„Денят на жената” -8 март-  по традиция в България ще бъде отбелязан подобаващо с обилни алкохолни почерпки. Доколкото консумацията на гроздова ракия вече е обявена за официална европейска политика на сегашното правителство, съществуват всички предпоставки той да прерастне в страстна защита на най-новата национална кауза на страната.
В края на февруари кабинетът на ГЕРБ е провел заседание, което му е осигурило трайно място в сърцето на готвещия се за избори българин. След удивителен по своето съдържание диалог между министъра на земеделието и на финансите с премиера, е било решено да се предприемат необходимите действия пред институциите на ЕС за признаването на гроздовата ракия като традиционна българска напитка, което следва да доведе до по-нисък задължителен акциз и оттук до нейното поевтиняване на вътрешния пазар с 2-3 лева.
Шопът: „Пие, пие, па спие…”
Не друг, а обявяващият се за въздържател министър-председател, е инструктирал лично своите министри как да аргументират искането си пред ЕК. Той  е препоръчал европейските експерти да бъдат поканени да обиколят българските кръчми за да видят с очите си какво се пие, а на своите хора в Брюксел да обяснят защо тройната коалиция е изпуснала момента за ракиеното признаване още в предприсъединителния период. А въпросното обяснение според Борисов е буквално, че през  ” 2007 г. имаше правителство – комунистите пият руска водка, ДПС пият йени ракия, не пият наша, НДСВ пият уиски, така че не е имало кой действително да защити българското производство на гроздова ракия. Така им обяснете и мисля, че те ще ви разберат”.
Кило ракия само с една чаша
Това, че хората на Барозу ще се опитат да вникнат в ракиените аргументи на България е повече от сигурно, макар процеса, според местните опасения, да се оказва труден и дълъг. А доводите на българската страна са повече от железни. Цитирани  са турски документи от 14 век, които доказват, че софийската крепост била отбранявана от „едри, мустакати и на вид добре калени в боеве войници”, които, обаче,  били навикнали „ да употребяват вино и ракия”.  Или че върлата люта ракия е силен елемент от българския фолклор, което личало от някои питейни детайли в песента за “Марко Кралевичи, Иво и Дете Дукатинче”.  Изтъкнато е значението на характерните частни дестилационните апарати /казанчета/, при които характеристиката на напитката се постигала основно с оперативен органолептичен /сиреч директно дегустационен/ контрол в процеса на  производството. Е, това че неотдавна българин, член на УС на централата на алкохолната индустрия в Европа/ CEPS/, разказа по медиите за изследвания на 17 проби на домашни ракии, в 15 от които е установен многократно надхвърлящ нормите метилов алкохол, който обикновено води до ослепяване и инфаркти, както и следи от разтворител, разяждащ освен ръждата в казанчетата така и червата на консуматорите, едва ли ще намали националния подем около европейското признание на българската „грозданка”. Напротив, всенародният ентусиазъм със сигурност ще бъде стимулиран от данните на СЗО, която тези дни нареди България на достойното 30-то място в света с 13-те литра годишна употреба на алкохол от глава на населението и от констатацията, че  близо половината въпросното население жули не друго, а твърдата „каменярка”, както обичливо обича да си нарича националната напитка.
Европейски органолептици
В средата на януари няколко села край Пазарджик обявиха, че са започнали производството на два вида, гроздова и плодова, супер качествена домашна ракия, която щяла да смае Европа и света. Те бързо са успяли да  заредят с нея околните кметства и близките курорти, за да използват рекламната марка пред гости и най-вече чужденци. Въпросната марка е „Шенген”, а самата ракия се води като „шенгенка”. С което предприемчивите самодейни дестилатори вече практически завладяват безвизовото алкохолно пространство на Европа, при това  изпреварвайки правителството с обиколки. За което заслужават достойно национално признание, особено на напоителен празник като днешния!