Срещата на американският президент Барак Обама с премиерите на страните от Централна и Югоизточна Европа, от  НАТО в Прага, беше отразена по особен начин в някои български медии.
За какво говорят подобни интерпретации?

„Бойко Борисов се срещна с Обама”, „Българският премиер вечеря с американския президент”, „Бойко и Обама на четири очи в Прага” – това са общо взето внушенията, които някои български медии се опитаха да направят по повод официалното представяне на министър-председателя Борисов на Барак Обама  и участието му в работната вечеря с лидерите на 11-те членки на НАТО от Централна и Източна Европа. Сами по себе си въпросните твърдения не са неверни – формалната среща е факт, макар да е била „кратка”, „протоколна”, „за запознаване”, дори „на четири очи”, въпреки преводаческото присъствие на трети чифт очи – този  на бъдещата американска посланичка във Вашингтон Елена Поптодорова. Пропагандният ПР-заряд, обаче, е насочен към по-сериозни цели  –  допълнителното повишаване авторитета на премиера чрез приятелското му познанство с най-могъщият  световен лидер, към одобрение на „правилната” външна политика на кабинета и най-вече към повдигане на силно залинялото от кризата и съпътстващата я беднотия самочувствие на българина.  Ето, говорят вече кръчмарските политикани, „бат’Бойко” е равен с големите, той е на „ти” с Обама, ще му прокарат пряка телефонна линия с Белия дом за да може да консултира американците по регионалните проблеми. При това по азбучен ред първи беше представен на най-влиятелният световен политик, първи му направиха протоколната снимка с него, първи се озова на трапезата, през цялото време седя точно срещу него и навън направи комплимента, че „вечерята била питателна”! И това ако не е специално приятелство – здраве му кажи!

Американският сладкиш

Впрочем, подобна еуфория беше обхванала местните медии точно преди година, когато в началото на април, отново в Прага,  тогавашният министър-председател Станишев успя също за отредената му минута и половина да се здрависа с Обама преди началото на срещата ЕС-САЩ и да му пожелае успех в битката срещу глобалната криза, вероятно с ироничната усмивка на лидер, чиято страна още тогава успешно се разминаваше с финансово-икономическото бедствие. След априлското „запознанство”  водачът на БСП се похвали пред медиите предизборно, че с мимолетната протоколна среща „неговото правителство е придвижило процеса на стратегическото партньорство със САЩ”. Както е известно това сътрудничество не успя да помръдне нито в рамките на НАТО, а още по-малко в двустранните отношения.
През същия месец миналата година на срещата на върха на НАТО в Страсбург на Барак Обама успя да се представи и държавният глава Първанов. В отново „краткия двустранен разговор” българският президент се е спрял върху остро актуалната тогава тема за енергийната сигурност, но основният му акцент, естествено, е бил върху неизбежната необходимост от диалог между НАТО и неговата голяма и искрена „слабост” – Русия.

Сън в априлска нощ

Отново през април, но на далечната вече 2001 година, цялата българска дипломация беше впрегната за организиране на спешна среща между тогавашният български премиер Костов и бившия американски президент Джордж Буш. Според официалните информации срещата станала в кабинета на вицепрезидента Ричард Чейни, по чиято покана тогава премиерът пристигнал във Вашингтон, а според други сведения, тя преминала „импровизирано” на вътрешно стълбище на Белия дом. Известно е, че по това време царското „цунами” се готвеше да залее парламентарния вот в България, поради което някои местни медии бяха накарани да тиражират твърдението, че „Буш пожелал успех на своя гост на изборите”. Накарани, защото е известно, че американските президенти по правило не водят разговори с политици, чиито партии са в предизборна кампания, а още по-малко биха се ангажирали с намеса в изборния процес на най-високо равнище.
Така по всичко личи, че април наистина е лъжовен месец за американските надежди на някои български политици. Дали и сегашният април ще се окаже такъв?

