Отложеното влизане на България и Румъния в Шенген през пролетта на тази година обтегна отношенията между двете европейски съседки на Балканите. По медиите бяха разменени упреци за неподготвеност, за липса на единна позиция, чуха се и заплахи от страна на Букурещ за едностранен отказ от Механизма за сътрудничество и проверка с ЕС.
Какво прозира, обаче, зад медийната врява от двете страни на Дунава?
„Белите вълци от Турну Мъгуреле” /по Радичков/ новогодишно прецапаха Дунава и припалиха отново поредната „суматоха”, която този път на тема Шенген. В припряно интервю за печата, румънският външен министър посочи България като причина за отлагане приемането на двете съседки в мечтаната зона. Намерение, което  София и Букурещ очакваха с еднакво висок европейски ентусиазъм с надеждата да го трансформират в така нужният им в кризата и задаващите се избори вътрешнополитически успех. Уви. Това не се случи и вероятността Франция и Германия да променят позицията си по въпроса в близко бъдеще е минимална. И изложените от тях основания далеч не са за подценяване.

Реформи насила?
Случайно или не, в първите дни на Новата година испанският вестник „Ел паис” публикува поредната порция на Уикилийкс от шифрограми на американското посолство, в които през лятото на 2009 година тогавашната американска посланичка в София и сега високопоставена служителка в Държавния департамент на САЩ г-жа Макълдауни прави забележителното наблюдение, че „ЕК  е пробвала всичко за да накара българите да реформират правораздаването си, но е  заключила накрая „Как да ги накараме да се реформират, когато те не искат!”. Как опровергава това заключение сегашния български премиер Борисов, който на брифинг в София в края на декември сам признава, че „има корупция и недобра съдебна система”, че във времето до следващия междинен доклад през тази пролет България щяла спешно да приеме законите за съдебната система и да изпълни препоръките по отношение на границата при положение, че почти цялата 2010 година премина в хвалби за успешно осъществената съдебна реформа и пълната готовност на страната да стане външна граница на Шенген? Да не говорим за многозначителното изявление на говорителя на ЕК, който отказа да посочи датата за публикуване на въпросните междинни доклади за България и Румъния, дори и да потвърди, че тяхното писане е започнало.
Напиши писмо на граничаря

И още нещо. Дезориентираната от финансовия си колапс Гърция се осъзна и навреме се отказа от издигането на гранична преграда по дългата 206 километрова граница с Турция, по която през миналата година от турска територия са преминавали нелегално по 200 бежанци дневно за да поемат след това към Западна Европа. Засега е трудно да гадаем какъв ще бъде напливът по 260-километровата българска граница с Турция, но след като  само през мърлявия КПП „Капитан Андреево” всекидневно в двете посоки пресичат почти 1000 тира, 300 автобуса и 2000 леки коли, които при ваканционното преселение на гастарбайтерите набъбват на 20 000 автомобила в денонощието, не е трудно да си представим какво чудо ще бъде в пространството между реките „Резовска”,„Тунджа” до „Марица” на Запад!  Едва ли има трезвомислещ западноевропеец, който да си представи, че най-бедната, корумпирана и затънала в беззаконие европейска държава, може да удържи емигрантския наплив дори да възстанови отново граничните си кльонове и полоси от времето на Студената война и да пусне покрай тях войничетата с „калашници” и кучета. Което е абсурдно.
Всъщност това е големият Шенгенски проблем на България, а и на Румъния. Другото е само джафкане на „белите вълци от Турну Мъгуреле”  или хорови изпълнения на модерния български шлагер „Нашата полиция ни пази”.