Съмненията около статистическите данни и изразеното безпокойство на европейските институции поставиха за сетен път един от най-важните външно и вътрешнополитически въпроси за България – за доверието към държавата, към нейните институции и техните представители.
По „закономерна” случайност в началото на седмицата, ден след като авторитетна социологическа агенция отчете чувствителен спад в общественото доверие към сегашното управление и политическите партии, ЕК изрази съмнение в достоверността на предоставените статистически данни за българския бюджетен дефицит и дълг като обяви, че скоро ще направи своя собствена проверка в страната. Казано с други думи, Брюксел потвърди, че на фона на случващото се в някои европейски държави, няма особена вяра в предоставяната от официалните български институции информация и възнамерява да приложи старата болшевишка максима „проверката е най-висша форма на доверие”.
С каквито и фрази управляващите да характеризират създалата се ситуация, като, например, че „липсвала драма в проверката на Евростат”, че подобни ревизии щели да се правят във „всички членки на ЕС”, или че „в коментарите на Оли Рен нямало нищо изненадващо”, социологическите данни и съмненията на Брюксел потвърждават ниската степен на доверие, на което се „радва” най-бедната европейска членка.
„I’m a believer …”
При посещението си в София във вторник, поредният високопоставен американски представител, този път помощник-държавния секретар по борбата с наркотиците и престъпността Дейвид Джонсън, за пореден път изрази подкрепата на своето правителство за създаване на специализираните съдилища, за промените в наказателното законодателство, за действията срещу корупцията и организираната престъпност. Преведено от езика на дипломацията това означава недоверие в досегашната дейност на правосъдната система и деликатен натиск за по-бързи и категорични промени в нея. От друга страна за какво говори оформилата се вече единодушна подкрепа на чуждите посланици в България за създаването на нееднозначно приеманият от юристи и правозащитници специален двуинстанционен съд за гледане на т.нар.”шумни дела”? Това е израз на недоверие към сега съществуващата съдебна система и нейните досегашни практики.
„Вервайте” ни !
Също през седмицата, в Шумен, ръководителят на отдел „Икономика и икономическо сътрудничество” към посолството на Германия в България Волфганг Вендел изрази загриженост от „страховете”, които са събудили критиките на премиера Борисов към германските инвеститори и неговия, иначе справедлив призив, „те да работят в страната така, както работят в Германия”. Немският дипломат, обаче, акцентира върху „лекия въпросителен знак”, който тези критики са поставили пред инвеститорите по отношение на „атмосферата в България и дали си струва да се инвестира в нея”. Въпросителен знак, който подсказва отново опасност от недоверие при това в обстановката на тежка икономическа криза.
Сериозните западни икономисти, финансисти и бизнесмени отлично знаят, че доверието, което следва всекидневно да се доказва пред обществото, пред чуждестранните партньори и инвеститорите, е най-важният елемент от изграждането и управлението на образа на съвременното национално стопанство. Това е дългосрочен и постоянен процес, който изисква спазването на етичност, прозрачност, социална и корпоративна отговорност.
Същите правила важат за формиране лицето и авторитета на една държава, още повече, когато тя вече четвърта година продължава да бъде едно от сериозните разочарования на ЕС. Просто българските политици следва най-сетне да проумеят всичко това. Ако, естествено, са в състояние и притежават интелектуалния капацитет го да сторят.