13.02.13

От 1 април средната пенсия в България от 150 евро ще бъде увеличена с 11 и 2.5 евро, в зависимост от годината на пенсиониране. С още  5 евро ще нарастне и социална пенсия за старост за да  достигне “немислимите” 55 евро.

С тези средства са обречени да съществуват почти 19 на сто от всички българи, сиреч пенсионерите. И не само те! В края на 2012 дори проправителствените медии признаха, че останали от месеци без заплати инженери и работници от ВМЗ-Сопот живеят с пенсиите на родителите си. Да не говорим за безработните близо половин милион българи в трудоспособна  възраст, мнозина от които се крепят основно на помощта от възрастните си родители, баби и дядовци. По-точно на тяхната средна сиромашка пенсия, заработена с десетилетия труд и която днес в България  не стига за нищо.

Въпроси без отговор

Интересно беше да се наблюдават лицата на възрастни софиянци, дошли на неделния протест срещу високите цени на ток и парно. Не, тези достойни хора  не крещяха  истерично „Мафия”, не призоваваха за оставки и не правеха изкуствена масовка около телевизионните камери. Загърнати в поизносените си зимни палта, повечето от тях стояха встрани от тълпата  и в погледите им прозираше недоумение, незаслужена обида и презрение. Все пак те очакваха да чуят от някого как с пенсия  от 150 могат да платят за светло и топло 200, та и повече евро, и ако го сторят какво им остава за храна, лекарства и други елементарни потребности на възрастния човек? Или защо след като на ядрения референдум политиците шумно обясняваха, че ток в България се произвежда в огромно изобилие, изразходваните от тях дребни киловати в къщи имат цената на злато? Никой не се и опита дори да им даде смислено обяснение как след 23 години капитализъм парното в техните домове продължава да се подава и отчита по комунистически, сиреч от държавния монополист чрез т.нар.” общо дялово разпределение”? Нито защо след като държавата  им прогърмя ушите с хвалби за изключително изгодните договори  за доставка на синьо гориво от  руския монополист „Газпром”, цената на българското топло расте неудържимо?

Сиромах човек – жив дявол

В останалата част от страната ситуацията е не по-малко драматична. Преди време в плевенско село полицията арестува 80-годишен мъж, който  тайно погребал починалия си син в двора на къщата, за да може да продължи да взема инвалидната му пенсия, с която да преживява. Възрастна жена в добро здраве във Варна предоставила приживе тялото си на местния медицински университет – не за пари, а да не натоварва в бъдеще близките си с разходи за погребение.  В Кюстендил тези дни беше задържана 84-годишна жена, която срещу скромно заплащане била използувана като куриерка за събиране на пари, придобити чрез телефонни измами. Подгонени от бедността все  повече възрастни хора по селата се захващат с отглеждането на марихуана и канабис, от който припечелват по някой и друг лев.  И всичко това от немотия и безизходица, с ясното съзнание, че вършат престъпление.

Добрата новина

До лъжовния 1 април, когато пенсиите ще скокнат с по няколко евро, ще се появят и други възможности. В столицата, например, се откриват поредните два нови мола където със сигурност ще бъде обявена традиционната промоция на евтини храни, като „деликатесите” от палмово масло, наричани доскоро мляко, сирене и кашкавал, прочутите салами от соя, кожа и кости или някой друг продукт с поизтекъл срок за годност. Вярно,  рисковете в блъсканицата са сериозни, но как иначе да свърже двата края българския пенсионер? Като гъби никнат и магазините за дрехи втора, та и трета употреба, където за няколко евро можеш дори и запазени обувки да намериш!

През декември премиерът Борисов ласкаво обнадежди пенсионерите с думите: „Миличките мои,  22 години подържаха главно БСП, ама ние не ги наказваме, а още от първия ден, в който ГЕРБ дойде на власт, им вдигнахме пенсиите”. Така че пенсионерско униние в България не може да има. Съществува единствено недоумение, незаслужена обида и известно презрение.

                   В състояние ли е безплатната компютърна комуникация да замени живия контакт в разделените български семейства? Детската или старческа драма от раздялата е по-страшна?