Показният арест на бивш министър на отбраната, където наблюдаващия прокурор театрално издаваше съмнителни от професионално-етична гледна точка разпореждания, завихри отново спорове в публичното пространство.
Какво трансформира публичните фигури в медийни звезди и какви са рисковете от това?
Ако перефразираме прочутото американско твърдение, че „нещо се е случило само ако е отразено от вечерните телевизионни новини” в „ти си някой единствено ако медиите се интересуват от теб”, тогава почти целите местни политическа, управленска, правосъдна, криминална и развлекателна гилдия могат основателно да се гордеят с безспорната си популярност. Защото гладните за сензации, като че безбройни за оредяващата откъм население България, медии, все по-рядко пропускат съзнателна или не поредна изцепка на някой в парламента, в президентската институция, правителството, съдебната власт и най-вече сред престъпния контингент, мултиплицират я многократно и я превръщат в поредната, общо взето, глуповата сензация.

ТВ звезди

Това, обаче, е едната страна на проблема. Другата е нездравият интерес на хора, натоварени с отговорни обществени функции, непременно да попадат в центъра на подобен вид „сензации”, като обикновено сами ги предизвикват. Тогава поведението им поражда основателни съмнения.
Като, например, кому беше нужен 5-часовият парламентарен дебат миналата седмица по повод злополучният опит за сваляне президента от поста му при положение, че още преди неговото начало беше ясно колко обречен е този опит поради отказа на РЗС да подкрепи искането на ГЕРБ? Най-простият и верен отговор е – никому. Но под блясъка на телевизионните прожектори и обективи неуморните „уонаби”-депутати, сиреч хора, които силно искат да са много известни, обилно ръсеха в ефира запомнящи се баналности от типа на „обърната резба”, „долно бельо” и „Джак Изкормвача” като „аргументи” в конституционния спор само и единствено да попаднат във вечерните новини и в печата на следващия ден.

Медийна телепатия

Подобен е  и казусът с двете необичайно продължителни пресконференции на държавния глава Първанов. Въпреки пълната предварителна яснота на неговите позиции, пред немигащите очи на телевизионните камери той надълго и нашироко в свой стил флиртуваше със симпатизантите и почитателите си подобно на „съветския телевизионен телепат Кашпировски”, както написаха вече някои медии. Не по-малко симпатични са „сериалните” медийни изяви на премиерът Борисов и неговият вицепремиер Цветанов, от които винаги може да се очаква поредният словесен образ, като „копаещият с багер трупове” вътрешен министър или „опадалите зъби” на някои съдии, в резултат от разработките на МВР.
На този фон думите пред телевизионната камера на един млад зам.-столичен прокурор от типа на „Днес/ Велики четвъртък/ ще разпънем трима” или „абсолютен престъпник”, който трябва да легне „долу на земята” при ареста на бившия военен министър, звучат единствено като трета цигулка в лексикалната „филхармония” на обичаната от намигащите дружелюбно тв-камери и кланящи се раболепно микрофони, власт в страната.
Власт, за която едва ли е толкова важно какво вършиш за обществото, отколкото какво казваш по медиите, как го говориш, и пред кои медии, естествено.

След публикуваните в „Евронаблюдател” разкрития на международна неправителствена организация за огромна агросубсидия, дадена на дъщерята на бивш зам.-министър на земеделието, сегашният земеделски министър съобщи, че подобна сума е „спечелила” и фирмата на съпругата на същият висш чиновник.

В България откровеният конфликт на интереси от десетилетия се нарича „шуробаджанащина”. Изразът, точен и отговарящ изцяло на националния манталитет, демонстрира местните представи за онзи дълг към близки и роднини, който издигналият се в обществото индивид следва непременно да изпълни. И обратно – да си заможен, влиятелен човек и да не уредиш фамилията на държавната трапеза е смятано за черен егоизъм, споменът за който дълго тормози родовата памет.
Така е било в далечното минало, така беше при тоталитаризма, така е и днес, когато ловки служители в системата за разпределение на еврофондовете продължават да насочват поливачките със златния евро-дъжд в градинките на най-близките си хора.

„Чичата” да е жив!

