Бомбеният взрив пред редакцията на седмичника „Галерия” се оказа характерен детайл в една показателна за българското общество февруарска седмица. И в деня на св.Харалампи, набеден за покровител на чумата…
Защо?

Всичко като че се отприщи с най-идиотското съобщение в местни медии, с което можеше да започне една седмица  – за 19-годишна американка, която в резултат на рядко психическо заболяване, изяждала седмично по пет сапуна със зелен цвят, като за по-вкусно ги поръсвала с прах за пране. Страдащите от въпросното душевно разстройство поглъщали лакомо също монети, тебешир, батерии, дори и въглища, сиреч имали прояви на извратен апетит.

ТВ-фриик шоу?
За да нагнети допълнително ефекта от подобни щуротии, българска кабеларка излъчи на живо почти двучасово шоу с премиера Бойко Борисов, модерирано от лице с академична титла, което през последните години не слиза от тв-екран и е наблюдавано къде с нездрав, къде с чисто професионален интерес, от лумпени-сеирджии, доморасли комедианти и изследователи на психиатричната патология. Медийни наблюдатели в печата изчислиха, че през 80 на сто от времето е говорил споменатият професор-модератор и едва в 20 на сто от предаването думата е успявал да открадне и българският министър-председател. В печата бяха тиражирани някои от най-запомнящите се мисловно-словесни конструкции на двамата, изложени  в диалог, танцуващ в обръщенията от „вие” на „ти”, и обратно. Като например: “Ще трябва да се съгласиш с мен – чалгата и опростачването са клозетната атмосфера на нашия живот. Искате ли да чуете какво Сашка Васева е изпяла за вас?”, пита водещия и получава следния шеговит премиерски отговор: “А не, не щeм да слушам Сашка, не щем да слушам луди. Какво да ги правя тези хора – да ги интернирам в “Белене” ли, да строят централата?” и т.н.
Зарибяване на потенциалните пациенти
Естествено, че в студените и дълги зимни нощи подобни тв-изживявания се впиват дълбоко в съзнанието на масовия българин, който след тях или инстинктивно докопва бутилката с ракия или периодично се буди в леглото си подгизнал от студената пот на кошмарите. Поради което неслучайно вече 2-3 процента от населението в големите градове е с доказани психически отклонения, а в рекламни листовки някои частни психиатрични клиники привличат клиентелата си със следния текст: ”Вие скоро ще постъпите в болницата. Може би за първи път. От името на целия медицински персонал ви казваме „Добре дошли”!
Естествено прояви на психическа нестабилност бяха демонстрирани и по културна линия. През седмицата гръмна сензацията със стихосбирката на 23-годишна мома от Сливен, в която фигурираха стихотворения на известни български поети под името на амбициозната кандидат-поетеса. На въпрос дали се срамува от своята не плагиаторска, а обикновена преписваческа дейност, сливенлийката отговори дословно: „Да се срамувам? Не, напротив. Аз цял ден съм по медиите – вестници и телевизии ме търсят непрекъснато, аз на всички съм обяснила това, което е – то е факт, стиховете са мои, имам си ръкописи!”. Което би могло да обясни не само на психотерапевтите, но и на все още съхранените трезвомислещи българи истинските мотиви за едно подобно поведение .
Тротиловите пиратки
Най-красивата кулминация на всяка лудория обикновено са фойерверките. След склоняването на Яне Янев да продължи да оглавява своята знаменита партия, след продължаващото жужене на СРС-та в телефонните слушалки и европеизирането на скандала с подслушванията в Брюксел, след внезапното просветление на министър-председателя, че  на всички ключови постове в институциите продължава да има хора на бившата ДС и след осветяването като агенти на комунистическите тайни служби  на две някогашни медийни величия, нищо друго не оставаше, освен да гръмне тротиловият фойерверк.
Това се случи навръх денят на св.Харалампи, известен и като „чумиден”, когато четирима комисари вече бяха на път към София за да поставят своя европейска анамнеза на българското душевно и политическо здраве. А взривът, случайно или не, порази редакцията на печатна медиа. Която също, като че съвсем случайно, се радва на рекордни тиражи в България…

