В началото на декември Европейската комисия ще направи своята последна, седма поред, оценка по приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство.
Доколко нейните констатации ще повлияят върху заключенията на Съвета на ЕС за премахването на контрола по вътрешните граници на двете балкански съседки?

Пет от оценъчните мисии на ЕК за Шенген бяха осъществени през 2009 година, а шестата, за „Сухоземните граници”, премина през този март. След две седмици започва оценката за Шенгенската информационна система и допълнителната проверка на сухоземните граници на двете съседни страни, чиято охрана може да се окаже основният технически препъни камък пред амбициите им да влязат догодина в европейската безвизова зона. В средата на този месец мисията от експерти на десет Шенгенски държави инспектира две граждански летища в Румъния. Ако нейните заключения са незадоволителни и предстоящата проверка на охраната и паспортните режими по румънско-молдовската граница, по отцепилата се Приднестровска територия, както и по границата с Украйна, покаже недостатъчна готовност и бъде решено контролът да бъде повторен, мечтаният март догодина автоматично отпада за неопределено време като набелязан срок. Дори да приемем, че България е изпълнила повечето технически условия за Шенген,  доколкото концепцията на ЕС за разширяване на зоната е построена върху едновременното приемане на двете дунавски съседки, тяхната светла безвизова мечта ще започне бързо да се отдалечава в неясното бъдеще.

Дунавските сиамски близнаци

Това, обаче, е „малкият дявол” за амбициите на София и Букурещ, които въпреки  спонтанният изблик на българският премиер Бойко Борисов през лятото за разграничаване на двете страни поради лошия доклад на ЕК за Румъния, са обречени да се движат в Европейското пространство като своеобразни балкански сиамски близнаци.  Големият им проблем беше формулиран миналата събота от френския президент Никола Саркози в Лисабон и той е успешното приключване на процедурата по наблюдение, упражнявана от ЕК спрямо двете страни. Продължителността на въпросният механизъм за мониторинг в областта на правосъдието и вътрешния ред не е фиксирана и  по правило междинният доклад на комисията се появява през февруари, а годишният – през лятото.

Я камилата, я камиларя…

Този период догодина, обаче, ще бъде твърде напрегнат както за Брюксел, така и за София. Предстоят сложни преговори около бюджета на ЕС, някои държави-членки, в това число и Франция, навлизат в предизборен период, а в България ще се състоят ключово важните за управлението на ГЕРБ общински и президентски избори. Предвид продължаващата икономическа кризисна обстановка, претенциите на сегашните Шенгенски държави към разширяването на зоната ще бъдат особено високи, да не говорим за отдавна демонстрираната доста неприкрито неохота към този процес на редица влиятелни европейски страни, като Холандия, Дания, Финландия, а не само на Франция и Германия, които никак не са убедени нито в борбата с корупцията, нито в реформите на съдебната система в двете страни.
Евентуалният Шенгенски провал на сегашното управление в България вече влиза в политическия арсенал не само на опозицията, но и на някои от подкрепящите кабинета партии. Ако приемането на страната догодина бъде отложено за неопределен срок, това ще е тежък външнополитически „нокдаун” за кабинета, от който неизбежно ще се възползуват неговите опоненти. Как точно – предстои да разберем.