За българите отдавна не е  новост, че страната им е с най-малък процент на младежи до 14 години в ЕС или че всеки осми млад българин се готви в обозримото бъдеще да емигрира от родината си. Дори опитите на външния министър Младенов да контрира опасенията за „хилядите емигранти”, които щяли да залеят Великобритания след 2014-та с безутешната антитеза, че тези хора възнамерявали по-скоро да се насочат Германия, Испания и Италия, с които страната му имала по-силни делови връзки, едва ли предизвикват особен интерес. Това е съвсем обяснимо след като в края на миналата година почти 40 на сто от българите декларираха пред НЦИОМ, че насърчават децата си да заминат за чужбина завинаги, а 70 на сто обявиха, че искат децата им да учат далеч от България.

Виртуалното общуване

Което отдавна вече е факт. Още в началото на 90-те, подгонени от постоянната криза и немотия, българите потеглиха масово на гурбет, повечето оставяйки децата си на отглеждане от баби и дядовци в родината. Други ги взеха със себе си, късайки връзките им с близки, език и приятели. Трети изпратиха  поколението си да учи в чужбина със заръка по никакъв начин да не се връща в родината, която повече от две десетилетия не може да се отърси от мизерията, корупцията и престъпността. Резултатът – днес почти два милиона способни, квалифицирани българи в силите си общуват с България главно по скайп. Най-вече  защото чрез безплатната компютърна връзка могат да поддържат илюзията, че разстоянията всъщност не са толкова големи, а контактите с близки и роднини далеч не са прекъснати. Без, естествено, да си дават сметка, че зад пресилено усмихнатите лица и бодряшки интонации в монитора най-често се крие тежка човешка драма.

Ще се върнете ли у дома през лятото?

За емигрантските деца тя е най-силна. Да, по скайп те виждат мама и татко в чужбина, чуват всекидневните им напътствия, общуват с баба и дядо в България, с любимите приятели от квартала, но да ги прегърнат, да почувстват тяхната ласка и човешка топлина, е невъзможно. Особено разтърсваща е ситуацията с родителите в чужбина, които се опитват дистанционно да възпитават децата си. Всекидневно те им внушават, че усилията и лишенията са заради тях, за да са добре нахранени и облечени, да имат и те онова, с което разполагат заможните им връстници. И така до двете летни седмици в родината, през които гурбетчиите ще трябва да компенсират цялата детска мъка, трупана през годината въпреки безплатния скайп. Така, според детски психолози, тези деца се разкъсват вътрешно между страната, където родителите им живеят в лишения и тежък труд, но откъдето идват подаръците и парите, и незврачната реалност в семейния дом, който се изпълва с изобилие и радост за кратко само по време на лятната почивка на мама или татко в родината.

Спонсорираният старчески дом

Не по-малка е драмата с възрастните, чиито деца и внуци вече живеят по всички краища на света. Животът им основно е свързан с  дежурство пред компютъра в очакване на поредния скайп-сеанс, на който зърнат любимите лица, да чуят отново техните гласове. И когато разговорът завърши, да отронят поредната сълза на родителската мъка и да пропъдят натрапчивите мисли за неизбежния старчески дом или страшния самотен край. Демографските изследвания сочат, че с всяка изминала година България действително се превръща в старчески дом, съществуващ основно благодарение парите на емигрантите и  гастарбайтерите. В интервю за швейцарското радио ДРС миналата година икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика поясни, че българите зад граница / близо милион и половина/ са много важен икономически фактор с двата милиарда лева, които превеждат годишно в страната, тъй като без парите на емигрантите много семейства няма да оцелеят, защото не могат да очакват почти нищо от държавата. Държавата пести, намалява заплати, пенсии и социални придобивки и изплаща дълговете си дори по време на криза, коментира икономистът.

Призрачните семейства

Преди време два пенсионерски клуба в Шумен със съдействието на общината били включени в интернет мрежата със звучната скайп-парола „zlatnavazrast”. Интересът на възрастните се оказал неимоверен и тъй като повечето местни хора били емигранти в Испания, властите в Мадрид щедро отпуснали средства проекта да бъде разширен и с младежка група за контакти. Така скайп започнал да събира виртуално отново шуменските семейства и да заглушава болката от отсъствието на най-близките.

Но, само донякъде.  Защото хората и от двете страни на линията усещали, че по-скоро говорят  с далечни, но познати призраци. Призраците на спомена, който едва ли някога ще се се повтори отново.