Френският министър по европейските въпроси Лоран Вокиез отново попари надеждите на България и Румъния за влизане в Шенген като намекна, че процесът може да отнеме и години.
От друга страна вътрешният министър Цветан Цветанов обяви, че към 14 март България ще е изпълнила всички мерки за членството, макар окончателното решение за приемането да остава политическо.
На какво се дължи това разминаване в оценките и кой, всъщност, подхранва надеждите на кабинета?
В началото на миналия октомври в междинен доклад на Институт „Отворено общество” –  София, учреден  и финансиран от американският милиардер Джордж Сорос, беше констатирано, че подготовката на България за присъединяване към Шенгенското пространство като цяло се осъществява в срок и съществуват достатъчно основания да се смята, че до 31 март тази година страната ще изпълни всички условия за членство. Докладът е резултат от подписано през март същата година споразумение между МВР и въпросната неправителствена организация, и в тогавашното  си издание беше връчен лично на вътрешния министър Цветанов в подобаваща неделна медийна церемония сред ръкопляскащи експерти и журналисти пред дежурните за подобни случаи телевизионни камери.
Одисей и песента на сирените
Отново в благодарната за медийни изяви, но този път февруарска неделя, споменатият институт сервира следваща порция по двустранната си договореност с МВР под формата на пореден междинен доклад, който макар и една степен по-критичен, отново предостави чудесната ПР- възможност на вътрешния министър да потвърди своята „честна пионерска”, че към 14 март всички мерки ще бъдат изпълнени, а след това, щели да се предприемат и „надграждащи мерки”. С което телевизионната неделна вечер успя да зареди с европейски оптимизъм иначе силно недоверчивата вече аудитория, а постничкия откъм информации понеделнишки печат запълни първите си страници със протоколни снимки от голямото шенгенско „събитие на уикенда”.
Чудесно! Но…
Едва ли при непосредствено предстоящите си посещения в България комисарката по вътрешни работи на ЕК Сесилия Малстрьом и докладчикът по Шенген за ЕП Карлос Куельо ще получат смислени отговори на такива въпроси, като например, как българското правителство се бори с корупцията и организираната престъпност, след като един от неговите най-знакови обвиняеми по делото „Октопод” вече дори не е под домашен арест и освен че обяви намерението си да се кандидатира за президент заплаши, че ще заведе десетки съдебни дела срещу политици и медии за клевета и финансови щети? Или за каква европейска демокрация, при това кандидат-шенгенска, става въпрос, когато през последните три години официалният брой на подслушванията със СРС е скокнал с три пъти за да достигне 16 хиляди  и в която основни заподозряни за скандалното слухтене са вътрешния министър и началника на службата за национална сигурност? За каква анти-корупция се говори, след като не друг, а шефа на комисията за конфискация на незаконно придобито имущество е подозиран, че се е самоуредил с осем свои близки в комисията и с шокиращо висока за българските стандарти заплата? Или за какво правораздаване става въпрос, когато съдът хронично не е в състояние да прати зад решетките поне една знакова фигура на мафията както от високите етажи на властта, така и от сериозните босове на уличните банди?
Знам, че ти знаеш, че аз знам
Засега ЕК пази многозначително мълчание по темата  за междинния доклад за България в изпълнение на мониторинговия механизъм по вътрешни работи и правосъдие, независимо че по регламент тези ключово важни за членството в Шенген констатации следва да бъдат разгласени до края на февруари. Така или иначе, въпреки дипломатичния си подход, малко е вероятно  Брюксел да възпреме позицията на българският главен прокурор Велчев, който обяви, че знаел много неща, но сега не можел публично да ги съобщи. Просто политическият стил на ЕС е доста по-различен и директен. Нещо, в което съвсем скоро  и за сетен път предстои да се уверят не само МВР и кабинета, но и контрактуваните изследователи от „Отворено общество”.

Все по-често в българските медии се появяват съобщения, които са предназначени да трогнат положително аудиторията – като се започне от избора на името на каракачанското кутре, което премиерът Борисов подари на своя руски колега Путин и се стигне до уреждането с ново жилище на шуменският павиан „Шмоко”.
Каква е ролята на подобен вид информации проектирани върху българските реалности?
Медийните „подсладители” далеч не са български патент. Навсякъде по света те се използуват като хуманен акцент в края на напрегната новинарска телевизионна емисия или са насочени към онази аудитория, която е безразлични към политиката и тъмните проявления на живота. Въпросните „захаринчета” могат да варират от появата на първите пролетни кокичета до рядкото раждане на хипопотамче в голяма зоологическа градина като почти безотказно предизвикват милозливи емоции на елементарно равнище пред красивата страна на битието.
В България, например, в същия ден, в който парламента гласува доверие на сегашния кабинет, проправителствен всекидневник разнежи читателите си с историята за невероятния късмет на „най-известният павиан в държавата”  и талисман на шуменския зоокът  Шмоко. След жилищна драма с маломерната си клетка мъжката маймуна била настанена в телен „мезонет” от 45 квадрата, обзаведен с клон за катерене и люлка, осигурени от местни общинари и бизнесмени. Наистина трогателно, на фона на прокрадващите се съобщения за все повече бездомници и бедняци, открити вкочанени от студ в трафопостове и мазета, без да срещат ничие внимание и съчувствие…
Човек за човека е вълк?
Или друг подобен разнежващ инцидент съобщен наскоро от  БТА. По сигнал от дружеството за защита на животните екипи на електрическата компания ЧЕЗ организирали акция по спасяването на малки кученца в София. Кутретата били извадени от електроразпределителна станция  след кратко изключване на напрежението и били предадени невредими на загрижените активисти. В съобщението на държавната телеграфна агенция се допълва, че през миналата година ЧЕЗ били монтирали 541метални платформи за щъркелови гнезда по нейните електрически стълбове, а други точно 800 гнезда били регистрирани за наблюдение и „обезопасяване, при възникване на необходимост”. Вечатляващо хуманно поведение на иначе силно недолюбваната в България фирма, нали? А това, че през седмицата в Дупница бездомни песове са оглозгали жив човек край гробището на града, след което са разнасяли крайниците му по градските улици, следваше да бъде възприето от аудиторията като нищо повече от проява на лош медиен вкус.
„Кучешко сърце” по Булгаков
Ами умилителната история с каракачанското кутре, което в края на миналата година премиерът Борисов подари на своя руски колега Путин? То не бяха емоции след съвместната им пресконференция в София, не бяха предложения по Интернет за името на симпатичния четрикрак подарък, който впоследствие беше кръстен Бафи, а не Балкан, не бяха и изчерпателни тв-репортажи за луксозното битие на българското кученце в Русия и отношенията му с черната лабрадорка Кони на руския премиер! По същото време, обаче, социални работници във Варна, Добрич, Хасково сигнализираха за десетки случаи на домашно насилие над малолетни в своите райони, а БХК тъкмо беше констатирал, че за 10 години в домовете за деца с увреждания е имало над 200 смъртни случая причинени от глад, предотвратими болести, студ и недостатъчни грижи. И какво от това? Нищо, за бликащите от купони, пошлост и чалга местни медии и за ПР-зависимите държавни органи.
В крайна сметка след като животът в България и без това е толкова мизерен, защо веселяшките телевизии, радиа и вестници да го правят още по-неприятен? Пример в тази посока на разсъждения даде световно неизвестна депутатка от ДПС, която издаде лично „изстрадан” наръчник за сваляне на излишни килограми, донесъл й  тези дни неподозирано голяма медийна и парламентарна популярност. Разбира се, на фона на недохранените човешки същества в домовете за изоставени дечица…

