20.05.2014 Ако обикновеният българин успее да надвие естествената си неприязън към политиканстващите си сънародници и все пак даде ухо на логорейното им предизборно бръщолевене тези дни, освен интелектуален шок той ще изпита и неизбежните симптоми на тежка потиснатост. Безумствата, които партийни функционери от избирателните листи за евровота изричат в различните платени и „на аванта“ медийни дискусии често достигат такива „висоти“ на политическата мисъл, от които връщането към дори елементарната нормалност става много трудно.
Примери – колкото щеш. В радиодискусия излъчена в националния ефир през уикенда представител на коалиция „Националистически партии в България“ цинично декларира: „Ние искаме да преформулираме Европейския съюз и не просто да лишим от права тези наднационални политически институции, които се създадоха, а именно Европейски парламент, Европейска комисия, една по същество окултно-масонска ложа, която не се отчита на никого и прави каквото си иска. Ние искаме да ги разформироваме“. Естествено въпросният националист заобиколи с презрение логичния въпрос защо, собствено, се кандидатира за евродепутат след като иска разформироване на европарламента, но подобен отговор освен малцината му съмишленици едва ли би заинтересувал особено някой друг, освен профилиран специалист по политическа психопалотология.
Логорейното свлачище
И ако излаганите тези допираха единствено до закани към институциите в Брюксел и Страсбург, да ги преглътне някак човек. Откъснало се веднаж надолу, обаче, калното свлачище на националистическото говорене започва да помита и всякаква логика по пътя си. „Това, което се случи в Украйна от октомври месец насам, е първият документиран случай, при който/sic!/ Европейският съюз се разширява с война, силово. Това също така веднъж завинаги демаскира ЕС като съюз, който преследва мир, който преследва благоденствие, който, така да се каже, поставя над всичко и всички ценностите на европейския хуманизъм. Това не е вярно, ЕС се прояви като агресивна, милитаристична структура, която вече не крие и това си лице.”, твърди аспириращият евродепутат-националист.
Каква война на ЕС, каква милитаристична структура е Обединена Европа, която никога не е имала общи въоръжени сили и повечето от нейните членки изпитват сериозни проблеми с изпълнението на минимума от изискваните от НАТО военни бюджети? Но, както казва сборният руски литературен герой от 19 век Козма Прутков, „Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!“. И продължавай да живееш в собствения измислен свят на омраза, ксенофобия и расизъм, бихме допълнили ние с уговорката, че подобно глуповато щастие може да бъде единствено отблъскващ детайл от палитрата на политическия плурализъм в една демократична държава.
Червеното криво огледало
В споменатия вече платен радиодиспут, обаче, участваше и „виден“ представител на партията БКП, който също успя да даде всичко от себе си, за да може по гърба на изкушения слушател да полазят студените тръпки. След като „разби“ в ефир империалистическата икономика на САЩ, чиито „финанси и финансови институции са извън контрол“, местният комунистически кандидат за депутат в европарламента направи магистралното заключение, че „Ескалирането на спасителната за САЩ студена война и подчинението на Европа ни прави свидетели на мащабната им операция за осигуряване на послушанието на европейските лидери към американския бос, който ги държи в рамките на тъй наречената трансатлантическа свободна търговска зона“. Какво подчинение на Европа, какво послушание на европейски лидери и каква намираща се все още в идеен проект зона за свободна търговия между САШ и Европа се въртят в превъзбудената червена глава с каскет можем само да гадаем. В позабравения за по-възрастните и напълно непознат за младите поколения стил, обаче, твърдолинейният представител на БКП успя да артикулира в ефир, че нищо е се е променило досега в ЕС, който е започнал като „съдружие на немските и френски капиталисти в стоманодобива и въгледобива“ и заключи: „Всеки, който си мисли, че има свобода и демокрация /в ЕС-бел.авт/, просто се лъже…Европейският съюз е обречен на бавно отмиране“. Попитан дали в европарламента БКП ще работи за това отмиране, последователят на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и Георги Димитров отговори с апломб: “Процесът е естествен, ще мине и без нас, но ако участваме, ще бъде голяма чест!”
Европейски гъбобер?
Всъщност това, уви, е равнището на повечето български политически дискусии в навечерието на европейските избори. И когато на 25 май пред урните очаквано излязат твърде малко избиратели, едно от обясненията за ниската активност може би ще се крие тъкмо в тази киселинна мъгла, раздухвана в националния ефир. Просто оставащите все по-малко нормални и що-годе образовани избиратели в България едва ли имат намерение да изпадат в още по-тежка депресия от онази, която държавата им причинява всекидневно.
Затова е твърде вероятно те масово да прекарат изборния ден сред природата в търсене на гъби. Там, поне, глупостите по-рядко могат да се чуят и въздухът все още е чист.