В началото на 2008 година, когато ЕК рязко блокира финансирането на страната по програма САПАРД, прочулият се вече заместник-министър, тогава отговарящ за усвояването на еврофондовете в земеделското министерство, обясни по телевизията по повод съмненията за злоупотреби, че фирмата на неговата съпруга била подизпълнител на проект по програмата, изясни на неведомите си сънародници, че в ЕС всеки, който работел прозрачно, професионално и по правилата имал право на средствата и накрая сгълча втрещената аудитория с риторичния въпрос : „Да се разведем ли, и да нямаме деца, и да нямаме родители ли!?”.
Също през този знаменателен период се оказа, че фирма на съпругата на депутат от НДСВ се е „преборила” за около 70 хиляди лева по САПАРД, а неговата дъщеря и зет били служители в прословутия фонд „Земеделие”. В парламента въпросният народен представител парира всички въпроси с обяснението, че „не можел да нареди за кого да се омъжи дъщеря му, а зет му работел във ведомството, преди да се запознае с нея”. В хода на неизбежната дискусия около замразените европари стана ясно, че редица други депутати от 40-то НС са си разпределили райони от страната и единствено с тяхното съгласие можело да се спечели финансиране по програмата. Бяха споменати дори конкретни имена, чиито носители по-късно отрекоха каквато и да е своя намеса при разпределянето на парите.

Да настъпиш мотиката

По този повод, след дълго протакане и скърцане на зъби, в началото на миналата година беше гласуван измъченият „Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси”, който очевидно работи толкова ефикасно, че сегашният министър на земеделието Мирослав Найденов тези дни беше принуден да признае, че за неговия екип информацията за облагодетелстваните майка и щерка не е нова, и че случаят „не е прецедент в Министерство на земеделието”.
Естествено и ответните мерки от страна на ЕС вероятно няма да са прецедент. В началото на февруари трябваше временно да бъде спряно раздаването на над три милиарда евро по новата Програма за развитие на селските райони поради опасност от злоупотреби и нови далавери. Също не е случайно, че България се намира на предпоследно място по усвояването на средства от фонда за регионално развитие и кофезионния фонд на ЕС.
Засега, обаче, погледите са вперени основно в прокуратурата и може би в противоречивите бъдещи „специализирани съдилища”, от които в спешен порядък се очаква да вкарат зад решетките поне най-отявлените крадци и „шуробаджанашки” групи. Както и  техните високопоставени благодетели на държавно-фамилната софра.

                      В навечерието на 4-дневните празници около Гергьовден, българското правителство оповести дългоочакваните мерки срещу сегашния етап на кризата.

                     Правителството на ГЕРБ най-сетне вдигна завесата пред намеренията си за борба срещу отминаващата криза и отново предизвика въздишка на облекчение сред бизнеса и стреснатото население. След успешното „разузнаване с бой” по медиите за повишаването на ДДС, за което се лансираха варианти до 5 на сто над сегашната  му стойност, след вслушването, в крайна сметка, в предупредителните вопли на политици, икономисти и анализатори, кабинетът реши да го запази в досегашния му размер. В замяна на това към улицата ще потеглят 20 на сто от служителите в държавната администрация, бюджетът ще бъде актуализиран поне до есента, а държавата ще пусне еврооблигации за погасяване на външния дълг. Естествено ще се случват и други „хубави” неща, свързани със затягане на коланите /за населението/, на дисциплината /за разните агенции/ и на контрола /във всички звена на държавното управление/. Тези и редица други мерки, освен да преведат страната през кризата и да не допуснат повторение на гръцката драма, следва да превърнат България, според премиера Борисов в „най-доброто място за правене на частен бизнес в цяла Европа”.

                                         Въпросът, обаче, е на каква цена?

                                         Тя, цената също, оказва се, е формулирана. Разходите за администрацията, например,  ще бъдат съкращавани индивидуално от всяко министерство и държавно ведомство. Министър-председателят дори нахвърли някои идеи – гасене на лампи за пестене на електроенергия, съкращаване на секретарки, освобождаване на личните шофьори и най-вече по-пълноценно използуване на софийското метро за служебните придвижвания в столицата. Вероятно изискванията за  режим в осветлението или раздяла с любимата секретарка, макар и със скърцане на зъби, ще бъдат изпълнени, но лишаването от личния шофьор и най-вече от служебния автомобил, би се оказало тежка тегоба за мнозина местни началник-бюрократи. И вероятно тъкмо затова те искрено презират американските данъкоплатци, които са решили да предоставят служебни автомобили само на своя президент, вицепрезидент и шефа на ЦРУ. Останалите се справят със собствените си возила.