30.01.13

Както предупреждаваха от доста време политическите синоптици, студеният циклон от Брюксел вече наближава България и правителството обяви оранжев код за опасност. Основни емисари на управлението спешно бяха командировани в някои европейски столици, а в София се изви първата  вихрушка от оставки.

Изпреварвайки насрочената за този уикенд в Брюксел среща на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и главната му научна съветничка Ан Глоувър с български учени, предизвикана от скандално разпределените седем милиона евро за наука на приятелски фирми, премиерът Борисов  пусна в ход кадровата гилотина. След като правителствения инспекторат констатира десетки нарушения в работата на Фонд „Научни изследвания”, с постовете си набързо се простиха министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов и управителят на фонда Христо Петров, а срещу председателят на изпълния съвет на фонда Рангел Гюров , „шестак” от ДС с псевдоним „Стоянов”, вече е в ход съдебна жалба за заемане на несъответстващ със статута му пост. Оказа се, че сред спечелилите средства от фонда има широко присъствие на „изследователи” от частния Нов български университет, чийто ректор преди битността си на член на кабинета беше самият образователен министър.

Шампион по нарушения

На властовия ешафод набързо попадна и председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев. Въпреки усилията си да се докарва всячески на управлението той беше обвинен, че е забатачил сериозно разработката и приемането на свързаните с Третия либерализационен пакет подзаконови административни актове, в резултат на което ЕК сезира съда на ЕС и страната вече е изправена пред неизбежни наказателни процедури. Впрочем,  само за един  ден през миналата седмица България успя да оглави класирането на ЕК по брой на наказателни процедури срещу нея. Освен споменатото непълно прилагане на директивата за вътрешния енергиен пазар, Брюксел погна държавата и заради ограничителните условия при издаването на лицензи за т.нар.мултиплекси, за липсата на мерки, свързани с енергийната ефективност на сградите, за влошеното качество на атмосферния въздух в някои силно замърсени райони на страната, както и за неспазване на таваните за вредни емисии в атмосферата, изпускани от редица промишлени предприятия.

Кризисна евродипломация

Като леден душ за управлението дойде и намекът на говорителя на ЕК Марк Грей тези дни, че „внимателно следейки ситуацията в България”  нищо няма да попречи на комисията при нужда да излезе с официална оценка и преди предвидения за края на тази година редовен мониторингов доклад. И за да бъде предотвратен евентуален предизборен европейски резил около избора на новия ВСС, неразбориите около  попълване състава на Конституционния съд и избора на нов главен прокурор, за Брюксел спешно беше отпратена министърката на правосъдието Диана Ковачева със задачата да разсее притесненията на генералната секретарка на ЕК Катрин Дей свързани с наблюдението по Механизма за сътрудничество и оценка. Почти по същото време в Дъблин, столицата на новата ротационна председателка на ЕК Ирландия, се озова председателката на парламента Цецка Цачева за да убеди колегите си от комисиите по европейските въпроси в парламентите от ЕС, че основните приоритети на дисциплинираната финансово и същевременно най-бедна европейска страна остават влизането в Шенген и отпадане ограниченията за работа на българите в рамките на ЕС.

Да или не?

На заседанието на 7 и 8 февруари на Европейския съвет в Брюксел българският премиер Бойко Борисов ще трябва да убеди колегите си да не намаляват фондовете за страната от Бюджета на ЕС по т.нар. Многогодишна финансова рамка за 2014-2020г. За да постигне това ще са му необходими много и солидни аргументи. За тяхното събиране, обаче, министър-председателят  разполага с цяла една седмица! Така че вероятно „няма нищо по-хубаво от лошото време”, както някога твърдеше популярен автор на шпионски романи! И току-виж отново се оказал прав.

Защо пробойните в българската система за национална сигурност се множат? Каква е рецептата за излизане от сегашната ситуация? Георги Папакочев разговаря по темата с експерт от академичните среди:

С почти пълен консенсус преди две години Народното събрание прие нова  Стратегия за националната сигурност. Валидността на документа е до 2020, но само година след гласуването му България се сблъска с поредица от предизвикателства, които експертите наричат откровено „пробиви” стратегията. Бомбеният атентат на летището в Бургас, експлозиите в складове за боеприпаси при „Петолъчката”, случаят със странните френски парашутисти, изяли в тъмнината здрав пердах от жители на плевенското село Коиловци, показните атентати в центъра на София  срещу Ахмед Доган и някогашния служител в специалните служби, днес сочен като наркобос ЗлатомирИванов-Баретата –всички те  са част от многобройните доказателства за липса на каквато и да е сигурност в личния, обществения, социалния и политически живот на българина.

