13.06.204

Помните ли най-забавното четиво, което кабинетът „Орешарски“ предлагаше за разтуха през тазгодишните Коледно-Новогодишни празници? Не? Тогава да припомним: на 21 декември за обществено обсъждане в интернет беше качен проекта на новия Наказателен кодекс, а срокът за това „популярно“ занимание беше ограничен точно на две седмици. Въпреки махмурлука и ваканционната инерция, в самия край на посочения срок бдителни юристи и правните хрътки от НПО все пак успяха да засекат купчината скандални текстове в новия текст и веднага биха тревога. Въпреки това още в средата на януари проектът беше одобрен от кабинета набързо и без много дебати с лаконичното обяснение колко важно било взетото решение за предстоящия доклад на ЕК за правосъдие и вътрешен ред. Тогава правосъдната министърка Златанова призна, че ако се допуснело забавяне с внасянето на проекта, критиките на Брюксел срещу нея щяли да бъдат за провал и неизпълнение на препоръките на комисията, след като НК е трябвало да влезе в сила до края на 2013г. Въпреки бързането, мониторинговият доклад на ЕК за пореден път се оказа унищожително критичен.

Гибелта на един проект

Според зам.-председателят на Движение България за гражданите и бивш директор на програмата за правна защита на БХК адв.Йонко Грозев проектът на новия НК е мъртъв и следващото правителство най-вероятно ще го върне за доработки на експертно ниво. Причините? Независимо, че под обществения натиск и възмущение на експертите от първоначалния текст на проекта все пак отпадна откровено цензурната забрана за непозволено фотографиране и филмиране извън публично събитие, за което дори беше предвидено наказание от 1 година затвор, както отпаднаха  и някои други юридически недомислици, в документа се съдържат все още много неясни и потенциално опасни формулировки, които въобще не биха се понравили на Брюксел, а още по-малко на местното гражданство. Затова докато поправките бъдат направни, в България продължава да се прилага сегашният НК, който беше подложен на съсипващи критики от страна на ЕК.

Добре охраняваните далавери

И не само от нея. Даниел Кадик, ръководител на проекта за Югоизточна Европа на фондация „Фридрих Науман“ посочва случаи, при които на журналисти от германски медии е било забранявано да заснемат отвън обществени сгради или публични места в София  просто защото на някой това му е било неприятно. „В Германия улица, сграда или публично пространство, които представляват обществен интерес, могат да бъдат снимани от журналистите. На екипа на германски тв-канал, например, беше забранено да снима отвън  сградата, в която се помещава централата на БСП в София. Според европейските стандарти това е скандално!“, признава шефът на фондацията „Фридрих Науман“.  Той е убеден, че сега българската медиа няма нужда от законови ограничения, още повече, че по отношение свободата на словото страната се е сринала  от 87 на срамното 100-място в тазгодишната класаця на „Репортери без граници“. „И това се случва с членка на ЕС!“, възкликва Даниел Кадик добавйки, че „не ограничения, а повече свобода е нужна на българските медии“. Според него забраната да се правят снимки на публични личности на обществени места без тяхно писмено съгласие, както  и изискването за  да се  получава изрично съгласие на разследваните лица от извършващите  разследвания журналисти пречи на българските медии. „И  затова също те имат нужда от повече свобода, а не от ограничения!“, е категоричен г-н Кадик.

„Скрита камера“ за очевадното

По силата на действащия досега НК в далечната 2004 година  на КПП Дунав мост шумно беше арестуван румънският тв-журналист Джордже Бухнич. Опитал се, представете си,  да заснеме със скрита в очилата камера нерегламентирано пазаруване в български безмитни магазини! След унизителна съдебна сага две години по-късно Бухнич все пак беше оправдан и дори му беше върната конфискуваната скрита камера, но инцидентът, внимателно наблюдаван в Европа, остави горчив посткомунистически привкус за нещо минало и недемократично.  През същата „славна“ 2004 –та,  журналисти от ББС, също със скрита камера заснеха в столичния хотел „Радисън“ пазарлъците на тогавашния шеф на Българския олимпийски комитет Иван Славков с фиктивни лобисти за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 г., което костваше пожизнения олимпийски пост на Славков, а  опитите за съдебно дело срещу журналистите от ББС се провалиха още в зародиш. Закани за съдебно преследване имаше и срещу авторите на филма на ББС „Изоставените деца на България“, които показаха злощастното съществуване на питомците от сиропиталището в с.Могилино, но те също не бяха  осъществени, въпреки жупела хвърлен от тогавашния президент и агент на ДС Георги Първанов, че филма бил „антибългарска пропаганда“.

Така с налагането на тактиката  „глад, бой и прелъстяване“, властимащите са превърнали повечето местни медии във свои „винаги готови“ политически държанки. Това очевидно не им се вижда достатъчно и за допълнителна гаранция час по час изсичат и по някоя  чепата правна „сопа“ срещу тях. За да се знае добре на кого служи т.нар.“четвърта власт“ в България и по чия свирка нейните танцьори потропван тъжната си медийна копаница.