                                     Държавни „превръзки” за цикъла

                                     Новите антикризисни мерки на кабинета, както и бушуващата все още фискална криза демонстрират нещо твърде показателно за най-бедната европейска членка – продължаващата тежка зависимост на бизнеса и икономиката от държавата. Тъкмо след като бяха спрени разплащанията с фирмите започна свиването в реалния сектор, когато секна потокът от чуждестранни инвестиции поради кризисния тайфун в Европа и светът, държавният бюджет започна да залинява и двигателят на икономиката опасно намали своите обороти. Да, задлъжнялостта на България е по-ниска от много нейни партньорки в ЕС, но тя е твърде неустойчива и при неразумни действия и дългове лесно може да хвръкне нагоре. И да се озове там, където сега агонизира южната съседка на страната.
                                     Рано или късно, с новите антикризисни мерки или без тях, с хвалбите на политиците или без тях, цикличното икономическо бедствие ще отмине. Неизвестно кога,  България ще излезе от следкризисната депресия и с помощ отвън икономиката ще премине в оживление, дори и в подем. Кое правителство ще се окичи с този медал предстои да се види. Нищо лошо ако се окаже и сегашното.

В условията на тежка криза, утре в София ще се състои традиционният военен парад по случай Гергьовден, празникът на Българската армия…

„Българската армия има един празник и той, въпреки кризата, трябва да се уважава…” –тези думи на военният министър, генералът от резерва Аню Ангелов, прикриват накърненото войнско достойнство и болка на професионалния войн. И не само на него. Защото през седмата година от членството на страната в Североатлантическия алианс на своя традиционен парад, обрулената от постоянни реформи, недофинансиране, лошо управление, корупция и кражби българска войска, ще демонстрира на празника си два летящи самолета, няколко вертолета и обичайните скромни подразделения пехотинци, които ще набиват крак на жълтите павета. Колесна техника, сиреч танкове, бронетранспортьори и други военни машини поради кризата няма да има. Нови генералски лампази ще получат петима полковници, а трима сегашни генерали ще добавят поредното ромбче върху пагоните си.

Крадливите артелчици

Положението с българската войска наистина е драматично и дори военният министър неколкократно намекна в медиите, че армията е пред фалит. Повод за подобни опасения са сключените през 2006 година договори за доставката на 21 броя вертолети за нуждите на ВВС и ВМС, които не могат да бъдат платени в срок. Санкцията за това неплащане е гигантска, като съществува опасността страната да загуби дори и доставени вече летателни машини.  Пред разваляне, респективно пред колосални неустойки, е и сделката за доставка на транспортни самолети. Неустойки за почти милион евро военното ведомство дължи и на германската фирма „Даймлер” за доставката на 155 високопроходими автомобила „Мерцедес”, не са платени и над 10 милиона евро за купените на старо от кабинета на Станишев две белгийски фрегати. В същото време военният министър Ангелов изрази публично опасенията си, че по някои от споменатите големи сделки са вземани комисионни на високо ниво, опасения е с висока степен на достоверност.

Мирновременната драма на българската войска е и другаде.

В специалният правителствен доклад за състоянието на въоръжените сили през миналата година, публикуван от Министерство на отбраната се констатира, че страната е сред първите места по брой на военни на глава от населението, че по инвестиции за доставка на оборудване, за отбранителни изследвания и технологии, въоръжените сили бележат устойчива тенденция на технологичсо изоставане, което все повече ги отдалечава от оперативната им съвместимост с останалите армии от НАТО. Преди това беше посочено, че в определени висши командни звена офицерите са колкото и хората, които работят в тях, че броят на държавните служители в администрацията на военното ведомство е достигнал до „невъобразимо ниво”, което два пъти надхвърля сумата на администрацията на военните министерства на Белгия и Холандия взети заедно.
Има ли „виновати”?

Кой е отговорен за въпросното „дередже”? Правителството на Тристранната коалиция и неговите последователни военни министри, единият от които вече е арестуван по заповед на прокуратурата? Или върховният главнокомандващ и президент на страната, който въпреки ограничените си по Конституцията правомощия,  наблюдаваше безмълвно всички тези безобразия на бившите си съпартийци през своите два  мандата? А може би вината е в съмнителната „експертиза” на шефа на политическия кабинет на президента и бивш началник на Генералния щаб или на президентският съветник по военната сигурност? Или в предишния парламент, изиграл също не малка роля за сегашната ситуация?
Въпроси, на които „Гергьовденския” парад едва ли ще даде отговор. А отговор е нужен, защото войнското достойнство все още се цени високо в България и неговото поругаване обикновено не остава ненаказано.