Мъртвородената стратегия

Подобна ситуация е далеч от нормалното и се получава така, че всеки, който е поискал да извърши нещо скандално в страната, го е сторил, смята проф.Тодор Танев, преподавател по стратегическо планиране в СУ „Св.Климент Охридски”.  Обяснението за отсъствието на  защита срещу подобни инциденти  не е само в твърдението, че службите и МВР не си гледат работата, а и в мъртвородената стратегия за Национална сигурност. И за това има причини, смята експертът.  Една от тях е невъзможният начин по който беше приет този документ. Стратегиите трябва да се обмислят публично и открито, да се обсъждат  по комуникативен и  мултиекспертен начин. Проф. Танев е участвал в изготвянето на стратегията за национална сигурност на Армения и пояснява, че тя е била  започната във Вашингтон, продължена в Москва и финализирана в Брюксел. Така документът събра около себе си световно съгласие на откритост, след което беше обсъден от академичната и експертна общност в Ереван и днес се радва на голяма популярност. Просто  Армения вече не е онова, което беше преди няколко години след тежката си конфронтация с Турция, констатира професорът.

Взиране в собствения пъп?

В България този процес се оказа съвсем обратен. Приетата преди две години стратегия  застъпва основно гледната точка  на специалисти от полицейската академия на МВР и почеркът им е съвсем ясен. В нея се говори за рискове, заплахи и предизвикателства и тъкмо в този негативистичен език прозира  полицайското виждане за сигурността. А правилното позициониране на дадена страна следва да е в глобален план. Сигурността на Швейцария, например, се пази от нейните съседки и партньорки, защото страната държи парите на света и тя се възползува от това. Всяка държава с функционираща система за сигурност изгражда своята концепция върху добро си  позитивно позициониране в световен план. Ако само се озърташ откъде нещо може да се случи, дали в подлеза или на летището ще гръмне бомба, никога не можеш да се предпазиш ефикасно и винаги ще бъдеш изненадван, е категоричен експертът.

И доколкото проблемът е комплексен, националната сигурност е само едната страна на медала –  другата е икономиката и тези линии се преплитат. Енергетиката, например, е както икономически, така и въпрос на сигурността. Става дума за обширна обща защитна архитектура, която не позволява да се случат определени събития. Проблемът далеч не е дали има или няма внедрени полицейски агенти в престъпните структури, дали сме ги осветили или не, а в това, че липсва система, стратегическо виждане, обобщава проф.Танев.

Разузнавачи или шпиони?

Спецслужбите са един от елементите на националната сигурност, дори не основен, но в парламента продължава да се води дискусия дали да бъдат осветени  т.нар.разузнавачи/шпиони/ от комунистическите тайни служби в чужбина. Как да се постъпи с тях?

Всяка държава има такива хора в своите легации и това е нормална практика, смята експертът.  Въпросът е на кого са служили и продължават да служат тези хора – на страната си или на определена партия? Истината е, че те са служили на определена партия, дори и на конкретна чужда държава. Осветяването на шпионите ще бъде финален акорд на започналия преди 20 години мъчителен процес с т.нар.”оня списък”. А съм  и убеден, че контраразузнаването на другите държави отдавна знае за какво и кого става дума, затова разумното би било всичко да се постави на нови релси, е категоричен академичният експерт.

Дори повече – атентатът срещу Доган показа, че не може да се чака до 2020г. когато изтича срока на валидност на сегашния документ. Затова след тазгодишните парламентарни избори/ дотогава едва ли нещо може да се направи!/ следващото правителство, каквото и да е то, незабавно трябва да постави въпроса за ревизия на сегашната Стратегия за национална сигурност и да започне изработването на нов документ. С участието на всички, които имат политическа визия, а не само полицейска, обобщава проф.Тодор Танев от СУ”Св.Климент Охридски”.