Тези дни министърът на образованието, младежта и науката Сергей Трайков  хвърли в общественото пространство информацията, че за почти почти половината първокласници майчиният език не бил български, и че това въобще не било застрашително, защото с помощта на културно-историческото наследство сред тези деца трябвало да се изгради „национално самосъзнание на български граждани и едновременно на европейски”.
Кое, всъщност, е по- застрашителното в изнесените от българският министър данни?
Доколко културно-историческото наследство ще формира националното и европейско самосъзнание на 30-те хиляди първокласници, които са половината от всички деца прекрачили за първи път училищния праг през сегашната учебна година, е по-скоро риторичен въпрос проектиран върху безрадостната демографска картина на България. Страховитото откровение на просветният министър е друго и то е свързано с проблемите около етническата принадлежност на малките ромчета и турчета, за които най-вероятно майчиният език ще бъде единствен в тяхната битност на български граждани, а официалният им говор такъв, какъвто го формират средата, в която живеят и медиите, които следят, сиреч ще си остане рудиментарен. В случая не става въпрос  и за училището, което освен гетоизирано, бива напускано от споменатите дечица масово преди завършването на четвърто отделение.Просто те са преобладаващата част от 20-те хиляди българчета, които годишно или не са влизали в класната стая или въобще спират да ходят на училище.
„Дромес романес”/говориш ли ромски/, началник?
И в това се корени истинската драма. В началото на учебната година доклад на Световната банка предупрежди, че след десет години  основната част на българското работоспособно население няма да може да чете, защото ще се състои предимно от деца, които сега съставляват контингета на споменатите от просветния министър първолаци с различен от българския майчин език и за които е използуван термина „езикови малцинства”.  В резултат на масираното затваряне на училища в демографски поразените малки райони, въпросните хлапаци биваха насочвани към т.нар.”средищни училища”, но се оказа, че  те не пътували до тях не поради бедност, а поради невъзможност да се социализират с останалите ученици. И езиково, естествено.
В търсене на загубеното време…

В края на миналата година изследване на Програмата за международно оценяване на учениците/PISA/, разтърси с данните си и без това кретащата българска образователна система. Почти половината от 15-годишните български младежи се оказаха под критичния праг на грамотност, като в останалите държави това са едва 20 процента. Просто те не могат да анализират информация, не са в състояние да осмислят и оценяват добре предоставени им данни, огромна част от тях смятат четенето за „загубено време”. В паралелен анализ на трудовия пазар, направен по европейска поръчка от БСК, беше констатирано, че в резултат на неграмотността и слабото образование, всеки пети българин до 24-годишна възраст трудно си намира работа, а от над 400-те хиляди регистрирани безработни близо сто хиляди са с начално или по-ниско образование. Преобладаващата част от работещите сега българи са продавачи, снабдители, шофьори, сервитьори, бармани, охранители, а не добре образовани и квалифицирани хора, които да произвеждат и движат икономиката напред.
„Нещо не е наред в системата, за да има неграмотни ученици, защото се дават много пари за образование” – тази констатация принадлежи не на друг, а на самия премиер Бойко Борисов и беше направена по телевизията навръх 8 декември. За парите не е прав, а за другото – просто да му ръкопляскаш! Така, както когато вкарва гол от подаване на митничаря „Вучката”…