани зад благовидното лице на национализма? Антоан Тонев е убеден, че българските учители, като достойни хора, които въпреки мизерното заплащане са отдадени искрено на професията си, не би следвало да насаждат нацистки или фашистки идеи. „Виж, за комунистическите тези не съм убеден“, казва училищният историк и пояснява, че „културата и традициите на българина се различават значително от италианската и германската, поради което народът ни никога не е бил и не би станал нито фашистки, нито нацистки“. Емил Кало търси отговора за опасността от „преподавателски нацизъм“ в българските учебници по история, където в разделите за  Втората световна война Холокоста почти не е споменат. „Подбуждани от сляп реваншизъм и страх ние зачеркнахме елементи от нашата българска история, които би трябвало да повтаряме многократно и многократно. Вместо да бъде анализиран европейския подход в осъждането на нацизма и националсоциализма, заради политическите „нюанси“ в България ние пренебрегнахме това осъждане“, убеден е вицепрезидентът на Световния еврейски конгрес. Според него погрешното разбиране на „свободата на словото“ и   анархията в днешната политическа пропаганда позволяват в местните школа да се ширят идеологии от всякакъв характер, дори и човеконенавистни. „В хаотичните групички на фашисти, неонацисти, крайни националисти, съставени в по-голямата си част от лумпени, студентите са рядко явление. Но дори евентуално участие на ученици и студенти в тях е отзвук на всичко, което се случва в обществото. Училищата не са колежи, изнесени в планините, те са в българските градове, където се сблъскват всякакъв вид политика и  култура“, изтъква Емил Кало.

Целувката на антисемита  

Крайните екстремистки движения в Европа и България са факт, който не може да бъде пренебрегван. Какво е отношението към тях на младите българи, които в значителната си част демонстрират безразличие към политическата система в своята страна? „Всички българи сме разочаровани и затова не можем да съдим младия човек, че не успява да направи избор между традиционните леви или десни партии, защото фактически в България такива няма. „От друга страна не бих нарекъл печелещите в Европа евроскептични партии  „екстремистки“. Те по-скоро са формации на новия морал, които искат да видят Европа на нациите, променена Европа без бюрократи, Европа, в която се вижда всеки отделен гражданин и Европа, в която дядо Иван от най-отдалеченото село в планината има същото значение, каквото има  Жан Клод Юнкер или който и да е друг технократ от Брюксел“, пледира Антоан Тонев от Националистическата партия на България.

Емил Кало вижда в национализма изключително удобно убежище за недоволните, за търсещите някакъв изход граждани, но отбелязва, че за разлика от почти всички останали европейски страни България няма да изпрати в ЕП на свои националисти. „От друга страна беше  много весело да се види по телевизията как най-шумният български националист и автор на двете най-известни антисемитски книги публикувани в България след промените, целува ръка на един евреин по време на предизборната си кампания в София. Имам предвид ръката  на „Йоска“ Кобзон от Русия, разбира се…“, иронизира със смях вицепрезидентът на Световния еврейски конгрес Емил Кало.